ОТКРОВЕНИЯ ОТ ЕДИН ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН ПОЕТ






Сиви делници

Всички делници как си приличат —
всяко днес е отминало вчера,
а от идното плахо наднича
познато до втръсване утре.

И така си отиват годините,
сбрали в себе си дните ни вчерашни.
Побелели, ще ровим в руините,
за да търсим в живота значимост.

Ще я има ли в тези безрадостни,
тези сиви, отчайващи делници,
на които от своето раждане,
по неволя, оставаме пленници?


Аз не съм песимист по рождение,
но ме плаши покоя в живота ни.
Сивотата ни мачка с презрение
и се чувстваме някак измамени,

отчуждени от своето бъдеще,
на което все пак сме разчитали.
Аз се плаша, когато се връщаме,
победени, във сивото минало.

Румен Ченков



                                                                                                     РАЗМИСЪЛ
                                                                                         Как бавно опознаваме света.
                                                                                         Понякога един живот е малко.
                                                                                         Минавайки през своите лета,
                                                                                         и побелели, още сме си малки.
                                                                                         Учудваме се страшно всеки път,
                                                                                         намерили парчета от мозайката.
                                                                                         Наивни ли сме или сме глупци,
                                                                                         когато над откритото се вайкаме?
                                                                                         И вече се броим за мъдреци,
                                                                                         и гледаме на другите с насмешка.
                                                                                         Строиме храбро пясъчни дворци
                                                                                         и крием в тях поредната си грешка.
                                                                                                                            Румен Ченков 



Какво му трябва на човека?
Труден за качване връх;
непремината още пътека,
по която да тръгне пръв.

Трябва му Вяра и Бог-вдъхновенител.
Истинска Вяра,и истински Бог.
И за да бъде до край победител-
Трябва му чест и залог.

Надежда-преди да потегли нагоре.
Истинска,трайна любов.
Покорил своя връх непокорен-
трябва му жажда за нов.

Румен Ченков


Поста е сглобен с материали - стихове, видеоклипове, снимки - взети от нета.

Хубави стихове имаше. Вечна му памет!

Той ще остане винаги жив... чрез стиховете си:)

Добри стихове, хубава музика...

Благодаря, mt46!
Имаме нужда от нещо красиво, за да разведрим малко обстановката.
Че от толкоз политикани, пророци и черногледци, в сайта замириса на сяра.;)))))

Румен Ченков – не ми е познат.
Стихове от дълбочината на живота.

И все така актуален:

Молитва за България

Господи, България пази
от днешни псевдо политици!
От глупостта я запази,
и от бутуша на войниците!

Господи, пази я от лъжци,
фалшиви демократи и кретени!
Сложи очи на зрящите слепци,
които хоаса зоват “промени”!

Закриляй я от жадните за власт,
защото те снагата и огризват!
Потъва всичко в ненаситна паст,
а ние кротко си живеем в криза.

За нея “горе” дружно се винят,
но им е трудно просто да си идат.
Все тъй напразно чакаме деня,
след който краят вече ще се вижда.

Дари ни Боже, с тази благодат!
Прати ни родолюбци за награда!
Над майчица България да бдят,
от болките ни, до един да страдат.

Бъди премъдър, милостив и благ
към нашата изстрадала родина!
Да бъде ден, след непрогледен мрак!
Да бъде ден, за хиляди години!

1994 г.