2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Сергей Чапнин*, The Insider
Според мен, случващото се през последните месеци все повече прилича на самоубийство на Руската православна църква. Невъзможно ми е да си представя, че в обозримо бъдеще РПЦ ще се запази във вида, в който съществува последните 80 години – от деня, в който Сталин решава да спре с гоненията на църквата и разрешава нейното съществувание в Съветския съюз легално.
Държавното против евангелското
Позицията на патриарх Кирил, претендиращ, че изразява официалната позиция на цялата църква, удиви мнозина и миряни, и енорийски свещеници, епископите на другите поместни църкви и даже Кентърберийския архиепископ, и Папата.
След като се справиха с шока, мнозина се опитват на анализират случващото.
И главният въпрос е – защо?
Защо църквата така искрено и така явно подкрепи войната?
Този въпрос ще трябва да бъде задаван отново и отново, тъй като за него няма прост отговор.
Но от отговорът зависи какво бъдеще очаква Руската православна църква.
За тези, които смятат, че всичко в позицията на РПЦ напълно да се съгласява с Кремъл, всичко е правилно и редно, няма да говорим подробно.
Но има поне още три групи.
Тези, които крайно емоционално и буквално като предателство преживяват окончателния завой на РПЦ към Кремъл. Такива хора напускат църквата разочаровани. Секуларният мир стремително се разширява и приема разочарованите в обятията си. По мои наблюдения, това се случва не само в Русия, но и в Украйна.
Има такива, които са се затаили и мълчат. Те са повалени и духовно, и емоционално и не могат да направят избор. На мнозина от тях им е физически болезнено да чуват името на патриарх Кирил, когато във всеки храм го споменават като „великият господин и баща“ на всички православни християни в Русия и на постсъветското пространство. Тези думи звучат твърде фалшиво, за да бъдат просто пропуснати покрай ушите и игнорирани.
Но какво да се прави?
Нямаме никаква сериозна алтернатива, не е възможно да отидем и в друга църква?
Да хлопнем вратата или всеки път с горчивина да признаваме в сърцето си, че името на патриарх Кирил ни е съвършено ненавистно?
Има и трета група, която вижда по-сложна картина и се опитва да разграничи тази Църква, която услужливо се е навела пред държавната власт от тази, която се стреми да носи евангелското свидетелство.
Първата е „официалната“ църква. Тя се чувства комфортно само тогава, когато е неразривно свързана с държавата и проповядва почти религиозна вяра в империята. А срещу това получава и финансови, и политически дивиденти.
Преди войната, от гледна точка на перспективите, това изглеждаше невероятно привлекателно и за епископата, и за цялата църковна бюрокрация.
А патриархът се наслаждава на обкръжение от служители от Управлението за лична охрана и влиза в десетката на първите 10 лица на държавата в пълно съответствие с държавния протокол.
Но какво е тогава „втората“ църква? Тя не се вижда и не се чува. Тя мълчи ли? Или е във вътрешна емиграция? Твърде малка е, за да бъде забелязана с просто око? Няма точен отговор на този въпрос.
Свещениците казват, че като цяло против войната са не повече от 20% от енориашите, а тези, с които свещениците могат да говорят откровено, са буквално единици.
Публично се обявиха против войната едва няколко православни свещеници, монаси и миряни.
Забележително е, че в антивоенните движения няма нито един епископ.
Сред тези, които подкрепят агресията са десетки, а сред тези, които открито са против нея – нито един.
Може ли да се каже, че мълчанието на епископата е присъда за цялата Руска православна църква?
Новомъчениците като благочестив, но празен звук
Десетилетия свещениците и епископите на РПЦ проповядват за подвизите на новомъчениците и изповедниците, които съветската власт разстрелваше, изпращаше в ГУЛАГ, преследваше и погубваше с всички достъпни и средства.
Нима канонизацията на над хиляда светци, назоваването на храмове в тяхна памет и проповедите за техния непоколебим стоицизъм и вяра са само „теория“, благочестиви въздишки?
Изглежда, че е така. РПЦ само външно, формално, почита паметта на тези, които вдъхновени от Евангелието, се съпротивляваха на тоталитарната власт.
Още през 2021 година църковните функционери се сетиха да си постелят меко. В документ, с помпозното бюрократично наименование: „За мерките по съхраняване на паметта на новомъчениците, изповедниците и всички невинно пострадали от богоборците в годините на гоненията“, има важна за разбирането на идеологията на официалната църква формулировка:
„Подвигът на новомъчениците и изповедниците свидетелства за тяхното противопоставяне на богоборчеството, а не на държавата като такава“.
Тази формулировка беше горещо подкрепена от голяма част от йерарсите, включително и от патриарх Кирил.
Тяхното кредо е формулирано пределно точно: каквото и да става, не трябва да се обвинява държавата.
Това е коварно жонглиране с Евангелието. Но именно на това са изградени възгледите на официалната църква.
Може ли да се нарече тази система от възгледи ерес? Възможно ли е да се направи богословски анализ и да бъдат осъдени тези възгледи като ерес?
В самото начало на войната редица богослови написаха „Декларация за учението за „руския свят“. Те предложиха, макар и непълно, но въпреки това, концептуално описание на „руския свят“ и искаха да го квалифицират като ерес. В последния момент преди публикуването на декларацията обаче, смекчиха формулировката и използваха термина „разновидност на православния етнофилетически фундаментализъм“. По същата логика в началото на декември Вселенският патриарх Вартоломей критикува РПЦ, но се въздържа от директно обвинение в ерес.
Не е изключено спорът за новата ерес, която идва от Русия да стане централна тема за богословски спорове като минимум през 2023 година. И това е закономерно.
Руската православна църква подмени Евангелието с взривоопасна смес от конспирология, езичество и империализъм умножени по дълбоко съветския комплекс да се търсят външни и вътрешни врагове.
Целият противоречив комплекс от възгледи и патриарх Кирил, и популярните в Русия проповедници се опитват да пременят в църковни одежди, да им дадат богословска обосновка и оправдание.
А руските политици на свой ред се включват в играта и използват все по-радикална риторика, връх на която станаха призивите за
„десатанизация“ на Украйна
Какво ще се случи с руското православие, което без никаква съпротива позволява да бъде използвано като средство за държавна пропаганда?
Пълното и безусловно оправдаване на войната ще доведе до неминуем крах на официалната църква. Но проблемът е в това, че официалната църква претендира за тоталност. Тя самата смята, че не съществува друга църква и здраво държи в ръцете си монопола на православието в Русия.
„Втората църква“, най-вероятно, ще мине в нелегалност и няма да опонира публично на официалната църква.
И това означава, че днес единствената надежда е свързана с тези гласове на православието, които ще прозвучат от други страни.
Има ли шанс, че поместните православни църкви открито ще заявят своите позиции и ще осъдят патриарх Кирил и неговото „богословие на войната“?
Мисля, че сега има такъв шанс.
И това ще бъде важна и необходима стъпка към възраждането на Руската православна църква.
*Сергей Чапнин, старши научен сътрудник в Центъра за православни изследвания на Университета „Фордъм“.
Превод: Faktor.bg
Руснаците в продължение на много поколен...
Руски агенти стоят зад писмата-бомби в И...