Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.05 10:35 - ПУТИН И РУСИЯ В КАПАНА НА САЩ ?
Автор: planinitenabulgaria Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1560 Коментари: 4 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 



           Копирам в блога си постинг, харесан от г/н Батого, един много сериозен и интелигентен блогър. Не давам така висока оценка на копираната статия на г/н Кордон,  който според мен измества фокуса на няколко пъти, ще цитирам само един от тях:

    „Америка ще воюва в Украина до последния украински войник!”

     Статията обаче е добре да се прочете. Тя съдържа доста фактически материал, към който е могло да се добави още много, визирам недалновидниите договори след ВСВ и една мисъл на Чърчил, която той изказва доста години след края на ВСВ – „Сталин ме излъга!”

   И още нещо е могло да се добави, липсата на адекватна позиция на управниките на България към войната, по същество борба между арогантната и агресивна простащина срещу човешката цивилизация. В която не само всяка страна, но и всеки Човек, трябва да имат позиция. Маските паднаха...

                                         С вяра в здравия разум!

 

          Ще си позволя да публикувам в блога си един много дълбок, истинен, обективен, точен анализ за руската инвазия в Украйна.
          Това е виждането на многоуважавания от мен анализатор Виктор Кордон за причините в развитие и последствията в развитие на целите от руската агресивна политика, както и по-дълбоко скритите цели на Свободния Свят за постепенното елиминиране на феодалната, алчна и неосъзната Русия, като опасна пречка за осъществяване на градивните процеси, благоприятстващи развитието на Цивилизацията кото Цяло.
           Знам, че този анализ на Виктор Кордон ще помогне на много от читателите да осмислят и осъзнаят по-дълбоко процесите и явленията в Пътя на Човечеството и на България в частност, като изясни реалните процеси, управляващи живота и попречи на обществените заблудители, които си играят с общественото мнение, да внушават на българските граждани погрешни, измамни и порочни тези, удобни за манипулаторите и вредни за обществото ни.

                                      С цялото ми уважение и вяра в здравия разум: Огнян Узунов



ПУТИН И РУСИЯ В КАПАНА НА САЩ 

Автор: Виктор Кордон 


Инвазията на Русия в Украйна неизбежно поставя въпроса за причините за този акт на видимо непровокирана руска агресия. Изобилието от коментари както на мастити експерти, така и на политици, а също и на обикновени хора, показа, от една страна, фрапиращо неразбиране на геополитическите процеси от страна на болшинството от коментаторите, и, от друга, стряскащо и вредоносно разделение в българското общество по линията русофилство-русофобство. И това несъмнено се отразява негативно върху качеството на анализите. Поради това те са издържани почти изцяло в духа на ирационалното противопоставяне между русофили и русофоби и се ограничават до крайностите “Путин е прав” и “Путин е престъпник”. Това води до липсата на каквито и да е опити за целесъобразно анализиране на ситуацията, на причините за конфликта и на мотивите на главните играчи. Затова в този материал си поставяме за цел да внесем яснота в тази, очевидно, тъмна материя за българския наблюдател, който традиционно страда от политическо невежество, историческа неграмотност и дълбоки предубеждения.  

Както знаем, всяко събитие, независимо от мащабите му, си има дълбоки причини и предистория, и войната на Русия срещу Украйна не прави изключение. Ключ към правилното разбиране на това явление може да ни даде един друг позабравен и недобре познат конфликт отново по границите на Руската федерация – руско-грузинската война от 2008 г. 

Обявилата независимостта си през 1918 г. Демократична република Грузия е нападната от Червената армия през 1921 г. и инкорпорирана насила в състава на Съветска Русия под названието Грузинска съветска социалистическа република. Желанието на грузинците да се освободят от съветските окови нараства към 1989 г. с отслабването на СССР. Това подтиква съветските ръководители да подстрекават сепаратистките амбиции на Южна Осетия и Абхазия, съществували дотогава като автономни области в състава на Грузинската ССР. Въпреки това Грузия обявява своето възстановяване на независимостта на 9 април 1991 г., като по този начин става първата небалтийска република от Съветския съюз, която прави това. То усилва още повече подкрепата на Москва за абхазците и южноосетинците в опит да отслаби Грузия и да я върне в орбитата на Кремъл.  

За Русия Южен Кавказ, в който е разположена и Грузия, представлява район от особено стратегическо значение, защото се явява буферна зона между нея и Близкия Изток. Черноморското крайбрежие на Грузия, част от което се намира в Абхазия, също е важна зона за руските интереси. Освен стратегическите, Русия има и сериозни икономически интереси в този регион, свързани с достъпа до основни петролни резерви. След като през 2000 г. Владимир Путин става за първи път президент на Руската федерация, разногласията с Грузия отново ескалират. През 2002 г. Русия започва да раздава паспорти на жителите на Абхазия и Южна Осетия без разрешението на Грузия. Тази политика на “порусначване” или “русификация” на населението на тези области става основа за бъдещите претенции на Русия към тези територии. 

Притискана от Кремъл, Грузия се обръща към Запада като единствена възможност за отклоняване на руската агресия. Когато през 2004 г. президент на Грузия става Михаил Саакашвили (учил и работил в Украйна, Съединените щати и Западна Европа), той обявява за свой приоритет връщането на Абхазия и Южна Осетия под грузински контрол и влизането на страната му в НАТО. Грузия засилва отношенията си с НАТО, участва в мисии на организацията в Ирак и Афганистан и в редица взаимни военни учения със страни-членки, приема натовски военни инструктори да обучават нейните войски и изпраща войски на обучение. Това още повече разгневява руснаците. След като Грузия депортира четирима руски шпиони през 2006 г., Русия започва пълномащабна дипломатическа и икономическа война срещу Грузия, последвана от преследване на етнически грузинци, живеещи в Русия. 

На 5 януари 2008 година в Грузия е проведен необвързващ референдум за членство на кавказката република в НАТО, на който 77% от гласувалите се обявяват за присъединяване към евро-атлантическите структури. Напрежението в региона се засилва непосредствено след обявената независимост на Косово (на 17 февруари 2008 г.). Именно в отговор на косовската независимост Руската федерация заявява, че ще преосмисли отношенията си със самообявилите се грузински републики. По-късно същата година, по време на срещата на върха на НАТО в Букурещ през април 2008 г., американският президент Джордж Буш предлага на Грузия и Украйна да бъде предоставено членство в Алианса (Германия и Франция се противопоставят). В отговор на което Путин заявява, че разширяването на НАТО към Русия "ще бъде прието като пряка заплаха за сигурността на страната ни". Под указанията на Москва абхазките и южноосетински сепаратисти започват провокации срещу грузински населени места, граждани и военни обекти. Тази провокация предизвиква ответна реакция на Тбилиси, а с това и ескалация на конфликта, в който Русия намира претекст да се включи и в крайна сметка да спечели. В резултат Абхазия и Южна Осетия обявяват “независимост”, която е призната само от Русия, Никарагуа, Науру, Венецуела и Сирийската Арабска Република (все видни демократични страни).  

