Жена ми най-после се пенсионира и то с доста висока пенсия. Причината е, че тя бе по заповед за назначение учителка с трудов стаж почти 50 години. Поради тази причина тя имаше право на две преференции. Първата бе промененият коефицент за определяне раземера на пенсията й и втората – сума, прибавяна всеки месец към пенсията й, съвсем не малка, защото е била учителка над 30 години.

     Решихме да отпразнуваме като извършим пътуване край р. Дунав, където почти не сме пътували. Почти 50 години наш приоритет са прекраснитеите региони близо и във планините на България. Едно от последните ни пътувания бе при водопадите над с. Копиловци, те са четири и над с. Чипровци, само един.

   Отношението ми към хората в бедните региони на страната или към пострадали от природни бедствия като наводнения, свлачища, пожари и др. е много силно изявено при мен. При пътуванията ми през тези региони винаги съм изпълвал свободното място в доста голямата ми кола с потребности за  тях. Спомням си, преди няколко години имаше повреда във водопровода между с. Равен и махала Въз. Селяните в махалата са турци които разчитаха само на един скромен карстов извор. Вода за тях и за животните си караха с колите си, който има такава. Понеже щях да се спускам от тази махала до тракийското светилище Казаните, качих в колата към 15 десетлитрови празни пластмасови бутилки. Напълних ги на чешмата в с. Равен и ги свалих на площадчето на селото. Хората не  знаеха как да ми благодарят. Тази помощ не ми струва и лев, но тя е много ценна, защото водата бе много нужна за хората там в този мамент. Само аз мога за направя такова нещо, в махала без вода при ужавяваща жега да закарам на хората към 150 л. вода, за има полза от курса ми.  Следващите две години бях там отново, защото това е център на монументални тракийсски светилища. Хората не ме  познават, но си спомянт как изглежда колата и ме чакат да се върна, за да ме поканят да нощувам у тях, да ме нахранят или да ми дадат армаган.

  Да припомня още два случая:

  Изкачвах се на крепостта Асара до с. Звездел. Горе от крепостта се вижда паркинга, където оставих колата. Стадо овце и грамадни кучета бяха наобикоили колата ми, овчара стоеше до колата, в страни имаше сплял Мерцедес. Разбарх, че има нещо и набързо слязох. Страрецът, едвам говорещ български, каза, че до колата са спряли хаирсузи ченгенета /цигани/ с Мерцедеса си, които крадат от тук пуйки и шилета. Дойдох, защото щяха да ти окрадат колата, каза той. Аз обясних, че нищо ценно няма в нея но той каза:

-       Има, има! Ще ти разбият капака на мотора, те това

правят, ще ти откраднат акумулатора за отпадъци и закъде си после.

  След което прибави, че всички знаят, че тези цигани са крадци, но полицията не ги закача, и че през ден пътуват до Турция, и там те ги закачат.

   И още усин смучай:

   В с. Чала един помак, помня името чу, Джамал, реши, че съм в беда и ми предложи да нощувам у тях. Обясних му, че такова нещо няма. Поговорихме си за годините между 1975 и 1989, на които съм свидетел. На връщане от тракийското светилище Гьозтепе той ме чакаше с баница за армаган. Една доста голяма пласмасова кутия с баница, която ядох две дни. Една истинска баница.

   Същото отношение към мен имаха и хората в Западните покрайнини, но на тях не карах нищо, защото би било съмнително при преминавене на границата. Там беднотията е още по-голяма.

   Връщам се на случая с престарелия овчар, който ми пазеше колата от хаирсузи. Тежък живот, изверване от идиотите, продължило 15 години, върнал си името след 1989 г, децата му се изселии в Турция. Той обаче

    ОТХВЪРЛЯ ВСИЧКИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ ПРЕД НЕГО ДА ЗАЖИВЕЕ В ЛЪЖА!!!

