НАД ГЕРМАНИЯ И ХОЛАНДИЯ
При /може би?/ последното ми пътуване до Америка достигнахме до Лос Анжелес по съвсем различен коридор на презокеанския самолет. Според мен причините са икономия на гориво, ще се спра на тази промяна.
До Мюнхен пътувахме по познатия коридор. Околностите на Мюнхен са възлюбени от мен заради красотата им. Принос към тази красота обаче имат и човешките ръчички, неоставили непипнато и необлагородено от тях късче от природата там. От самолета, а когато той се спуска и кръжи, с още по-големи подробности се виждат околностите на града, прекрасни, състоящи се от имоти с естествени граници, напр. невисоко било или рекичка, а също гори, оформени като китки, ливади, ниви, села с различна големина, с път до тях отклонение от магистрала. Мюнхен е голям град. Около него има малки населени места с къщи като куклички. Покривите им са като измити с перилен препарат, светят от чистота и имат някакъв приятен цвят. В повечето села до до реката се извисява кубе на църква, а тя непременно е до малка рекичка. Малките рекички, та дори и деренцата, вероятно с временни поточета, са завирени в по-малки или по-големи вирчета или мокроязовири. Водата е ценно нещо, трява да се ползва разумно. Водоснабдяването на селата вероятно става чрез изпомпване на подземна ввода. Да се прелети над този регион през май-юни е голяма красота. Но и през есента е красиво, защото багрите на нивите, на ливадите, на горите, са пъстри. Кътче, създадено от Бог да бъде обитавано от хора.
При слизането на самолета към летището имаше гъста мъгла и се притеснявах как ще кацнем, но самолетът започна да ролира в мъглата и чак тогава се видяха очертанията на пистата.
След 5 часов престой на летището мъглата се вдигна, изгря слънце. През това време разглеждах летището. То се разширява, модернизира. Летището в Мюнхен е сравнително ново и модерно, но технологиите, включително тези за управление на самолетите да кацат в мъгла, се развиват много бързо. Това летище ще трябва да се разшири, защото разширението на летището във Франкфурт се бави. Проектът там, предвиждащ при модернизираето му да се се увеличи възможността да обслужва то вместо 70000000 пътници годишно над 100000000 се оспорва като застрашаващ екологията на региона.
Паркът на самолитите също е доста променен. От летището са изчезнали американските самолети Боинг с надписа Луфтханза. Има само Еърбъси с всякакви големини, та дори и един двуетажен чакаше да излети, мисля, че типа му е 380/800. На летището имаше и чужди самолети тип Боинг от най-големите. Видях и един много стар Боинг 747, който влекач теглеше, а не го избутваше, което е равнозначно на човек, понесен с краката напред. За скрап отиваше този самолет или го подтотвяха за последен полет да го нарежат някъде другаде. При появяването си през около 1972 г. той бе наречен „Слонското тяло”, аз пък го наричам Гърбатия кит заради издадената му част на корпуса, където има мини втори етаж с екстракласа. За времето си той бе най-велиският самолет, летях и с него. Беше доста шумен обаче. Преминал през десетки модификации, той днес е не с четили, а с два мотора, за да е по-икономичен, но това го прави по-малко маневрен при кацане. Конкуренцията в този бизвес, самолетостроенето е много жестока. Макар и с договори по между си, държавите тайно помагат на самолетостроителните компании, които не строят само пътнически самолети. Напомням за амеликанските военни самолети с наименование Б, напр. Б-1.
Обслужващият персонал, залите на летището се извършва от българи и босненци, с които говорихме по доста теми. Българите, на работа тук казаха, че в Германия за труда се заплаща достойно и те със заплатите си тук издържат семействата си в България. Единият от българите миеше стъкла с доста сложни машини, защото стъклата са високи, а те ги мият на определен период и от външната страна. Казаха и нещо друго, че летището тук е сигурно, а това в Истанлул, най-голямото в Европа работи на загуби и се дотира от държавата, заплащането на персонала е обидно ниско. Казаха и че потокът от пътници е на границата на възможностите на летището да поеме толкова хора. След ковида хората отново полетяха.
Тази ггодина ми направи впечатление, че пътниците са доста различни. Нямаше ги арабите от Пакистан, едри и страшни само да ги видиш, циганите от Индия и негрите от Африка. Липваха ми обаче красивите негърки от най-различни породи. Нямаше ги и руските боклуци, които ръзфъргваха опаковки по летището, децата и майките, каито крещяха, а мъжете намязваха с големите си кореми на маймуни, слезли на земята, защото вече не ги удържат клоните. Обикновените руснаци няват възможностифда пътуват по света, това са бандюги, които мислят, че всичко е тяхно, субпродуктите на маркспутинизЪма /б. м. простащината, която в България нактивира Радев/.
