ВЪВЕДЕНИЕ
       към статията на г/н Огнян Стефанов, която копирам в блога си:

   В последно време не ми остава време да пиша по теми, които са ми любими и които са доста. Природолюбител съм, любител балкановед, запознат съм с двете световни войни, любител музикант съм със задълбочени познания. Едно зло обаче се спусна над света, агресията на изрода Путин в Украина, което ме отклони от тези теми. Всички страни по света, където знаят,  знаят, че Русия и Украина ги има, са на страната на жертвата, Украина, с изключения на няколко державники, троянски коне на Путин – Орбан, Радев, Лукашенко, Мъдуро, Ким Чен Ир и  Афеверки /президентът на социалистическа република Еритрея/

    Сред тази агресия срещу суверенна страна с цел отнемане на нейни териотирии при това по методите на ХХVІІІ век, светът е променен. Това е опит за унищожаване на световната цивилизация. Целят свят е против това и изродът Путин – остта на световното зло - ще си получи заслуженото.

     При нас положението ни никак не е добро в резултат на пропутинската политика на остта на българското зло, президента Радев. Освен троянски кон на Путин у нас, в ЕС и НАТО, той е и национален предател, работи против страната си. То не бяха инженерингови проекти с пръкване на кухи партии начело с недоправени, цитирам част от тях - ИТН, Възраждане, Пепетата, Възхода. Сега подготвя и нова начело с Пеканов. Тези рожби на президента, в които простащината се припозна, втурнати в политическия живот от него със задни и долни цели принизиха дейността на системните партии и доведоха до криза в управлението на страната. Правителството, което вършеше нещо бе свйлено с парламентарен преврат от Радев и от тогава до сега, две години, по същество България се управлява от Радев, прикрит зад назначените от него министри, на които той дърпа конците и юздите. Според приказа от Кремъл.

    Предизборно сега са наактивирани и старите му офицери за специални поръчки като Минчо Спасов, Слави Трифонов и др. но и много нови, според мен някои разработени от бившите служби до клас 122, а може би и до последния, най-висш клас 152. Към новите цитирам Иво Христов, Слави Василев,  троловото воинство в социлнте мрежи и ефира. Тяхното твърдени е, че парламентът – фундаментът на демокрацията -  е изчерпан и вече е необходимо да се промени Конституцията на страната, като тя стане президентска република начело с Радев по подобие на Русия. Това върви само за държавите примати, които яхнати от президент простакисимус не ги чака нищо добро, но също и останалите страни, особено тези, които са край тях. Давам пример с Япония и РК, които са под прицела на ракетите на Ким Чен Ир.

     Дълг на всеки човек със запазена ценностна система, а не пазарен субпродукт, пълен боклук, зависим /б. м. конформист и мошеник/ или промит мозък е да направи каквото може, войната в Украина да свърши с победа на справедловостта и първа точка на следващия парламент у нас да бъде уволнението на Радев. Той има достатъчно години, които му остават окончателно да срине страната ни икомически, да протовопостави страната ни на съюзите, където сме членове, както и всеки срещу всеки, а през това време той ще наексрементирва суратя й пред целия свят. Освен това той нищо друго не прави. Въпреки това медиите наеректирват одобрението на суверена към Радев до експлоадирване...

   Този път копирам статия, която прави атализ на дейността на Радев, написана от журналиста Огнян Стефанов.

    Ето и самата статия:

       Как изглежда Руменрадевия мир за Украйна?

      КРЪВ, СЪЛЗИ, ПОЖАРИ И ЦЕЛУВКИ ЗА КРЕМЪЛ

    На тези хора /б. м. украинците/ ли да спрем помощта?

    Тези дни президентът Радев каза шокиращи неща по Дарик радио, но те някак се сляха с мътилката на други скандали и бяха забелязани от по-наблюдателните. А трябваше цялото общество да настръхне от зловещия прочит на войната и мира от държавния глава. Пропутинските медии у нас дълго ще повтарят думите му, както навремето се правеше с тезисите на политбюро на БКП.  

    Ето какво каза през отминалата събота Румен Радев: „Политиката е публична дейност и се прави от личности, които пред обществото обявяват своите идеи и как ще ги постигнат. Ако правиш нещо зад гърба на гражданите, не се ли минава в сферата на задкулисни договорки с чужди партньори?“
    
    Радевия мир ще "спаси" и тези хора...

    Тове бе президентският коментар на статията в „Ди Велт“ от която научихме това, което всички знаехме: изнасяли сме оръжие и боеприпаси за Украйна по времето на кабинета „Петков“. Цяла Европа ни похвали, водещи анализатори и политици ни споменаваха с респект и уважение. Държавният глава обаче намира помощта за Украйна като задкулисна работа, извън обсега на обществените очи, като нещо нечисто.

    Президентът има право на свое мнение. Но защо досега не е казал нито веднъж Русия освободител ли е или агресор? Какво мисли за разстрелите на мирни граждани, инквизициите, изнасилванията, грабежите и палежите? Тези злодеяния съпътстват всеки ден руско присъствие в Украйна. Да каже трябва ли руските войски да са в Украйна и под техните дула да се преговаря? Или да се изтеглят от чуждата страна и тогава да се сяда на масата за преговори.

