Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.07.2021 12:18 - Боян Балкански - 2
Автор: planinitenabulgaria Категория: Лични дневници   
Прочетен: 678 Коментари: 1 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

ПРЕДСТАВЯНЕТО НА НОВАТА КНИГА НА БОЯН БАЛКАНСКИ “ОСЕМДЕСЕТ СТЪПКИ ПОД ЗВЕЗДИТЕ”

 

   Започвам издалеч за да, свържа този човек с родния му край, Искрецко:

 

    Искрец някога е бил голям селищен център с включени към него стотици махали по Малата планина, по Манастирище и по Понор планина. Много възрастни хора казват, че в началото на ХХ век в Своге е имало само няколко къщи,  главното населено място тук е било с. Искрец. След построяването на пътя покрай р. Искър след освобождението и на ж. п. линията Своге се разраства и става град.

  Чувал съм, че името си, Искрец, населеното място е получило след огромно свлачище от Разцепения връх, този на ската над с. Желен срещу вр. Грохотен. Пръстта и скалите са преградили пътя на р. Искър, образувало се е езеро, което напредвало бавно по долината на р. Искрецка към с. Искрец. Селото по това време е имало друго име. Водата по долината към Искрец станала толкова много, че хората започнали да наричат реката Искърец и от нея селото е придобило днешното си име, Иск/ъ/рец. Буквата „Ъ” не се произнася.

    Махалата на Боят Балкански, БалОмир, се намира по долината на непресъхваща речикка, извираща от Малата планина, на около 6 км. от гр. Искрец. Всеки ден като дете Боян Балкански е ходил на училище. Подчертавам, че на едно място се пресича река, по която и до днес няма мост. Махалата Баломир е подходяща само за животновъдство. Може би долу покрай реката в равното хората са имали нивички. Къщата на фамилията Кръстанови, от която той прооизлиза е доста на високо под една каменна морена.

   От с. Искрец започва планината Манастирище, християнски култов център, разрушен от турците. На местата на съборените манастири сега има оброчни кръстове, израотени в Гинци, някои от тях - недостижимо красив, включващи символи на Българската държава, напр. знакът Y. Манастирите са били толкова големи, че с камъните от тях са построени цели села, цитирам с. Манастирище и махала Бърдо.

    В самото с. Искрец и в околностите му и има стотици оброчни ръстове. Най-значителният от тях е този в с. Брезе, който има близнак в махала Бърдо, но по-скромен и един още по-скромен близнак до старата църквичка в Своге, която Вазов описва.  За мен Искрец е много силно място, едно от тези, които макар и упознал в значителна степен, винаги ме привлича. От него започват прекрасни преходи към Малата планини, чиито най-висок дял, Косматица е т.близо, към Манастирище и Понора. Високо-високо се намира селото Горна Горновица, разположено край римски път и над разрушен от турците манастир от който е останало аязмото. И тук има оброчен кръст. А селото – то е едва ли не в алпийския пояс на планината.

   Само един рид отделя с. Баломир от планината Манастирище. Духът, който носи природата тук е жив в Боян Балкански, който в творбите си свързва живота си с родния си край, с България и българите по света. Просто не е ъзможно да си роден в това силно място и да не носиш поне частица от Духа му. Освен останалтие качества и талант, който притежава, произлизащият от този регион човек Боян Балкански носи този Дух, който го стреми в изявите му и който е причината днес той да бъде личността Боян Балкански.

   При запознаването ни, когато той представи своя стихосбирка пред Кръг „Слово”, той се изненада, че познавам родния му край и съм посетил дори махалата Баломир, но аз познавам не само региона му, а и околностоте му, които вкрючвт трите дяла на Панар и Малата планина от Искъл до Калотина. От тук на запад, та чак склед Пирот продължават оброчищата, история на тази част на България, Западната, към която съм особени силно свързан след като десетина години я упознавах.

  Представянето на новата му книга, „Осемдесет стъпки под звездите” премина на изключително високо ниво от страна на присъстващите, всичките с някакви титили от Университета, поети и писатели. Не бе произнесена нито една излишна дума. Нямам доклада от представянето на книгата, но щом го получа ще го публикувам в блога си. Повечето от поканените бяха приготвили преветствието си в стихове. В родния му край хората почитат Боян Балкански, а също и тези, които бяха поканена на представянето на книгата, му между които бях и аз, с което съм много горд.

  Макар, че тази година навършва 82, Боян Балкански има още творчески планове, дано Господ да му предостави време да ги довърши.

   С напредване на възрастта човек става много емоционален, чувствам го по мен. За него това важи в още по-голяма степен -  той ме вари с почти 5 години.

