КРЪСТОВ ВРЪХ /КРЪСТОВРЪХ/ - СВЯТО МЯСТО, ПОЧИТАНО ОТ ХРИСТИЯНИ И МЮСЮЛМАНИ

    Днес е Кръстовден, един от големите християнси празници. Познавам това място поне от 50 години, когато там бе забранено да се ходи. Причината бе, че то влизаше в ловния резерват на ЦК на БКП, известен с две имена, Карамуш и Кормисош. Аз обаче влизах в резервата изотзад, от към с. Чоторова махала, където охрана нямаше, и се разхождах по него като да съм член на ЦК. Тогава имаше много интересни животни в него, напр муфлони, които тичаха върху камъните както козите. По онова внесоха и румънските мечки, които още бяха питомни и не бяха опасни. Къзкая, Трионите, Зъберите, Прелеза – това са приказни места. Специално отбелязвам и едното рамо на кръста, който представлява тази местност тук, това с Караджовата скала. И ощефнещофда отбележа, помашкото светилище Ениханбаба наблизо, което от ДС про време на възродителния процес  идиотте взревиха. Огромната дупка след взрива е зарита, сега там има светилище, което се вижда от всякъде.

    Сега отново ще се върна на едно чудо, което преживяхме в района на Кръстовръх:

   Нощувахме в ТВК „Васил Коларов” над с. Новаково. Беше прекрасен ноемврийски ден, с въздух като кристал. На следващия ден поведох туристите, между които и деца към светилището Кръстовръх, където искахме да нощуваме в сградата до църквичката. Тогава имаше само един метален кръст на върха и тази църквичка от другата страна на превала. Последвалите строежи съсипаха това свято място.

   Тръгнахме ние от хижата, наречена Туристически възпоменателен комплекс към Инката, популярното име на превала на Тополовския път. По него преминава римския път първа категория от с. Тополово до Смолян. След Инката времето се намръщи, заваля сняг. Преминахме прохода от Тракийската низина към с. Три могили и... пред нас се появи човек, целият в черни дрехи. Попита сериозно, къде отиваме. Казах му, покрай Караджовия камък към Кръстовръх. Той пък каза, че поради снега пътеката край Караджовия камък е хлъзгава, няма да можем да я преминем, може и да  падне някой, ще замръкнем и ще замръзнем. И разпореди: От тук до разклона за с. Мостово, слизате в селото и после не е страшно.

   Така и направихме. Снегът валеше, макар и не силно, но понатрупа 5-10 см, в с. Мостово – още повече. Слязохме в селото, поехме по пътекага към християнското светилище, ползвана от векове. Точно където започва стръмнината срещу нас слизат две моммчета. Казаха, ние оставихме баба ни горе, ще вървите само по стъпките ни и няма да се изгубите. Защото  пътеката под снега бе станала неоткриваема.

   Така и направихме. А стъпките водеха в сградата, където при примитивни условия се нощуваще. Като чу шум, от там се показа една баба, християнка от помашкото село Мостово и каза:

-       Защо толкова се забавихне деца, от обед съм тук и ви

чакам. Стъкмих ви огън, сварих ви чорба. Снощи сънувах, че трябва да дойда тук и да посрещна едни премръзнали хора.

  След това каза, че преди за влезем в сградата трябва да влезем в църквичката и тя да ни попее. Пя по една книжка каквота се пее по служите, акапелно.

   На излизане каза, че ако някой има голяма грижа е добре да остане да спи в църквичката и да се моли през ноща, желанието  му ще се сбъдне. Времето стана много студено, всичко замръзна.

   Вечеряхме от бобената чорба, уморени си легнахме, но се разиграха плъхове. Бабата каза, че и те са душици и искат да ядат, тя знае как да ги нахрани. В капачки от буркани сипа олио и тракането на пръховене приключи. Легнаха си душиците, каза бабата, и те трябва да спят.

   През нощта бабата подържаше печката, на сутринта отново имаше бобена чорба. Но първо трябваше да минем през църквата и тя отново да ни попее.

    Като се замисля и свържа срещата ни на място, където жива душа няма с човека с черните дрехи, който ни отпрати по безопасен за зимата път, после срещата с момчетата, които бяха направили пъртини да не се загубим, бабата, сънувала, че трябва да се качи на Кръстовръх и да посрещне премръзнали туристи, свързвам тези три нещо по един начин – имали сме този ден благословия от Горе.

   Убеден съм, че е така, защото като си спомня този ден виждам пред  себе си бабата в реален образ и чувам напевния й глас в момента да ми говори.

   Свято място е Къстовръх и то наистина помага. Днес достъпът до него не е труден, с кола се стига чак до горе.  Понеже се черпи вода от извора му, той стана много обилен. Да си налеят вода от него, която да помогне срещу болест, хората се качват чак от Юговския разклон. Неразумнното строителство обаче там съсипа това свято място...

   Прилагам подходящ според мен музикален линк. Боговдъхновена музика...