КУЛТУРАТА, ИЗКУСТВОТО И СВОБОДАТА – НАЙ-ОМРАЗНОТО НЕЩО ЗА ДИКТАТОРИТЕ ПО СВЕТА

    Диктаторите пречат не само на културното развитие на държавите, на които те са кърмчии, сривайки по този начин имиджа им пред света, но и на цялостното им развитие. Нещо повече, развитието на културата на съседните държави за диктаторските държави със социален строй маймуни с ракети, за тях е недопустимо. Борбата им по същество се свежда до борба срещу човешката цивилизация. Те нищо не могат да произведат с изключение на оръжия, чрез които да държат културните хора по света на нокти и да защитят позициите си на кърмчии на страните примати. Това може да им помогне само в кратък исторически период, защото докато те са на власт, страната им изостава от развитието на другите държави по света и когато достигнат до успението си, процесът на присъединяване на освободилите се от тях държави ще бъде много труден, а за някои невъзможен. Въвеждам два тага, Русия и Северна Корея.    

    Всички виждаме какво направи приматската Русия, със социален строй маймуни с ракети със съседната й държава Украина, която се откачи от тях и пое собствен път на развитие като икономика и култура. Не можа да понесе това Путин, защото примерът на Украйна е убийствен за режима му. Ако така поискат да живеят и други държави, които той счита за народни републики по Северен Кавказ и държавите идиоти, непризнати от никоя държава по света като Приднестровието, Абхазия, Северна Осетия и др, това означава край на Империята на злото. И последва ответът на Путин – удари с ракети по стремящата се към връзки с културните страни на Европа, Украина. Путин нито може да я завладее, ако пък я завладее не ще може да я владее. Но може друго – да я направи с хиперракеите си също както на времето направи гр. Грозни и по-късно цяла Сирия – да я сравни със земята и да избие голяма част от хората на Украина.

     Вчера имаше покъртителна картина от Украина – 90 празни детски колички, символ на 90-те бебета, убити в жилищата им или в скривалищата от ракетите на Путин. На този фон показаха убиеца на бебетата, Путин, доволен от ракетите си, които летяли като мълнии и температурата на повърхността им достигала 1602 градуса. Такъв изрод не съм виждал през живота си!

    Тези ракети може би ще ще освободят Укрйаина от укрофашистките националисти, които според него се опитват да произведат хиперотровни бойн вещесва и ядрени бомби, за да нападнат Голямата страна, в която живеят най-щастривите хора на земята. Превенция извършва Путин, наречена от него спициална тридневна операция.  Такава жестокост до сега извърщиха само комунистите на Милошевич, застрелвайки към 8000 мюсюлмански младенци между 12 и  15 години, чиито трупове скриха в галериите на изоставените мини край Жепа и Сребреница. Путин има по-съвършена техника – разполага с мобилин крематориуми, разрешаващи му да не се нуждае да крие труповете на убитите, по-съвършена и е бронираната му техника, танковете му имат дори клозети в тях, а може би и още екстри.

   Подтискането на културата в страните начело с диктатор и управляването й с декрети, под надзор на висши офицери от НКВД, после КГБ и сега ФСБ е нещо ужасяващо. Изкуството е нещо висше, то не може да се управлява, то идва от Горе. Не можеш да извикаш твореца и да му кажеш, направи това и това, макар това да е било метод на работа на службите в СССР и сега в Русия. Не стига, че идиотите са подтискали културата в Русия, но те са подтискали културата и в страните, които те са завладявали в миналото, пък и сега. Давам пимер с Полша през 1830 г, когато е завладяна от руската империя. Прицел на идиотите са били интелигенцията на страната, както след Деветото същите идиоти от НКВД избиха интелигенцията на страната ни. За да се спаси от идиотите, чиито баща е французин, Шопен емигрира във Франция.

   В годините на СССР това не се променя, културата се управлява пак от службите. В Бългаприя Тодор Живков поръчваше –ритуали нови, социалистически., простащинаь, сега подета от Радев.  Културнте хора по време на диктаторите са имали „избор”  – да станат пимати като управниките си и да им служат, да избягат от страната или да творят доколкото и както им разрешават. Да си творец и да си подтискан е нещо ужасно - примати да разпореждат на твореца какво да прави. И какво става в Русия след ВОСР – интелигенцията напуска СССР и твори вече не за Русия, а за Европа, Америка и др. страни.

   Давам пример с един репресиран интелектуалец, Шостакович, който по някакав случайност остава жив. Необяснимо защо, Жданов на няколко пъти го задрасква в списъка на интелигенцията, представена му да одобри за разстрел или за зоточение в  Сибир да бъде изпратен Шостакович. Между двамата е имало срещи, явно към Шостакович са блили прредявени претенции.

