Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.02.2022 22:17 - РОМАНЪТ НА ПИСАТЕЛЯ ГЕОРГИ БОЖИНОВ – „КАЛУНЯ-КАЛЯ”
Автор: planinitenabulgaria Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1762 Коментари: 4 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

РОМАНЪТ НА ПИСАТЕЛЯ ГЕОРГИ БОЖИНОВ – „КАЛУНЯ-КАЛЯ” – ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ДА СЕ ПОУЧИМ ОТ ИСТОРИЯТА СИ

 

   Съвсем случайно – преподавателка по пиано в Перник ни подари Тази книга! – попаднах на роман, който описва събития по време на Априлското въстание в един не съвсем точно определен регион на страната. Така постъпи на времето и академик Антон Дончев с книгата си „Време разделно”. Комунистът Антон Дончев, участник в Инницшативния комитет за налагане на простащината в управлението на страната обаче бе популярна личност – подкрпепник и поддержник на комунизЪма и това бе причина книгата му веднага да добие популярност. А писателят Георги Божинов бе имал недоразумението в своя статия да напише пътепис за сп. „Сеептември”, в който описва петима българи, интернирани по сталинските лагери в Сибир. Съветският  посланик надава злоба, звъни на тато, който разпорежда Георги Божинов и жена му да бъдат уволнени и никъде в страната да не се назначават на работа. Има разлика да си почтен човек или да си в списъка на инициаторите за избирането на Румен Радев - троянският кон на Путин в ЕС -  за президент.

   По описанията на природата аз мисля, че случилото се е в Южните Родопи в някогашните зимни пасища на родопчани между градовете Ксанти и Дедеагач, днес Александрупулис. Центърът на този регион е бил гр. Гюмюрджина. В романа се споменава и за едно голямо езеро наблизо, а това без всякакво съмнение е огромното Гюмюрджинско езеро. Споменава се и за сеч на смърчови дървета за строеж на къщи за селата, които растат по високата част на рида Гюмюрджински Снежник. А Долната земя, спомената в романа е Беломорието, е ползвана за зимни паши на стадата животни на родопчани, които са били така многобройни, че е било невъзможно да им се осигури храна за зимния период. От друга страна има много съвпадения от случилото се с българите от Батак и Перущица, избити от изпратения срещу тях башибозук от помаци от селата Триград и Барутин. Въвеждам два тага – Хасан Ага Триградлията и Ахмед Ага Барутанллията, мюдюрите /б. м. феодалите/ на тези населени места.

   Запознат съм с този регион и извън темата и ще отбележа, че по цялото централно било на Родопа север/юг, което е на българска територия по-красив дял от Гюмюрджински Снежник няма. Красотата му е специфична. Не я наричам родопска, защото такива огромни морени, завърщващи на голяма височина с отвесни скали и такива страхотии, под които е Гюмюрджинското езеро, голямо като море, никъде другаде в България няма. Скалите са карстови и водата по малки рекички или от карстови извори, до които има населени места, по неведоми пътища се събира в Гюмюрджинското езеро. Под него не е възмогно да няма вертикални извори с голям дебит. Това езеро е едно вътрешно море със сладка вода. До днес този регион се обитава от нашите помаци, които говорят български и гръцки. Тези помаци са роднини с нашите помаци от селата Горно и Долно Къпиново, но както те казват, разделянето им от границата в продължение на 45 години ги е отродило.

   Аз имам итерес към бита и ценностната система на мюсюлманитев България, турците и помаците, но също така и към същите тези качества на българите в Западните покрайнини, жевеещи и днес по законите на тяхната ценностна сидстема от преди повече от век. Едва ли има друг човек в България, осъществил толкова много на брой непосредствени контакти с тези хора. От тях само можем да се поучим, ще поясня по-късно защо. Поради това гледайки репортажи за тези три региона, в който се изтъкват техни проблеми, начина им на живот, аз слушам тези репортажи професионално, защото съм доста по-запознат с проблемите им от изпратените там кореспонденти еднократно да отразят нещо случило се там, напр. разрушен от висока вода път.  

