
ДАНО БИЗНЕСЪТ НА БЪЛГАРИТЕ В ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ СЛЕД ОТМИНАВАНЕТО НА КОВИДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ!
Трудно живеят сънародниците ни в Западните покрайнини. Откъснати от родината си, заточени в собствените си имоти повече от век, те се борят с достоинство за оцеляването си. В най-добро материално положение са сънародниците ни от Царибродско. Причината е близостта им до България, добрите природни условиия и възможностите да се произвеждат селскостопански стоки, които те предлагат на пазарите в Цариброд в петъчни дни и в Пирот в съботните. На първо място за сравнително доброто материално положение на българите там е трудолюбието им. Винаги съм отбелязвал, че ние, живущите в България ако не познаваме тези хора, съхранили ценностната система на българите преди век, не знаем нищо за самите себе си. Увредени от хибридната война, която Путин води срещу нас и простащината, която президенството засява в душите на младите хора, ние днес сме твърде различно нещо от това, което сме били някога – объркано и некачесттвено, без позиция, без мнение за случващото се у нас и по света....
След почти двегодишно отсъствие от Западните покрайнини, за които имам поместени стотици постинги в блога си и хиляди снимки от прекрасната им природа, отидохме на разходка в петъчен ден до Цариброд. Гледката съвсем не е същата, каквато бе преди Ковида. Голяма част от магазинчетата за хранитлени стоки едвам се задържат, много ресторантчета с прекрасните екологични продукти са затворени. Предлагането на пазара е доста по-скромно, а и хората изглеждат по-различно – угрижени, обеднели. Българите, които идваха тук да пазаруват почти ги няма. Мутрите обаче, купуващи на едро пак ги има. А преди две години тук нашите сънародници буквално изкупуваха всичко от магазините за хранителни стоки и от пазара. След това отиваха в някое ресторантче, където правеха оборот на собственика, снабдяван с храни местно производство. Стигнало се и до преселение на хората от този регион поради икономически причини.
По този повод слушах и една реклама по телевизията ни, да посещаваме Пирот. Рекламата бе неточна, освен това и просташка. Уточняваше се колко струва разхода за път до там, колко са по-евтини стоките и каква е сметката от едно такова пътуване. Разбира се, че това е важно, но репортерката не знаеше колко е отстоянието от София до Пирот, не каза нито дума какво интересно има около Пирот и че то трябва да се посети, защото съхранява нашата българска култура там, а също и красивите природни кътчета около Пирот, които остават непознати за нас.
Мисля си обаче, как ли се е отразила кризата на нашите сънародници около с. Власи, където е прескрасното Власинско езеро с многобройните си острови, прекрасни брегове и плажове, многото ресторантчета. Там се плаща за всичко направо в левове при курс 60 динара за 1 лв.
Най-тежко е положението на сънародниците ни по Босилеградско. Те почти нямат какво да предложат на пазара си в Босилеград, там беднотията ги съсипва. А сега какво ли е.
Мислех да пътувам това лято по тези места с един много издигнат духовно и като талант човек, но няма да се случи.
След десетгодишното ми посещение из този край и изминатите там около 4000 км. по техните планини – те са пет, най-голяма от които е западната страна на Западната Стара планина - и паланаки аз се чувствам като сроден с този регион и с разбиране и болка следя какво става там - резултат от идиотщината на Ньойските съсипители на страната ни и днешната ппостащина в управлението ни, идваща от президентството ни.
Разпадът на парламентарната коалиция в Б...
The Allure of Samyakk: Natural Beauty in...
