Прочетен: 1506 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 02.01.2022 06:56
„QUO VADIS, AIDA?” – ЕДИН ОТ НАЙ-СИЛНИТЕ ФИЛМИ, КОИТО СЪМ ГЛЕДАЛ !
Още два филма, впечатлили ме като този гледах в предишните години в Америка – „Ние бяхме войници на Сталин” и „Корея отвътре”. Те не бяха точно филми, а заснети ужаси - документални видеозаписи, снимки, разкази на оцелели хора през тези страшни години и разсекретена разузнавателна информация от Република Корея.
Войникът на Сталин, главният герой от първия филм, във времето на снимките вече пенсионер – ужасяващизръд!!! - бе работил през целия си живот като расстреляч към НКВД. Разказваше за работата си в Сибир, в Москва по време на частичната й обсада по време на ВСВ, на бойното поле зад сражаващите се съветски войници – за отстъпление, загуба на оръжие или други престъпления той е застрелвал войниците, които са били предупреждавани преди сраженията, че напред може и да се спасят, но отстъпят ли, загиват. Това е старо разпореждане на Троцки от времето на революцията, което е било прилагано отново. Расстрелячът се е изявявал като такъв на пленени войници, арестувани по някакво подозрение хора, достигнал е чак до Германия. Даваше примери, с които илюстрираше работата си. Имало е дни, когато е трябвало /такива като него/ да разстрелват по 300 души на ден. Това са били масови разстрели като тези на офицерите и интелектуалците на Полша в Катинската гора, но той не спомена за нея. Каза за друг случай – водел за да разстреля 4 души в Сибир някъде, но видял, че един от потенциалните жертви има нова куртка. Намислил как да го застреля, за да не попадне кръв на куртката и накарал водените да пият вода от едно езеро, като се наведат и пият от водата. Така кръв не изцапала куртката му и жена му този път нямало да има нужда да я пере. Похвали се и с нещо друго – в стаята на расстрелячите винаги имало спирт или водка.
вторият филм бе по данни на разузнавателните служби на Република Корея в КНДР, като снимките бяха от времето на Ким Чен Ир. Показаха трудово-възпитателните лагери на Северна Корея, от които никой не е излязъл. В тях имаше всякакви хора, включително и бебета. Бебетата бяха попаднали в трудовия лагер – лагер на смъртта/!!!/ - защото техни роднини са били обвинени в нещо, напр. че имат в дома си Библия ии пък че са слушали радиостанции на Реп. Корея и покрай тях целият им род е бил възворяван за трудово превъзпитание, което означава смърт за всичките от рода на провинилия се, включително малките деца и бебетата, ако такива е имало. А провинилият се може да е сторил беля, напр. паднал при пренасянето на шевна машина и я повредил. За небрежното отношение към социалистическата собственост обаче – трудово превъзпитаване. Показаха картини от латера, където държат бебетата и малките деца. Те лежат върху голи дъски, полуоблечени са, завити са с обща черга. От студа децата умират. Едни жени прибират умрелите и ги носят в малки бохчи на гърба си, едновременно по 2-3 починали от студ бебета. Заряват ги на опрредели места в лагера, по чиито двор навсякъде има дълбока кал. Показаха и деца, които още могат да ходят. Изкривени, само кожа и кости, с крака с радлична дължина, почти голи, а вали дъжд и е страшна кал. Местят ги, те преминават боси през калта.
В лагера на пповерка дойде и Ким Чен Ир. Скрит зад едни дъски той огледа лагера. Дадоха и снимки от автопарка му, състоящ се от стотина от най-скъпите коли на света, той бил любител на хубавите автомобили.
Разказваха и за северните региони на КНДР, които са планински и бедни. Държавата не отговаря за хората в тази страна, те се издържат сами. Продава се обаче една стока, някаква ракия – единственото нещо в магазините – една бутилка от която струва една месечна заплата на хората, ако такива има на държавна работа. Рибите, жабите, корените, тревите, които се ядат – всичко там било изязено, същото важи и за животните, диви и домашни, хората изяждали за протеини и починалите.