   За да възприемам така силно тази книга аз имам доста широка основа – запознат съм с историята на село Тъмраш, управлявано от феодала Ахмед Ага Тъмрашлията, а също и с мястото на летните му конаци при Вълчите дупки и този на брат му на Средня. Запознат съм с историята на Тъмрашката република, просъщеествувала от 1878 до 2012 г. и не само това, а с всяко нейно населено място по цялата долина на р. Въча.  Запознат съм исторически и регионално с дейността на Салих ага, феодалът на Пашмаклъ, както тогава се е наричалл Смолян. Той прототип на един от главните герои в романа на Антон Дончев, валията Сюлейман ага. В романа „Време разделно обаче съзирам юйдурма между ЦК на БКП и Антон Дончев за хибридна атака с него, с флшиви новини художествена измислица, в името на истината, красива,  пропаганда и дезионформяция за замислената вече проработка, наречена  Възръодителен ппроцес. Това, че Антон Дончев, който е академик подкрепи преди изборите Румен Радев, означава, че той или е зависим или въобще понятия си няма, че помогна България да я яхне простащината. Един академик ака не е неелав, тряблва да е наясно с това.

    Запознат съм и с труда на Васил Дечев за Чепеларе, с „Библията”на Константин Канеев за Средните Родопи, с истината за случилото се в Батак и Перущица.

    В романа на Георги Божинов са описани събитията по време на Априлското въстание за място със смесено население, помаци и християни, където помаците преобладават. Необразованите хора от помашките села, подучвани от ходжите са били подведени да нападнат едно от българските села, защото там хората били против тях. Та да бостисат селото превантивно. Същите простотии днес върши Путин в Украйна. Тези идеи на ходжите се възппиемат от младите, търсещи изява още глупави хора, от тези, които сляпо следват Исляма, но и от лошите хора, виждайки в едно такова деяние влачене на яма /грабеж/. Събира се башибозук, подобен на протестниките на Радев педи две години, които по нъщество извършиха преврат, пътуват два дни, достигат набелязаното за вражеско село и го нападат. Мотиви за нападението – селото е каурско. Турците уважават другите релиигии, но не уважават каурите, които в нищо не вярват и са били считани за недостойни да са живи. Избиват помаците мъжете в селото, изнасилват жените, децата отвеждат със себе си да ги певърнат в аргати, отнасят всичко, което може да им бъде полезно като покъщнина, воловете, конете, магаретата, дребните животни. Избиват и скрилите с в църквата хора, след което запалват селото. Някои от хората обаче успяват да избягат и да се укрият, но голяма част от тях в резултат на отнетата им храна и покрив, умират. Някои се връщат в опожарените си къщи и покриват с каквото могат пространствата между останалите здрави зидове, където се опитват да се спасят.

   Злото, коеито тези необразовани хора причиняват на християтите, подобно на това на триградлии и на барутанлии към Батак и Перущица обаче се завръща и при тях. За връщане на ограбеното от христяните, да им се помагане  те да си направят нови къщи, да се помогне на децата, чиито родители са убити и те са отведени в помашките села като прислужници и др. се заемат честните хора, на чиято съвест тежи това престъпление на съселяните им. На тази основа писателят Георги Божинов изгражда образа на героя си Калуня.

   Калуня е от типа феодал, но не всесилен както Ахмед ага Тъмрашлията или Салих Ага Пашмаклията. Той отговаря по ранг на кехая, но освен с животни, той се занимава и със земеделие, където е наел хора да му обработват земите срещу заплащане. Той е богат човек, има възмоности да плаща на работници, по-късно на чета, която държи при себе си. Образът на този човек е представен много силно. Той има духа на Фауст, смелостта и желанието да се бори на Дон Кихот. Личният му живот и стремежите в живота му са описани така силно от писателя, както духовните стремежи на героите на Константин Канев, познавачът на човешката душа.  Жестокостите, причинении на каурското село се връщат в помашките села. Причината е борбата да се помогне на хората в опустошеното от помаците село на каурите от една страна и от другата страна е противопоставянето от тези, които са окрали хората от това село да им върнат добитъка и другите потреби. На възстановяването на справедливостта Калуня посвещава живота си. Най-страшното обаче за Калуня е, че хората, извършили зло не искат да се се променят, искат да запазят придобитото от грабежа. Всичко завършва с много жестокости и много трагично. Застрелват на извора жената на Калюня, която той много обича, после обесват едно момиче от каурското село, което той спаси и отгледа и за което склоняваше да се ожени. Уби го подло един разбойник, когото Калюня спаси и мислеше, че е станал добър човек. Злото, посято от безпросветните помаци чрез избиването на хората от каурското село и ограбването му се върна с пълна сила сред помаците. Та дори и се мултиплицара – и тук изгорени села, междуособици, убийства, отмъщения.

