Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.09.2022 21:56 - ПО ПОВОД ПОСТИНГА, КОЙТО КОПИРАХ В БЛОГА СИ И КОМЕНТАРА НА Г/Н ГАРДЕНЕР
Автор: planinitenabulgaria Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1300 Коментари: 3 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

ПО ПОВОД ПОСТИНГА, КОЙТО КОПИРАХ В БЛОГА СИ И КОМЕНТАРА НА Г/Н ГАРДЕНЕР

 

   На 9. 09. 1944 г. родителите ми живият в Калофер, където си имат аптека. Една сутрин в 5 ч. на вратата се тропа, въоръжени мъже викат баща ми за кратка справка. Не казват къде. Отива той, но не се връща. Аз съм на 6 месеца, сестра ми е на 2 години и 4 месеца. Майка ми тръгва след ден-два да пита за него в общината и милицията, те твърдят, че не знаят нищо във връзка с това. /!?!?!/

   Тогава тя отива при съседката си, помня името й, Гошка, която познавала доста от тези, които биха могли да сторят това. Тръгва Гошка да търси баща ми и достига до важна информация – още на следващия ден с влак той е интерниран в затвора на с. Бистрец до Враца. Гошка взема някаква бележка от тукашен комисар и пътува до затвора в с. Бистрец. Да достигне до там с влака са й били необходими 2 денонощия. Успява да се срещне с директора на затвора благодарение на „документа”, който й е даден  от Калофер, но директорът на затвора иска друг документ. На въпроса там ли е баща ми – никакъв отговор.

     Ще продължа с оритите на Гошка да освободи баща ми, като отбелязвам, че тя достига до много важна информация – доносът срещу баща ми е направен от един продавач на лекарства в Калофер, който прави това незаконно, не плаща никакви данъци и няма образование да върши тази работа. Помня името му, Аврамов.

    Този донос е причината баща ми да бъде прибран и да го изпратят /по същество/ в  концентрационен лагер. В затворите в окръг Пловдивски било претъпкано с фашисти, в затвора в с. Бистерец имало място на двора. Там имало чешма, интернираните са нямали покрив, били са хранени веднаж на 5-10 дни с парче хляб.

   Началниците на затворите са чакали от Героги Димитров, тогава още в Москва, телеграма, какво да сторят със задържаните. След получаването на телеграмата те са били разстрелвани. Технологията е била следната: Изкопават се някъде на скришно място масови гробове и когато те са готови в зависимвост от обема им фашистите са били откарвани до тях с камиони и застрелвани. Най-голяма концентрация на такива гробове е имало около с. Габарево, където още се откриват такива. Габаревско, освен с легендата за наследничите на руския трон, неубити от Ленин, се твърди, че след Деветото тук е било като скотобойна. Отрит е масов гроб на разстреляни фашисти дори в двора на църквата. Предполага се, че там е и попът на селото, обвинен в грабеж на народа. Търсйки неговите кости попадат на този масов гроб, който Светият синод иска да бъде преместен от двора на църквата, защото застреляните не са били църковни служители.

    Една отклонение:

    По същия метод са действали и убийците в ГДР. Там върху масовите гробове – почти всички в горите – са били засаждани дръвчета. Сега със специална техника откриват костите на убитите под земята и разкопават горските масиви за да индентифицират жертвите.

    В затвора в Бистрец обече телеграма от Москва не идва. Според някакъв вътрешен правилник ако до месец няма решение що да се стори с фашистите, пускали са ги. Някои обаче не дочаквали да ги изритат от затвора,  умирали са от глад и изтощение.

   Връщам се на делата на Гошка. Получава тя документ от Калофер, какъвто началникът на затвора иска, пак пътува два дни и влиза при него. Сега той дава информация, че този човек е бил в затвора и вече не е там.  Нищо друго. А човека го няма - пуснат ли е, застрелян ли е? Минава седмица след връщането на Гошка в Калофер, от баща ми никаква вест.  Ето какво е станало:

   Във Враца, той има сестра. Как е изминал 7 км. от затвора до нея не е ясно, но е успял. Тя не могла да го позне. Един брадясъл жив скелет с дрехи, несменяни от месец. Не е имал сили да влезе в къщата, до там са стигнали силите му.  Изкъпали го, започнали да го захранват, той няма никакви сили. Казал обаче да изпратят телеграма до Калофер, че е жив. Изпратили са хората телеграмата, но началника на пощата в Калофер, и той фашист, интерниран някъде или пък разстрелян, няма нито кой да я получи нито кой да я занесе на адреса. Десетина дни са били достатъчни баща ми да започне отова да ходи сам, да се храни. Дали му пари за влака и след ден път той се прибира в дома си. На 40-я ден от изчезването му.

   Така той остава жив благодарение на обстоятелството, че Георги Димитров не е изпратил в този провинциален затвор телеграма да застрелят фашистите в него. Добре, че не е умрял от глада и от нощуването с ежедневните си дрехи на открито, било е вече м. октомври.

   Това е началото на дейността на народните отмъстители, партизаните. После тази практика е била прекратена, разстреите се извърщват на база на решение на тричленка, наречена състав на Народния съд. Колко хора са разстреляи с присъда от Народния съд никогя няма да стане ясно, но предпочмитаните са били кметът, попът, докторът, полицаят или горският, директорът на училището, щефът на пощата, интелигенцията. Още на времето Ленин е казал, че интелигенцията е реакционна маса, не продължават указанията що да се прави с нея.

