Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.02.2023 19:44 - ТАЗИ МИЛА ДАМА Е ДОКТОР ПО ЛИТЕРАТУРА
Автор: rosiela Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3012 Коментари: 5 Гласове:
3

Последна промяна: 05.02.2023 21:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

image

ОТКЪДЕ СИ, МОМЕ, РОДОМ? ОТ РАДНЕВО - ПРОВИНЦИЯ!



ИЗВЕСТНА ПОД ИМЕНАТА Д-Р ГАЛИНА ВЪЛЧЕВА- ДИМИТРОВА


И КНИГА С УМОПОМРАЧАВАЩОТО ЗАГЛАВИЕ " МОДЕЛИ НА СПОМЕНА ЗА  ДЕТСТВОТО", / ЛЕЛЕ! / , С КОЕТО ИСКА ПО НЯКАКЪВ НАЧИН ДА НИ НАПОМНИ, ЧЕ Е СПЕЦИАЛИЗИРАЛА ДЕТСКО-ЮНОШЕСКА ЛИТЕРАТУРА

БОГ ДА ОПАЗИ ДЕЦАТА ОТ НЕЙНИТЕ ПИСАНИЯ!

А ПО-ДОЛУ ВИ ПОКАЗВАМ НЕЙНИ НАЙ-НОВИ СТИХОВЕ ЗА ВЪЗРАСТНИ

НАИСТИНА - ДА ВЗЕМА ДА Я ПОМОЛЯ ДА МИ ПРЕХВЪРЛИ ДОКТОРАНТУРАТА ДИРЕКТНО, ЗА ДА НЕ ПРИНИЗЯВА ТИТЛАТА!

АКО С ТАКИВА СТИХОВЕ СЕ ПЪНЕШ В ЛИТЕРАТУРАТА, ЖАЛКО ЗА ОНЕЗИ, КОИТО Й ДАВАТ ГЛАСНОСТ!

""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""""

Галина Вълчева

КОЛКО МНОГО ВОДА НЯМА ТУК…*

В памет на Стефан Бонев

В тази суха купчина пръст колко много вода няма,
а е поникнал кръст - вместо люляк или циклама.

Гукат гълъбите. И кацат по двете му рамена.
Сладкият дъх на акация го залива като вълна…

Петък разпети е. Свещите - като вдовишки ръце
жално припукват… И вещите сигурно носят сърце.

А може би просто случват се, както ти сам предвеща,
даже в безводната купчина всичките странни неща:

кръстове никнат, облечени в гълъбов пух. И цъфтят
думи, от теб неизречени… Със акациев аромат.

—————

*Възклицание на четиригодишния Б. Д. при гледката на напуканата от сушата земя.

 

БОГОЯВЛЕНИЕ

Жребчето й тъничко цвили,
свободно и необяздено,
но тънката бяла кобила
сякаш не го забелязва.

Тя не помни предишните ери,
не познава живот без юзди
и послушно прескача бариери.
Или ги посреща с гърди.

Тя не мисли седлото за бреме,
нито иска да хвърли ездача,
не усеща петите в корема,
не препуска в галоп, бавно крачи
и грижливо крепи го на гръб -
да не падне човекът с камшика,
да не счупи ръка или зъб…
Тя със болката вече е свикнала.

Невредим ще си тръгне ездачът,
тя - ще бърза, за да опази
от тежките шпори на здрача
жребчето си необяздено.

 

ЛЕДОВЕ

Този свят нито нов, нито стар е:
в усмирителна риза снове,
преживява наяве кошмари…
Векове…
Векове…
Векове…
Все отварят очите му слепите,
нискочелите стават крале,
далтонисти размахват във шепите
цветове…
Цветове…
Цветове…
Пеперудите раждат гъсеници
и влечугите носят криле,
а крилатите - бият се с мелници,
с ветрове…
С ветрове…
С ветрове.
Единаците властват - на глутници
и издигат със вой гласове,
а Човеци живеят в боклуците,
в страхове…
В страхове….
В страхове….
Като тръни поникват решетките
и делят милиард светове,
онемяват дълбоко във клетките
гласове…
Гласове…
Гласове.
Няма връщане, идва лавината:
този свят свойта участ кове
и към бездна върви, към пустини от
ледове…
Ледове…
Ледове…