   Калуня си построи конак, като този на Ахмед ага Тъмращлията – каменен с дяляни камъни и кула. От там и името на романа, което означава Кулата на Калуня. Над Брацигово има една такава кула. Конакът е опожарен, дяланите камъни са взети за други строежи. Мястото обаче остава да носи това има, Калуня каля. Макар от градежа нищо да не е останало.

    В романа има много сходства между случилото се по време на Априлското въстание в Батак.  Такава е и съдбатата на летния сарай на Ахмед Ага Тъмрашлията при карстовия извор Вълчите дупки. Първото място е доста далеч от Гюмюрджинско, то е на рида Баташки Снежник, а второто е на рида Чернатица, също доста далеч. Описанието на писателя обаче според мен е най-близо до Гюмюрджинско, където има Горна и Долна земя. Горната земя са южните скатове на Родопа, Долната земя е Беломорието, къдета са били зимните паши на Родопчани.

  При четенот на книгата често трябва да се превеждат турски думи на български, защото вече са излезли от българския език, нап. мюдюрин, каймакамин, наименоваание на празници, на случки в ежедневието и др.

   Това е един много силен роман, касаещ основно живота на помаците по време на Априлското въстание, които ходжите противопоставиха на християните и се стигна до жестокости.     

     Ислямизирането на част от хората на Балканите е процес, който остава валиден до днес. Напомням за т. н. Възродителен процес у нас между 19775 и 1989 г., за войната в Босна, жестокостите в Жепа и Сребреница.

   Днес нашите помаци работят по населените си места и по ЕС, замогнаха се, заляха пазара с хранителни стоки, а християните, изоставили родните си места и струпали се в големите градове нямат никаква перспектива. Помашките населени места процъвтяват, защото хората остават в тях. А останалата част на страната ни, където има села и малки градове се превръща в ничия земя.

  Изключително полезен, размислящ и актуален зъ съвремите ни е този роман. Ще отбележа обаче две негови предимства пред романа на /академика/ Антон Дончев. Първото предимстно е описанието на природните картини, където Георги Богжинов е недостижим. Второто предимство на романа на Георги Бъжинов е, че той го е писал не по поръчка, напр. на ДС във връзка с предстоящия Възродителен процес, а от душа и сърце. Такъв силен образ като този на главния му герой Калуня рядко се среща. Ползвани са и цитати от Библията, нещо което е сторил и академика в неговия роман.

   Които не познават този роман, добре е да го прочетат. Но бавно, с речник на чуждите думи пред нях или с телефона, и раазбира се да го свъжат с това, което става днес в сраната ни и по света, когато  простащината става агресивна, доби самочувстве и се надигна срещу цивилизацията. Това стори Путин, прортивопоставящэсе на цивилизацията в целия свят, а у нас го сторва президентът ни,  той пък сътворен /не роден! В простащината, която се стреми да се наложи над страната ни. Първата държава, ударена от простащината, защото има вероятност да стане културна държава и да даде пример на  хората в Голямата страна, където живеят най-щастливите хора на земята, стана  Украйна. Въоръжените идиоти, които нападнаха Украйна са на същото интелектуално ниво както неграмотните помаци от преди около 154 години. И също така нахъсени с простащина, но не ходжите, а от мекеретата на Путин и от войнстващите в нета негови кибергибридники...

   Горещо препоръчвам този роман да бъде прочетен.