Сега попаднах на друг такъв филм, но вече истински, със сюжет жестокостите на сръбските комунисти спрямо мюсюлманите в Босна по време на Юговойната, която свърши към 1995 г. с помощта на НАТО, който разкъса смъртния обхват около Сараево. Аз съм много добре запознат с тази война, защото имам интереси към Балканите и следя промените в региона /ни!/ лично и съм чел за доста за случилото се тук още от началото на ХХ век. Които не знаят ще изнеса интересен факт – на Балканите в Хърватия се е родил един от най-великите композитори, Йозеф Хайдн. Ходил съм и на сбирки, където ЧИСТИ професори изнасят лекции на тези теми, ще споена и най-компетентият човек по Балканите, Иван Николов, главен редактор на Списанието България-Македоншя. Тези мои интереси към Балканите бяха една от причините да упозная отнетите от страната ни Западни покрайнини, като за десет години там прекалвах по месец през лятото. По времето на тази моя голяма програма изминах по техните паланки и планини над 4000 км.
Юговойната я започнаха сърбите с намерение да удържат положението, което не искаха да променят – те да са привилегированата нация в Югославия и да живеят от труда на другите националности, подтискайки ги, експлоатирайки ги, притискайки ги чрез СЮК и УДБА. Не можеше да продължи това. За да предотврати този процес с военна сила Сърбия изтегли въоръженията от другите републики и ги съсредоточи само при тях. Така, заподмятвайки тези оръжия срещу другите съюзни република в Югославия, тя запомна военни репресии срещу тях. От тези репресии пострада Хървания, където те причминиха огромна празруха, включително и в гр. Дубровник. По тертипа ня Путин по късно, при който той отне от Грузия Северна Осетия и Абхазия и Крим от Украйна, те откъснаха от Хърватия регионът с нефтени запаси, Славония. Завладяха Вуковар, падна Славония. По интелигентните знаят какво стана след като Хърватия си закупи оръжие от черния пазар. Военни действия имащше и в областта Санджак, където живият сърби мюсюлмани, но най-жестоко бе в изкуствената държава Босна и Херцеговина. В Босна със столлица Сараево живеят предимно мюсюлмани, но от доста етноси и отс мески между тях. По техните земи на времето сръбските крале са раздавали на сърби по 300 дка за да ги разселват там и така да колонизират Босна.
Схватката межу сръбските комунисти и мюсюлманите не бе равностойна, защото сърбите бяха въоръжени. С помощта на сръбските паравоенни организаци и на сръбската армия, в Босна започна геноцид над мюсюлманското население. Предимно мъжете бяха арестувани и изпращани на разстрел, за да се обезкърви съпротивата срещу сръбските комунисти. Тази линия се провеждаше от Милошевиич чрез мекетата му там, зъболекарят Радован Карадич и генерал Ратко Младич. Избиването на мъжете достигна и до момчетата на възраст между 12 и 15 години, защото като порастнат ще са против линията на сръбските комунисти там. Труповете на тези деца идиотите скирха в изоставени мини в Жепа и Сребреница, после ги преместиха в масови гробове, откити и разкопани след изгонването на сръбските комунисти от Босна в резултат на намесата на НАТО.
Така една чудовищна жестокост на сръбските комунисти стана известна, макар местните хора в Босна да убеждаваха военните от умиротворителните сили там /Кейфор/, че се извършват масови убийстна, но те не можеха да приемат това като истина. А сърбите избиваха и избиваха мъжете на Босна.
Извън тази тема да напомня за убийствата на българи по Пиротско след придаването на нашите земи към Сърбия, като убийствата са извършети предимно от паравоенни от Лесковац, подобно на клането в Батак от идиотите от Барутин и Триград. И още един такъв герой от Сърбия, Коста Печанец, парвоенник, запалил живи хората и добитъка им в къщите им по Босилеграските села по време на ПСВ. В Сърбия до сега имат паметник на този техен герой. Генно сбъркана нация...
И цялото нахалство на Вучич – отиде в Босна и Херцеговина и каза, че трябва да се помиряват. Само комунист може да бъде такъв гьонсурат. Освиркаха го, гавазите му го прибраха.
На тази тема е напавен филма за една учителка мюсюлманка, преподавател в училището в Сребреница, преводач към Кейфор, на която идиотите на Ратко Младич застреляха в едни заводски цех двамата й сина и съпруга й. Филмът е много тежък, но е направен отвътре, с пълно разбиране на това, което се е случило и с грешките на Кейфор, предимно нидерландци. Главната героиня е на много високо ниво като актриса, същото важи и за другите главни герои. Сега ще пропусна да обясня какво стана и в Косово, но пък ще приложа списък, та даже три, на наши сънародници,у които трябва да гледат този фолм. Те не могат да погледнат в тези събития от моята гледна точка, но дано да схванат нещо от него. И да се замислят, защото те доведоха до властта управниците ни, според мен откровени клонинги на комунизма, причинил толкова нещастия не само след края на ВСВ, но и пред и след нея.