    Освен това, щом счита за неприемливо да се върши нещо зад гърба на обществото, защо не даде личен пример като обясни публично какви ги вършат част от неговите съветници и сътрудници? Не знае ли че са усвоили похватите на Борисо-Гешевската шайка. Няма да го направи, защото е по-лесно да видиш сламката в чуждото око, а не гредата в твоето. Пушкин го е казал най-добре:

Молчи ж, кума; и ты, как я, грешна,
А всякого словами разобидишь;
В чужой пизде соломинку ты видишь,
А у себя не видишь и бревна!

    Да караме нататък. Много важни са други негови думи: „Не мога да приема позицията, че войната в Украйна е война на ценности, когато най-голямата ценност са мирът и човешкият живот. Даването на оръжие означава да гасим пожара с бензин, да се съгласим, че ще има още много жертви и да приемем позицията, че войната трябва да се води до пълен крах на едната страна, което неминуемо и постепенно ни тласка към глобален конфликт с възможност за ядрено самоунищожение“.

    Налага се – колко странно и тъжно, - да припомня, че на 24 февруари 2022 г. Русия нападна вероломно Украйна, като часове преди агресията твърдеше чрез външния министър на Кремъл, че „Само луди хора без морал говорят, че ще нападнем Украйна“. Интересно как Радев разбира това твърдение и последвалото нахлуване.
Няма да научим.

    Руски "миротворци" в Украйна...       

    Според класиците най-ценното нещо след живота, който е уникален и се дава веднъж, е свободата. Мирът не е, защото може да бъде позорен, може да бъде фалшив, отсрочка заради нещо и пр. Дванайсет договора за мир между Турция и Русия донесоха на България само робия и мъки. Чак последния в Сан Стефано бе от значение за нас и само няколко месеца, докато не се свика Берлинския конгрес през юни 1878 г., който погреба българския порив за справедливост.

     Стигаме до думите на Радев за гасенето на пожара с бензин и многото жертви. Когато се правят подобни сравнения, би трябвало сравняващият да има представа за реалната картина, която се крие зад „пожар и бензин“.

     Ще ми позволите кратко отклонение, което дава някои отговори, все още срамежливо премълчавани от Радев и други като него.

    Преди 43 години съветските войски влязоха в Афганистан. Генералният секретар на КПСС и ръководител на СССР Леонид Брежнев обявява, че Москва отива да възцари мир за братския афганистански народ. Прокремълски настроеният афганистански президент Амин приветства решението на Брежнев. В същият момент по време на кацане в планината до Кабул се разбива самолет Ил-76, превозващ 350-ти парашутно-десантен полк. Загиват около 40 души.

    Президентът Амин изразил съболезнование, без да подозира, че уверяващия го със своите мирни и братски намерения Брежнев, е изпратил въпросните военни със задача да свалят действащия президент и да поставят на негово място друг – още по-зависим от Кремъл.

    Това взривява Афганистан, който се надига срещу съветските „освободителни“ войски, превърнали се изведнъж в окупатори. САЩ, Турция, Китай, Пакистан, Иран и Япония първи заявяват, че Москва трябва да спре започнатата война. На което съветското ръководство отвръща, че никой не може да му се меси. По онова време България, управлявана от БКП и Тодор Живков решително подкрепя съветската инвазия.

    За девет години бойни действия в Афганистан там са изпратени 630 хиляди съветски военни. 160 хиляди от тях са украинци. Загиват 15 хиляди, около 80 хиляди са ранени и останали инвалиди.

Когато Кремъл е принуден да изтегли войските си от чуждата страна, вече всички са наясно, че това е било престъпление не само спрямо афганистанците, но и спрямо гражданите на СССР. И тогава Брежнев, както днес Путин, е искал „само“ да накаже лошите и да смени управлението. Днес това се повтаря спрямо Киев.

          Масови гробове в Украйна...

     Но да се върнем към думите на Радев и какво те означават.

Представете си, че всички държави, които днес подпомагат Украйна с оръжие и бойна техника, се плеснат една сутрин по челото, чули призивите на Радев и спрат да изпращат военна помощ за Киев. Пускат бели гълъби в небето и развяват маслинови клонки.

    В същото време главорезите от частната армия „Вагнер“ на олигарха Евгений Пригожин, известен като „готвача на Путин“, нахлуват в градове и села: режат глави, изнасилват, опожаряват и разрушават всичко по пътя си. Щото украинците са нацисти, нали, а вагнеровци са миротворци. В Киев на Площада на независимостта бива разстреляно цялото ръководство на Украйна, начело с клоуна Зеленски, защото са наркомани, престъпници и пр. След което се провежда парад на победата. В челните редици на освободителите са и ордите на Рамзан Кадиров, които с викове Аллах Акбар отбелязват голямата победа, след което се отдават на заслужено башибозушко опустошаване на украинската столица.