С какво ни помага историята на руско-грузинския конфликт да разберем ситуацията с руската инвазия в Украйна?  

Между тези на пръв поглед привидно различни и далечни по време и като разстояние събития все пак има достатъчно близки паралели, които ни указват основанията, подбуждащи руската страна да прибегне до тези крайни мерки. И двете страни са бивши съветски републики, граничат директно с Русия, управлявани са от неподлежащи на контрол от Кремъл фигури, желаят да се присъединят към вражеския за Русия Атлантически съюз и имат ключово за руската сигурност стратегическо местоположение. До голяма степен развитието на събитията в Украйна са идентични с тези в Грузия.  

През голяма част от историята си областите, населени с украинци, са били част от Полша и Русия, а в някакъв момент и от Австро-Унгария. След хаоса на Първата световна война и на Руската революция от 1917 г. западните украински територии са присвоени от Полша, а останалата част – от СССР. Няма да се спирам на престъпленията на комунистите срещу украинския народ, едно от най-големите от които е Голодомора, приел характера на геноцид, отнемайки живота на милиони души. Също като Грузия и Украйна обявява независимостта си през 1991 г., а суверенитетът й е признат от международната общност.  

През 1994 г. в Будапеща под председателството на Ядрения клуб, Украйна доброволно се съгласява да се откаже от ядрения си арсенал, останал й в наследство от СССР, и да го върне на юридическия наследник на Съветския съюз – Руската федерация. В замяна на този акт Великобритания, САЩ и Русия стават гаранти за суверенитета и териториалната цялост на Украйна. Това означава, че Русия, Обединеното кралство и Съединените щати се съгласяват да поддържат териториалната цялост на Украйна чрез т.н. Будапещенски меморандум. През 1999 г. Русия е една от подписалите Хартата за европейска сигурност, чрез която „потвърждава присъщото право на всяка участваща държава да бъде свободна да избира или променя своите договорености за сигурност, включително договори за съюз, докато те се развиват“. Тоест нападението на Русия над Украйна е нарушение не само на международното право, но и на договорите, които Русия е подписала, и на гаранциите за суверенитета и териториалната цялост на Украйна, които Москва сама е дала на тази страна.  

В годините след разпадането на Съветския съюз няколко бивши страни от Източния блок се присъединяват към НАТО, отчасти в отговор на регионалните заплахи за сигурността като руската конституционна криза от 1993 г., войната в Абхазия (1992–1993) и Първата чеченска война (1994 г. –1996). Руските лидери описват това разширяване като “нарушение” на уверенията на западните сили, че НАТО няма да се разшири на изток, което е доста наивно, тъй няма официално заверени такива обещания.  

Президентските избори в Украйна през 2004 г. са силно противоречиви. По време на предизборната кампания кандидатът на опозицията за проевропейска интеграция Виктор Юшченко е отровен, в което бе заподозряна Москва. През ноември премиерът Виктор Янукович (открито подкрепян от Кремъл) е обявен за победител, въпреки твърденията на наблюдателите за фалшифициране на избори. По време на двумесечен период, известен като Оранжевата революция, големи мирни протести успешно оспорват резултата. След като Върховният съд на Украйна анулира първоначалния резултат поради широко разпространени изборни измами, е проведен втори тур, който довежда на власт Юшченко като президент и оставя Янукович в опозиция. В Русия разглеждат Оранжевата революция и други цветни революции за демокрация в постсъветските държави като подстрекавани от западни страни, за да подкопаят националната сигурност на Русия. Руският президент Владимир Путин описва руските протести през 2011–2013 г. като опит за прехвърляне на Оранжевата революция в Русия.  

Както бе казано по-горе, на срещата на върха в Букурещ през 2008 г. Украйна и Грузия правят опит да се присъединят към НАТО, като президентът на САЩ Джордж Буш настоява за приемането им. Германия и Франция не се съгласяват, за да избегнат враждебността на Русия. НАТО в крайна сметка отказва да предложи за приемане Украйна и Грузия, но излиза с изявление, в което се съгласява, че „тези страни ще станат членове на НАТО“. Путин изразява категорична опозиция срещу кандидатурите на Грузия и Украйна за членство в НАТО.  

През 2010 г. Янукович печели президентските избори. Поддръжниците му са от южните и източните региони на Украйна, които приветстват близките връзки с Русия. До януари 2013 г. повече от половината от министрите, назначени от Янукович, или са родени в района на Донбас, или са направили някаква решаваща част от кариерата си там. Над 46% от бюджетните субсидии за социално-икономическо развитие са отпуснати за администрациите на Донецка и Луганска област  – 76,2 милиона долара срещу 87,5 милиона долара за цялата останала част от страната.  

След като Русия оказа натиск върху Украйна, през ноември 2013 г. Янукович отказва да подпише Споразумението за търговско асоцииране на Украйна със Западна Европа, въпреки огромната подкрепа за договора във Върховната Рада, което веднага разпалва народното недоволство. Започва Евромайдана – вълна от демонстрации и гражданско неподчинение, започнала в нощта на 21 ноември 2013 година, когато украинският президент Виктор Янукович отказва да подпише споразумението за асоцииране с Европейския съюз, като вместо това иска да засили отношенията между Украйна и Евразийския съюз, където Русия е основен играч. Протестиращите се обявяват против възможността за задълбочени връзки между Украйна и Русия. Като цяло тези протести са насочени към поддържане на законно установения геополитически курс на Украйна към Европа, което означава за Русия по-нататъшно оттегляне на Украйна от руския контрол. На следващата година Янукович е отстранен от президентския пост, а няколко дни след това с помощта на руския Спецназ напуска Киев и избягва в Русия. Лидерите в рускоговорящата Източна Украйна декларират продължаваща лоялност към Янукович, което води до проруски вълнения.  