Ето и списъка на хората, които облигатнотно трябва да гледат този филм, след което да се запознаят с фактите, довели до този ужас – управлението на комунистите от СЮК чрез техните репресивни служби, начело на които бе УДБА. Която и днес в съюз с македонкските им другари пречи на присъудиняването на Мкедония към ЕС...
Списък на инициативниките-предложители на Радев за президент за втори мандат:
1. проф. Александър Иванов Маринов – социолог
2. Александър Романов Узунов – председател на Студентски съвет при ВТУ „Св. Кирил и Методий“
3. Александър Томов Лазаров – петкратен световен шампион по класическа борба
4. академик Александър Хараланов Александров – лесовъд
5. Ангел Борисов Симеонов – поет
6. Ангел Димитров Жиланов – кмет на община Горна Малина
7. о.з. генерал-майор Ангел Иванов Марин – вицепрезидент на Република България (2002-2012)
8. Анна Леонидова Заркова – журналист
9. академик Антон Николов Дончев – писател
10. инж. Аспарух Драганов Карастоянов – капитан далечно плаване
11. почетен професор Бисерка Бончева Йовчева
12. Боби Николов Бобев - дипломат
13. Бойко Иванов Митков - скулптор
14. о.з. бригаден генерал Бойко Иванов Симидчиев – Асоциация „Комуникационни и информационни специалисти“, член на ЦС на СОСЗР
15. Бойко Николов Ноев - дипломат
16. Борислав Руменов Бояджиев
17. Боряна Иванова Сечанова - хореограф
18. Боян Ангелов Иванов - писател
19. Валентин Дечев Старчев - скулптор
20. професор Валери Стоилов Стефанов – литературовед и писател
21. Васил Кирилов Станимиров – кмет на община Ковачевци
22. проф. Васил Костадинов Проданов – директор на Тракийски научен институт
23. Васил Панайотов Василев - председател на фондация „Васил Левски“
24. Васил Рашков Стоев - художник
25. академик Васил Стоянов Сгурев
26. Велислава Иванова Дърева - журналист
27. Весела Николаева Лечева – спортист, политик
28. Веселин Веселинов Плачков - актьор
29. Виктор Марков Гугушев - юрист
30. проф. Вихра Крумова Миланова – лекар
31. Владимир Владимиров Георгиев – кмет на община Самоков
32. Владимир Милчев Николов - волейболист
33. Галина Иванова Таваличка-Георгиева – политик
34. Гергана Атанасова Пирозова – театровед и театрален критик
35. Георг Леонидов Спартански – кмет на община Плевен
36. Георги Александров Чакъров – кмет на община Полски Тръмбеш
37. Георги Андреев Андреев - композитор
38. проф. Георги Георгиев Атанасов – археолог
39. Георги Иванов Димитров – кмет на община Карнобат
40. о.з. генерал-лейтенант Георги Иванов Иванов – първи български космонавт
41. Георги Иванов Иванов – художник
42. Георги Костов Георгиев - композитор
43. Георги Костов Стоянов - режисьор
44. Георги Николов Мърков – олимпийски шампион по класическа борба
45. член-кореспондент Георги Славчев Михов – учен, изобретател
46. Георги Стоянов Георгиев – кмет на община Тунджа
47. о.з. полковник Горан Стефанов Симеонов – председател на Асоциация на разузнавачите от запаса, член на ЦС на СОСЗР
48. Греди Хаим Асса - художник
49. Даниела Данаилова Кънева - журналист
50. Даниела Евстатиева Кузманова-Бояджиева - поетеса
51. Даринка Костадинова Такова – оперна певица
52. Делян Костадинов Плачков – председател на Студентски съвет при ВУАР
53. Денислав Стефанов Коджабашев - спортист
54. Деница Димитрова Симеонова – политик
55. Денчо Стоянов Бояджиев – кмет на община Разград
56. Димитър Бориславов Здравков – кмет на община Садово
57. Димитър Василев Ставрев - журналист
58. Динко Любомиров Странски – член на Върховния комитет на Съюза на тракийските дружества в България
59. Донка Иванова Михайлова – кмет на община Троян
60. Дора Илиева Янкова - политик
61. о.з. генерал-майор, проф. Евгени Петров Манев – специалист по национална сигурност
62. Евгения Иванова Яйджиева
63. Евелина Младенова Кикерезова - журналист
