ТУРСКИ ЗАПИСКИ – 1
/Едно зло, което Велика Британия причини на християните/
Предпоследното ми пътуване за тази година бе в Турция в региона на КападокИя. Това са гръцки земи, които англичаните след ПСВ придодоха към Турция и това доведе до Гръцко-турската война 1919/1923 г. В този регион се е зародило християнството, но английските „християни” след войната предадоха тези светилища на мюсюлманите в зараждащата се държава Турция след векове на султанат.
Как се стигна до това отнемане на територии от Гърция, придаването им към Турция и посяването на омраза между тези две държави докато ги има:
Завършва ПСВ. Добрите в тази война, Англия и Франция, наказват лошите като отнемат техни територии ведно с целокупното им население и ги придават към съседните държави. Това важи и за нас. Идиотите ни отнеха територии, които придадоха към Сърбия, Македония и Турция. Само за нашите сънародници в Сърбия ще кажа, защото съм запознат в дълбочина с казуса. Те бяха откъснати и географски от естествените връзки със страната ни и превърнати в заточеници в собствените си имоти, където те в снежни капани да измрат и техните земи, вече обезбългарени, да бъдат обявени за сръбски. Този процес обхвана не само нас, Унгария загуби 70% от територията си, Австрия загуби Южен Тирол, Германия също. Извън темата твърдя, че тези „мирни” договори бяха бомбата, здаложена да започне ВСВ, за да бъдат те премахнати. Но не само не се получи, а стана още по-лошо...
Не така обаче постъпиха англичаните с османския султанат, който се превръщаше в Турска светска република и с Гърция. Макар на страната на лошите, бъдеща Турция не бе наказана, а напротив, получи огромни гръцки територии на Мала Азия, където са били древногръцките държави с площ колкото е днешна Гърция, добрата в ПСВ, а после и във ВСВ. Тези територии включват не само източното крайбрежие на Егея, но и крайбрежието на Средиземното море чак до Сирия, както и територии навътре в днешна Турция. Защото Англия има интереси и интересите й тогава са били новоосноваващата се турска светска република да бъде тапа срещу разпространението на Руската империя на юг, като проливите на Черно и Мраморно море бъдат затворени за тях. Освен това Англия закупува на безценица от последния турски султан Мехмед VІ огромни територии от султаната му, за които тя се опасява, че може и да не получи ако реформаторът Ататюрк спечели борбата срещу султаната.
Сега малко за султаната:
Започналият завоеванията през ХІІІ век султан Осман І напредва на Запад, където е Византия, в голяма част от която населението е гръцко. Величието си Османската империя достига при султана Сюлейман І. Османската империя по негово време се простира на огромна територия, достигаща към 20000000 кв. км. Тя започва от Саудитска Арабия и достига до Италия и Австрия. Сицилия едвам удържа атаките на османлиите, които се васочват и към Венеция и Виена. Там войските на султана търпят поражение и така започва разадът на султаната. Запознатите с историята на Балканите ще свържат победата на австрийците над низамите на султаната и уасяващата жестокост при потушаването на Чипровското въстание. Тогава султанатът е бил като попикана оса, каквато днес е Империята на злото с последния си император, Бащицата на олигарсите.
В ХVІІ век османската империя вече се е изчерпала, както сега Империята на злото, която бива подкрепяна само от държавници-идиоти. При султаната собственик на завладените територии и хората се явява султанът, наместник на Аллах на земята. Хората са раЯ, те нямат никакви права, дори и имена. По времето на този ужасяващ за изтърпяващите игото на султаната народи е имало хиляди въстания, всичките потушени с жестокости, с депортиране. Тези жестокости включват избиването на около милион и половина арменци.
