Прочетен: 615 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 19.01.2022 23:05
ФИЛМЪТ „ДОРОГИЕ ДРУЗЯ!” НА РЕЖИСЬОРА КОНЧАЛОВСКИ - ЕДИН ВЕЛИК ФИЛМ !
В Америка можеш да заявиш пред кабелния оператор че искаш да видиш определен филм по домашния си телевизор. Заплатиш за услугата, която е между 3 и 5 долара – цената зависи от филма - и можеш да го гледаш в рамките на две денонощия многократно. Така гледах филма преди години „Корея отвътре”, който не бе точно филм, защото занните бяха от разузнаването на Рпублика Корея, тази година - „На къде отиваш, Аида”, сниман в Босна и руския филм „Дорогие друзя” на Кончаловски.
Филмът на Кончаловски хвърля светлина върху едно засекретено от КГБ събитие от 1961 г, стачка на работниците в завод в Новочеркаск. Положението не само на работниците, а на всички хора в града е ужасяващо, те дори храна не могат да си купят нормално, а само на черно, от бандюгите на мафията, тотално завлядяла живота в СССР. Показаха как става това и как продаващите храна бандуги искаха насрещна услуга от партийните функционери за още придобвика в „бизнеса” си. Животът бе ужасен, хората не издържаха и в един от заводите работниците се вдигнаха на стачка. Начело на държавата тогава е Хрущов.
Филмът на фона на минитрагедията – застреляни са няколкостотин забастовчици от завода в Черкаска област, която според докладите на КГБ има „лошо” име – в областта хората там не одобряват съветската власт – разкрива дълбоката трагедия на руснаците, намиращи се в безизходен трагизъм, в който ги вкара Сталин след 31 годишното си управление. За този дълъг период те вече са станали подвластни на лъжата, разделени са всекии срещу всеки, дори в семействата си, без всякакво доверие са един към друг, защото знаят, че за тях някой ще докладва в КГБ. Това противопоставяне и недоверие е и в семействата, а също и между поколенията, тези нещастници са принудени да водят ненормален живот във всички аспекти, включително и в половите контакти, на основата на които някои са получили висок партиен пост. Тези „контакти” са обикновено между блядь, която по времето у нас наричахме куротрес или разспоретина и партийни секретари. Основната част на половия контакг е пиенето.
Чрез словото на парторзите, които повтарят като папагали казаното от КПСС и преминало през още няколко инстанции до тях се разкриват рамките на живота на хората там. Вижда се, че всичките, дори и тези, които са на ръководен пост и имат задача да повтарят казаното им като го спускат от горе надолу и да следят за изпълнението му пият и водят ненормален живот, в който всичкото е ненормално. Но така е казано, значи трябва да се изпълнява.
Животът до сега обаче, при Сталин, е текъл по един начин, а сега на власт е Хрушчов, проведен е историческият ХХ конгрес на КПСС, отречен е кълтът към личността, животът е станал „друг”. Колко друг от филма де вижда много добре. Не се променя нищо, противопоставянето между хората става още по-голямо, защото те спорят вече и за още неща - прав ли е бил Сталин и сега като е Хрушчов да не би да е станало по- добре. От насадените от идиотите сред хората страх, недоверие и подозрителност спасение няма. Не си ли тъкъв, ситемата те изхвърля – обвинен си, че си формалист и изчезваш. По-късно при човекомаймуната Брежнев формализъмт бе заменен с конформизъм.
Филмът започва с една партийна работничка в завода, която настоява спусканото от горе да се изпънява строго и ако някой не се подчинява, да се вземат най-строгите мерки срещу него. До поста си тази жена е достигнала в резултат на забождане с първия по ранг партиен лидер в завода. Показаха ги двамата и интимната им връзка бе ненормална. Докато го „правеха” се караха, договарйха и пиеха. Тя е забременяла като медицинска сестра на фронта и така се е спасила ог снарядите и бомбите. Няма мъж, изтрясква се с биринджипарторга на завода и благодарение на него също е върха на партийната мафия. Живее с баща си и дъщеря си но и там има напражение – всеки със всеки е скаран, мразят се и си нямат никакво доверие.