    Парад на победата се провежда и на Червения площад в Москва, където Путин поздравява войските от трибуната на мавзолея на Ленин.

    На коктейла след парада, на който са поканени лидерите на Северна Корея, Беларус, Сирия и Еритрея, Путин съобщава, че Русия вече се простира в цяла Украйна и скоро от Лвов, ще тръгне към Полша, с която има стари сметки за уреждане… „Полша ще е част от руския свят. България е наша отдавна. После идва ред и на другите“, вдига пореден тост Путин.

    Никой не съди победителите – има такъв израз. Има и друг: Историята пишат победителите“. Какво значение имат няколкостотин хиляди убити руснаци? Загинали са, защитавайки идеите на вожда Путин - нещастни герои. Украинските жертви дори няма да ги броим, защото така им се пада, щом са се съпротивлявали. Важното е да има мир.

    Миролюбецът, който е пример за българския президент...

    „Има човек – има проблем. Няма човек – няма проблем“, е фраза, приписвана на Сталин от руския писател Анатолий Рибаков („Децата на Арбат“, 1987 г.). Путин я „обогатява“ творчески: „Има Украйна – има проблем. Няма Украйна – няма проблем“.

    Някъде тук е заложена и теорията на Румен Радев: Прегази ли Путин Украйна, ще последва тъй желания мир. Щастливи и благодарни украинците ще тичат по улиците да посрещат с цветя и горилка (водка, укр.) руските витязи, а украинките ще им се отдават в знак на „дружба народов“.

    Ще спра дотук, защото ми прилошава от картините, които разкриват думите на президента Радев за постигане на мир във война, започната подло и превърната в касапница от Путин и режимът в Кремъл.

    Но се питам: Наистина ли Румен Радев смята, че е по-умен от представителите на 143 държави, които в ООН осъдиха анексирането от Русия на украински територии? По-мъдър и от Европейския парламент, който прие резолюция, в която определя Русия като "държава, спонсор на тероризма" и "държава, която използва терористични средства"? Егати.

    И въобще, така ли си представя нашият държавен глава президентската република?

Святият девиз на българската Голгота и величие е „Свобода или смърт“.Вярвам на лудите глави, които се жертваха в името на българската свобода, колкото и клиширано да звучи. Не вярвам на политици като Радев. Вярвах, но се оказа, че съм се заблудил жестоко... И да, познавам Украйна и Русия. Познавам и доктрината на Путин върху която "обоснова" тази мръсна война. Сигурно по-добре от някои съветници и автори на секретни доклади и анализи. Това не е самохвалство, а месеци и години посветени на тези теми. Казвам го заради надменното отношение на президентския екип по отношение на критиките, които са дело на "някакви аутсайдери", "платени от американците" журналисти и прочие простотии.

    Защо настъпи такава промяна у него? Не искам да допусна, че ... ГРУ е бръкнало толкова дълбоко... Макар историята да казва друго...

     Огнян Стефанов

     П.П. Ще попитам още нещо нашия президент: През зимата на 1941-1942 г. германските войски пред и дори в крайните квартали на Москва. Защо тогава Сталин и Кремъл не са помолили Хитлер да сключат мир, за да не се дават повече жертви? Но жертви са дадени - милиони. А СССР получава огромна военна помощ от САЩ и Великобритания, както и от други страни, за да се защити и изгони агресора от своята територия. Защо това е подвиг, а желанието на украинците да защитят страната и семействата си да е "дело на военнолюбци"?

Не очаквам отговор.

 

    

разбира се и с извинение, че ще споделя нещо, което не искам да пиша като тема при мен. Капка доверие нямам към нищо родно журналистическо, приемам го като борба на разни комунистически кланове - феодални мекерета, самопровъзгласили се "боляри". Особено съм недоверчив към мекеретата на ДС с агентурни псевдоними. В РБ няма здраво място из лекия хляб, какъвто е хлябът на т.н. "журналисти", не са такива, а рупори на определени кланови интерси и само така нелустрираните БКП, ДС и други подобни изроди от МВР, МНО, профсъюзите и комунистическата държавна и административна, милиционерска, прокурорска и съдебна сволоч, могат да се съхранят и до днес без особени загуби, защото не бяха съдени, техните партийни и служебни величия в "Нюрнбергски", антикомунистически процес, никъде в Източна Европа. А по темата - ще се опитам да открехна едно от многото политически пердете, които ни закриват гледката. Всяка империя гради своята подмолна и хибридна дейност по някакъв начин. Американци по един начин си структурират интересите, а за Русия винаги от времето на цар Освободител е според романа "Тримата моссковититари" дъната са Атос, Портос, Арамис и Д Артанян - за всеки местен по нещо и за капак по една милейди. Така работи и хазаро-съветската разведка и до днес в днешна Русия спрямо чужди и набелязани за анексиране страни като България. Със сигурност, можете да разпределите ролите на днешните местни политици и медийно известни журналя в тази опозиция между героите и интересите и да видите дъната на русския чемодан. Приятен ден, забавлявам се, поне аZ.

напълно си прав!