64. Еделина Георгиева Кънева - певица
65. Елена Николова Йончева – член на Европейския парламент
66. проф. Елена Филипова Кутева-Тъпкова – директор на Националния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“
67. Еленко Любомиров Божков – енергиен експерт
68. Емануил Александров Манолов – кмет на община Павликени
69. Емил Аспарухов Стойчев - художник
70. Емил Любчов Костадинов - футболист
71. Емил Цонков Филипов – лекар
72. Енчо Ангелов Керязов - акробат
73. Живко Петров Георгиев – социолог
74. о.з. генерал Златан Кирилов Стойков – председател на УС на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва
75. доцент Ивайло Дончев Беев – ръководител катедра „Икономикс“ - УНСС
76. проф. Ивайло Николов Мирчев – художник
77. член-кореспондент, професор Иван Александров Илиев – ректор на Лесотехнически университет - София
78. Иван Боянов Лечев - музикант
79. Проф. Иван Вълчанов Марков – енергиен експерт
80. Иван Данев Токаджиев - художник
81. Иван Димитров Янев – историк, писател
82. проф. Иван Дянков Пачев – директор на Институт по лозарство и винарство - Плевен
83. член-кореспондент Иван Йорданов Димитров-Гранитски – директор на издателска къща „Захарий Стоянов“
84. инж. Иван Киров Генов – енергиен експерт
85. оз. генерал-майор Иван Николов Парапунов – фондация Български военно-въздушни сили
86. проф.Иван Петров Палигоров – Лесотехнически университет - София
87. Иван Руменов Василев
88. доцент Иван Танев Сечанов – председател на Съюза на ветераните от войните на България
89. проф. Иво Ангелов Христов – социолог
90. Иво Михайлов Хаджимишев - фотограф
91. Иво Стефанов Инджов - политолог
92. Иво Христов Петков – член на Европейския парламент
93. Иля Борисов Велчев – поет, писател, сценарист и кинорежисьор
94. Ина Николова Лулчева - адвокат
95. Ирена Тодорова Анастасова – политик
96. Ирина Славчова Асиова-Диамант
97. проф. Искра Василева Баева – Софийски университет „Св. Климент Охридски“
98. Искра Владкова Владова-Недкова – юрист, Софийски университет „Св. Климент Охридски“
99. Йордан Стоянов Младенов – кмет на община Пещера
100. Йордан Тодоров Камджалов - диригент
101. Йордан Тошков Йорданов – кмет на община Добрич
102. академик Кирил Любенов Боянов – председател на УС на фондация „Еврика“
103. Константин Стефанов Цеков - композитор
104. Копринка Георгиева Червенкова – журналист, театровед
105. Красимир Николаев Карамфилов
106. Кристиан Иванов Вигенин – политик
107. академик Лъчезар Динчов Трайков – невролог
108. Любка Веселинова Александрова – кмет на община Левски
109. професор Любомир Кирилов Тимчев – специалист по национална сигурност
110. Людмил Димитров Веселинов – кмет на община Попово
111. Людмила Кръстева Елкова - финансист
112. Мажд Ахмад Алгафари – журналист, издател
113. Маргарита Петкова Иванова - поетеса
114. проф. Мариана Атанасова Мурджева – Медицински университет - Пловдив
115. Мариана Димитрова Манчева – директор на училища
116. Мария Вердова Гигова - спортист
117. доцент Мария Симеонова Гайдарова – лекар
118. проф. Миглена Петрова Темелкова-Бакалова – ректор на Висше училище по телекомуникации и пощи
119. Милена Николова Недева – кмет на община Каспичан
120. Мими Иванова Караколева – политик
121. Михаил Андонов Тотев - икономист
122. о.з. генерал Михо Димитров Михов – политик и дипломат
123. проф. Невена Костова Цачева-Христова
124. Невена Петрова Николова
125. проф. Невена Стоянова Милева – декан на Технически факултет
126. Невяна Пешева Малчева – философ, експерт по култура
127. Нейка Василева Кръстева - журналист
128. Никола Николов Вапцаров – политик
129. Николай Георгиев Дойнов – Съюз на народните читалища
130. Николай Георгиев Митков – кмет на община Първомай
131. Николай Георгиев Момчилов – председател на Националния съюз на земеделските кооперации в България
