ТРАГЕДИЯТА НА ДЯДОТО ОТ С. БЯЛ ИЗВОР...

   Много пъти съм пътувал до това село, разположено в част от Източните Родопи, създадена от Бог да бъдат обитавани от хора. Казвам това, защото голяма част от тях наподобяват полупустиня, върху която има много тънка почва, негодна за земеделие, има огромни морени, в сравнение с които по площ тези на Пирин са колкото една шушка. Има и сипейно-каменни скатове, по които само кози и муфлони могат да се придвиждат. И още нещо има – две съседни места, едното от които – пустиня, през която тече временна река и срещу нея оазис. Така пустинята изглежда по сурова, а оазисът  по-красив. Където има оазис обаче, има и населено място, от което започват кози пътеки. Не винаги тези хора са турци, някои от тах са и помаци. Не живият заедно обаче, а в съседни долини. Помаците по нищо не се различават от турците, само когато проговорят по езика им се разбира, че са българи. Докато в тези диви места има турци, които дори не знаят български и ако видят чужд човек се затварят в каменната си къща.

    Село Бял Извор е разположено в Жълти дял, любим ми както този срещу него, Устренския. Жълти дял е благодатно място за земеделие и животновъдство. Хората от тези села започнаха да се замогват, процесът обаче е съвсеим в началото. В селото заработи мандра „Родопчанка”, която предлага а много магазинни зрежи в страната млечни произведения. Твърдя, че тяхното кисело мбяко е най-долрото в страната. Подобна тенденция има и в съседно село, Жълтуша, където също се отгреждат много крави. По големите пасища на Жълти дял се виждат стада, бих казал с хиляди крави.

   Бял Извор е малко в страни от пътя Средногорци – Ардино. Който не е пътувал по хози  път и не е гледал „Завоите” на р. Арда не  познава нейната красота и величие. В дясно от река Арда е ридът, наречен Жълт дял.

   Кога са заселени тези места?

   След заубата на османските войски при Виена и Кандия и отсъплнението им, в Османската империя стават доста промени. Тя хсе е изчерпала, предстои падането й както сега на Империята на злото на Путин. Докато съществува Осанската империя по ниейните планини, тогава ненаселени, свободно се придвижват животновъди КЮРДИ /!!!/ в търсене на паша и вода за животните им. Пиша кюрди с главни букви, защото това не са турци, а хора от друг етнос в Османската империя, произхождащи от държавата Кюрдистан. Имало е такава държава до оттеглянето на Велика Британия от колониите, когато те разделят територията на тази  държава в четири други – Турция, където днес живеят 20 млн. кюрди, Иран, Ирак и Сирия, и там с по 4-5 милиона кюрди. Част от Кюрдистан е голямото петролно находище Киркук в Ирак.

   С отстъпването на османските войски на изток кюрдите се озовават в други държави, където хората ги недолюбват и остването им там става опасно. Нищо, че имат силлях и кваказки кучета, големи като мечки. Започва обратното придвижване на изток, кам останките от османската империя, където те ще са в безопастност. Това става преди около 300 години. При преминаването обаче през Източна Родопа, която заради неблагоприятните си условия за живот не е била населена за разлика от Западната, кюрдите отсядат там. Планината не е висока, може да се зимува в нея, а като подстъпи към нея те са ползвали многобройнте римски пътища, по които и аз съм пътувал, пътувал. Достигайки до място с паша и вода, което става за уседнало животновъдство, те са се заселвали там. Край на богатите паши високо в планината през лятото и слизане в по.ниски места през зимата.  

   И какво става:

   Полупистинната част на Родопа бива заселена преди около 300 години от кюрди животновъди. В благодатните кътчета на планината обаче живеят християни, цитилам долината на р. Перперек и на още една река, Голамата бара с централно село Костино. Ситуацията обаче се променя. Българите се изселват от тези благодатни кътчета към вътрешността на страната и на мястото на техните села възникват други, които ние наричаме турски, но истината е, че това са кюрдски села. Като резултат на полотиката на турците, кюрдите се водят по документи турци, което не е съвсем така.

   Едно отклонение:

   Преди да се заселят „турците” по тези благодатни места, тук бяха заселени тракийските бежанци. С трудовите си навици и умения към животновъдстото и земеделието, те се замогнаха отново, но текезесирането им еба майката – отново им бе отнето всичко, което имаха! В името на народа, за Сталину.  Резултатът – по долината на Преперек няма нито един тракийски българин, но са останали църкви, в гр. Джебел – също.  Край на отконението. За де не се отклонявам отново ще напиша няколко постига за Турция и ще изложа моето мнение за падението й в очите на всички държави, с които тя има военни или иконоически връзки и конкрретния виновник, а също и мястото й в Средизеноморския басейн, където като страна тя не удържа позицията си.

   Земетресението в Турция обхвана регион, населен с кюрди. След неколкократните изселнически периоди  на турци в Турция, голяма част от тях заминаха и там, където живеят кюрди.  Кръвта зове! Адана е прекрасно място живеене. Наблизо има залив, който е сирийски, но е присъединен към Турция както много гръцки региони, цитирам Анталия.

   Поводът за започна нова поредица постове за Турция е едно предаване за наш турчин – по всяка вероятност кюрд, защото дъщеря му се жени не в Бурса, при турците, а в Адана. Има семейство с три малки деца. И става най-страшното. Човекът се моли на Аллах и чака хабер от мястото със земетръса, но това, което научава е, че блокът на семейството на дъщеря му, с трите им деца, се е сренал. Телефоните им не дават никакъв сигнал...

   По страшно от това няма. Ако ходя по Родопите това лято, непременно ще премина през Бял Извор колкото и да си удължа пътя, да изкажа на този възрастен човек съболезнованията ни. Ние със съпругата сме много чувствителни на тема, пострадали бедни хора и винаги помагаме с каквото  можем. При пожари или отнесени от наводния къщи по Родопите, винаги сме помагали, но сега тези хора са твърде далеч от нас. В случая не само Аллах, има и още причини трагедията да е толкова голяма.

   В следващия си постинг ще се спра на тях.