ИДИОТИТЕ ПОДЛУДЯВАТ ХОРАТА ПО СВЕТА, НО АЗ СИ ОСТАВАМ ЧОВЕК !!!
Навърших 78 и се разамислих за жизнения си път до сега. Каквото беше, беше, каквото остава е много малко. То е Божия работа, но и моя. Бог решава големите неща, дребните човек си ги решава сам. Каквито и зли хора да вилнеят по света, те не могат да видиотят почтените хора. Нито пък троловете от социалните мрежи - продукт на простащината - на които дойде времето срещу пари да разпространяват семето на злото, да смърдят, защото друго не могат. Почтените хора са родени с чип, който ги води в живота. А упозналите чипа си и следвайки заложеното в него живеят в хармония със себе си, независимо колко труден е животът им. Напомням думите на Гьоте:
„Честният човек дори в мъгляв стремеж съзнава где е пътят на доброто!”
И още една мисл на Гьоте:
„Човек добива живот и свобода, само ако ги завоюва всеки ден в броба!”
Като си припомням живота ми десетки години назад, виждам че Бог не само винаги ми е помагал, но и ме е пазил. Бил съм на кръстопътни решения доста пъти в живота си и без да мога да преценя какво решение е трябвало да взема, аз съм вземал правилното. Помагано ми е, възблагодаря!
Винаги съм обичал изкуството и съм се вдъхновявал от него. С напредване на възрастта ми обаче осъзнавам, че най-висшите творения в изкуството са тези, които са вдъхновени от Вярата в Бог, от разказите в Библията. Така възприемам и музиката на Бах – превод на Словото Божие на езика на музиката.
Изострила се е и чувствителността ми в областта на поезията. Търся в нея нещо вечно, вдъхновено от премъдростта на светците от Стария завет, от Евангелията, от Писмата на Апостолите.
Наскоро преживях нещо, което е преживял и Бетховен - той се простудява заради племенника си и едвам се възстановява. Мен пък ме прегледаха във ВМА и ми вмениха две доста сериозни заболявания, които бях убеден, че нямам. Но ме изплашиха. Аз имам аналитичен ум и разбрах, че тия доктори /б. м. търговци/ искаха да ме прокарат през най-скъпите клинични пътеки за да усвоят парите от НЗОК за тях. Знаех, че нищо ми няма, направих си тези изследвания на друго място, резуртатите бяха отлични. Благодарих на Бог, че ми предоставя още няколко активни години.
И си спомних за подобен етап в живота на Бетховен. В резултатат на простуда заради племенника му, Бетховен се разболява много тежко и лекарите са мислели, че той няма да оздравее. Бетховен обаче, който е на 56 оздавявя и благодари на Бог за оздравяването си в Струнния си квартет в ла минор оп. 132. Неговата Трета част той нарича „Благодарствена песен на оздравяващия”. Всичките части на квартета обаче са повлияни от това трудно оздравяване и възвръщането му към живота. Напомням за развълнуваната му първа част, а също и за финала, наподобяващ марш. Бетховен изразява в този квартет благодарността си към Бог, че се връща отново в живота, предоставящ му време за още дела. Но само една година, когато това се повтаря и на 57 Бетховен умира.
Прилагам в линк Благодарствената песен от Третата част на квартета и отделно целия квартет в изпълнение на особено силния състав на Квартета Албан Берг.
Благодарствената песен започва с хорал, след това темата преминава в канон. Квартетът звучи като Богослужение в църква. Искам да отбележа, че Бетховен не е силно религиозен - претекст, ловко използван от служителите на НКВД, написали фалшивите учебници за него. На моменти дори си представям кубетата на църквата, високо над мен, в пространствата на които лети гълъб. Такова усещане добивам и при една от вариациите на Клавирната му соната оп. 111. В скромните възможности само на тези 4 инструмента Бетховен провежда темите полифонично, с което показва, че освен класик на границата с романтизма, той ползва в творчеството си и най-великите достижения на музиката, полифонията.
Аз обичам Бетховен още от неговия опус 1 №3 , но тези Последни квартети за мен са любимата ми негова музика. В моменти на размисъл, на трудности в живота ми, те са моите спътници. Вярата, силата да се противопоставя на злото около мен, което в момента вилнее по света или на злото само на определен човек, аз черпя сили от този неизчерпам източник, музиката на Бетховен.
Ето я отново тази музика – размислен за жизения ми път - поводът е, че станах на 78 и във връзка със злото, което все по-често напомня за себе си директно или чрез маймунарника му от неговите негови гимнословници, аз.... благодарих на Бог за всичко до сега. Бетховен е сторил същото, но по неговите възможности – създал е произведения, достъпни за добрите, интелигентни и умни хора, истинските.
Без да разбирам тези произведеня аз щях да съм доста различен. Мисля си обаче за хората, които изобщо не знаят, че тези прекрасни произведения ги има на света...
