Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.05.2022 15:21 - КЪМ ВЕЛИКИЯ ПОЕТ ЯСЕН ВДРИН - С БЛАГОДАРНОСТ !
Автор: planinitenabulgaria Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2640 Коментари: 4 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

             КЪМ ВЕЛИКИЯ ПОЕТ ЯСЕН ВЕДРИН – С  БЛАГОДАРНОСТ!

 

   Въведение:

   Чрез този постинг искам да покажа как хората на изкуството, в случая поетът Ясен Ведрин, въздействат върху делата и мислите на обикновения човек, какъвто съм аз. Написаното по-долу са мои мисли, с начало още от времето, когато прочетох първите му стихове. Следва постингът ми:

 

 

   Наскоро получих интелектуален подарък от поета Ведрин, неговата Поетична антология „Живей ме, обич!” Докосването да тези прекрасни стихове ме развълнува много ичрез постинга си изразявам благодарността си към него.

   Запознаването ми със стиховете на Ясен Ведрин стана от блога преди 9-10 години. Тези от стиховете му, които прочетох тогава, докоснаха сърцето ми и ме препратиха в емоционални етапи от живота ми, позабравени, които те разбудиха в мен и така ги преживях още веднаж.

   Описвам първото си „препращане” десетки години назад в живота ми, което не съм забравил съвсем, то продължава да тлее в мен. Със стиховете си обаче той разбуди този спомен.

   Стихото на Ведрин върна в съзнанието ми спомени от 1972/73 г. - първото ми лято в ГДР. Последваха и други в следващите години предимно в окръг Дрезден. Това е прекрасна част от Германия, Саксонска Швейцария, а Дрезден до разруашването му е бил културната столица на Германия. Познавах се с много германци, които водех по планините на България през лятото. Те ми върнаха жеста с покани в Германия - посещения, които обогатиха духовния ми мир.

   Всичките ми приятели бяха евангелски християни и с тях ходех в неделя на Богослужение. Тяхната вяра е много близка до нашата, в основата й е само описаното в Евангелията. Затова и са еватгелидти. Това е реформата на Мартин Лутер, засегнала болезнено католическата църква. По време на Служба проповедникът чете текста от Библията, следва избран от Лутер хорал от кантати на Бах, изпълняван от орган – музикалният инструмент,  символизиращ връзката с Бог.  След хорала проповедникът отново чете. Много емоционално е след службата, когато хората се разделят и тръгват към домовете си.

    Първата година не бях много наясно с Богослужението на приятелите ми, но за втората се подготвих в някаква степен. По отношение музиката на Бах, обаче едва ли има германец, така запознат с творбите му както аз. Вече се бях и запознал с  труда на Алберт Швайцер.

     Тук ще кажа, че аз съм много музикален и така както за музикантите, за мен животът около мен също е музика. Музика за мен е и писаното слово и човешката реч, която трябва да звучи естествено – с повествование, на места драматично, с ударения, с паузи за поемане на дъх, както звучат песните. За мен речта и писаното слово имат и още нещо – тонален план.  Тонален план има Библията, си минор. Поради свързването на тази тоналност с Библията, тоналността си минор се нарича архаична. В тази тоналност е написана и Високата меса на Бах.

 

   Ни си спомням кое бе първото стихо на Ведрин, което прочетох, но явно е било свързано с Исус, защото то зазвуча в мен все едно слушам неделна проповед в Евангелска църква -   проповодникът чете, „зазвуча” ми орган, изпълняващ хорал от Кантата на Бах.