 

БУНТ

На Румен Денев

„Братя, господарят ни полудя!
(скръбно въздъхна един от бившите роби)
Рече, че ний сме родени с права
и че всички от днес сме напълно свободни!”
„Да, този човек каза истина!
(скочи след него една бивша наложница)
Снощи бълнуваше, че не искал
да тъпче за в бъдеще волята божия.
Щял да хвърли в огъня бича си
и после да върне обратно живота ви,
а синът ни, когото обичал,
да правел каквото желае с имотите.”
„Исусе! Това е проклятие!
(изригна тълпата с уплашени крясъци)
Не свобода, предателство, братя!
Дедите ни раснаха в тази плантация!…”
„Луд е, ви казвам, но ний ще го спрем!
Говорел за равни права, за начало…
Кълна се - ще млъкне! Или ще мре!
Как може да казва на черното - бяло!…”
………………………………………………………..
Бунтът достигна спасителен край
и от свобода се избавиха робите:
с бивш господар в господарския рай,
но с наследник по кръв -
един от народа им …

 

НЕВЪЗМОЖНО ОБЕЩАНИЕ

Да можех Вечност да ти обещая
зад пясъчния хълбок на минутите,
зад белите стени на тази стая
и острите завои по маршрута ни,
през всички времена и географии,
на есента зад пъстрата окраска…
Но трупа смърт към свойта биография
жената, подир всяка нова ласка!

Разравя бръчки, като цели кратери,
на любовта металното копито
по гланца на челото и съдбата ми,
където ти си издълбал следите си.

Докато Времето, кълвач-лечител,
ги стигне с клюн и бавно ги изстърже
от ствола на сърцето ми. А дните
със бинта си безстрастен го превържат…

 

***

Синкав, мътен дим се вие
в тази есенна мъгла
и мирише на ракия,
на кюмюр и на смола.
Лепкав смог се стеле ниско
над асфалтовия път -
сякаш мачка и притиска
тъй под себе си света,
че дори врабци и врани
няма в тихото небе…
Дреме плахо любовта ни
край горящото кюмбе
и, потънала в домашни
шумове и миризми,
сред камари книги прашни
и дребнави препирни,
на кравайче се е свила
под персийския килим.

И, аха, ще се извие
през комина…
Като дим.
























 




Гласувай:
3



1. rosiela - ЛЮБИМ ИЗРАЗ НА ДОКТОРКАТА Е "ОНАСЛОВЯВАНЕ"
05.02.2023 19:46
ЗА КОЙТО ОЩЕ НОВ БЪЛГАРСКИ ТЪЛКОВЕН РЕЧНИК НЯМА ОБЯСНЕНИЕ!

ТОВА МЕЖДУ ДРУГОТО. ДА СЕ ПРАВИШ НА ИНТЕРЕСЕН В БЪЛГАРИЯ ВЕЧЕ ВСЕКИ МОЖЕ.
ЗАВЪРШИЛА Е ЛИТЕРАТУРА В ПЛОВДИВСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ, КОЕТО Е ОБЯСНИМО ЗА НИВОТО Й.
цитирай
2. missana - Изглежда, че докторантурите по литература увреждат някои дялове на мозъка
05.02.2023 19:56
и резултатът става плачевен, както е при госпожата. Оттам е и плачевната поезия поезия, която представя. Благодаря ти, Роси! Благодарение на теб виждам докъде са стигнали нещата с поезията у нас.
цитирай
3. rosiela - Благодаря ти сърдечно, Младене.
05.02.2023 19:59
Наистина е потресаващо! Кой й е дал докторат на тази, се чудя?
Те и курсове карат някакви, преди дисертация, плащат и явно има изгода от цялата работа.
цитирай
4. missana - Нямат кадри и затова произвеждат магистри и доктори.
05.02.2023 21:41
С лопата да ги ринеш.
цитирай
5. rosiela - Имаш право!
05.02.2023 21:54
Изумена съм.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rosiela
Категория: Поезия
Прочетен: 6604207
Постинги: 5040
Коментари: 23940
Гласове: 9773
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031