ТВОРЧЕСКИ СТРЕМЕЖИ, ВЕЧЕ НЕПОДПЛАТЕНИ С ДОСТАТЪЧНО ФИЗИЧЕСКИ СИЛИ....

     Вчера, на празника на светиците Вяра, Надежда, Любов и майка им София, зъвърших един свой голям проект, замислен около 2007 г. Тогава оброкът ми в Стара планина над с. Лескова махала на името на Св. Иван Рилски, който направих около 2000 г. бе потрошен от изроди. Случаят съм описвал в блога си. Ще отбележа само, че дни преди да стане това, което научих от единстветото семейство там, Цонка и Киро, ме бе обзело безпокойство във връзка с оброка ми. Отидох без това да влизаше в плана ми и видях нещо ужасно. Къстът бе почупен с чук, кръстът от покрива на минипараклиса бе изтръгнат чрез въртене. До този момент това бе най-голямата обида в живота ми. Направих нещо за хората, изродите го потрошиха, както сега Путин руши Украина. Подробностите съм описвал в блога си. На връщане към село Буковец, където бях оставил колата ми се роди идеята да направя друг оброк, където изродите да не могат да влизат свободно. Още  същата есен  извадих една малко дъбче от планината и го засадих на вилното ни място съвсем до оградата, на ъгъл, където намислих да направя още по-сериозен оброк. След пенсионирането ми през 2007 г. започнах строежа на малък каменен параклис до дъба. Той стана такъв, че аз си го харесвам. За едно лято го построих.  Изглежда томно по канона. Завърших го, направих му осветление, което се включва вечерта автоматично. Превърна се в част от микроквартала ни.

    Замразих проекта, защото оставаше да се направи някъде оброчен кръст и да се включи в комплекса. Търсех речен плосък камък с големи размери и форма на елипса, но не намерих. Попаднах на изхвърлена от коменоделски цех плоча от врачански камък с една пробита дупка от барамина. Веднага според даденостите на камъка измислих формата на кръста, като вклучих в нея и дупката. Намерих помощ, качих камъка на колата и направо при каменоделеца-скулптор бай-Ангел. С молив очертах формата, той отряза излишното и се получи нещо много добро само с един недостатък. Надписът е с твърде дребни букви. Защото оставих на него да реши това...

   Оброкът вече е комплект – каменен минипаракрис, дъб и оброчен кръст на името на Свети Иван Рилски. Остава да подредя камъните за да изглеждат параклисмето и кръста хармоничмно съчетани.

   Това бе за мен голяма емоция, но от утре ми предстои нова. Заминавам на горлямо пътуване с бази в три точки – Златарица, най-бедният регион с  помаци в Родопите /ПО ВИНА НА ДЪРЖАВАТА!!!/, Горско стопанство Ранча и с. Мугла. Във връзка с пътуването ми получих двадесетина одеалала за подарък, които ще оставя в навеса към едно теке в региона на с. Златарица. За бедните хора. Тези хора ако намерят нещо оставено за тях си го разпределят или го отнасят в джамията, ходжата да прецени какво да прави с него.

   Тези което обичат планината и са свързани с нея силно, както аз, поздравявам с нещо много прекрасно в линка.

Щото е чел твоите съчинения.

... Добро си сторил и добро се каниш да сториш.

Добро е когаот даваш да го сториш а, не когато да получиш.

Тук еди фукъл от години ме пита, "какво съм сторил за моят град?" и досега съм отговарял образно, че "за моят град аз, своите две праскови и две череши заедно със семейството за града си отдавна съм посял" - и понеже от време на време все ме пита разбирам, не ме е разбрал ... даже са последният път ми казва, че приказката за лявата и дясната пъка не вървяли е, за мен пък си върви нищо, че кръсчето ми по-малко от кръста му.

Убаво си направил, че си допуснал ком. 1 - простотията си има и име, което трябва да се знае.

Тай е много умен. От него се уча на коя планина да отида, каква музика да слушам. В писаното му слово има много закодирана премъдрост, която аз декодирам и ползвам, напр. сутрин какво да закуся.