   Това бе първото ми впечатление при срещата ми със стихотворение на Ведрин, но после при възприемането ми на стиховете му се добавиха още нови потоци към мен.  Доста от стихотворенията му възприех като подобни на Писмата на Апостол Павел до приятелите му, в които той ги съветва как да живеят, за да изминават земния си път праведно, по Божия закон, с мисъл за края на живота и че този живот има край и поради това – цел. Причината за това може да бъде една -  Ведрин е силно вярващ човек, богоозарен, като изпратен от Някъде на земята сред нас. Така го възприемам аз и поради това считам голяма част от стиховете му за апостолически. Апостол Павел пише Писмата си /б. м. Посланията/ до приятелите си в свободна реч, „Писмата” на Ведрин са в стихове. Апостол Павел пише писмата си до свои конкретни приятели, напр. които той е покръстил при пътуванията си, Ведрин пише за всички хора, които се докосват до стиховете му.  Достигайки до таково мое обяснение на творчеството на Ведрин, което подчертавам е спицифично и важи само за мен, аз го възвисих на ново ниво - на човек, който е възлюбен от Бог и по земния си път и изпълнява Неговите повели. Само пречист човек може да бъде възлюбен от Бог и да пише боговдъхновено или богоповелено. През този прозорец гледайки към стиховете му, те станаха за мен още по-значими. Най-високите достижения в изкуството като музика, картини, скулптура и др. са създадени от вдъхновението пред Бог и Вярата в Него. Цитирам Бах, превел Божието слово на езика на музиката и така направил го достъпно за всички хора.

    Видно от стиховете му, Ведрин е задълбочено запознат с  Новия и със Стария завет, но също и с Гръцката митология. Цитирам неговото стихо „Смисълът от време”. То е вдъхновено от Стария завет. Същият този текст от Първото съборно посланиие на Апостол Петър /1:24/ избира и Брамс в Немския си Реквием. Запознат с това велико произведение на Брамс, срещна ли някъде част от текста му в друго произведетие, аз свързам тези творби. И ценностната скала на авторите им.

   Прави ми впечатление намирането на думи в стиховете на Ведрин,  които си подхождат - признак за познаване и ползване на огромен обем думи. Казах, че на мен словото ми звучи като музика. Тази на Ведрин е доста сложна, линеарна, в която един чужд тон да закачи музиканта,  хармонията се нарушава. Понякога четейки негово стихо прочитам погрешно някоя буква, зазвучава ми фалшиво. Спирам, връщам се и виждам, че съм сгрешил. Няма чужд тон, а погрешно видяна от мен нота..

 

    Кой е Ведрин, той е казал сам за себе си в поезията си. Цитирам стихотворенията му Автопротрет и Незабравен.

 

             А  В  Т  О  П  О  Р  Т  Р  Е  Т

 

            Аз мога чудесата да творя

            с мастилено перо и лист хартия.

            А след това навред да ги даря

            и няколко усмивки да открия.

 

            Рисувам кратко с думи-цветове

            и мислите полагам като щрихи.

            С възторга си откривам светове.

            С тъгата – зов, в молитвите си тихи.

 

             Понякога душата ми е стон

             на тежка и обречена камбана.

             И страда мисълта ми в унисон

             със не една неоздравяла рана.

 

             А друг път развигорът ми трепти.

             През слънчеви простори ме понася.

             И вътре в мен едно врабче лети,

             готово всяка радост да оглася.

 

              Такава е съдбата ми. В слова

               живота разнолик да разгадая.

               И всички всевъзможни сетива

               да следвам от началото до края.

 

               А в някого оставя ли следи –

               една искрица моя да го сгрее,

               не бих си казал: Ясене, бъди!,

               щом мен не ще забравата отвее.

 

 

                Н  Е  З  А  Б  Р  А  В  Е  Н

 

               Забравата не искам да поглъща

               отдавна сътвореното у мен.

               Не чешма, градина или къща,

               но път, от светли пориви пленен.

 

 

                И някой в паметта си да прочита

                куплетите на моя стихотвор –

                душата ми блаженство ще изпита

                от жаждата на неговия взор.

 

                Какво на този тленен свят си струва,

                щом пръстното завръща се в пръстта?

                Създаденото - колко съществува?

                За месец или няколко лета?

 

                Една картина славата си рони

                от бледите, напукани бои.

                Пейзажът даже гледката си гони,

                когато някой ден се застрои.

 

                Аз раждах слово. Слово ще остана.

                И образите в стих ще съхраня.

                В онази власт – до днес неразгадана

                с красивото сърцата да пленя.

 

                Но пленници дори – през свободата

                ще бъдат те с развързани мечти.

                И вятърът...Най-ласкавият вятър

                дъха ми незабравен ще щепти.

 

 

   За да подчертая връзката му с Бог цитирам стихотворенията му Тъгата за Христос,  Небесната ми вяра и Нощната ми молитва:

 

 

                          ТЪГАТА ЗА ХРИСТОС

 

                     Тъгата като болка не векува,
                     дори за кратко време да боли.
                     Цена е тя, щом нещо скъпо струва,
                     а нужно е сърца да изцели.

