"Знаете ли колко ми дреме за широката, необятна, сложна, непонятна за другите, и вечно неразбрана Руска душа? Нула! Точно толкова. Всъщност, никога не ме е интересувала цялата тази митология създадена и натрапвана ни с години, за някаква особена душевност, която само тази нация притежава, и в която никой не може напълно да проникне, дори самите Руснаци. Булшит! Интересно защо, никога не съм чувал някой да говори и да се занимава с особеностите на Ирландска, Френска, Скандинавска, Гръцка, или каквато щете друга Европейска душа. Но, виж Руската…това е друга работа. Дълбока колкото бездънен кладенец. Толкова дълбока, че е способна да ражда диктатор след диктатор от дълбините си, но и толкова широка, че да си го отглежда, търпи, обича и мрази едновременно. Да повдига безутешно рамене, да въздиша тежко, и да продължава да държи главата си заровена в пясъка. Така че, не…не ме интересува вече, че имало и добри Руснаци, които видите ли не заслужавали сега да страдат заради един лумпен. Че, Путин не бил Русия, и Русия не била Путин. Верно ли, бе? Сериозно? Всички са в кюпа. Дори и този малък процент с непромити мозъци, които доброволно и безропотно тънат в зловонната тиня заедно с останалите ватници. Не. Това е една обречена нация, начело с елита и интелигенцията си, която е дори по-виновна за случващото се, отколкото полуграмотна човешка маса по губерниите. Този елит никога нищо няма да предприеме, за да спаси себе си от обреченост, и заедно със себе си да издърпа и масата от блатото. Просто не могат. И си заслужават средновековието, което им предстои, и за което отново ще пишат романи, поеми и пиеси, които обаче никой освен тях няма да гледа."