Размириците са последвани от незаконно анексиране на Крим от Русия през март 2014 г. и войната в Донбас, която започва през април 2014 г. с образуването на две подкрепяни от Русия сепаратистки квази-държави: Донецката народна република и Луганската народна република. 

На 7 февруари 2019 г. Върховната Рада, парламентът на Украйна, гласува за изменение на конституцията, за да се посочи, че дългосрочната амбиция на страната е да се присъедини към Европейския съюз и НАТО.  

Главният съветник на Путин по националната сигурност, Николай Патрушев, според който Западът е в необявена война с Русия от години, е водеща фигура зад актуализираната стратегия за национална сигурност на Русия , публикувана през май 2021 г. В нея се посочва, че Русия може да използва "насилствени методи" за "осуетяване или предотвратяване на неприятелски действия, които застрашават суверенитета и териториалната цялост на Руската федерация"

По време на струпването на руски войски по границите на Украйна, предшестващо нападението през 2022 г., Русия отправя искания към САЩ и НАТО, включително правно обвързващо споразумение, което не позволява на Украйна да се присъедини някога към НАТО, и премахването на многонационални сили, разположени в източноевропейските държави-членки на НАТО. Русия заплашва с неуточнен военен отговор, ако НАТО продължи да следва „агресивна линия“. Такива искания от страна на Русия, разбира се, са абсолютно несъстоятелни, тъй като те не зачитат правото на всяка страна сама да определя своя политически, икономически и отбранителен път на развитие и съюзите и блоковете, в които да членува. 

Очевидно след като НАТО, ЕС и засегнатите страни отказват да изпълнят неоснователните руски ултиматуми, Русия поема по пътя на войната, както в случая с Грузия. Това води пряко до руската агресия срещу Украйна, започнала на 24 февруари 2022 г.  

Каква обаче е ролята на САЩ в тези събития? 

Всъщност участието на Америка в украинските събития е съществено, дори първостепенно. Може да се каже, че американците имат основен “принос” за руското нападение над Украйна, колкото и парадоксално да звучи това за незапознатите с материята. Тази страна има щастието или нещастието да се намира на западната граница на Русия, което автоматично я превръща в предмет на силни аспирации. На нейна територия от дълго време се води многостепенна и мащабна война на различни нива, която често протича извън полезрението на публиката. САЩ отдавна финансират и отглеждат там разни организации и отделни лица, които обработват общественото мнение и го насочват в изгодна за американците посока в противовес на руското влияние. Така се стига до момент, в който украинците започват да импонират на западния обществено-икономически модел, рекламиран широко от американската пропагандна машина, и да се стремят към него. Но ние не можем да обвиняваме само американската пропаганда или пък украинския народ за този избор, защото само силно идеологически обременени индивиди с много ограничен мисловен хоризонт могат да предпочетат руския модел пред западния. Така че стремленията на украинските граждани към Запада са обусловени от естествено желание за постигане на по-добър живот, към което се стреми всеки от нас. Само че някои неориентирани особи (русофилите) погрешно смятат, че могат да го постигнат, следвайки сляпо Русия. 

Всъщност интересът на Съединените щати към Украйна не е предизвикан от загриженост за нейното благополучие (каквато не се очаква в света на политиката), а от чисто геополитически съображения. Техните главни цели са такива, каквито са били винаги – да не допуснат усилване на своите врагове. И, колкото и да е странно за някои, основните им врагове не са китайците, а Русия и Германия. През 2015 г. Джордж Фридман (George Friedman) в интервю за руски медии изказа еретичната и непонятна за някои мисъл: “Най-опасният съюз за САЩ е този между Германия и Русия – германските технологии и капитали и руските човешки ресурси”. А г-н Фридман не е случаен човек, той е американски политолог и основател и директор на частната информационно-аналитична разузнавателна компания Стратфор, в която работят много бивши служители на ЦРУ. През същата година в своя реч той заявява: 

“Първичният страх на Съединените щати е от германските технологии и капитали и руските ресурси и човешка сила като единствената комбинация, която адски плаши САЩ от векове.
… 

Първостепенният интерес на Съединените щати, заради който в продължение на век водихме войни – Първата световна, Втората световна, Студената война – бяха отношенията между Германия и Русия, защото обединени, те са единствената сила, която може да ни заплаши, и да се уверим, че това няма да се случи”

Противно на общоприетите наивни представи, именно Западът, в лицето на САЩ, Великобритания и Франция, предизвиква две световни войни, за да предотврати сдобиването на Германия с евтини ресурси било чрез придобиването на колонии (Първата световна война), или завладяването на богати на суровини територии (Втората световна война). Великите държави приемат като смъртна заплаха възможността Германия да получи достъп до безплатни ресурси или дори до такива на ниска стойност. Причината е в огромния потенциал на германския народ, който дори и при липсата на собствени суровини и необходимостта да ги купува по международни цени, произвежда и изнася огромни количества качествени стоки, което Западът възприема като висша опасност за икономическите си интереси. 

Няколко бързи факта потвърждават тази теза. Германия разполага с 17 пъти по-малко население и работна сила от Китай и 27 пъти по-малка територия, но произвежда само 3,9 пъти по-малко стоки и изнасят само 1,4 пъти по-малко такива. В същото време БВП на Германия на глава от населението е 4,2 пъти по-голям от този на Китай. А най-фрапиращото е, че по износ на глава от населението Германия изпреварва Китай 9,4 пъти! И това е при положение, че германците не разполагат със свои ресурси. 

Ето защо сближаването между Германия и Русия, което би осигурило на германската икономика суровини на изгодни цени, се разглежда на Запад, и особено в Съединените щати и Обединеното кралство, като заплаха от най-голяма величина. Затова единственият начин да предотврати неизбежното по-задълбочено руско-германско сближаване (един от изразите на което щеше да бъде “Северен поток 2”) САЩ виждат в отравянето на отношенията между тях. За тази цел те използват слабото място на Русия - нейният първичен страх от заемането от страна на НАТО на стратегически позиции по нейните граници и в частност в Украйна. 

Поне две събития служат като ясен знак, че именно Съединените щати се притесняват от задълбочаване на отношенията между Германия и Русия и се стремят да ги възпрепятстват с цената на всичко. Първото е настойчивото американско предложение за приемане на Украйна и Грузия в НАТО, осъществяването на което неминуемо би разтрогнало отношенията на Русия с европейските страни, в това число и с Германия. Разбирайки, че това би попречило на връзките й с Москва, от които и двете страни имат полза, Германия отхвърля американското предложение. Според устава на НАТО всички страни трябва единодушно да гласуват, за да бъде прието каквото и да е предложение. Тоест дори и една страна може да наложи вето. В конкретния случай към Германия се присъединяват и други държави, което блокира американския проект. 