                     Със нея се изплаща добротата
                     и вярата във светлите неща,
                     когато злият хлопне ти вратата
                     и грешните притегли към нощта.

                     Със нея претърпяваш всички рани,
                     обиди, хули, укори, злини...
                     Дори един с Христос да не остане,
                     тъгата ти прошепва: Остани!

                     Малцина пият Чашата горчива,
                     която Той за нас самичък пи.
                     Дори тъгата бурна да прелива -
                     изпий я... И докрай я претърпи!

                    Че някъде, оттатък, след пелина,
                    с нектар от радост Бог ще те теши -
                    щом ти и Господ, в болката двамина,
                    спасявали сте тъжните души...

 

 

 

 

              Н Е Б Е С Н А Т А  М И  В Я Р А

 

            Небесна вяро! Още си ми птица,

            която бори зимни ветрове!

            Под теб една безумна върволица

            пирони във Спасителя кове.

 

           А ти усещаш всеки стон от Кръста.

           И всеки дъх невинен от Христа.

           Годините, в които бе невръстна,

           отдавна отлетяха в младостта.

 

           Крилата свий на две дървета груби,

           кръстосани да бъдат скръб и гнет...

           В едно небе отдавна ти се влюби

           и то остана Вечният Завет.

 

           Бъди за Господ всякак поругана

           и всички кръстни рани понеси

           Виж! Колко див вилнее ураганът,

           че теб не може той да покоси.

 

           В една последна зима – с обич Свята,

           дари на Бог прободени крила!

           И зов ще се въздигне от земята,

           Че всякога Христова си била!

 

 

                НОЩНАТА МИ МОЛИТВА


           Дано във Святия Ти Ден
           пребъдвам с Теб, неповреден!
           Да нямам бръчка и петно...
           Дано! О, Господи! Дано!

          И в мисли, думи и дела
           след всичките ми теглила,

           да ме намериш оправдан
           от Гълъба в река Йордан!

 

  

  Ще поместя още няколко негови стихотворения. Но как да избера някои от тях – та те всичките са бисери!

 

 

                        СМИСЪЛЪТ ОТ ВРЕМЕ

                      Ще прецъфти до време всеки цвят.
                      Зеленото листо ще стане шума.
                      А смисълът да бих останал млад
                      ще търся на столетника по друма -

                      на този, който вечната врата
                      отворил би в съня си без принуда,
                      и някъде оттатък - младостта
                      трептяла би в крила на пеперуда.

                       Да можеше за кратък миг поне
                       да видя кръговрата емпиричен -
                       роденият пълзи на колене,
                       умиращият - също коленичи.

                       Човекът гол се ражда на света
                       и гол от него после си отива.
                      Но лъже го спонтанно възрастта -
                      еднакво права, и еднакво крива.

                      А в бъдното укрила своя ход
                      надписва Вечност мъдрото си стреме:
                      Да би живял, раздавайки живот -
                      това е разум в смисъла от време.

 

 

 

                         МЪДРОСТТА НА КОСТЕНУРКАТА

 

                        Все още имам истинска причина
                        за чудното понятие „живот“.
                        И вярвам, че преди да си замина
                        ще намаля забързания ход.

                        Летата навъртях на прима виста,
                        към свършека навярно устремен.
                        Но моята душа, до болка чиста,
                        прошепна уморена думи в мен…

                       „Поспри за миг със този бяг, човеко!
                        Ще дойде краят, искаш или не!
                        И вместо да витаеш надалеко
                        поне веднъж бъди на колене.

                        Така ще видиш кълн на пъстро цвете
                         или лъчите в утринна роса,
                         а трепетни от мъдрост ветровете
                         ще шепнат зов от святи небеса.

                        Превръщай в час едничката минута.
                        Мига разтегляй до възторг от ден.
                        Дори едната дума недочута
                        щом чуеш – ще си в смисъл зареден…“

                        Душата млъкна. Мисълта отмина.
                        А после пак просветна в ален свод.
                        Все още имам истинска причина
                        за чудното понятие „живот“…

                        Не е ли то заветната къщурка,
                        с която преживяваш векове,
                        когато като мъдра костенурка
                        минутите превръщаш в часове?

