ОЩЕ  ЕДИН  ПОХИТЕН  ОБРОЧЕН  КРЪСТ...

   Оброците, това са църквите на бедните хора по планините, които нямат средства да си построят църква. Оброците са на името на различни светии, катотези по Софийско са преобладаващо на Св. Богородица, на Св. Николай и на Св. Георги. Има обаче оброци и на други библейски герои – пророци, великомъченици и др. Оброците започат от Искърския пролом и завършват по долината на р. Темщица след Пирот. Тези граници се размиват малко на изток и на запад. Кръстовете са изработвани предимно от майсторите в с. Гинци и доста по-малко в с. Темска, Пиротско.

    На датата, когато се чества светеца се извършва служба, наричана изнасяне. Това е честване на светеца, което сторва поканен поп, рави курбан. Ако в селото има крадец или престъпник, хората го принуждават пред кръста да обещае, че ще се промени. Това обещание се нарича даване на оброк.

   Едва ли има човек, който да е посетил при пътуванията си по планините на България повече оброци от мен. Да откривам тези оброци е нещо, заложеноо в чипа ми и правя това доста успешно вече десетки години.  Причината е, че знам къде може да има оброк, напр. в някоя прекрасна местввост с величав изглед или сред останала неосечена китка огромни дървета, предимно дъбови. В средата на тази китка обиновено има оброчен кръст, с големина и сложност според възможностите на селяните, защото не е все едно една година ли го е работил каменоделеца или /напр./ три. А може и да го няма кръстът, защото някоя мутра го е извадила от оброка и побила в двора на мутробарока си. Има малки кръстове, средни, но има и такива към тон. Това, което мога да кажа е, че два еднакви кръста няма никъде. Привеждам за пример два от кръстовете на майстора каменорезбар от с. Гинци, бай Георги Герин.  Единият кръст е в центъра на с. Гинци, другият е откраднатият от тройцата Костов,Ахрянов/тогавашнтия кмет на Гинци от гробището в с. Гинци, който бе на гроба на овчаря бай Цветан.  Крадците изправиха кръста пред паметнатаа плоча до НДК с имената на репресираните и убити българи след Деветото. С чужда пита направиха помен...

    Не съм циничен, но понеже става въпрос за Западна България, ще приложа тяхна преценка за тахкива, като хубавците от тройцата:

  НЪ ТАКИВЪ ДЪ ТИ Е ДРАГО ДА ИМ ЕБИШ МАЙКЯТА!

    Тук искам да спомена и за гробните кръстове, които са стотици пъти повече от оброчните и сред които има образци на този тип изкуство. През 1955 г. Партията забрани да се изработват кръстове в Гинци и каменоделницата бе закрита.

    Ужасямащ удар върху тези оброчните кръстове нанесоха народните отмъстители след слизането им от Балкана на 9-и септемри. Те потрошиха голяма маст от кръстовете с мотиви, че поповете грабят народа. Истинската причина обаче е, че според новото „вероученье”, боговете вече бяха свалени на земята, Сталин и ДимИтров, възвеличавани като Господ и Неговия син. Тогава новите вероучители се опитваха да промиват дори нашите детски мозъци. Когато се движехме по няколко деца, първото от нас, което вижда поп трябваше да сбута движещото се до него дете и да каже: Предавам ти попа! То на седващото и т. н. като последното дете, при което оставаше  попа, ставаше за подигравка на следващия ден в класната стая. Това трябваше така да става, че попът да види, че си го предаваме, в смисъл подиграваме му се.

    Тази омраза на комунистите срещу религията, част от ценостната система на хората, се отприщи върху оброчните кръстове. Народните отмъстители отмъстиха на кръстовете, които подменяха вярата на хората, в Господ, а не в Сталин и ДимИтров, които бяха представяни за следващи верния път, който ще ни отведе към Истината и Светлината. Голяма част от кръстовете бяха осквернени, унищожени, с помощта на чукове, разбира се. Захвърлени, почупени, някои от тях бяха залепени от хората и изправени отново, други стърчат напр. без рамената, защото гневът на отмъстителите ги е направил на парчета. Останалите непохитени от народните отмъстители кръстове обаче са шедьоври на своето време. Цитарм два от тях, също правени от един майстор, пак от с. Гинци, но не от пясъчник, върху който може да се веза резба, а от твърда скала, която се „дяла” много трудно. Единият кръст е в двора на църквата в с. Брезе, другият е на мястото на манастир, унищожен от турците при с. Бърдо, Свогенско. Първият е със символът на България, Y с двете вертикални чертички. Има издялани житни класове, по периферията си имо по пет букела. Велико нещо !!!  Той тежи между половин и един тон.

