Прочетен: 799 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 25.02.2024 20:05
ДВЕ СТИХОТВОРЕНИЯ, ЗА КОИТО ВСЕ ПО-ЧЕСТО СИ СПОМНЯМ...
Първото от тях, „Колелото на живота”, от Ясен Ведрин, срещнах в блога му в края на 2019 г. Поетът може в няколко куплета да каже много, в случая той описва живота си. Поетът така силно прави сравнението, уподобявайки живота си на колело, че аз пренесох мислите му върху моя живот. Стихотворението докосна сърцето ми и остана в мен. Понякога то се пробужда, а колкото по-напредва възрастта ми, по-често си спомням за него.
Стиховете на Ведрин възприемам така, както музиката на Бах – диктувани мо от Горе. В блога той престана да публикува стиховете си, но в него има негови 668 стихотворения, всичките боговдъхновени или богоповелени /според мен!/ бисери. Едно от богатствата на блога.
Друго стихотворение, което също докосна сърцето ми е „Истината”, от Недялко Йорданов. То е писано месеци след стихотворението на Ведрин и е на същата тема. Когато го е сътворил, Недялко Йорданов е бил на същата вързаст, каквато е моята сега. Мислите му от това стихо, подобно на тези от стихотворението на Ведрин, отново отнесох към самия себе си и така то остана в мен, пробуждайки се понякога. Колкото по-„голям”ставам, все по-често...
Копирам тези две прекрасни стихотворения, писани за хора, изминали голяма или по-голямата част от жизнения си път. Там те отекват най-силно.
- Ясен Ведрин
КОЛЕЛОТО НА ЖИВОТА
Преди светът докрай да се вгорчи
до острата тръпчивост на хинина,
аз искам със притворени очи
по пътя си отново да премина.
На прима виста в спомени отвред
да превъртя годините предишни.
И този съдбоносен пирует
да разпилее скърбите излишни.
Поуките - със стряскащи цени
да ме пропуснат - тихо, милостиво...
Да шепне младостта ми: Остани!,
а аз да съм й кремъчно огниво.
Ще мога ли да бъда някой друг?
Щастливец, от извечното белязан...
Да бъда там - преди... Не днес и тук,
в двубой със неизбежната боязън.
Животът ми, уви, е колело.
Завършен кръг с началото и края.
С това, което вече е било,
душата си не бива да терзая.
Да, вярно! Бях в годините си млад.
И не от раз ми стана някак криво.
Отсечките напомнят за квадрат,
а той не се придвижва въртеливо.
Безсмислено е тъжното "язък".
Дори земята се върти, за Бога.
Освен да си изпълня моя кръг,
не искам нищо друго. И не мога...
Преди светът докрай да се вгорчи
до острата тръпчивост на хинина,
дъхът ми всяко зло ще премълчи,
и... свършил своя път, ще си замина.
Ясен Ведрин
(Тленен остатък)
Недялко Йорданов
ИСТИНАТА
Точно днес внезапно проумях...
Всъщност истината е такава:
Не е важно колко си живял...
Важното е колко ти остава...
Кратък бил уж дългият живот...
Късно проумяваш, че е кратък.
И се хващаш яко, с две ръце в
неговия изтънял остатък.
Мили хора...Все пак се тешим...
Общо нещо всички ни очаква.
Няма беден...Няма млад...И
стар...Участта на всички е еднаква.
Знаем, по един и същи път в
крайна сметка всеки ще поеме.
Днеска...Утре...В други ден...
Макар всеки сам...И по различно време.
Ето я запалената свещ...Цял
живот гори...Сега догаря...
Вече съм на път...И твърдо знам...
Почти всички ще Ви изпреваря.
И е все едно – това разбрах –
горе във пространствата огромни
за това, че бил съм...тук...сред
вас...дали някой ще запомни.
Свикнах с тази мисъл...
Проумях...Времето самичко да решава...
Мисля, че достатъчно живях...
Но и че достатъчно остава...
Я да си признаем – в свойта смърт
Никой във действителност не вярва.
Затова измислил си е Рай и
чудесно там ще си прекарва.
Ето, че внезапно се засмях...
То и без това си му е смешно.
Затова живей! Живей! Живей!
Само със усилието днешно...
И не се скъпи...Не се пести...
Двойно давай...Вземай тройно даже...
И не му мисли...И до кога...
Има време... То ще си покаже.
Типично сенилно, брадипсихично, кататонично (НАТО-ЕС) зомби.