 

                   ПТИЦАТА  В  ТЕБ

                  Какъв е смисълът да бъдеш птица

                  във този свят на пагубна мъгла

                  щом всеки път смъртта остава жрица

                  пред твоите разперени крила?

 

                  Щом синьото е някъде далече –

                  в един необозрим, заключен свод,

                   а облаците плуват в кръг обречен –

                   предел са те на полет и живот...

 

                   Какъв е смисълът да бъдеш птица?

                    Навярно във утехата, че ти

                     оставяш вяра колкото искрица

                     на другия след теб - да полети...

 

                      А  щом в мъглата се издигне ято –

                     с дъха си то прегради ще руши,

                      за да открие в синевата златна

                       Надеждата за нашите души.

                                ДОБРИЯТ ЧОВЕК

                        Той, добрият човек, е дъждовната капка.
                        Ще се слее със други в поток.
                        Заделил топла дреха, и последната хапка,
                        за да бъде ръката на Бог.

                        Той, добрият човек, няма в банката злато.
                        Не пътува със частен шофьор.
                        Но дори в битието, не толкоз богато,
                        свети слънчев в очите му взор.

                        Той, добрият човек, няма как да се скърши.
                        Жилав клон е духът му до век.
                        Щом повярва в идея - непременно я върши.
                        И успява... добрият човек.

                        Той, добрият човек, щом раздава - не губи.
                        И от корист не е повлиян.
                        В милостта е готов до живот да се влюби,
                        без да ще от делата си дан.

                        Той, добрият човек, семената си сее.
                        Не извръща очите назад.
                        Капка зов да не стига - точно нея ще влее,
                        и потокът ще рукне, възлят...

                        Той, добрият човек, няма нужда от сила.
                        Сам е силата. Устремът жив.
                        И да би се съдбата стократно стъжнила -
                        ще остане от вяра щастлив.

                        Той, добрият човек, още в мене ликува.
                        И у теб се събужда, нали?
                        Че в живота най-светлият смисъл си струва -
                        всяка болка да спре да боли.

 

                             ПОТЪВАЩ КРЪСТ

 

                          Сигурно е време да потъна
                          като кръст, в морето изтърван.
                          Сън не станах на света безсънен.
                          Блян не бях на хората без блян.

                          Угнетен от тъжна безпосочност,
                          вързала еднаквите души,
                          станах тяхна плашеща нарочност -
                          Кръстът, който скверното руши.

                          Плашещата жертва на Голгота,
                          призовала всички към Исус.
                          Дарът, нямащ нужда от банкнота.
                          Смутът и низвергнатият трус.

                          Дъното зове ме с гласовете
                          на светци, потънали без страх.
                          Вече нямат смисъл бреговете,
                          разменили вечното за прах.

                          Гнусният със съвести търгува
                          и купува вяра и талант.
                           Кръст съм. За света му аз не струвам,
                           даже да блестя като брилянт.

                           Сигурно е време да потъна.
                           Жертвата ми този свят не ще.
                           Идвай мое благодатно дъно,
                           чисто като поглед на дете!...

   

 

   Стихотворенията на Ведирн с мощта си, отправени към хората, не само докосват сърцето, те навлизат в него и остават там. Поместени са в няколко стихосбирки - „Коленича пред Тебе”, „Сбъдната вселена”, „Бакърена паничка”, „Жълтици в дъбовата ракла”, „Птицата в теб”, „Сбъднати предчувствия”, „Възходът на падението”, „Неиздъхнали спомени”, „Търсач ва бисери”, „Шарена палитра”, „Тленен остатък”, „Лозата на Енгади”, „Отвара от въдишки”, „Светулки в шепата”, „Точка на замръзване”.

   След този безцененен подарък от поета Ведрин – Поетичната антология „Живей ме обич”, към когото ползвам обръщението „Велиикий поете”, мисля да ползвам ново.  Защото освен велик поет, Ведрин е човек, който чрез стиховете си пресъздава Божия мир, кара хората да се замислят върху делата си, да живеят смислено и осъзнато, с достоинство да изминават земния си път. То е и барометър на своето време, като не назовава лица, но както в безглаголните му стихове всеки може да си постави сам глаголите, така могат да бъдат поставени на местото си в стиховете му и пропуснатите от него лица. Съвсем обобщено, казано от мен за него е, че той е чист човек. Идеализиран образ на това, което Господ е имал предвид при създаването на човека.