132. Николай Добрев Ангелов – кмет на община Балчик
133. професор Николай Ненов Неновски – икономист
134. Орлин Александров Горанов - музикант
135. Осман Ахмед Октай – политик, анализатор
136. Павел Кирилов Попандов - актьор
137. Павел Михайлов Михайлов – кмет на община Родопи
138. Пенчо Пламенов Милков – кмет на община Русе
139. проф. Петранка Петрова Кънева-Троянова – онколог, дерматолог
140. Петър Бойков Витанов – член на Европейския парламент
141. проф. Петър Иванов Стефанов – председател на Централен кооперативен съюз
142. Петър Кирилов Писарски - музикант
143. о.з. вицеадмирал Петър Панчев Петров – председател на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва-Варна
144. о.з. младши лейтенант, инж. Петър Траянов Велчев – председател на Съюз на военноинвалидите и военнопострадалите
145. Пламен Димитров Кенаров – лекар, невролог
146. Пламен Димитров Чернев – кмет на община Сухиндол
147. Пламен Иванов Карталов – директор на Софийска опера и балет
148. проф. Пламен Маринов Марков – режисьор
149. Полина Атанасова Паньова-Билик
150. Преслав Росенов Панчелиев – издател
151. о.з. полковник Радион Василев Попов – УС на Сдружение „Обединение за свобода и справедливост в Отечеството“
152. проф. Радка Младенова Аргирова – вирусолог
153. проф. Радослав Ненков Гайдарски – хирург, политик
154. Росица Кирилова Начева - музикант
155. Румен Бориславов Бояджиев - музикант
156. Румен Василев Стоянов
157. Румен Илиев Гунински – кмет на община Правец
158. Румен Руменов Бояджиев
159. проф. Сава Димитров Димитров – ректор на Национална музикална академия „проф. Панчо Владигеров“
160. проф. Светлана Стефанова Шаренкова – издател
161. проф. Светозар Владимиров Елдъров – Институт по Балканистика с Център по тракология при БАН
162. Светослав Павлинов Мишев – студент във ВТУ
163. Симеон Кирилов Идакиев - журналист
164. Симеон Танев Николов - дипломат
165. Снежанка Цокова Тодорова-Федотова - журналист
166. Спирдон Стоянов Спирдонов - журналист
167. Станислав Георгиев Почекански – преподавател в НМА, председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци
168. Станислав Иванов Владимиров – кмет на община Перник
169. Станислав Светозаров Балабанов – журналист, политик
170. доцент Стела Стоянова Ралева – икономист, Софийски университет „Св. Климент Охридски“
171. Стефан Марков Гугушев - юрист
172. Стефан Стаматов Командарев - режисьор
173. Стефка Илиева Ганчева
174. Тихомир Йорданов Янакиев – кмет на община Созопол
175. Тома Николов Томов - журналист
176. Трифон Руенов Панчев – кмет на община Дряново
177. Филип Маринов Станев – сценарист, политик
178. Христо Димитров Христов – кмет на община Болярово
179. член-кореспондент, проф. Христо Иванов Белоев – ректор на Русенски университет
180. проф. Христо Илиев Бонджолов – ректор на Великотърновски университет „Св.св. Кирил и Методий“
181. старши научен сътрудник, д-р Христо Меранзов Меранзов – спортен деятел
182. проф. Христо Цанев Пимпирев – полярен изследовател
183. Цветеслава Иванова Гълъбова – лекар, директор на Държавна психиатрична болница „Св. Иван Рилски“
184. Цветан Петров Ценков – кмет на община Видин
185. проф. Цветана Георгиева Манева – актриса
186. о.з. полковник Чавдар Кирилов Петров – председател на Национална асоциация сигурност
187. проф. Юлия Йорданова Пискулийска – журналист, публицист, поет, белетрист
188. Яна Веселинова Балникова – икономист, политик
189. Янчо Янков Янев – председател на Търговско-промишлена палата – Хасково
Списък на предложителите на Радев за президент за първия мандат:
1. Венци Стефонов, собственик на ФК Славия,
2. Стефан Данаилов, артист,
3. Корнелия Нинова от с. Крушовица, Врачанско,
4. Генерал Решетников от ФСБ, приятел на Путин.