Във втората, основната част на пътуването над океана и над Америка имах възможността да се насладя на красотата около Мюнхен, която описах. Самолетът пое курс към Холандия, под нас красотата продължаваше. Градове, по-малки населени места, села - навсякъде се виждат разпръснати населени места с различна големина. Малки, средни, големи, пътища, водни площи, опазена и подържана природа, над такива места летяхме.
Тази картина продължи и в Холандия, но не точно същата, защото страната е равна , а не релефна и красотите не са така убедителни. И тук навсякъде имоти с граници, определени от релефа на природата, селца и малки градове, но отстъпващи по красота на немските. Виждат се и много сгради около населените места тип цехове с доста голяма площ и обем, облечени в ламарина. Предполагам, че това са някакви обори, а по-малките сгради - цехове за преработка на животинска продукция. Холандия има такова развито животновъдство, че няма къде да изхвърля по новите торта от оборите на животните.
Културни държави, такива считам тези с равномерно разпределеното население в тях. Направено е доста от държавата хората и в тези малки населени места за имат необходимото за да се чувстват добре в родните си места, където е и техният поминък. Държавите, на които столиците са половината от населението им и дори повече считам за просташки. Такава е напр. Гърция. Натам отива и България, но ние имаме уважителна причина - след текезесираето хората по същество бяха прогонени от родните им места и потърсиха препитание в градовете, където се построиха заводи и предпприятия. По този път е тръгнала и Турция, чиито гастарбайтери при връщането си в страната се заселват предимно в Истанбул. Турция е с население към 80 млн, само в Истамбул живеят вече към 25. И сругите големи градове на Турция растат, засмуквайки населението на селато около тях.
Когато пътувам винаги гледам, освен ако не карам кола, защото тогава няма как. Прави ми впечатление бързото разрастване на площите, върху които се строят вятърни генератори, компоненти от една нова енергийна система на базата на ВЕИ /възстановяеми енергийни изтомници/. На тях гледам и професионално, защото съм работил 30 години в енергетиката. Вятърните генератори не отнемат обработваема земя, поставят се на места, които са доста ветровити, като напр. около нашия гр. Сливен. При нас не се подхожда разумно, строят се и малки ВЕЦ, от които няма никаква полза и се руши природната среда. При такива строежи с пари от ЕС мутрата, бъдещ собственик на мини ВЕЦ-а си стпро и мутробарок. Строят се и „централи” с фотоволтаици, които отнемат плодородната земя под тях. Тези панели са за поставяне на покриви, но у нас енергийният сектор е към мафията и за определени хора всичко може. Една банкерка имаше, Цветелина Бориславова, която купи по Видинско изоставени плодородни земи и ги ги покри с фотоволтаици. По-добра инвестиция от тази не знам!
Прави ми впечатление, че тези вятърни генератори са поставени на групи на определин места, хората са имали нещо предвид. Летището пък в Истанбул е построено точно под коридора на щъркелите от Европа към Африка. Един щъркел в една от турбините на самолета е страшно, но ако и двата мотора засмучат по един щъркел, ще е ужасно. Има разлика между Анадола и Европа.
Курсът на самолета за наша изненада бе променен така, че самолетът не преминаваше над Исландия и през центъра на Гренландия и после над островите на Северна Канада с вечния лед над тях, където са живяли ескимосите, а много по- на юг. Лишиха ме от красотата, която остана доста на север. Вместо над почти целият голям остров на Великата Британия прелетяхме само над част от Шотландия. Германия, и не само тя, от горе изгреждат като картинки. Такава е и островната Дания, уредедена страна. С острови, опасани от хубав път и пристанища до пътя, навътре – населени места, към които води по-тесен път. Покррай населените места – цехове или обори като от ламарина, от комина на които излиза леко пара. Холандия е много равна, поради това не е красива според мен. Обичам планините.
По друг начин изглежда обаче Англия. Сега Шотандия бе покрита със сняг, явно голям студ ги тресе, но когата има видимост под нас се вижда нещо подобоно на това при кварталите Христо Ботев или Димитър Миленков, но без натрупаните планини от боклуци около тях и без коне по нивите, пуснати да пасат житото на земеделците.
Разминахме се скрасотата на Исландия, един толкова северен остров, който обаче се затопля от Голфщрома и от многото гейзери и топли извори. Интересното е, че южната част на ледения гигант Гренландия е по-на юг ог Исландия, но там е покрито с лед през зялата година.
Облетяхме само най-южната част на Гренландия. Голяма красота е този остров, с площ може би милиони кв. км. Той започва с рид от юг на север, който се издига много високо и се разделя на две. На север се образува долина, това е центърът на студа в северното полукълбо. Предполагам тук няма дори пингвини, които през зимата мътят яйцата си ро заветни между ледовете места. По бреговете на Гренландия обаче в най-южната му част се виждат малки населени места с метални къщи и покриви в различен цвят. По две, по пет или десет такива къщи, не повече. Как живеят хорат в тях, с какво се топлят, кяво работят, имат би вода в този студ, за мен са открити въпроси. Тук обаче живеят тюлени и моржове, коиито върху откъснати от Гренланния айсберги достигат ведно с полярните мечки с тях до Исландия, родината на най-едрите морски слонове.