   Какво ли не е видял и изживял Боян Балкански през дългия си жизнен път. Давам пример с „масовизацията” /така тук наричат сталинската колективизация/, която отне имотите на хората и ги прогони да търсят поминък в градовете. В резултат н тази масовицация махалата-даржава на Боян Балкански е тотално обезлюдено с една-две временно обитавани къщи на пощада. А останалите къщи са ограбени от новите свогенски преселници, ромовете от квартал Тунел №8 или поради изоставянето им са се срутили.

   Боян Балкански е изключително честен човек, това се вижда не само от произведенията му, но и от излъчването му. Тази честност е причина да премине трудно жизнения си път, част от него по света. При тези пътувания той търси българските корени по света. Само загатвам за пътеписа му в Казан и българите там по времето на Иван Грозни. Тази трагична история на българите там се крие и подменя. Български корени той открива навсякъде, наши думи намира по доста от мчуждите държави, може би най-много сред кюрдите. Боян Балкански е един от най-изявените борципротив фалшифицирането и подменянето на идсторията ни.

   Боян Балкански е така свързан с Искрецко, в което вкючвам Своге, селата по Малата планина, достъпни от север, а също по Манастирище и красавицата Понор планина, както Николай Хайтов с Родопа. Голям, скромен и малко познат българин. За жалост с отпадане на ценностната ни система след въвеждането на съветската система на дъравно управление след 1944 г. не тези хора се ценят, а едни други, които са нашият срам и които изобщо нямат ценностна система. Но пък имат претенции след предстоящите избори да се превърнат в кърмчии на страната ни.

   Гледах присъстващите на представянето на книгата му и забелязвам, че преобладаващо бяха тези в доста напреднала възраст. Имаше и няколко млади, но излъчването им е на хора от друг един свят, съвсем различен от този на Боян Балкански. Доста неща им липсват за да оценят този велик според мен наш сънародник. Знаят ли тези млади хора, защо са родени в града, а не по родните места на родителите си, какво са изживяли родителите им, за да напуснат бащиното огнище, топлило предците им стотици години и да се преселят в града, където не им е мястото? Където са се рдили децата и внуците им, възприемайки града за своя жизнена среда, без избощо да познавата корените на родовете си. Има едно стихотворение на тази тема Боян Балкански, „Люлинска картина”. Картината обаче му е непълна схоред мен, липсват новите българи в нея, които нещо ги стреми към този квартал, ромовете.

  Боян Балкански не е само поет, той е и писател, който има какво да каже, да образова тези, които отварят книгите му. Поетът има свой мироглед, той може и да греши в оценките си, но когато той е и писател е доста различно. Едно е да напишеш красиво стихо, в музиката напр. Ноктюрно от Шопен, по-сложно е да опишеш родния си край или времето на исторически преход, напр. Освобождението, което в музиката е като да напишеш симфония.

 

   Ще поместя Въведението към книгата му и едно Поздравително писмо от внучките му /в Берлин!!!/ много силно написано.

   Боян Балкански може да лъде оценен от образованите хора, които са широко скроени като него. Който не знае нищо за с. Искрец, за древнохристиянското светилище Манастирище, за оброците в Западна България, написаното от него няма да им бъде интересно. За мен обаче, запознат с родния му край и още 2000 кв. км. около него и с оброците от Искъра до Пирот и почти цялата Северозападна България, четивото му е написано като за мен. Пред очите ми се извисяват кръстовете по оброците, римските пътища, увразите, въртопите и понорите на прекрасната Понор планина. За хората, които обичат страната си и имат в чипа си команда да упознават различни части от нея, тази книга представлява ивнтерес. А също и за тези, които обичат страната си, незаразени с „Фалшивата пропаганда”, както той нарича лъжите на политиците в едно свое стихотворение.

 

   Ето и Въведението на г/н Балкански към книгата му:

                         ВЪВЕДЕНИЕ
             
                       Драги
читателюТази книга с избрано творчество е издадена по по вод на моята 80-годишнина. В нея присъстват само част от произведенията ми с голямо жанрово разнообразие, публикувани досега в десетки издания. Те са плодове на моята биологична, творческа и духовна зряла есен