   Да се каже дори приблизително колко хора са застреляни по доноси срещу тях веднага след Деветото е невъзможно. Статистика не е имало, после комунистите въведоха стъкмистика за броя на жертвите. Указанията на Георги Димитров са били, никаква милост за фашистите. Достатъчно е било да се каже за някой, този е фашист и той е ставал разход...

   Баща ми е бил при общи условия – на двора. Други фашисти обаче са били в сградата на затвора, където са били разпитвани, изтезавани. И откарвани някъде, където вероятно са ги разстрелвали.

   Да завърша с хепиенд. Началникът на пощата в Калофер, помня името му, чичо Христо, и той извикан за справка след около месец се връща. Той живееше на втория етаж на пощата. Прибирайки се, освен, че нямал сили да се качи до жилището си, нямал и сили да говори.  Бяха приятели с баща ми и когато се срещаха от първо лице знам за този ужас. И майка ми е разказвала за тези преживелици, които са могли да завършат по много страшен начин, ако Димитров е бил изпратил телеграма и до Врачанския затвор.





Гласувай:
6



1. gardener - Здравей,
15.09.2022 12:27
Чудех се за реакцията ми. Реакция, след прочитането на Твоя живот и Твоята история. В началото ми беше криво и леко сълзливо, но ми мина, все пак не сме деца... отдавна. Една "буца" мъка за живота на нашите родители, която докато сме живи ще ни дави, това е при мен и гледам да не влизам в самосъжалителни мисли, те са лоши и унищожават личността ни. Подобно са преживели много хора, включително и 16 годишната ми майка и 18 годишния ми баща, подобни истории за миналото ни, прекъснат разстрел, мазето на училището и т.н и т.н. Трябваше те да си напишат спомените, но не успяха или не искаха. Българският градско-селски средняк и елит е бил най-засегнат, хората, които са били "класата" на имащите, изградили България до тогава и е даден път на тези, които за нищо не са ставали и до днес не стават за нищо и по тази причина е прекъснато и спряно развитието ни или сме се развили в друга област - областта на мучащите твари, крадливи и долни хора, измамници и получатели на социални помощи и т.н. и т.н. Ако бяха убили баща ти, ако бяха убили майка ти, ти нямаше да си ти днес, а можеше и теб да те няма, за комуноидите ти се грешка, неизтребена недоубита група или човек, те ще те заставят да си им благодарен, че си жив, но бавно се разминават с тези си мераци. Такава биография поражда желание за ответно насилие за възмездие и кърваво ресто в някой, но това са само възможни действия, интелигенцията никога не е била готова да тръгне по пътя на умствената и образователна нищета, може би защото не знае, какво иска. Лишени от капитала си, интелигентите са роби на екстремистите от низката човешка сфера на развитите, такива фактите в България. Сома богата дясна интелигенция може да промени нещо, а такава няма има богата лява калцун въшлива група от "хранени" комуняги, които никога не са пускали "кокала" от кривите си кучешки захапки. Бъде здрав.
цитирай
2. vmir - Много жалко, че бот Венцо и Крумчервеносвет
15.09.2022 14:04
не са имали време да видят постинга Ви, за да ви докажат, че което пишете няма как да е вярно. Преди години бот Венцо ми обясни най-подробно, че няма как бабите ми да са имали тяхната трагична кончина, защото тогавашната държава била осигурила всичко необходимо, за да бъдат бабите ми здрави като алпийски бикове и сияйни като утринни слънца. Крум пък знае, че някой си Макарти е измислил историята на Вашия баща и коварно я е трансферирал в съзнанието ви докато спите. Е може да не е точно за Вашия баща, но като истински злодей изчаква децата да заспят, за да влезе с технологичен взлом в мозъка им и да им внедри в съзнанието някой хорър за да не могат да разберат, че живеят в най-щастливата и благоденстваща държава.
цитирай
3. krumbelosvet - Единственото доказано
15.09.2022 14:38
Единственото доказано е, че баща ти се е върнал ЖИВ.
Това за писмата от Димитров, вярваш ли го? Оти лъжеш децата? В селото на майка ми НЯМА НИТО ЕДИН арестуван. По-късно най-богатият селянин, с 200 дка имот, беше съден за укриване на жито за "държавните доставки" и изпратен в Белене. От където се връща жив и здрав. И тия зверове, комунистите, го назначават... пазач на зарибения микроязовир. Там разполагал с къщичка и черпел гости с прясна рибка. И брат ми между тях. В България Н Я М А масови убийства на интелигенти, за разлика от Русия. Няма и колхози. Няма затворени черкви, 1-2 попове са осъдени за ПОЛИТИЧИСКА дейност...
Но майка ми помни посещения в Централния затвор ПРЕДИ 9-ти. Във "Фоайето" е монтирана бесилката. Жената на осъдения на смърт Никола Ботушев, се разхождала около нея и като луда подрусвала на ръце кърмаче, макар че не плачело. Баща ми не се появил на свиждане, и майка ми попитала един полицай защо може да е това - кърпичката му била вързана на парапета (като във Виенската опера) като знак, че ще се яви. Полицаят злобно й казал, че къричката може да е тука, но него вече да го няма. На връщане майка ми припада в трамвая, за първи и последен път в живота си...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12181587
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031