Второто е яростното противопоставяне на Вашингтон на проекта “Северен поток 2”. Американците си дават сметка, че с евтиния руски газ Германия става още по-конкурентоспособна и икономически силна, което би увеличило и политическото й влияние. Но неотстъпчивостта на Берлин показва на янките, че и по този начин не могат да преустановят руско-германските икономически контакти. 

Виждайки, че не може с политически натиск да въздейства върху европейците, и конкретно на германците, Америка решава да използва по коварни прийоми. Принуждавайки Русия да нападне Украйна, чрез силен и постоянен натиск по границите й, САЩ поставят Европа пред невъзможност да продължи взаимоотношенията си с Русия. В този случай ЕС е принуден да осъди действията на Москва и Путин, да им наложи санкции и да преустанови връзките си с тях, въпреки очевидната икономическа неизгодност на този акт. Така Путин, Русия и Европа попадат в капана на САЩ, който е пригоден преди всичко за Москва и Берлин. И засега американският план работи поне приблизително според очакванията на Вашингтон.  

Бидейки все още глобален хегемон, Съединените щати разполагат с лостове за влияние в почти всяка точка на планетата, включително и по границите на Руската федерация. Тези инструменти (политически, дипломатически, икономически, информационни, шпионски, военни) им позволяват да формират удобни за тях условия в сферите им на влияние, а също така и да оказват натиск върху областите извън техния обхват. Русия също разполага с известни възможности да влияе на определени страни, но в сравнение с американските нейните са силно ограничени. Тъй като Украйна е област, в която се сблъскват американските и руски интереси, тя става обект на особено внимание и от двете страни. За Русия тя е от жизненоважно значение за собствената й безопасност, поради което Москва се стреми да я държи на всяка цена под свой контрол. За Америка Украйна има висока стойност, защото чрез нея може да оказва натиск върху Русия и да влияе на отношенията между нея и европейските страни, и преди всичко на тези с Германия. Защото спрямо Германия американците имат специален интерес от най-висш порядък, както изяснихме вече.  

В български контекст, водени от своето пословично невежество и дълбока слепота българските русофили силно се надяваха Китай да застане зад Русия, с която заедно да натрият носа на омразния Запад, и най-вече на янките. За тяхно огромно съжаление обаче това не се случва и няма да се случи. Поне не и при тези обстоятелства. Китай се въздържа от директна подкрепа за Русия по няколко причини. Едната е, че се страхува от западни санкции, които могат да му нанесат колосални и непоправими щети. Ако Западът спре да купува китайските стоки, преустанови инвестициите си в страната, изтегли предприятията си от нея и й прекъсне достъпа до западни технологии, Китай ще се върне в каменната ера, защото без Запада Китай е кръгла нула. Другата причина е в това, че ако китайските интереси изобщо съвпадат в някаква степен с руските, то това е само в много ограничени аспекти и Пекин не вижда повод да се намесва в конфликт, който няма да му донесе никакви икономически, финансови или териториални изгоди. Третата причина е, че Китай умело се възползва от затрудненията на Русия и си осигурява изгодни сделки за сметка на руската страна, която в момента отчаяно се нуждае от каквито и да е финансови потоци. Което показва, че с настоящата война Русия окончателно се превръща в нещо като суровинен придатък на Китай, който няма нищо против. Следователно инспирираната от САЩ война в Украйна носи дивиденти и на Китай, но само ако не се меси пряко в нея, което той няма да стори, поради изброените по-горе причини. А ние можем само да адмирираме китайските управляващи за мъдрата политика и да се присмиваме на русофилите за липсата у тях на какъвто и да е здрав разум.   

Но да се върнем на международното поле. Създавайки напрежение в даден регион, САЩ се опитват да пренаредят в своя полза съществуващата до момента неудобна за тях конфигурация. След това те предлагат помощ на засегнатите страни за решаване на проблем, който самите американци са създали. Тоест причинителите на болестта се явяват нейни лечители. 

Но да виним американците за този им начин на действие е меко казано наивно, защото всеки в тяхното положение постъпва по същия начин. Римляните, британците и всички други народи с имперски амбиции са използвали сходни методи, водейки се от прастария принцип divide et impera (разделяй и владей). Руснаците също влизат в това число, само дето техните възможности са крайно ограничени на този етап. Затова американците си позволяват, при това с успех, да предизвикват смут на техните граници, което създава извънредно безпокойство у руските политици и ги принуждава да предприемат изключително непопулярни и дискредитиращи ги в очите на международната общност мерки, но наложителни от тяхна гледна точка. Войната в Украйна е точно такова събитие, предизвикано от американските провокации, които в крайна сметка поставят Москва пред съдбоносна дилема. На управляващите в Кремъл им се налага да избират между това, от една страна, да наблюдават пасивно как големият им враг – Съединените щати – създава около тях санитарен кордон и ги обгражда с вражески държави, контролирани от Вашингтон и въоръжени с американско оръжие, включително и ядрено, и, от друга страна, да реагират активно и открито да се противопоставят на американските интриги и попълзновения, което значи да предприемат военни действия. В случаите с Грузия и Украйна руснаците избраха войната, което носи съответните позитиви и негативи. 

Ала казусът с Украйна е много по-комплициран, защото тя представлява обект на сериозен интерес от американска страна, което означава, че американците са готови да се бият за нея до последния... украински войник. Украйна не само предоставя плацдарм на Америка за по-нататъшно настъпление срещу Русия (което може да протече под различни форми), но и й дава възможност да преустанови за неопределено време отношенията между Русия и Европа. По този начин ще секне притокът на европейски пари за режима в Москва и същевременно ще бъде уязвена конкурентоспособността и дори сигурността на европейските страни и преди всичко на Германия, към която САЩ винаги са имали особено отношение. Тази несигурност ще принуди европейците да търсят американските ресурси и военна и политическа помощ и ще ги отблъсне от Русия. Така държавите в Европа ще станат още по-зависими от Съединените щати и ще им се налага да се подчиняват на тяхната воля. А Русия, лишена от европейските пари, стоки, инвестиции и технологии, ще потъне в дълбока криза. Недоволството на руското население от намаляването на стандарта му на живот може да бъде използвано за предизвикване на граждански конфликти, смяна на властта с удобни марионетки и дори разцепване на руската територия на по-малки и по-лесни за контролиране субекти. Това е планът максимум на американската администрация.  