Две от легендите, почти всички пътеписи и по-го лямата част от статиите, са извадки от книгите Бъл гари сред огнищата на древни народи(2009 г.) и За гаснали огница(2013 г.). Докато в тях произведенията бяха обвързани в пълна последователност, то сега (по необходимост) са представени като отдёни (самостоятел ни) творби. В многообразните художествени и публици стични творения присъстват както лирика и романти ка, така и трагизъм, и болка. Всички те са следствие на моите преживявания в житейския ми IIът, поднесени от природата и човешките общности по тази все още зелена Земя. Поради големия обем на книгата в нея не са вклю чени извадки от мемоарите и от Речник на говора на село Искрец, Софийско

С творческата си дейност се опитах да дам зна чителен дял нови познания на жителите на родното ми селище Искрец, на община Своге, на част от община Го деч и не малко на България. Надявам се те да бъдат съх ранени в духовните ракли на селищата, за да се ползват (колкото е възможно) от бъдните поколения

Наближавайки финалната права на моя живот, реших да отправя и няколко послания към моите съсе ляни искречани, при изпълнението на които да придо бият по-голямо самочувствие и гордост, че са родени в този прекрасен кът на Балкана

MoЙТА МАХАЛА ДЪРЖАВА

 

  А това е поздравителното писмо на внучките му от Берлин. Масовизацията освен че разруши основата на страната, селото, унищожи и ценностната система на българите, оставяйки ги без имотите в Родината им, те поеха по света.Ето и пример – от Баломир до Берлин...

                ПОЗДРАВИТЕЛНО ПИСМО

До Боян Виденов Кръстанов-БАЛКАНСКИ

 

Мили дядо,

По повод представянето на юбилейната ти книга „Осемдесет стъпки под звездите“ ние, внучките ти, Аника и Боряна, искаме да отправим към теб специален поздрав. В тази книга, издадена по случай твоята осемдесетгодишнина, е събрано знание и изкуство, с които ни обогатяваш откакто те помним. С умиление си спомняме за прекараните летни дни и топлите вечери в село Искрец, когато неуморно отговаряше на десетките наши въпроси свързани с природата, културата, твоите пътувания и преживявания, историята на България и на света. Времето прекарано заедно в с. Искрец остави трайна следа в съзнанието и сърцата ни. Ти си изворът на нашия интерес към литературата, изучаването на чуждестранни езици и култури и любознателността ни като цяло. За това ти благодарим от сърце!

Скъпи гости

С това писмо се обръщаме и към Вас. С огромно уважение отбелязваме, че неуморният ни дядо е сътворил впечатляващо творчество в голям диапазон от жанрове с разнообразна тематика. Неговата поезия, белетристика, публицистика, журналистика са публикувани в десетки вестници, списания, сборници, алманаси, антологии и електронни медии. В творческите проекти на дядо Боян се разкриват впечатляващи познания по множество науки като езикознание, история, география, биология и геология, и техните многобройни разклонения: диалектология, топонимия, етнография, хидрология, хидрогеология, петрография, минералогия, палеонтология, спелеология, ботаника, орнитология и други.

С досегашното си творчество, като негова лична мисия, дядо ни оставя в историята множество данни и познания за личности и събития, за своята родна махала Баломир, родното село Искрец, родното училище, община Своге, част от община Годеч, други селища в страната и чужбина, включително в Азия и Африка.

Основен и искрено интимен мотив в творческата дейност и активност на дядо ни е Родното и неговото съхранение. Като резултат от него са: учредяването на Художественотворчески клуб “Искри” в с. Искрец, създаването на химн, герб и речник на говора на селището, описанието на природните дадености на Понор планина и други. Дядо Боян е смел защитник на всичко хубаво сътворено от българския ни Род – от дълбоката древност до днес в цялата географска Евразия, включително от бесарабските и волжките българи. 

Дядо и ние, внучките му, имаме голямо желание България да стане една добре организирана и уредена страна в Европа, в която голяма част от мигриралите българи в чужбина да се завърнат и да помогнат за тази реализация. Ще се постараем и ние да сторим това.

Мили Дядо,

На този празничен ден ти пожелаваме преди всичко крепко здраве! Бъди енергичен, с буден дух и ум! Нека желанието ти да твориш не стихва. Искрено ти пожелаваме да завършиш с удовлетворение всички започнати и запланувани проекти. Защото сътвореното от теб ще бъде ценен дар за бъдните поколения. Нека произведенията ти да достигат до все по-широк кръг от читатели.

 

Внучките Аника и Боряна

Берлин, 24 юни 2021 г.

   Когато получа словото при представянето на книгата, ще го допълня към този постинг.   





Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rosiela - Коста,
04.07.2021 18:43
познавам го лично. Много интелигентен човек е Балкански.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 9498910
Постинги: 3955
Коментари: 9813
Гласове: 17047
Архив
Календар
«  Октомври, 2022  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31