     Ще завърша твърде дългият си постинг с куплет от негово стихо:

              

                        А в някого оставя ли следи –

                        една искрица моя да го сгрее,

                        не бих си казал: Ясене, бъди,

                        щом мен не ще забравата отвее…

 

                                                                                                     - ЯСЕНЕ, БЪДИ !!!

     От мен един музикален поздрав с нещо много велико, изобразяващо чрез музиката на Бах  Бог-Отец, Бог-Син и Светият Дух, в изпълненние от най-добрия Бахов интерпретатор Карл Рихтер:

                      

 







Гласувай:
5



1. rosiela - Коста,
04.05.2022 21:21
подкрепям те напълно!
цитирай
2. planinitenabulgaria - Творците оказват много силно въздействие с творбите си върху обикновените хора.
04.05.2022 22:33
rosiela написа:
подкрепям те напълно!


Ако творците не ползват това свое Божие дарование да насочват хората към изминаване на земния им път разумно и с цел, мястото в сърцето на тези хора остава празно и има опастност то да се заеме от нещо друго, което да прорасте и даде горчиви или отровни плодове.
цитирай
3. ka4ak - ПРЕВЪЗХОДНО!!!
05.05.2022 21:34
РЕДОВНО,СИ ГО ТАФЯ,ЗА ДА МЕ РАЗБЕРЕТЕ...:)))
"И ПО СТАР НАВИК,ПАК ДА СИ КРАДНА!просто клептоманче!!!
05.07 08:52 - ИДИОТ
Битието със тежкия градус
вече трудно отпивам с очи.
Накъдето погледнеш - нерадост.
И каквото да вкусиш - горчи.

Искам всичката своя надежда
на човеците бедни да дам.
Да им бъде завивка, одежда.
Да им бъде трапеза и храм.

Искам болката в тях да изпия.
Всяка мъка и всеки товар.
И съдбата им - черна сгурия -
да прогоня със пламенна жар.

Тежък градус кипи в битието -
иска всяка надежда да спре.
Труден избор стои пред сърцето -
да живее или да умре.

Вече имам си избор, нагласа -
ще умирам, раздаващ живот.
А очите на висшата класа
ще съгледат във мен... идиот.

Идиот,... но изпълнен със радост
на бедняка надежда да дам.
Битието със тежкия градус
побеждавам с протегната длан.

(От "Бакърена паничка")
Автор: vedrin Категория: Поезия"
цитирай
4. planinitenabulgaria - Още едно прекрасно стихо на Великия поет!
05.05.2022 22:07
ka4ak написа:
РЕДОВНО,СИ ГО ТАФЯ,ЗА ДА МЕ РАЗБЕРЕТЕ...:)))
"И ПО СТАР НАВИК,ПАК ДА СИ КРАДНА!просто клептоманче!!!
05.07 08:52 - ИДИОТ
Битието със тежкия градус
вече трудно отпивам с очи.
Накъдето погледнеш - нерадост.
И каквото да вкусиш - горчи.

Искам всичката своя надежда
на човеците бедни да дам.
Да им бъде завивка, одежда.
Да им бъде трапеза и храм.

Искам болката в тях да изпия.
Всяка мъка и всеки товар.
И съдбата им - черна сгурия -
да прогоня със пламенна жар.

Тежък градус кипи в битието -
иска всяка надежда да спре.
Труден избор стои пред сърцето -
да живее или да умре.

Вече имам си избор, нагласа -
ще умирам, раздаващ живот.
А очите на висшата класа
ще съгледат във мен... идиот.

Идиот,... но изпълнен със радост
на бедняка надежда да дам.
Битието със тежкия градус
побеждавам с протегната длан.

(От "Бакърена паничка")
Автор: vedrin Категория: Поезия"


Стиховете му са в Интернет, качени са в "Облака". При търсене в Гугъл, като се постави на търсачката името Стефан Главчев или песводонима му Ясен Ведрин, излиза съдържанието на стихосбирките му. Много голямо богатство за тези, които могат да го оценят.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12189745
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18322
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031