С посвещение на Блекпердатор-а и Крумбелосвет-натия :

                  СРЕЩА С ТАЗИ ПРОСТАЩИНА НА Ж. П. СПИРКА ТОМПСЪН

   Бях на разходка от Своге през планината Косматица до с. Томпсън, от където се прибирам с влака до София. Приближавайки спирката усетих приповдигнато настроение, идващо от няколко младежи с излъчване на примати, с телефон в едната ръка и бутилка бира в другата. Чуваше се и силна музика, сръбска чалга. Младежите бяха към 25 годишни, 5 броя, а с тях имаше и още един на около 55.  Младежите бяха със зачервени лица, надути коремета от преяждане и пиене на бира, с цигара в ръката или устата, отвратительники. Не бяха обаче агресивни, а усмихнати и приповдигнати вероятно от алкохол или наркотик.

   Като видяха чужд човек на гарата, проявиха инерес към мен и опитаха да влезем в резговор като се представиха – ние сме сърбомани. Оказа се, че това са софиянци, произлизащи от тук,  били на гости при свои далечни роднини. Не работят, не търсят работа, не учат, живеят ден за ден. Предните им два дни явно са им били добре запълнени. Попитах ги от Прокопаник ли са или от някоя махала. Като чуха „Прокопаник” ме помислиха за техен човек. Били два дни в Крааве село, махала над с. Церецел-център. Казах им, че съм бил там и цитирах още няколко махали покрай тази плюс маршрути към Своге. Така те погледнаха по-сериозно на мен и издадоха причината, поради която са били тук и какво са празнували. Като сърбомани, каквито на няколрко пъти се самоопределиха, те бяха въодушевени от признаването им от сърбите като шопи, което означавало сърби в България и се радваха, че границата ни със Сърбия ще бъде променена, като тя ще преминава по река Искър. Тези младежи се радваха,  че ще бъдат към Сърбия, тъй като селото им остава от западната страна на Искър.

   Попитах ги, защо се радват, че ще „преминат” към Сърбия. Те изтъкнаха мотивии – там хората си живеели, а в България животът бил мъка. Един от тях каза, че е бил в сръбския град Димитровград, където предлагали 10 вида плескаваци, заечарска бира и навсякъде се чувала сръбска музика. Казах им, че този град живеят българи, отново се казва Цариброд, а българите са чак до Пирот. Това не им бе известно, но казаха, че и да са били българи тия в Цариброд, те отдавна са станали сърби, защото Сърбия е велика страна. Вероятно заради плескавиците там или пък заради сръбската чалга, не изтъкнаха мотиви.

   Този случай за мен е показателин как сръбската простащина, симолизираща балканската такава, засмуква и останалите простаци около Сърбия. Уйдурмата с картата на Сърбия за шопско малцинство в България, което било от сърби и за което те издадоха Шопско-български и Българо-шопски речник, като да им недостигна, та имат претенции и за българските територии на североизтокот Балкана от Белоградчик до Дунава, със „столица” Върбово, където живеели етнически сърби, в България наричани турлаци.

   Докато младежите изтъкваха мотиви, колко зле е унас, и колко хубав е животът  в Сърбия, в което един примат, посетил Димитровград вече бе убеден, в разговора се включи по-възрастният човек. Каза, че е бил в Сърбия, с автобус минал да разгледа един манастир, но забравил кой е и къде са пътували след това. Казах му кой е манастира и възможния обиколен маршут за прибиране в Блгария, който той си припомни след като му обсних къде е бил и какво са мву  оказали. Каза още, че тези негови далечни роднини са му били гости. В разговора той не се представи са сърбоман/ин/.

   Нихиилизъм+трифоноворадева простащина, комбинирана със сръбски шовинизъм, тази комбинация е засегнала и увредило трайно, до_животно тези млади хора, превърнала ги е в нещо, бих ги нарекъл не хора, а отпадъци. Сърбите са комунисти, влече ги путинизЪма. За простащината им нашиият Иван Николов от Босилеград казва, че тя, зад прикитието на сръбската чалга /лицето на тяхната простащина/ се ползва като идеологическо оръжие срещу нашата страна, жертва на което стават безпросветниките /б.м. трифоноворадева простащина/. Тия, дето избраха пРезидента ни и всеки път при социологическо колоноскопиране те го тургат на първо място в предпочитанията си. Защото според мен простащината иска да я води простакиисимус.

   Тази среща показва колко дълбоко е проникнала в душите на младите хора трифоноворадевата простащина и как тези нещастници - тотално опростачени младежи, са готови да изменят на Родината си, защото Сърбия за тях е велика страна, не отчитайки, че от тях нищо не става, защото са без образование, без ценностна система – откровени пазарни бокуци, които не желаят да работят, да се учат, да се размножават, а разчитат на далавери и социални помощи. За съжаление на всички вече заразеното с простащината „съсловие”става съществена част от обществото ни. Така тези безпросветники - тотално сбъркани хора, станаха толкова много, че определят как да живеят свестните хора у нас, на чиито гръб те паразитират...

    Към петимата примати, които срещнах на спирка Томпсън - музикален поздрав от мен с песен на сърбоциганина Миле Китич, наричан още Парният чук, заради фалосовите му възможности:

"Попитах ги, защо се радват, че ще „преминат” към Сърбия. Те изтъкнаха мотивии – там хората си живеели, а в България животът бил мъка. Един от тях каза, че е бил в сръбския град Димитровград, където предлагали 10 вида плескаваци, заечарска бира и навсякъде се чувала сръбска музика."

*
От цялата балканска етно-поп-турбо чалгия винаги най-далеч от нашата ми се е струвала сръбската. Ама може това да е защото живея не в западните шопско-влашки райони...:) Немой да ги обиждаш, сите са балкански патреоти и традиционалисти :)

Преди промените у нас нямаше чалга. Но почти всички шофьори слушаха "сръбско", което си е чалга.

и една около Белоградчик, в която да включите село /град?/ Върбово.