Самолетъът прелетя над Канада, но не където ми се искаше. Преминахме над едни дупки, вероятно направени от съвременни златотърсачи. Площта, която облетяхме бе огромна. Красотата на север обаче с тундрата, после ледовете този път остана невидяна. Видяхме обаче красива природа, инфраструктура, градове - културна държава.
Вместо да дотигне океана и да поеме по крайбрежието на юг, самолетът прелетя над регион с пустини. В тях обаче градове, виждат се и ж. п. трасета, магистрали. Чудя се, какво ли работят тук хората и как ли преживяват лятото, когато вероятно температурите достигат до 40-50 градуса. Но макар и пустиня, и тук живеят хора, а в Българие се обезлюдяват райски кътчета. Прелетяхме и над Невада, за да достигнем до Лос Анжелес. Този път самолетът не кръжа над града, докато му се освободи писта за кацане и не видяхме кварталът Лос Анжелес-юг, обитаван от черните. Получавал съм отговор на въпроса ми какво правят черните в този наблъскан до експлозия нвартал с около милион и половина жители, по памет такъв:
- Стрелят се и раждат.
Преди са стреляли и по преминаващите коли по магистралата край тях, но сега има желязна предпазна ограда.
Самолетът се приземи и ролираша доста дълто, защото
летището се разширява и модернизира. Полетът този път премина спокойно. Навън температурата достигаше до -70 градуса, насрещен вятър почти нямаше. При предишното ни пътуване имаше насрещен вятър от Исландия до Канада със скорост 200 км./час и често пропадане във въздушни ями. Мисля си, ако този вятър бе страничен, самолетът трябваше да лети под ъгъл, за да следва коридора си. Предупредиха ни да не сваляме коланите, макар да е спокойно. А при пропадане на самолета и излизане от ямата той размахваше крилете си като птица и аз се страхувах да не се счупят.
За разлика от предишните полети този път амолетът се издигна на 11000 м. и през цялото време пътуваше със скорост 800 км./час. Това е най-икономичната му скорост и вероятно причината е икономия на гориво. При пътунията ни преди скоростта достигаше до 1100 км./час, но не навсякъде.
Летището в Лос Анжелес се азширява и модернизира. Работите протичат вече 3-4 години, ковидът ги забави. Като гледам какви сгради с чудновати форми се строят към него си мисля, че това ще е еддо от най-голеемите летища в света. Ковидът забави малко работата, но американците винаги се оправят. Посочвам преебаването на Башар Асад, който вече не е никаква опастност за Израел и преебаването на Путин, комуто предстои екдзекуция и Русия ще престане да тиранизира и рекетира Европа и страните около нея. Печелвиши ще бъдем и ние, защото националният предетел Радев след падането на Путин ще бъде изходен с гръм от политическата сцена.
Това ще тане доста по-бързо от пускането в експлоатация на новото международно летище в Лос Анжелес, защото Путин се провали във войната с Украина, натресе проблеми на целия свят, прееба Русия и така остана сам срещу всички. Студоморът, който той измисли за да затрие украинците, няма да му помогне, дори обратното.
Няколко пояснения относно Холандия/Нидерландия. Сградите и фермите им не са облечени с ламарина. Това което си видял от самолета вероятно са фотоволтаични системи, които захранват стопанствата им. Масово ги слагат на покривите на оранжерийте, фермите и къщите си. Поради тази причина цената на селскостопанската им продукция е много конкурентна. По-малките сгради който си видял са цехове в който произвеждат нещо, но също така и къщите в който живеят.
Животинската тор я втечняват по някакъв начин и след това със специални помпи я разпръскват по нивите и ливадите си. Виждал съм го с очите си.
Природата им основно е равнинна. Имат малко хълмове на юг до границата с Белгия и Германия. Но около 30% от територията са я направили самите нидерландци с помоща на диги и канали. Това са така наречените полдери.
Не смятам, че градовете и селата в Германия са по-красиви от холандските. Германия не я познавам така добре както Нидерландия. Бил съм само в провинция Северен Рейн - Вествалия, а това е най-развитата провинция на Германия. За мен например Хага,Ротердам и Утрехт в Холандия са по- красиви от Дортмунд, Кьолн и Дуисбург в горепосочената провинция в Германия. Съвсем не искам да кажа, че Германия не е уредена и красива. Разбира се всичко е въпрос на лични предпочитания и представи.
Продължавай да пишеш бай Коста с интерес чета пътеписите и впечатленията ти!
Прелитайки над Германия и Холандия се вижда, че килимът - така изгрежда територията на тези страни - е по-пъстър над Германия. Шарките над Хор.ландия са подобни, но цветовете - доста по-бледи. Поне аз така ги видях. Но пък това, което се вижда когато сме над Англия ми напомня за нашите квартали Христо Ботев и Димитър Миленков...
