ЩЕ ИМА ОЩЕ ЕДНО ПЪТУВАНЕ ДО С. КРЪСТАВА!

 

   Знам, че след като почине някой човек, къщата се прережда, ненужните неща се подаряват.  След като почина мой приятел изявих желание дрехите му да ги дадат на мен и следващата пролет да ги отнеса като армаган на бедните хора по Родопа.  Приятелят ми бе от интелигенцията, преподавател по медицина тук и по френскоговорещите арабски страни. Купувал си костюми човекът, балтони, лодени, панталони, ризи, обувки, шапки, и сега всичкото това с дрехите от предишната му съпруга, между които и много скъпи палта от кожа са в едно от мазетата ми. Да не пропусна, и няколко одеала от различна материя с различна големина. Всичко е изпрано и е поставена защита срещу молци. Мазето ни е така направено, че в него не може да влезе мравка, то има и автоматично включване на вентилацията. Рафтовете му се препълниха, има чували и по пода. Сега сортирам дрехите и обувките по теми, като ги поставям в чували.

    След посещението ми обаче в с. Кръстава, като видях как нещастните хора възстановяват къщите си, където им е изгоряло всичко, включително оборите с телетата и сеновалите, а също и вързаните кучета, реших още този сезон да направя курс до с. Кръстава и да даря това на хората в нужда. След построяването на „магистралата” бях там няколко пъти, дарих и една малка сума за пострадалте, там ме познават. Явно ще се видим пак.

   Товарът е толкова обемист, че колата ми – Пежо 307 SW - не може да го побере и ще трябва да поставям багажника. Ще се справя. Надявам се тези неща да помогнат на хората, които пострадаха от пожара. Не мога да реша за себе си на кмета ли да ги оставя, за да ги разпредели той или направо да спра в изгорелия микроквартал и да ги оставя там, но как ще си разделят хората трите прекрасни кожуха, дебелите балтони, обувките, доста от които купувани от чужбина. Да не влезат в спор, да не вземе някой по-голяма част от другите. Май е по-добре да ги оставя в Общината.

     Пътуването предстои, но съм затънал в работа, а седмицата с валежи ми попречи да свърша до този момент есенните си градински работи. Преди да узреят плодовете обаче свърших „пОкривната работа” - прегледах покривите на всичките си постройки на вилното ми място, които са от ламарина с обща площ към 200 кв. м. Където имах съмнение за петна ги покрих със сребърен феролит. Това се прави веднаж на 2 години.

  Призовавам добрите хора не само от блога, а и тези, които случайно ще отворят постинга ми да направят нещо според възможностите си за да помогнат на пострадалите от пожара в с. Кръстава. Това са седем къщи, в които живеят около 20 семейства, всеки човек от които е останал само с дрешката, която в момента на пожара е била на него. В един момент те са загубили всичко, градено и събирано през целия им живот. Без помощ от другите хора, те са загубени...

Коста, в Кръстава живеят над 1000 човека, затова дай дрехите на 20-те семейства от 7-те изгорели къщи, а не в общината.
Кажи кога ще ходиш, да се отзова и аз.

толкова по-добре! Ще дам дрехите на хората с изгорелите къщи, макар да се притеснявам малко за разпределението им. Развълнувах се.
Сега времето се подобри и съм зает с всичките си сили, които имам да прибирам реколтата си, спешно е. Ненормалното време през лятото и през изминалата седмица налага да не губя нито час. Имам за около 7-10 работни дни работа и след това ще отидем със спъругата ми в първия с хубаво време ден до селото, защото тя още не е упознала "Магистралата" от Аврамово до Кръстава и "Мазния път" от разклона за Кръстава до Велинград. Да се пътува по новия път по високото между Сюткая и Велийца е така вълнуващо, каквото е пътуването от с. Манастир до с. Давидково покрай светилището Ениханбаба или от с. Филипово до с. Рибново през няколко тракийски светилища. Които повечето хора не знаят че ги има.
Село Кръстава и прекрасният му регион, Велийца, посещавам при различни поводи и с определена краеведчедска цел вече над 50 години.
Благодаря за интелигентния коментар!