Истроията обаче върви напред, султанатът се е изчерпал окончателно. Започва последното въстание в султаната, начело на което е Кемал Ататтюрк, роден в Солун. По време на въстанието турците се бият всеки сещу всеки, към тях са се сезирали погледите най-вече на Русия и Англия, какво може да се вземе от тази разпадаща се империя. Въстанието съвпада с ПСВ. Да напомня и още нещо, пак по това време в Русия побеждава ВОСР, начело с Ленин, най-голямото зло на света в момента. Времената тогава са превратни, още веднаж напомням, че тази война е причаната да възникне ВСВ, за което американският президент Уилсън предупреждава Клемансо, на английският изрод забравих името.
Свърщва ПСВ, Англия, на първо място за света и на второ Франция в по-ниска степен, прекрояват картата по Европа и Азия. За Англия няма държава Кюрдистан, разделят я между четири с държави. И този конфликт, роден след ПСВ остава. Най-пострадалата от тези „мирни договори .” след края на ПСВ са гърците, на които отнемат половината от страната. Има и по-тежки случаи - Армения губи 90% от територията си, Унгария – 70%. Гърците не могат са се примирят с тези „мирни договори”, макар нарушаването им да дава право на Англия да ги нападне. Те започват война срещу Турция, където по това време има революция, още няма държавност и могат да бъдат победени от гърците. Гърците обаче правят две грешки. Първата е ужасяващата жестокот където е имало смесено население, гърци и турци. Турците са били избивани на основание на това, че са дошли и са се заселили тук като нашественици, домовете им са били изгаряни. Който не е успявал да избяга е бивал убит. Тази жестокост гърците повтарят и през ВСВ спрямо пленените германски войници, които след спускането им с парашути по островите са изгубвали оръжието си и не са могли да се защитават. Най-голямата жестокост гърците извършват в гр. Смирна, който също е със смесено население.
Гърците напредват във военните действия, англичаните само следят какво става, но не се намесват. Намесва се обаче Русия, която помага на султаната с надежда след разладането му да щипне негови територии и завладени държави. Но във военните действия настъпва обрат. Гърците започват спор, който става въоръжен, република ли да станат или да си останат кралство. Този спор пречи на вооенните действия. Турците се организират, защото ако навлезат на територията им гърци, с турските граждани /селяни/ е свършено. Вече не гърците, а турците напредват в боя и това става до изгонването на гръцките войски до границите, определени с „мирните договори”. Идва годината 1923, когато Турция става светска република, начело с Кемал Ататюрк. Кланетата, пожарите обаче, те не са забравени. За смесено население вече и дума не вможе да става. Гърците от източния бряг на Егея биват изгонени от имотите им и преселени в Гърция. Турците от Гърция по северния бряг на Егейското море и от островите също биват преселени в Турция. На Халкидическия полуостров на площи не много добри – блатисти - се заселват много гърци, които са били добре в Мала Азия. Само от областта КападокИя са били изселени 250000 гърци.
Изселените турци пък са отишли в Мала Азия, но и по териториите с етнически българи по Източна Тракия. И турците и гърците са се отнасяли много лошо с българите. Те са са ги прогонвали от населените им места, като са им отнемали всичко, а неизбягалите ги е грозяло клане. Това са т. н. тракийски лългари. На тях държавата тогава е оказала помощ и те с трудовите си навици и умения се изправиха на крака. Но дойде съветската власт в България, наново им бе отнето всичко при текезесиането и те се разпибяха по страната. По Източни Родопи, Странджа и Сакар още има останали къщи от онова време, когато в къщите си в началото тракийските бежанци са гледали копринени буби.
Гръцко-турската омраза, наречена спор, продължава и днес. Причина за това са морските граници, от които прроизтичат проблеми. Те и затова са така оформени. След отнемането на плодородната част от остров Кипър от турците заради тъпостта на военните превратаджии, подозирам, че сегашният президент на Турция има планове спрямао части от Гърция, подобни на тези на Путин спрямо Украина. На тази тема ще бъде вторият ми постинг, свързан с пътуването ми по Турция.
Ще дойдех време и за античните места, които посетих. В аванс ще кажа, че те са неколкократно повече отколкото в Гърция.
