НАГЛОСТТА НА W.C.ПРЕЗИДЕНТКАТА НИ НЯМА ГРАНИЦИ...

    Тази година на 24-и и 25-и, последните петък и събота на м. август август, имаше „празник” на каракачаните в България, който се провежда над Сливен в местността Карандила. Това е празник за каракачаните, подобен на Девети септември за България. Нашият Девети септември обаче продъжи кратко, техният - от 1954 до 1958 г.завърши с ужасяващ погром над тях – обвинение, че са гръцки шпиони, отнемане на животните им и интенирането им от планините по селата. Ето как според една каракачанка високо в планината се случва това:

     „Попитай ме как стана. С насочени пушки в гърдите. Жените притискаха отвътре вратата, милиционерите бутаха отвън. Накрая събаряха портата с прикладите и вземаха всичко. Хората не можеха да си представят живота без овцете. Те бяха единственият им начин на преживяване, движимото им и недвижимо имущество. Хилядоетен поминък, упражняван от десетки поколения. Всичко. Нямаха маси, легла, столове. Нито покрив над главите си!”

    Ще се върна, за да обясня този ужас, за който имаше измисен повод, а причината бе да няма частни животновъди, извършеното бе продължание на колективизацията по съветси образец. С ужасяващи последици за каракачаните, за стрната и за природата на планината, която осиротя от към хора и животни.

    Напочмням, че каракачаните бяха двуезични животновъди, говорещи български и гръцки език, живеещи през лятото по нашите планини, а през зимата покрай Бялото море, където не падат снегове и има храна за стоката /животите/ им. Названието им е на турски език и означава бедни хора, облечени в черно.Тези хора пътуваха със стадата си от Гръцкото Беломорие до Балкана няколко стотици километри.     

    Животът ми ме свърза с края на този техен поминък, който настъпи през 1958 г. Тогава злото, което им се готвеше от 1954 г. се стовари и върху тях и ги ликвидира тотално. Злото, което разруши селото, тогава основа на страната ни, наречено колективизация, но и ценносната ни система, формирана векове, положи основите днешното зло, което дори след отхождането на комунизма не ни пуска. Защото това зло създаде изроди, които го възприемат за нормала жизнена среда и дори днес те от високите постове на властта се стремятда го опазят и да се ввъзползват от него.

   От хилядолетия тези хора пътуваха от Егея до Балкана по определени маршрути, които минаваха през точно определени села, за да достигнат пасищата за стадата си по Балкана. Хората от селата молеха каракачаните овцете им да лежат на някоя тяхна почиваща в вомента нива, за да я наторят.

    Като дете живеехме в Калофер и аз съм свидетел на това придвижване на каракачаните, за които се знаеше точно кога ще преминат през някое населено място, което ги посрещаше празнично.

   Преди да се появи стадото с овцете, водено от каракачанинът кехая и булката му, цялата в златни монети, идваха техни работници преди тях, които да подготвят мястото за живеене в планината. Там имаше каракачански села, състоящи се от каменни къщи, в които те живееха, леки постройки, в които те дояха стадото и преработваха млякото. От тези села започваха пътища надолу към градовете, които също се подържаха.   Такова голямо каракачнско село бе изворната област на р. Канина, от южната страна на заслон Ботев. Макар руина, каменните сгради още стоят.

   Ливадите в алпийската част на пранината се почистваха от първите дошли да подготвят идването на стадото. Това личеше по дима от запалените по-големи храсти, които се вадят трудно с търнокоп. Поправяха се и поилките за животите след зимата в планината. Аз съм свидетел на това, как изгреждаха някога алпийските пасища по Балкана, подържани от каракачаите и какво стана с тях след погрома им през бятото на 1958 г. Тревните площи в днешщните мутробароци не изглеждат така добре, както тревата някога по пасищата на каракачаните – почистени от тръни, опасени и наторени от овцете при пашата. Цитиам и още едно понятие, овчи пътеки по наклонените места. Те не стават за годони или век, а за много векове.

   Какво им случи обаче на каракачаните Нардната власт?

   По време на Априлския пленум се прие решение за колхозиране по съветски модел. Извърши се, най-сериозно през 1956 г.Извън този обхват обаче останаха каракачаните, защото с тях връзката, високо-високо вхпланината бе трудна. Частникът е мошеник и ограбвач според комунистите, такива останаха каракачаните, тряваше да им се намери колая да бъдат ликвидирани като такива. И какво се оказа – тези неграмотни и полуграмотни овцевъди вместо да се занимават с овцете си, били гръцки шпиони!!! Идваттук, за да събират информя.ация за страната ни в полза на фашистка Гърция. Оговорът на Народа, предвождан от Тодор Живков бе реципрочен – отнемане на животните им, които минаха през кланиците, въдворяване на каракачаните по местожителство в различни села, най-вече по Сливенско, които те можеха да напускат само с разлешение на милицията. Познавах един съсед, съвременник на тези събития, който казваше, че  двора на сегашниге Хали е имло планини от агнешки главички по 20 стотинки. Преди това пък Халите са били пълни с месо от фашистки крави, овце, кози и др., включително и добитъка на Рилския ванастир, отнети след Деветото от обвинени в монархофашизъм собственици.

   Още един пимер ще дам с отнети от каракачаните коне. Техните коне, както и овце и кучета са били от специална порода, наричани каракачанки. Конете са малко по-дребни, с много малки копита, има ги и сега. Стотици такива коне са били закарани до с. Жеравна, оградени с примитивна ограда. Те са стояли там с охрана и на изчакване. Хората от Жеравна са молили милиционерите, които охраняват стадото да заменят своя стар кон с някой хубав, но милиционерите не са разрешавали. Докато един ден идват още милиционели и застреляли всичките коне.

   Завършвм с разказа на един каракачанин Той е бил дете, когато майка му отивала да пере до близка река в планината. Натоварвала един кон с дрехите, на друг кон качвала такъмите – казан за вода, корита, легени, на трети дърва, един кон имало за нея, друг за децата и резервен кон, защото на връщане мокрите дрехи тежат. Децата играели крй потока, майка им перяла.

    Като войник в Карнобат се запознах с доста каракачански села и обичаите им, които високо ценя като клон от нашата култура. Ще опиша някой път как протичаше каракачанска сватба. Нещастници.

    Това зло на каракачаните  сториха комунистите, издънка на което не случайно днес в пРезидентството е Йотова. Тя от името на властта поздрави каракачаните с празника им.  Целият й живот е преминал в благоденствие поради делата на родителите й, комунисти, сторили злото и на каракачаните, а тя отива на  техния Девети септември по случай освобожддението им. Причината според мен е простащината й, защото тя едва ли знае това, което написах или пък пълната липса на морал. Жената е велико нещо, тя продългава живота, но ако е менте или откровен боклук, тя не е достойна за уважение. Такова посещение считам, че е допустимо не за вицепрезидентката Илиана Йотова, а за w.c.президентка с име Или ИдиЙотова. Защото човек с ценностна система не би постъпил по така позорен начин. Не виждам по-недостоен човек от нея при това посещение при жертвите на предците й  свен Радев, същият като нея...