Гласувай:
6



1. rosiela - Коста,
26.02.2022 22:31
МНОГО ИНТЕРЕСЕН МАТЕРИАЛ.
НИКОЙ НЕ ВЯРВА ОБАЧЕ " ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО" ДА Е НА АНТОН ДОНЧЕВ, ДЕТО ЕДИН ДЕН НЕ Е СПАЛ В РОДОПИТЕ. ТОЙ Е ОТ МЕЗДРА И ДОВЛЯКЪЛ СЕ В СОФИЯ ПО КОМУНИСТИЧЕСКА ЛИНИЯ.
цитирай
2. planinitenabulgaria - Романът му е много силен, това е факт, той е просветен библейски, и това е факт.
27.02.2022 09:08
rosiela написа:
МНОГО ИНТЕРЕСЕН МАТЕРИАЛ.
НИКОЙ НЕ ВЯРВА ОБАЧЕ " ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО" ДА Е НА АНТОН ДОНЧЕВ, ДЕТО ЕДИН ДЕН НЕ Е СПАЛ В РОДОПИТЕ. ТОЙ Е ОТ МЕЗДРА И ДОВЛЯКЪЛ СЕ В СОФИЯ ПО КОМУНИСТИЧЕСКА ЛИНИЯ.


Но има заказ за написването на този роман според мен и това съм чувал от помаците около Велинград. Антон Донмев е "играл" с един помак от квартала на града Ваклиново, някога с. Корова. Кой е този помак, подставено лице ли е или играч на тогавашното ДС, за сега не знам. Ще ползвам обаче един израз на царо, който прилагам ъм този казус:
Трябва да има нещо!
Като много добре запознат с Родопите като цяло - регионално, с помаците и турците, твърдя, че променените имена в романа на академика се отнасят за региона на Смолян, а не на Велиград. Антон Дончев не е запознат с региона на Родопа, но пък е сглобил - в името на истината - много добре това, което е получил като основа, ако не са му помогнали и други.
По никакъв тачин не отричам качествата на романа на комунистическия академик. той насочва интереса на хората към Родопа, един прекрасен и непознат в нужната степен регион на страната.
А колко уважавам този академик след като той бе към Инициативният комитет за преизбирането на Радев .- нека някой от три пъти познае.
цитирай
3. rosiela - Коста,
27.02.2022 10:43
не се лъжи. И да има заказ, не е към него отправен.
Тоя бездарник няма друго такова силно произведение.
Не и на Фани Попова - Мутафова. Романът е на учител - родопчанин, донесъл ръкописът в издателство " Народна младеж", оглавявано от Дончев в този отрязък от време.Ръкописът е стоял доста, учителят починал, но е съобщил тук- там. И хоп - романът на Дончев излиза веднага след това. Като мистерия.
Това са ми разказвали на мене в СБП, а те знаеха много неща.

И го вярвам да ти кажа, защото баща ми е разказвал как друг ръкопис е престоял доста под кожената седалка на стола на Николай Петев. Касаел Македония.
Но двама македонци отиват пак в "Народна младеж" издателството и викат баща ми като адвокат. Той приел. Влизат при господина Петева и единият от двамата подръпва сакото и се вижда пистолет. Дори баща ми се изумил. Петев се стряска, търси, търси, намира ръкописа под г...за си и го връща.
цитирай
4. planinitenabulgaria - Загадката остава:
27.02.2022 12:53
rosiela написа:
не се лъжи. И да има заказ, не е към него отправен.
Тоя бездарник няма друго такова силно произведение.
Не и на Фани Попова - Мутафова. Романът е на учител - родопчанин, донесъл ръкописът в издателство " Народна младеж", оглавявано от Дончев в този отрязък от време.Ръкописът е стоял доста, учителят починал, но е съобщил тук- там. И хоп - романът на Дончев излиза веднага след това. Като мистерия.
Това са ми разказвали на мене в СБП, а те знаеха много неща.

И го вярвам да ти кажа, защото баща ми е разказвал как друг ръкопис е престоял доста под кожената седалка на стола на Николай Петев. Касаел Македония.
Но двама македонци отиват пак в "Народна младеж" издателството и викат баща ми като адвокат. Той приел. Влизат при господина Петева и единият от двамата подръпва сакото и се вижда пистолет. Дори баща ми се изумил. Петев се стряска, търси, търси, намира ръкописа под г...за си и го връща.


Кой ли ще да е помакът от с. Корова, който е работил "совместно" с академика?
Оше през м. май имам планове за посещение на Велийца, може някой и да ми каже нещо. Нищо чудно романът на Антон Дончев да е литературна обработка на някакви записки на този учител, каквато е "Историята на с. Манастир" . Хайтов обработва записки на учителя Дичев от същото село, но споменава името му.
Имам доста познати във Велинград с изключение на тези от кварталите Асфалтова база и Анезица. Все някой ще да знае нещо.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12191541
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18322
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031