     Понеже сега Русия унищожава Украина, да напомня, че това е ставало и през 1932/33 г. съгласно разработката Голодомор. Светът тогава е бил в голяма криза, нуждаел се от всичко. Сталин изземва храните на украинците да ги продаде на Европа и да закупи машини, поради което през зимата между 3 и 7 милиона украинци умират от глад. Шостакович пише Четвъртата си симфония, в която чрез музиката си представя този ужас, но за това е докладвано на НКВД и произведенито е забранено да се изпълнява. То не е унишожено обаче, а и Шостакович отново остава жив. След 25 години арест симфонията е изпълнена...в Лондон. Фалшиво представяне на събитията обаче от хибрицчиките днес е причина хората да мислят Шостакович за комунист.

   Друг пострадал от тази простащина е Прокофиев. На него му уреждат бягство от СССР, но не към Европа, защото по пътя ще го убият, а през Далечния изток. Много интересно е, че идеята идва от комисара по култура тогава, Анатолий Луначарски. Така Прокофиев се озовава в Япония, после в САЩ. След години отива да работи в Европа, по-късно решава да се върне в СССР. Там обаче го чакат големи неприятности. Съпругата му Галина я арестуват и изпращат в концлагер без право на кореспонденция. Къде е изпратена и починала, до сега известие от архивите на НКВД не е публикувано. Не му е било лесно на Прокофиев, бил е следен от НКВД, а причината е, че Сталин му нямал доверие – толкова години е бил чужбина, избягал е от СССР. Става така обаче, че Сталин и Прокофиев умират в един дена и понеже НКВД няма време да се занимава с Прокофияв точно в този момент, отварят розорците на квартирата му той да замръзне и после да се оправят с него.

   Най-мразени са руснаците в Полша. Там руската култура не е желана, дори най-виликите й творения. Не поставят и руски опери, музикални произвеседния. И сега не се разбират, защото руската музикална мафия, сега начело с Гергиев на няколко пъти манипулира високата награда на полския конкурс „Шопен”.

   Ще  дам премир съ себе си - просто се хванах сам как е деформирано мисленето ми в резулта на ужасиите, които Путин натресе на украинците. Виждам разрушени градове, убити възрастни хора, млади жени, деца. Но последното, което видях, 90-те празни колички, ракетите на Путин избили бебетата от тях, това едвам го преживях.

   За да се отърва от тези мисли се заех с други неща, но когато ги завърших се прибрах и включих телевизора на програма Класика. Прозвуча руски хор. Казах си: Я си е...е майката! и веднага затворих телевизора. Все едно Путин, убиецът на тези деца пропя. Прекрасната мелодия обаче с камбаните, остана в главата ми. Кантатата „Ал. Невский”, досетих се аз, най-великото произведение на Прокофиев, вървеше в момента. Това бе финалът на произведението.

     Разбира се, че това е нодопустимо, но виновен за постъпката ми е изродът Путин, причината да бъдът убити бебетата с могъщите му непрехващаеми ракети. Путин обаче има подкрепники и в България, ще цитирам три броя от тях:

                                               РАДЕВ,
                                               НИНОВА,
                                               КОПЕЙКИН.

     Няколко думи за това велико произведение:

     Музиката на Прокофиев ми прилича на опъната струна, която всеки момент ще се скъса, с такова наппрежение е заредена тя. И тази струна се къса. В резултат от творческото напрежение той развива високо кръвно налягане и инсулт. Музиката му не е типично руска, тя отразява целия свят. Музиката на Шостакович ъщо не е типично руска, защото той е по природа полофоник и симфоник, но пък чрез музиката си той пише руската история от 1905 г. до смъртта си през 1975 г.

    Кантатата Ал. Невски е най-руското произведение на Прокофиев. Той я пише след завръщането си в СССР. Тази кантата, според мен най-великото произведение на Прокофиев, заема същото място в творчетвото му както Немския реквием на Бамс, за коъто казвам убедено е най-великото му произведение. Кантатата описва сраженията на Александър Невски, боят върху леда, който се счупва и в него намира мъртта си шведската конница. Описанието ми напомня библейките картити на Бах в неговите Пасиони по Йоан и Матей. Подобно велико произведение е и "Пролетното тайнство" на Стваниски. Велики творци. Ще приложа линк с това прозведение, много е велико. Аз съм много голям приятел на мудиката на Прокъфиев. Но ето, заради един изрод, аз вместо да се зарадвам, че това пръизведение го излъчват по телевицията, рефлекторно произнесох като чух да пеят на руски, да ви е.. майката!

   Така влияят идиотите върху културата на страните им.  Заради тях сега отменят всички гастроли на руските артисти, защото начело на тях е мафията на Гергиев. Ролята на Гергиев спрямо християните в Русия пък се изпълнява от полковника от ФСР, всеросийския патриарх Кирил.

   КУЛТУРАТА, ИЗКУСТВОТО И СВОБОДАТА СА НАЙ ОМРАЗНОТО НЕЩО ЗА ДИКТАТОРИТЕ ПО СВЕТА!