НА  РАЗХОДКА ДО С. НЕВЕСТИНО

 

   Днес посетихме един „комплекс” в региона на с. Невестино, от векове познат и препоръчван на булките, които не могат да забременеят и се нуждаят от помощ. Едната част от „комплекса” е в с. Невестино, където е доказано че минералната вода там активира допълнително дейността на яйчниците, а втората му част е тракийското светилище над с. Лиляч. Мястото на тракийското светилище се тачи до днес. В скалите има скална църквица, но има и едно предание от векове,  свързано с място в това светилище, наречено Провиралката. Провиралката се състои от една гладка скала, върху която са опрени две заоблени скали, които наподобяват бутове на жена. Тези скали образуват един триъгалник, през който се провират копнеещите да имат деца жени. Така изглеждат скалите от мястото, където започва прповирането под тях, там е „анусът” на жената /на скалата/. Следва перинеум по средата между скалите, наподобяващи бутове при излизане от Провиралката пък се виждат и външните полови органи. Те са не само като истински, но и с много подробности. При провирането си жените се хлъзгат по корем по плоската скала, която е излъскана от провиранията като стъкло. С гърбовете и дупетата се те се допират до това скално родово дъно, на което добре, че аналният отвор е малко по-високо, иначе до сега да са го изтрили. Мястото за провиране обаче не разрешава да се провре жена над 75 кг. Ще се заклини и ще трябва да я издърпват за краката назад.

    Много жени, благодарни на това светилище, че са родили сред провирането си деца, целогодишно носят подаръци, които оставят в църквата Св. Георги, непосредстево до свтилището. Мястото е на един малък, но много обгледен връх, схизглед към планината Конявска. фантастично !!!.

   И още една забележителност има в този регион, Кадин мост на река Струма. Името си носи от турската дума кадъна, жена. От там идва и името Невестино, защото всичко тук се свързва с миинералната вода и прииложението й за лечение на бездетните булки. Строен е по времето на турското иго от български майстори под ръководството на наш  башмайстор като Колю Фичето, но поне два века преди него. Величав паметник на архитекгурата ни, който смайва. Съвместна българомакедонска група финансирана от тези две страни е извършила ремонт на моста. Този мост не е като Ардинският шейтан, на десетки метра над водата със  седем кемера, наподобяващ опънат лък на стрела, а нещо нного стабилно, по което днес преминават съвременните превозни средства. Хвала на тези майстори, днес такива няма. Пръкнаха се боклуци, производни на гурутата си от сорта на Трифонов и на Радев.

   А за моста, с него ще свържа още една моя мисъл.

   Ние сме строили този мост, българите, горди сме с него. Само да го погледнеш е вдъхновение Колкото пъти съм бил тук съм пеминавал по него и под крайните му кемери. Видях по телевизията кретена Путин, който се похвали, че по време на Тридневната специална опелаци в Украина с ракети са разрушени почти всичките им мостове. Те това е „развитието” на човечеството! Пред такива величави паметници като Кадин мост човек се замисля на къде вървим и как един кретен, за гдето заподмятва ядрени ракети обърка гживота на хората по целия свят.

  Постингът ми ще бъде обаче за музиката, защото до Кюстендилско се пътува час и половина, общо 3. Слушахме произведения от типа вариационни и сега ще се спра на три много известно произведения от този тип на класиците Хайдн, Моцарт и Бетховен.

   Класиците много обичат формата тема с вариации, която те ползват при симфоничните и камерните си творби. Давам пример с Хайдн, коато ползва тази форма дори в бавните части на симфониите си, Моцарт пък ползва тази форма и в клавирните си концерти. Бетховен пише последната част на последната си клавирна Соната оп. 111 също във вариационна форма.

   Сега ще се спра на три вариационни цикъла за пиано на тези автори, но така велики, че когато ги слушам оставям всичко и пред очите ми се явяват портретите им. Тяхното изкуство ще го има докато ги има и хората - докато Путин не ги избие с могъщиите си ракети в името на мира и прогреса на суверените по света.

   Започвам с втория класик, Моцарт, защото неговото произведение, първа част на Сонатата му в ла мажор К 331, известна с еничарския си марш представлява тема с вариации. Моцарт когато пише тази соната е в Париж, той е на възраст към 18 години. Геният му обаче е бил в полет. Сонатата е много особена по форма – първата част е тама с вариации, втората част е в същата тоналност /!?!?!?!/, а третата започва в ла минор /!?!?!/ и завършва в ла межор. Само тези, много вътре в музиката, осъзнават величието на това скромно по форма произведение.

   Явно повлиян от тази Соната, Хадн пише  едни от най-красивите си вариации за пиано в същата тоналнот, ла мажор. Те имат прилика с вариациите на Моцарт. Със сигурност са писани след смъртта на Моцарт през 1791 г. когато Хайдн се учи от достиженията на Моцарт и до смъртта си през 1809 г. създава най-велиите си творби.

   Редом с тези вариационни цикли на Хайдн и Моцарт, Бетховен през 1806 също създава нещо много велико, Варициите без опус в до-минор, които са 32. Темата е така наситена и мощна, че с няколкото си тона смазва. Вариациите са кратки като времетраене, но с акумулираната енергия във всяка от тях те са недосижими като такива. Групирани са по няколко, близки по характер. Искам  да кажа, че изпълнението на тези Вариации от Глен Гулд едва ли ще бъде достигнато. Ще потърся негов запис.

   На обичащите музиката предлагам да прослушат тези записи, особено ако не  познават тези велики произведения.  Макар и малки по форма, те подолно на микрочипове имат в тях закодирано всичко, характерно за музиката на тези титани. С тяхното изкуство можем да си помогнем да подтиснем болката си от жестокостите в Украина, от простащината в България, култивирана от Трифонов и яхната от Радев. Която сега гази страната ни като валяк...

   Приятно слушане. А за посещението ми на тракийстото светилище ще има постинт, направих стотина снимки, включително и на горната част на Провиралката, която доксан докус прилича на нещо, за което загатнах. Ще го покажа със снимки.

 

    Послепис:

    Не намерих записа на Глен Гулд, който търсех, но и този е велик! Един гений пресъздава според неговия вътрешен мир друг, забележително е.

"Приятно слушане. А за посещението ми на тракийстото светилище ще има постинт, направих стотина снимки, включително и на горната част на Провиралката, която доксан докус прилича на нещо, за което загатнах. Ще го покажа със снимки."

Чакаме! :-) С интерес! :-)