Дъщеря й работи в завода. Момичето не споделя нейните възгледи, макар майката да няма възгледи, а се чуди как да преживее в тая гадория. Карат се двете, защото едната е за Сталин, другата за Хрещов, дядото е за революцията /ВОСР/.
В завода обаче напрежението е високо, има заседание на комунистите от завода. Любовницата на парторга вема думата и настоява за най-мощната съпротива срещу забастовцичите, врагове на комунизма, което означава да се стреля сещу тях. Само че дъщеря се оказва между тези, по които тя иска да се стреля...
В СССР, макар такава голяма страна, всичко е подвластно на генералния секретар на партията, а отговаряща за реда е КГБ. Тогава шеф на КГБ е Шелепин, а отговарящ от пилитбюро на КПСС за този регион е Анастас Микоян.
Стачката започва. Събира се партийното ръководство, не може нищо де се направи, те се обаждат на по-горното партийно ръководство, което довежда в завода офицери – убийци от КГБ. Те заповядват да дойдат в завода войници от някакави поделения наблизо, но хората тук са роднини, усещат, че ще стане много страшно. Казват, че са съгласни да дойдат войници, но да не са въоръжени. Идват обаче Вътрешни войски, поделения на КГБ и др. убийци, идва и бронирана техника с оръдия. Приситгат и снайперисти, убийци с Калашници. Майката, знаеща какво ще стане, вечерта казва на дъщеря си да не отива на работа. Те се сбиват, вероятно майката искаше да контузи дъщеря си да не може да отиде на работа, защото ще я застрелят. Майката обаче не издаде тази партийната тайна, че утре ще се стреля по работниците. Но пък ако я бе казала, момичето нямаше да повярва и на това, то нищо не вярва на тая разспоретина.
Работниците стачкуват, идват с плакати, накоито пише, Хрущов на колбаси. От КГБ напомнят за годината 1956, Унгарското въстание, след временния успех на което унгарците избили ръководителите комунисти. И заповядаха да се стреля.От стрелбата бе разбит дори асфалта, където бяха работниците, всичко бе в кръв. След стрелбата от КГБ влачеха трупове да ги заравят в незнайни гробове за да прикрият делата си, други отиваха уж за „лечение”, където установяваха имали ли са участие ранените в страчката и ги изпращаха в поделения на КГБ да ги доубият. Всички хора с „изчезнал” незнайно как роднина подписваха клетвении декларации пред служител на КГБ, че ще пазят в тайна убиването на роднината си. Никой в СССР не трябваше да знае за тази стачка и избиването на работниците. Изчезналите ги търсеха по домовете им, защото за КГБ това са били врагове на СССР, трябва да бъдат намерени и ликвидирани. Търсеха и дъщерята на партийната лидерка, б. м. куротреса/, нямаше я.
Измиха улицата от кръвта, асфалтираха ямите от снарядите по улицата, момичето го няма. Един от наетите да заравя трупове даде погрешна информация на майката, че дъщеря й е погребана в един общо гроб, коъйто той посочи. За улеснение на майката послужи случайна среща с офицер от КГБ, с когото „почивала” заедно на санаториум. Явно се е забождала и с него, той сега се отплати с намирането на общия гроб.
Въведоха и друг образ бащата на курветината комунистка. Той бе скаран и с дъщеря си и внучката си. Злото, докарано им от Сталин е така проникнало навсякъде, че отърваване от него нама - всички живеят в лъжа, ръзделение, страх, никой никому не вярва и е убеден, че го следят.
