На другия ден отново излязох да се поразходя из града. На една тераса видях жена с димяща цигара между пръстите на едната ѝ ръка и с чаша вино в другата. Тежки, черни облаци, които вещаеха страшна буря, бяха затиснали покривите на сградите и бяха хвърлили в тревожна суета целия град, но те не можеха да скрият слънцето в очите ѝ от Небето.

     На следващия ден имаше разкъсана облачност. Отново излязох да се поразходя из града и по моя слънчево-сенчест маршрут се замислих за най-лошите неща, които човек може да причини сам на себе си…