   Същата зла съдба имаха и оброчните кръстове в Западните покрайнини, голяма част от които сръбските партизани потрошиха. И не само това – поставили са до тях пробити каски и други военни съоръжения край тях, има дори гаубици и оръдия пред оброците.  Ясно е, че от някъде е дошла една заповед за почупването на тези кръстове, не мога да се досетя от къде.

    Един кръст в с. Височка Ржана е възстановен от внуците на унищожителя му, защото те са счели, че това е причината за големите беди над тях – блолести и смърти – след чупенето на кръста от дядо им, титов партизанин, надвиснал по този начин над тях проклятие.

   След1989 г. започна тенденция за възстаованане на оброците, като на мястото на унищожените кръстове бяха поставени нови, изработени от мрамор. Няма майстори вече за предишните кръстове, майстори сега са гробарите. Появиха се нови кръстове до обезобразените, но...

   НЕкои отново запомнаха да ги чупят. Давам пример с двата възстановени оброка над с. Владо Тричков, Св. Йеремия и Св.  Боородица. Те са на божестено красиви места, най-обгледните, в центъраа на няколко махали/чк/и. Някой ги почупи с чук, видно от местата, където е удряно. Кръстът на оброка на Св. Йеремия е счупен по начин,който разрешава да бъде залепен лесно. Той е залепен и изправен отново. Другият кръст на оброка Св. Богородица е ударен с чук в центъра, само веднаж, както предния и се е разпаднал на пет части, но без откъртени от тях малки парчета. С бял цимент, хората са го залепили. Доста време е било необходимо за този реставрационен процес,защото ломовете са извити като при счупено дебело стъкло. В блога си съм писал и за оброка, който аз направих на свято място, където е имало манастир, между селата Лескова и Осеновлак. Потрошиха го и него, ведно с металното минипараклисче, но аз направих дрпуг.

   Моята версия кой чупи и следвщото поколение кръстове по оброците е, че това са сегашните изроди, деца или внуци на първите рушители на вярата и на ценностната ни система след Деветото. Те са още актинви, видяхме ги преди два дни, предвождани от партията на Копейкин - инженерингов проект на пРезидентството. Тази акция под мотото за  опазване на българския лев, по същество е дестабилизираща сраната ни и е  организирана и финансирана от руското посолство, а вереницата ми изглежда така: Путин/ФСБ/руското посолство/пРезидентството/Копейкин/ и от него автобусовия боклук. Изродите, които оскверняваха сградата на ЕК ако бъдат изпратени да чупят оброчни кръстове дали ще имат някаква морална спирачка срещу това?

   А проработката „Да запазим българския лев!” има подготовка – да се купят яйца и да се напълнят черупките им с боя, за което трябват пари. Пари трябват и за автобусите, да докарат боклук от България пред сградата на ЕК. А също и за платата на протестниките, поне по 50 лв. И още нещо за ядене и бира.

   Подготовка направиха и терористите от Газа, които отвлякоха за заложници майката с 9 месечното й бебе и четиригодишното й момиченце, след година и половина ги върнаха мъртви. Преди това обаче прокопаха под 400-те квадратни километра на Газа към 1000 км. „метро” /тунели/, в които да се крият.

   Спомням си една помакиня от с. Попрелка, която каза, че селото им е най-старото в България и е имало 4 големи гробища с надгробни камъни, още от времето на траките, допринасящи за изясняване историята на селото. По време на възродителния процес дошъл един камион с хора, които почупили всичко по гробищата и така, каза тя, унишожиха историята на селото ни.  Това е селото на Руфинка, възпята в популярната народна песен, най-красивата мома на селото на 18 г. се разболява, ляга болна и се прощава с живота. Трифоноворадевкия боклук, пРезидентоизбирателите, дали е чувал за тази песен? Написана е в съседното помашко село на едно друго помашко село, Кремене, където е роден патриарх Наско.

   Унищожаването на ценностната ни ситема и подмяната й с комунистическа, унищожаването на основата на страната ни, селото, промиването на мозъците на хорат още от деца, ни доведоха да там, по-младото  околение да не знае кои сме и къде ни е мястото, че живот трябва да има цел и нещо трябва пда оставеш. На тази основа се роди простащината в страната, която иска и си избира за гаулайдер биринджия простакисимус, още по-прост от тях.  Защото той им обещава светли бъднини на техния, просташки език. Няма нужда да пояснявам върху кой пРезидент-простакисимус се самосезирам. На този, дето е в центъра на всички злини за страната ни от 2020 г. насам.

   За оброците в страната ни има книга на г/жа Зденка Тодорова, „Посланията на оброците”. В нея има и мои снимки от планините на България. Включително и най-западния оброк, при манастира Свети Онуфрий, където монахът бе написал на вратата на манастира инструкцая към сърбите, които се сбират там заради водопада и да пият, „Не псуйте Бога” и е изложил мотиви защо не трябва да се допуска псуене на свято място....