Момичето бе избягало и се спасило, но не вярва на майка си, защото тя ще го предаде да го убият като враг на СССР и се скрило при приятелка в блока. Ама какъв блок!!!! От апартамента излиза само вечер до покрива, да вземе въздух, за което уведомяма дядо си, но дядото не смее да каже на майката, защото и той е убеден, че тя ще го отведе в КГБ.
Намери си дъщерята майката, скри я от джелатите на НКВД, какво стана нататък с тази връзка – верност към партията или рефлекс да си опациш детето, макар и враг на СССР, Кончаловски не поясни.
Всичо във филма бе съвсем реалистично, каквъ завод само показаха!!! Артистката, главна героиня, бе толкова добра за тази роля, че предаваше с излъчването си всичкото напрежение по време на тези ужаси, а те къде ли не бяха – в завода, разстрелите пред него, по улиците, при местата, където имаше блокади и вечерен час, по ровините, къдего хората тъсеха убитите си роднини, ровейки пръстта с ръце.
И на фона на гова – някакав надежда. Имаше празник в града, млади хора бяха излезли да се разхождат по улиците. А какво се случи с момичето, попаднало в списъзите на НКВД и укривано от майка му, този въпрос остана открит...
Страхотен бе филмът! който има възможност да го види, ще получи реална представа за онова време, наричано от пруските интелектуалци трагичната неизбежност. Това име идва от една симфония на Шостакович, Десетата, написана след смъртта на Сталин пхрез 1953 г. когато отново се води борбата за власт и поебждава Хрущов – Маленков, Каганович, Молотов, Шепилов, Булганин – Хрушчо ги отстрани то пътя се, на не чрез убийството им, какно Сталин неговите конкуренти. Въпросът, който Шостакович задава в симфонията си е :„А сега накъде?? В произведението има и отговор: „На никъде!”.
Тази симфония е едно от най-трагичните произведения на Шостакович, макар и писана след военните години. Правилно е прозрял времето в ози участък Барометърт на случващото се в СССР, както наричат Шостакович, човекът, написал руската истроия с музика.
Мислите ми по този филма се пренесоха у нас, за нещастниците, които се вързаха на Радев. И които така и не узнаха неговия план в три точки, който той реализира, яхнал българската простащина:
1. Иконочмическо скапване на страната, за да се превърне тя трън в очите на ЕС,
2. Блокиране процеса на присъединяване на Македония към ЕС за да ни отлюспят от ЕС,
3. Блокиране процеса на присъединяването на Украйна към НАТО за да ни изхвърлят и от НАТО.
Четвърта точка няма, тя е следствие – присъединяването ни във военен блок с Голямата страна, в която живеят най-щастливите хора на света. И президентска република начело с обединителя на нацията ни Радев...
Прилагам линк на Х-а симфония на Шостакович:
Евростат разочарова ВИП - блоговите счет...
Руската "пача"...
Масовият заровач на убитите работници си спомни пред майката на момичето, че една от заровените е била със синя панделка и скъсан чорап. Това наведе на майката мисълта, че става въпрос за дъщеря й, защото не знаеше, че единствените панделки в продажба са блили сини и че всички работнички са били със скъсани чорапи поради бедност. Загубила всички надежди, тя призна пред офицера от КГБ, че това с тия двамата, Хрущов и Сталин е лъжа, и че те живият в тази лъжа. Но каза и още нещо - ако загубят единственото нещо, което имат, вярата си в тях, те остават без нищо. И не могат или не желаят да се разделят с "вярата" си в тях...
Много силен филм!
20.01.2022 11:30
"Дорогие товарищи!" е точното наименование на филма
Благодаря за филма и цветното описание, ще го гледам при първа възможност.
И на Стар, за труда да го намери, свали, преведе и предостави, за да е възможно да се гледа!!
РЕСПЕКТ И НА ДВАМА ВИ ЗА ТОВА, ЧЕ ОТСТОЯВАТЕ ПРАВДАТА И ИСТИНАТА!!