Дали и до каква степен този план ще се осъществи предстои да разберем, но е много вероятно крайният му вариант да донесе сериозни проблеми на страните в обсега на настоящия конфликт, сред които е и България, защото разпадането на Русия би предизвикало мощни трусове, които неизбежно ще засегнат близките й държави. В този смисъл такова събитие би имало силни негативни последици за нашата страна и за дълго би я разстроило в политическо, икономическо, финансово и социално отношение, още повече, че и цяла Европа, а може би и голяма част от света, ще бъде в криза





Гласувай:
3



1. krumbelosvet - Колегата planinitenabulgaria, който даже в планината не спира да мрази Румен Радев и Русия, пише:
17.05 12:10
Пише г-н балканджи Коста, че войната в Украина между Русия и Запада е "по същество борба между арогантната и агресивна простащина срещу човешката цивилизация. В която не само всяка страна, но и всеки Човек, трябва да имат позиция. Маските паднаха..."
Значи, Русия е арогантната простащина, а Западът е човешката цивилизация.
Г-н Коста, кажете това на иракчани и либийци, на виетнамци и индианци. А, и на белградчани.
И обявява г-н Коста, че всяка страна и ВСЕКИ ЧОВЕК трябва да вземе страна. Преведено на човешки, това означава "който не е с нас е против нас" и "България трябва да даде оръжие на Украина".
цитирай
2. planinitenabulgaria - В момента пиша за музиката, за годишнита на Цезар Франк.
17.05 21:53
krumbelosvet написа:
Пише г-н балканджи Коста, че войната в Украина между Русия и Запада е "по същество борба между арогантната и агресивна простащина срещу човешката цивилизация. В която не само всяка страна, но и всеки Човек, трябва да имат позиция. Маските паднаха..."
Значи, Русия е арогантната простащина, а Западът е човешката цивилизация.
Г-н Коста, кажете това на иракчани и либийци, на виетнамци и индианци. А, и на белградчани.
И обявява г-н Коста, че всяка страна и ВСЕКИ ЧОВЕК трябва да вземе страна. Преведено на човешки, това означава "който не е с нас е против нас" и "България трябва да даде оръжие на Украина".