Списък на интелигентниките, подкрепили Радев по време на Великото народно въстание
1. Албена Колева, актриса
2. Александрина Пендачанска, оперна певица
3. Александър Алексиев, актьор
4. Александър Морфов, режисьор
5. Александър Станишев, оператор, фотограф
6. Доц. Александър Христов, преподавател
7. Ангел Дюлгеров, музикант, композитор
8. Ангел Игов, писател, преводач, преподавател
9. Андрей Гетов, режисьор
10. Андрей Паунов, режисьор
11. Доц. Антоанета Дончева, историк на културата
12. Антоанета Колева, издател и преводач
13. Асен Асенов, културен мениджър
14. Боряна Пунчева, режисьор
15. Валентин Ганев, актьор
16. Валери Йорданов, актьор, режисьор
17. Доц. Васил Георгиев, писател
18. Васил Василев-Зуека, актьор
19. Васил Германов, фотограф
20. Васил Гюров, музикант
21. Васил Живков, режисьор
22. Веселина Седларска, журналист
23. Владимир Андреев, продуцент
24. Владимир Тодоров, аниматор
25. Владимир Явашев, продуцент
26. Владислав Петров, актьор, художник
27. Галин Стоев, режисьор
28. Георги Господинов, писател
29. Георги Иванов, сценарист
30. Проф. Георги Каприев, философ
31. Георги Петров, хорист
32. Гергана Димитрова, режисьор
33. Гергана Димитрова, издател
34. Дамян Дамянов, художник
35. Дарина Такова, оперна певица
36. Деян Донков, актьор
37. Деян Енев, писател
38. Димана Йорданова, писател
39. Димитър Кенаров, журналист
40. Димитър Коцев-Шошо, режисьор
41. Димитър Кърнев, музикант, композитор
42. Досьо Досев, актьор
43. Драгомир Шолев, режисьор
44. Ева Вентова, сценограф
45. Ева Тепавичарова, актриса
46. Елена Телбис, актриса
47. Елена Кръстева, илюстратор
48. Емил Емилов, актьор
49. Захари Карабашлиев, писател
50. Златин Радев, режисьор
51. Златко Ангелов, писател
52. Зорница Христова, преводач
53. Ивайло Петров, фотограф, визуален артист
54. Проф. Иван Добчев, режисьор
55. Иван Ланджев, поет
56. Иван Пантелеев, режисьор
57. Ивелин Иванов, продуцент
58. Иглика Трифонова, режисьор
59. Илия Троянов, писател
60. Ина Кънчева, оперна певица
61. Йордан Жечев, творчески директор
62. Йордан Ликов, архитект
63. Ирини Жамбонас, актриса
64. Проф. Калин Янакиев, философ
65. Калин Серапионов, художник
66. Камен Калев, режисьор
67. Кирил Златков, художник
68. Копринка Червенкова, журналист
69. Кристина Грозева, режисьор
70. Лъчезар Бояджиев, художник
71. Манол Пейков, издател, преводач
72. Проф. Маргарита Младенова, режисьор
73. Марин Бодаков, поет
74. Марио Гаврилов, журналист
75. Мария Касимова, журналист, писател
76. Мартин Димитров, публицист
77. Мартина Троанска, актриса
78. Милена Маркова, актриса
79. Милица Гладнишка, певица, актриса
80. Мира Сталева, продуцент
81. Невена Кертова, сценарист
82. Неда Морфова, режисьор
83. Недко Солаков, художник
84. Никола Груев-Котарашки, музикант
85. Никола Тороманов, сценограф, художник
86. Николай Воденичаров-Никеца, музикант
87. Николай Йорданов-Гилъна, музикант, продуцент
88. Павел Веснаков, режисьор
89. Палми Ранчев, писател
90. Петър Вълчанов, режисьор
91. Петър Дундаков, композитор
92. Петър Крумов, режисьор
93. Правдолюб Иванов, художник
94. Радина Кърджилова, актриса
95. Радослав Бимбалов, публицист
96. Рени Врангова, актриса
97. Росица Вълканова, продуцент
98. Ружа Лазарова, писател
99. Рут Колева, певица
100. Самуел Финци, актьор
101. Светлана Янчева, актриса
102. Силвия Недкова, публицист
103. Силвия Петкова, актриса
104. Силвия Чолева, поет
105. Станка Калчева, актриса
106. Стефан Командарев, режисьор
107. Стефания Колева, актриса
108. Стоян Алексиев, актьор
109. Теодора Маркова, сценарист
110. Тео Ушев, режисьор
111. Проф. Тодор Кръстев, архитект
112. Тони Николов, философ
113. Филип Тодоров, продуцент
114. Христо Гърбов, актьор
115. Христо Узунов, актьор
116. Цветелина Цветкова, писател
117. Чавдар Гюзелев, сценограф
118. Юлиан Жилиев, преводач
119. Юлиян Атанасов, оператор
120. Юлия Спиридонова, писател
121. Явор Гърдев, режисьор
122. Яна Генова, културен мениджър
123. Яна Титова, режисьор, актриса