      Това изтъквам за да сравня ценностната система на този престарял човек със заразените с вируса на комунизма хора в България, свикнали с лъжата както въшките с ДДТ-то и с желание това време да де завърне. Говорил съм с такива хора предимно от Северна България, които си искат ТКЗС-тата и малките предприятия, които бяха продадени по за 1 лев. на бушоните на  новите собственици, бившите ченгета от ДС и от ЦК.

   Нещо различно от това, което аз случвам на бедните хора – желание да им улесня с нещо живота – ни случиха в Тутракан. Пред речния парк, със страхотен изглед към реката и гр. Олтенита на другия бряг, в ляво и дясно по един остров, оставихме колата си. Пълно бе с румънски коли и коли от цялата страна, но със софийска регистрация бе само нашата. На връгане видяхме, че предният регистрационен номер е изтръгнат. Освен стресът, предстояха ни и големи трудности и разходи докато се приберем. Последна част  от пътуването ни остана недовършена. Къде с кола без преден регистрационен номер?

   Замислих се. Какви ли ще да са били причините да бъде откраднат номера точно на нашата кола, единстената със софийска регистрация. Би трябвало да си кажа: Да ви е.а майката крадлива, мамалигарска, но аз не казах така. За мен причината е друга, тя е резултат от разделениета на хората от президента ни на две категори, сити и гладни. В неговото разделение ситите са разбойниците, гладните са гладни заради тях. В провинцията - в голяма част от нея - няма работа, няма здравни служби, пътищата са зле, други страдат за вода. Аз съм разговарял с хора от Северна България, които азват:

-       Вие в София имате всичко – вода, ток, път, здравни служби, магазини, заплатите ви са няколко пъти по-високи от нашите. Ние тук сме изоставени. Цяла България работи за София, тая ламя София.

   С цел да противопоставя хората в страната ни и на тази основа дя я руши, защото сме в НАТО и ЕС, троянският кон на Путин в България, Радев, с твърдението си, че в България има сити и гладни и за причината да гладуват гладните са ситите, той вби клин между хората.

    Да се вбива обаче този клин има необходимата почва за това. Давам пример с благопрятната почва за възнкване на социализма в Латинска Америка, където простащината е съизмерима с тази в нашата страна. Където простащината е докарала комунизма, тя е свикната от него да живее в лъжа. Лъжата стига до там, че суверенът гласува за някой лъжец макар да знае, че той го лъже.

   В България все още е жив комунизмът, което означава, че хората все още не са отхвърлили лъжата и искат да живеят в нея.  Тези хора си искат отново ТКЗС-тата и малките предприятия, които бяха закрити след 1989 г. и продадени на мутри, бушоните на бившите ДС и ЦК служители. Във всеки парк на село или град има комунистически паметници, напр на партизани, на най-централното място има едно бракувано съветско оръдие, или танк или просташка скулптура като тази до детелината на пътя до Ситнуово. Танк от гранит и стомана.  Децата растат, бившите комунистите ги учат да са признателни на червената армия, която е освободила България, да подкрепят Путин в агресията му срещу Украина.     

    Тук, както и в Турция,  разделението е подобно – интелегинтните хора са на едно мнение, простащината е на друго. А интелигентните хора стават все по-малко. Идва времето, когато простащината ще сгази света. В САЩ  вече осъзнават това, затова подбраха Тръмп. А в България генералисимусът на простащината всеки ден я подстрекава към „дела” и малко хора знаят ако това не се преустанови какво ни чака...

   Изчезването на предния ни регистрационен номер, вгорчаването на финала на пътуването ни – и това е резултат от преднамереното разделяне на хората и противопоставяне им.

   Не виждам друга причина да ни скроят такъв педерастки номер. Толкова помощи на бедни и пострадали хора съм развозил, точно на мен ли? В случая обаче става въпрос за видиотени от опростачватели и обезчовечители. Които прихванаха що да сторват от идиотите, и нищо не взеха от нас...