Ще Ви го посветя, като го насоча към един промыт мозг. Но няма да осветлявам името Ви.
цитирай
3. ka4ak - КОСТА,ПОСЛТЕДНИЯ МИ КОМЕНТАР ПРИ СИЛВА,Е 13 МИНУТИ СЛЕД НАЧАЛОТО...:(((((((((
18.05 16:27
Vladimir Kachaklievhale ДА ИЗТРЕПАМЕ БРАТЯТА СИ,ЩОТО СА БОЛНИ ????НИЕ ГИ ПОКРЪСТИХМЕ И ИМ ДАДОХМЕ АЗБУКАТА!!!ЗНАЧИ,ДА ГИ ИЗТРЕПЕМ????ПОЗОР:((((((((((
27.02 13:10
НЕПРОСТИМО????
23.02 20:12 - За капаните пред САЩ, ЕС, Великобритания и Русия
Автор: sylviastefanova Категория: Политика
Прочетен: 190 Коментари: 0 Гласове: 5
Няма по-голям проект от МИРА. Но елитите имат способността да се превръщат в клики и да си въобразяват, че са господари на Суверена. Затова в момента липсва Големият проект. А за Европа и нейните народи, той би означавал 100 години истински мир след края на Втората световна война, поне 100 години мир от днес - 22.02.2022, и поне ПЕТ десетилетия икономическо развитие без локални и изкуствено разпалвани конфликти. Без санкции, които наказват гражданите и фирмите и вместо да решават, създават нови проблеми. Без режисирани паравоенни конфликти. Без продуцирани ФАЛИТИ, СБЛЪСЪЦИ, ИКОНОМИЧЕСКИ и ФИНАНСОВИ КАТАКЛИЗМИ. За които няма виновни.
Липсата на ОБЕДИНЯВАЩ проект за МИР и на свързаната с него дългосрочна перспектива като sine qua non при подбора на елитите и при вземането на политически и управленски решения, обяснява:
1. цикличността на нерешените регионални конфликти;
2. възпроизвеждането на лишени от актуалност стари противоборства;
3. лошото функциониране на отношенията граждани-власт и сривовете в доверието към парламентите и правителствата;
4. опитите за подчиняване на съдебната власт като гарант срещу политическия произвол, без значение дали на национално или на европейско ниво;
5. легитимирането на преврати от една страна и на арогантни мерки срещу автентичните граждански протести, от друга;
6. прилагането на фейкове в международната политика;
7. употребата на медиите и тайните служби за нечистоплътни пропагандни и политически поръчки;
8. избуяването на сепаратистки тенденции;
9. разрушаването на конституционализма като основа на правовата държавност;
10. използването на заплахата от тероризъм и на „антикомунизма” като PR за маскирането на политически провали ;
11. „износът на демокрация” с обратен знак като гориво за разпалването на краен национализъм;
12. корупцията, трупането на дългове и пилеенето на държавни средства; критичното ниво на образователните системи; обществената депресия и обедняването на средните класи;
13. потъпкването на базови и всеобщо признати документи, които гарантират основните човешки права;
14. подкопаването на договори в сферата на отбраната, ограничаващи разпространението на ядрени и нападателни оръжия.
15. девалвацията на международните институции, които би трябвало да отстояват с абсолютна обективност и непоколебимост МИРА; и в същото време злоупотребата с власт на отделни техни представители;
16. третиране на сигурността в международните отношения като диктатура на по-силния голям господар;
17. кризи в дипломатическите отношения, които се използват за потушаване на пожари, вместо за изграждането на последователни ангажименти в голямата рамка на МИРА;
18. стигмагизирането на Русия като raison d"кtre за съществуването на НАТО и американското присъствие в Европа;
19. превръщането на ЕС в заложник и роб на интересите на САЩ;
20. кражбите на национален суверенитет и двойните стандарти в международната политика;
21. създаването на врагове, вместо на приятели и партньори в междудържавните отношения;
22. липсата на ЧЕСТНОСТ; овладяването и дирижирането на политиката от кръгове без мандат от Суверена.
Изброените по-горе зони на конфликти са части от пъзела на една деструктивна политика, която вещае мрачно бъдеще за Европа. В своята сърцевина тя подменя волята на Суверена, защото измества перспективата за свобода и МИР с проектирането на „настоящи” или бъдещи войни, а оттук и на вечни ограничения и санкции.
Такова ли е желанието на европейските граждани в качеството им на Суверен? И пита ли ги някой? Не народите започват войните и пандемиите. Не те предизвикват икономическите кризи и банковите фалити. Защото на тях те носят разруха, бедност, убити мечти, кръв, невинни жертви, мъка и смърт. Тогава защо се потъпква волята им за мир, просперитет, свобода и благоденствие? Защото е по-лесно да си измислиш враг и „възправяйки се” срещу него да препираш собствената си биография. Подобни илюзии няма да измамят никого. Те пречат на политическата класа да осъзнае реалностите, в които се намира и я затварят в КАПАН.
Сигурно поради тази причина и САЩ не забелязват, че отдавна не предлагат нищо смислено на света. Нищо, освен конфликти, санкции, разузнавателна дезинформация, ипотечни кризи, фалити на банки, скъпи енергоресурси и държавни дъгови книжа. Няма я американската мечта. Няма ги истинските американски лидери. Потънали в самодоволството на първа геополитическа сила, във Вашингтон явно не осъзнават, че от години функционират в условията на повтарящи се електорални кризи. Че е време, ако искат да заздравят устоите на своята демокрация, да направят изборна реформа и да преминат към пряк вот на своите президенти. Необходими са им и промени в американската Конституция. Защото най-силният лидер в света (ако приемем подобно определение за американския президент) е всъщност фигура, която може да бъде бламирана и лишена от функциите си във всеки момент. И то по силата на т.3 и т.4 от ХХV Поправка на тяхната конституция. Вече няколко президента, сред които Обама и Байдън, се борят, за да предпазят САЩ от дефолт, настоявайки да се увеличи таванът на американския дълг преди ежегодния краен срок 18 декември. Който се интересува, може да проследи в какво се изразява външнополитическата активност на САЩ след всяка отпусната глътка въздух по въпросите с дълга и американската свръх задлъжнялост. Според цитираната поправка, и държавният глава, и определен брой оправомощени лица могат да внесат писмена декларация, че американският президент не е в състояние да упражнява своите права и задължения. В този случай функциите му веднага се поемат от вицепрезидента, а това не винаги е най-добрият избор. Затова следва да се има предвид, че есента е винаги кризисен момент от функционирането на американската държавност. И че по странно съвпадение (ще дам няколко примера като факти и без да правя заключения) и украинският майдан (21.11. 2013), и истерията с предстоящата инвазия на Русия в Украйна, и нахлуването в Ирак (на 5.02.2003, държавният секретар Колин Пауъл държа своята 76-минутна реч пред Съвета за сигурност на ООН) винаги стартират в месеците след сакралната дата 18 октомври. На тези обстоятелства е добре да се гледа с разбиране и предпазливост, защото те донякъде обясняват защо е толкова трудно да се води ПОЗИТИВЕН диалог със САЩ. И каква е неговата цена за най-висшия американски политически ешелон.
В КАПАНА на илюзиите пребивават и елитите на ЕС, които отказват да признаят, че в Европа отдавна няма комунизъм и комунистически страни. И затова антикомунистическият им и антируски патос изглежда излишен и лицемерен. Пещерното отношение към Русия е особено неприемлива за страни като Франция и Германия, които през 1951 г. създадоха Европейската общност за въглища и стомана като първа стъпка за постигането на траен мир, а днес като ученички се оправдават, че имат дипломатически връзки с Москва и че изграждането на „Северен поток 2” може да осигури на съюза икономически растеж. Сякаш търговията не е най-сигурният път към мира, откакто свят светува. Ако трябва да се направи обективна оценка за вредите и ползите, нанесени на Европа през последните 30 години, положителният баланс ще бъде в полза на Русия, вместо на САЩ. Затова желанието да се „самоубиваме” от любов към чичо Джон вече наистина заприличва на патология . Европейските граждани нямат вина за недалновидната политика, която вместо да кооптира Русия към евроатлантическата система за сигурност, от почти 20 години бламира руските инициативи и работата на съвместните формати за партньорство. Резултатът е нови разделителни линии, напрежения и конфликти. Мантрите, че днес „трябва да изтърпим” лишения, за да си гарантираме мира, са лъжа. Така, както сигурността на една държава, не може да бъде за сметка на друга и просперитетът на дадена страна, не може да бъде за сметка на останалите. Време е ЕС да изправи гръбнака си, да дефинира ясно своето място в световната политика и да даде доказателства, че на първо място поставя интересите на своите народи и граждани. Защото те са Суверенът. И защото, когато има опасност един кораб да се отправи към дъното, сменяш кормчиите, а не го пълниш от солидарност с вода.
В КАПАНА на илюзиите и на вулгарния популизъм е заклещена и Великобритания и това е омерзително. Как иначе да обясним призивите на Борис Джонсън за обединение на „всички” …на всички, но срещу какво? Срещу започналата и незапочнала хипотетична руска инвазия в Украйна? Едва ли точно г-н Джонсън е подходящ за говорител на истината и за защитник на европейските интереси, след като на 31.01.2020 г. Великобритания престана да бъде част от ЕС след 47 години членство. Няма как европейците да забравят, че г-н Джонсън бе сред най-пламенните агитатори на Брекзит. В историята са записани думите му, че „можеш да изядеш тортата и да ти остане от нея”. Както и лъжливите внушения, че Великобритания дава на Евросъюза 350 млн. лири седмично и е по-добре тези пари да отиват за здравеопазване. През септември 2019 г. Върховният съд на страната постанови, че премиерът Борис Джонсън незаконно е прекратил работата на парламента, злоупотреявайки с властта си. Според редица коментатори целта му е била да не позволи на парламентаристите да попречат на курса към Брекзит. След решението на съда, „Гардиън” излезе със следното заглавие:” Борис Джонсън е лъжец. И трябва да плати цената”
Дори и да не направи нищо повече, името на Борис Джонсън ще остане в историята като мъжът, който лъга толкова много, че почти счупи конституцията, написа изданието. „Всеки лидер, който уважава отговорностите си, които идват с високата длъжност и има някакъв срам, незабавно би подал оставка…” И по-нататък:” Джонсън е посветил кариерата си на хардлайнерите, които искат тотален срив на ЕС. Той спечели ръководството на консервативната партия с тяхната подкрепа, използвайки реториката, с която преди време Найджъл Фараж подлъга електората си”. Това е красноречиво. Но има и още.
В началото на февруари т.г. Блумбърг, позовавайки се на „виден член на Консервативната партия” информира, че отстраняването на Борис Джонсън от поста му е "неизбежно". На 12 този месец британският премиер получи списък с въпроси от лондонската полиция, на които трябва да отговори, заяви негов говорител, цитиран от Ройтерс. Джонсън е изправен пред растящ бунт на торите, заради съобщенията за партита на Даунинг стрийт по време на локдауна, а това обяснява усилията му чрез антируска реторика да изпере имиджа си. И да отклони вниманието от резултатите от Брекзит и собствената си политика. Защото още през ноември 2021 г. , когато вече бе в ход мероприятието „Русия-Украйна” , Ричард Хюз, ръководител на Службата за бюджетна отговорност, коментира пред Би Би Си , че напускането на ЕС „ще доведе до намаляване на британския БВП с 4% и че в дългосрочен план Брекзит е по-сериозна заплаха за икономиката на страната, отколкото пандемията”. Което от своя страна обяснява, грубо казано, на кого му трябва чужда торта , чужди пари и блокирането на чужди банкови сметки. Извън стратегическата задача да се стимулира разпадането на ЕС.
И Русия е в КАПАН. Нейната най-голяма илюзия е носталгията и прозиращото зад реториката й желание да има за главен партньор Вашингтон. Макар и разбираем, този рефлекс де факто ограничава възможностите й за дипломатически и политически ходове. Защото и към момента САЩ последователно създават претексти, за да разбиват и ограничават развитието на ЕС и т.нар. постсъветско пространство. Или поне такива са видимите резултати от политиката на Вашингтон. Слабата, наплашена, периодично връхлитана от външни кризи и въвличана в изкуствени конфликти Европа, е удобният послушник, който няма силата да се конкурира с монопола на долара. Или с експанзията на китайската икономика. Което означава, че и в следващите десетилетия Европа ще се нуждае от още някого.
Какво й предлагат Щатите обаче? Отдавна Америка няма позитивен Проект. Какво й предлага Русия освен доставки на газ, които се интерпретират като форма на едностранна зависимост?
Разбираеми са страховете на всяка държава от нарушаване на териториалната й цялост. Как обаче може успешно да се противодейства на кампаниите за подстрекаване към война?
И дали, ако някой притежава пушка и я държи до вратата си, това непременно означава, че ще нападне комшията? Къде в международните отношения изчезна презумпцията за невиновност до доказване на противното, която е базова в правото? Кампанията за предстоящата инвазия на Русия в Украйна, на която бяхме свидетели през последните месеци е без прецедент. По същество тя беше организирано, вербално, информационно и политическо насилие срещу спокойствието на хората в Украйна и Русия чрез разпалване езика на омразата. И въпросът „защо се стигна дотук” първо трябва поименно да бъде отправен към лицата, лидерите и структурите, които стартираха това активно мероприятие. Е, постигнахте ли вашите цели? Какъв ще е резултатът за международната архитектура на сигурността след пламенните ви усилия? По-добър или по-лош? Правите ли разлика между военна интервенция и дипломатически ходове по признаването на една самопровъзгласила се държава? Кои са следващите ви набелязани жертви освен Русия. Украйна. И страните от ЕС? Нищо, че още не го осъзнават.
Русия също няма глобален и вдъхновяващ Проект, извън усилията й да заздрави своята държавност, да запази сигурността си и да си върне ролята на фактор в международните отношения. Това обаче са национални и вътрешнополитически цели. Парадоксът е в това, че миналото величие на Руската империя, а впоследствие и военната мощ на СССР, днес са „слабите точки” на Руската федерация. Защото по рефлекс провокират недоверие или умишлено раздухвана омраза, реваншизъм и злоба.
Това ме кара да се замисля дали не е време Русия да се самоопредели като европейска държава. А след това като всичко останало.
Тагове: Великобритания, война, мир, капани, САЩ, Русия, ЕС, санкции, популизъм, обединяващ проект

