и чертаят тайно човешките ни бъднини.

Юздите дърпат здраво те на сетивата

и душите предизвикват към нови висоти.

За лудият им бяг и измерението тяхно

нехаем впили в материалното очи.

Градим, творим, рушим, чертаем,

сякаш вечно ще ни има сред земни красоти.

И следваме съдба предначертана сляпо.

По пътеките утъпкани вървим с наведени глави.

Взор нагоре не желаем да отправим дори, ако

силен конски тропот спокойствието ни руши.

А когато катаклизми разтърсят ни живота,

удари болест или природата ни се гневи,

досещаме се късно, че всички имаме задача

ближният да любим повече от себе си дори.

Рисуваме тогава позлатени колесници.

Забелязваме дъгата появила се след дъжд.

Търсим безнадеждно път към свободата

и мечтаем да изчезнам от този омагьосан, труден път.

И така ще бъде докато ни има.

Щом разтърсени сме от матрицата ще дирим брод,

по който с колесница да преминем

към по-духовен, чист, щастлив живот.

20.09.2022 Ким Джаксън