Прочетен: 1153 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 22.02.2024 22:48
Днес навърших 80. Получих подарък - пътуване из Трънско. Посещението на този възлюбен от мен край, който опознах в България и двете му части в Сърбия и докосването до красотата на символа му - Драговицкият камък, наричан още Българският Матерхорн, за мен бе голяма радост. Официалата част ще бъде утре.
Аз не съм празнувал РД откакто навърших 70. На тази възраст е починал Св. Иван Рилски, затова хората казват: След 70 всеки ден е подарен! Тази година ще празнувам, защото няма как да откажа. От висотата на годините ми обаче казвам:
- Поводът не е осебно радостен.
Аз съм от поколението, което бе облъчвано от комунистимеската зараза и атакувано с мозъчни промивки. Не минаха! Останах си човек със запазена ценностна система и борец срещу простащината. На тази основа между мен и българите в Западните покрайнини, заточени в собствените им имоти в чужда страна преди повече 100 години и поради това съхранили ценностната ситема на българите от онова време, се получи страхотеен контакт при посещенията ми там, които продължиха 10 лета.
За РД получих от племенницата ми страхотен подарък - стихотворение, което копирам. Надценила ме е, но ако не съв такъв, към нещо такова съм се стремил. Ето го ии стихото:
Ч естит юбилей,
скъпи вуйчо!
Р оден да
очароваш близки и далечни
Д ръзнал
да поглеждаш над
огради,
В дигнати от люде
и държави.
У влечение не
криеш страстно
Й ерархичен ред не
следваш сляпо
Ч овек от
Ренесанса си
изплувал
О бичаш стъпките
ти бързоходни по
К олелото на
живота да
препускат.
О бхождаш и за
другите с очите
С и отворени и жадни
красотата от
Т вореца подарена
на слепите в
душите
А ватари.
В ълнение от
музика и думи
Ъ глите
полумрачни
осветлява.
Т ъгата претопява
в мисли мъдри
К алиферски
Балкан – основа
здрава.
О бикнал родното
от малък, ти
В дъхновен живей
във мъдрост, обич
и наслада!
Весел празник,
мили хора! Обичам ви!
Страхотно стихо! В него има и името ми, от горе на долу с главните букви, има напомняне и за едно от лйбимите ми стопотворения на същата тема, "Колелото на живота" от Ведрин.
Помествам и него:
Vedrin (Ясен Ведрин)
КОЛЕЛОТО НА ЖИВОТА
Преди светът докрай да се вгорчи
до острата тръпчивост на хинина,
аз искам със притворени очи
по пътя си отново да премина.
На прима виста в спомени отвред
да превъртя годините предишни.
И този съдбоносен пирует
да разпилее скърбите излишни.
Поуките - със стряскащи цени
да ме пропуснат - тихо, милостиво...
Да шепне младостта ми: Остани!,
а аз да съм й кремъчно огниво.
Ще мога ли да бъда някой друг?
Щастливец, от извечното белязан...
Да бъда там - преди... Не днес и тук,
в двубой със неизбежната боязън.
Животът ми, уви, е колело.
Завършен кръг с началото и края.
С това, което вече е било,
душата си не бива да терзая
Да, вярно! Бях в годините си млад.
И не от раз ми стана някак криво.
Отсечките напомнят за квадрат,
а той не се придвижва въртеливо.
Безсмислено е тъжното "язък".
Дори земята се върти, за Бога.
Освен да си изпълня моя кръг,
не искам нищо друго. И не мога...
Преди светът докрай да се вгорчи
до острата тръпчивост на хинина,
дъхът ми всяко зло ще премълчи,
и... свършил своя път, ще си замина.
Ясен Ведрин
(Тленен остатък)
А към приятелите ми в блога, които остават все по-малко заради различен светоглед, напр.спрямо агресията на Путин срещу Украина - музикален поздрав - една пиеска от Нотната тетрадка .на Ана Магдалена-Бах.
Да имаш огън в душата и радост в сърцето!
Бъди здрав и щастлив!
23.02.2024 08:21
Поздравът ми към Вас е една мъдрост на великият Радой Ралин, която гласи:
"Свободата е семе, вкоренено в камъка безчувствен,
за да го превърне в почва, която живее и ражда."
Наздраве!
23.02.2024 10:33
Ако намеря предишната редкация на стихотворението на Ведрин, ще я публикувам и нея към постинга си.
Имам още задачи в живота си, вече по-скромни но не по малко емоционални, които си поставям вече сам. Надявам се, поне част от тях да изпълня, защото имам още сили.
Още веднаж - от сърце благораря!
за пожеланията!
за пожеланията!
Дано!!!