24.02 00:20 - СИЛВЕ,ПРИЕМИ,ЧЕ СИ АНИ!ПОЧТИ НЕ ВИЖДАМ!!?А ТОЛКОВА МИ СЕ ИСКА,АНГЛИЧАНИТЕ,ДА СА ПРЕЦАКАЛИ,ДЕТЕТО СИ...
7. ka4ak - Въпрос за трилиони:Защо световната власт,борейки се с модерната болест,е измислила инжекции за здравите,а не лекарство,за болните?
17.11.2021 19:11
АНИ,КОВИД Е ОРЪЖИЕ ЗА МАСОВО ПОРАЗЯВАНЕ!ТРЪМП,ГО ИЗЛЕКУВАХА ЗА 1 ДЕН/ИЗЛЪГАХА ГО,А 1 ОТ ЕКИПА Е СЛОЖИЛ АНТИДОТА!!!/,А ВЕЧЕ ПУСНАХА 150 ТРИЛИОНА,ТА ДОКАТО НЕ СЕ ПОВТОРИ 1929 ГОДИНА,АНТИДОТ ЦЪЪЪ...:(((((((((
"28.01 14:59 - КОФТИ,МОЖЕ ДА НЕ ПУСНАТ,АНТИДОТА.... 13:44 - СЛЕД КАТО НИ СГОТВИХА,ЗАРАДИ ТРЪМП,ЩЕ ПУСНАТ ЛИ АНТИДОТА,ПРИЯТЕЛИ.....
22.01 03:46 - OСЛЕПЯВАМ,НО ТРЯБВА ДА ВИ СВЕТНА,ПРИЯТЕЛИ!ТРЪМП Е ВИНОВЕН,ЗА КОВИД,ЩОТО,НЯМАШЕ ВАРИАНТ,ДА ГО СВАЛЯТ!!!АЗ ЗА ТОВА СЪМ ЗАБРАНЕН,ЩОТО ВИ ЗАМИСЛЯМ.....
1898г.БАЙЕР ПУСКА ХЕРОИНА,КАТО ПАНАЦЕЯ И НАРКОТИЦИТЕ,СА УБИЕЦ НОМЕР 1 В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО/НЯМА КОЙ ДА ТИ КАЖЕ,ЧЕ НЕ ДИШАШ/ПРЕСКАЧАМ,ЦЯЛ ВЕК/ТРУДНО ПИША/ТАЛИБАНИТЕ ИЗКОРЕНЯВАТ МАКОВИТЕ ПОЛЕТА,ЩЪКАМЕ,КАТО ИЗОГЛАВЕНИ,БУТАТ БЛИЗНАЦИТЕ,АФГАНИСТАН,ЗАКОН 24 ЧАСА БЕЗ СЪДИЯ!!!РАЗПУКВАТ НИ ПО ЛЕТИЩАТА,ФАЛШИВО ХИМИЧЕСКО ОРЪЖИЕ,165 $ БАРЕЛ И 4 ТРИЛИОНА ДОЛАРА/КОИТО ПЛАТИХМЕ 08 09 10 11????/ОБАМА ЦЪФНА В ТУРЦИЯ 08 И АРАБСКА ПРОЛЕТ И ЕВРОПА Е ЗАЛЯТА,ТА БЕЛКИМ ВИ СТАНЕ ЯСНО,КАКВО НИ СПРЕТНАХА ДЕМОКРАТИТЕ.....ЩОТО НЕ ВДЯВАТЕ,
Проф. Люк Монтание: Коронавирусът е създаден в лаборатория.......ЛРЕДИ ГОДИНА,откривателя на ХИВ,вируса на СПИН.....
Постинг: ТРЪМП,ГО ПРЕЦАКАХА,МЕН МЕ ЗАБРАНИХА,ПРИЯТЕЛИ!ЧЕТЕНЕТО Е ТРУДНА РАБОТА,А МИСЛЕНЕТО,СЪВСЕМ.....
Автор на постинга: ka4ak "
БЛАГОДАРЯ ТИ АНИ!ОБАМА ПРЕДИ ДА НАПУСНЕ,МАГНИТСКИ!!!ВЛИЗА ТРЪМП,РУСКИ ХАКЕРИ,СВЕТОВНИ МЕДИИ,МИ ТУ,СЕКС ОБВИНЕНИЯ,КОВИД НА ПАЗАРА В У ХАН,ЧЕРНИТЕ ЖИВОТИ,ПОЩИ,КАПИТОЛИЯ,ЦЯЛ МАНДАТ,БЕЗ ВОЙНА,ДАЖЕ И "СТАЖАНТЪТ"ИЗЧЕЗНА!!!ТА СЛУЧАЙНИ НЕЩА,НЯМА!!!
Коментарът чака одобрение
Постинг: За капаните пред САЩ, ЕС, Великобритания и Русия
Автор на постинга: sylviastefanova

