Забележка:
    Преводът е от автомат и не е добър, но който е интелигентен ще го разбере.


     Експлозията на безредици в Казахстан тази седмица представя строго предупреждение към силните автократи в света: напускането на поста е опасно.

След края на Студената война зашеметяващите 70 процента от правителствата, оглавявани от силни мъже, се сринаха след напускането на владетеля, според един набор от данни.

Тенденцията се запазва дали лидерът напуска доброволно или неволно, умира на поста или се пенсионира в селски дом.

Понякога, както в Испания след смъртта на Франсиско Франко през 1975 г., това отваря пътя към демократизация. По-често, както в Египет, Судан, Зимбабве и много други, резултатът е цикъл от преврати, граждански конфликти или друго насилие. започна постепенно да предава властта на наследник през 2019 г., по всичко изглежда, беше добре наясно с този проблем.

Той каза на интервюиращ през 2014 г., че всяка страна като него се нуждае от „въведена устойчива система, която да бъде стабилна на фона на пристигането на нов лидер“, като се посочват Малайзия или Сингапур като възможни модели.

Г-н Назарбаев ръководи собственото си заминаване по начини, които предполагат старателно внимание към уроците на историята, а преходът му беше наблюдаван внимателно в Москва и други столици като потенциален модел.

Изглежда, че напускането му не е предизвикало конкретно протестите на Казахстан. Но вълненията, неуспехът на правителството да поддържа подкрепа и сега неговият нестабилен отговор са типични за разделената, дезориентирана бюрокрация, която често се залита след напускането на силния човек.
Избор на редакторите Те трябва да намерят баланс между всички вътрешни фракции на страната си, управляващи елити, служби за сигурност и военни сили, като гарантират на всеки достатъчно власт и плячка, за да ги задържат купени, но без да оставят никоя да стане достатъчно мощна, за да ги предизвика.

В резултат на това диктатурите, ръководени от силни хора, са по-репресивни и по-корумпирани. И техните лидери често обсебват потенциални съперници, независимо дали регионален лидер, който става твърде популярен, или агенция за сигурност с твърде голяма автономия.

През 29-те си години управление г-н Назарбаев беше, подобно на много такива лидери, известен с разместването на правителството си, повишаването и понижаването на депутати, за да ги държи извън равновесие.

Но задушаването на изгряващи звезди, издълбаването на силовите центрове и пълненето на институциите с лоялисти (често избирани, защото са твърде слаби, за да представляват заплаха) оставя правителството едва способно да стои самостоятелно.

И това създава това, което някои учени наричат дилемата на силния човек: как да създадем наследник, без да създаваме съперник, и как да оставим правителството да може да надживее лидера, без да се направи излишен и уязвим.

   Мое допълнение:
   Преди не много години при същият казус човеко на Путин, Янукович, когато летището в Киев бе блокирано и той не можеше да литне при приказчика си в Москва, бе изведен от Украина чрез спецоперация на руските военни. Сега ще се случи същото с Нур Султанът, дал името на град в държавата, на която той бе към 30 годинии кърмчия, явяващ се бащица на казахтанските олигарси. След отделянето на Казахстан от СССР там нищо не се промени, природните богатствата на страната преминаха към местната олигархия, доста малобройна и много богата. Това не може да прподължи вечно, защото всичко в олигархичната държава е зависи от интересите на олигарсите, цитирам най-олигарховата държава, Русия.  Повишаването на цените на суровини, които казахстанците си добиват и могат да определят цените им за тях, в случая газа и горивата, изби капака на котела. Колкото и изостанали в интелектуално отношение да са там, хората знаят, че от повишаването на тези цени олигарсите /десетинахдуши/  ще станат още по-богати, а неолигарсите /към 20 млн./ - още по-бедни.

  И мое мнение:
  Хората в Афганистан разбират на къде ги водят управниците им и искат промени, а ние искаме да върнем в България това, срещу което те се борят. Простащината у нас, култивирана хот Трифонов, заплатена от Черепа и яхната от резидента сведетелства, че нашето мислене е далеч по-назад от това на изостаналата в културно отошение средноазиатска мюсюлманска държава.