24.02 01:13 - ПРОЗРЕНИЕ...
10.02 21:17 - " Тези и още много други неща ще се случат, но помни - нищо не е случайност." ":)))
Vladimir Kachaklievhale
11 септември 2021 г. · Споделено с: Публично
Пърл Харбър,обяснява, ХИРОШИМА и 11 СЕПТЕМВРИ
Автор: ka4ak
Постинг: Глупакът
Автор на постинга: hisazul
Коментарът чака одобрение
Постинг: За капаните пред САЩ, ЕС, Великобритания и Русия
Автор на постинга: sylviastefanova

24.02 06:13 -СИЛВЕ,КАПАНА ЩРАКНА????БАЙДЪН СИН,ДАДЕ ФИРА,А ТАТКОТО МАХНА ТРЪМП И ПУТИН МУ ПОМАГА, А ВОЙНАТА Е ФАКТ,ПЪК СЪМ ДАЛ РЕЦЕПТА ЗА СБЪРКАНИ ПРЕЗИДЕНТИ:
22.03.2009 17:54 - @66
Не работи,защото никой не иска да работи!Но да карам поред.
Като президент Моралес показва как се държи надрусан президент!Ако залата беше в час,щяха да го обявят за нежелана персона и да го изгонят!След това по линията наООН,щяха да предприемат стъпки държавите членки на ООН,да не допускат Моралес до тяхна територия.След това с резолюция на ООН щяха да предприемат икономически санкции срещу Боливия,заради недопустмото държане на техния президент,който със своето държане проваля решението на Генералната Асамблея наООН ОТ 1998г.
Не случайно наблягам на зависимите и че това е болест и че трябва да се лекуват!Основния проблем е че искат да ги лекуват с медикаменти,което е пълен провал и само задълбочава проблема!Лечението което е доказало възстановяването на зависимия и връщането му в живота като пълноценен индивид е без никакви медикаменти,а само осигуряване на чиста среда без наркотици за 15 месеца.Тука лекарите трябва да се обучават и да не им се разрешава да се опитват да лекуват,без да имат намерение да излекуват!Миналата година видя как светът опука3000 милиарда долара и по всяка вероятност ще се оправи.При координирани действия на всички страни подписали конвенцията,само след 3 години проблема може да бъде решен!Тези 320милиарда няма да могат да разрушат общите усилия,ако искаме да се справим!
Аз за това искам всички да се включиме в борбата за да опазим децата!Искам между децата да няма зависими,за да не заразяват и други деца!За това искам да се правят тестове в училищата,за да може да прекъснем заразата още при първите опити,а не когато вече е късно!Високата гласност на всеки един случай и незабавните мерки,пред погледа на обшеството ще мобилизират всеки един да е съпричастен и да участваства активно за решаване на проблема.Това не става някъде другаде,то става пред нас и можем да го решим и да покажем и на другите,как да се реши проблема.
Аколкото до легализацията,в момента няма граница,като искаш да употребяваш,отиваш в Холанндия и си употребяваш!Тука не може!
Постинг: Застрашена е националната сигурност на България!
Автор на постинга: ka4ak

Коментарът чака одобрение
Постинг: За капаните пред САЩ, ЕС, Великобритания и Русия
Автор на постинга: sylviastefanova Постинг: СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ,ВЯРВАМ,ЧЕ ЗАЕДНО МОЖЕМ!!!С БАТЕ КРАСИ,СЕ ДЖАНКАМЕ/ПЕТОЛЪЧКАТА,ПРЕЧИ!?!??/,НО ВЯРВАМ И В СВЕТЛИНАТА...:)))))))))
Автор на постинга: ka4ak
цитирай
4. planinitenabulgaria - Към г/н Качак с благодарност
18.05 17:42
за този обширен коментар!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 9343199
Постинги: 3913
Коментари: 9745
Гласове: 16961
Архив
Календар
«  Август, 2022  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031