Попаднах на стихо от поетесата Дела Раи, СТРАХ, което ме размисли. То това е и целта на поезията, мисля. Стихото ме препрати към друго на подобна тема, СТРАХИ на поета Евгений Евтушенко. Не съм го виждал преведено на български език, но едва ли ще бъде така силно. Препрочитайки стихото СТРАХИ, препрочетох и други четири на Евтушенко – Бабий яр, Юмор,  В магазине и Карьера. Тези стихотворения вдъхновяват Шостакович да напише симфония с хор в пет части, всяка от тях по текст от тези стихотворения. Ще приложа линк на 13-а Симфония на Шостакович, за него експериментаторска, каквато е и следващата му, още по-мрачна...

               Страхът

автор: wonder категория: Изкуство   

Страхът се подвизава сред мъглата,
тежаща от човешките злини.
Отрича през сълзите светлината
в очите на децата. И мълчи.

Заплита мрежа тъмно предполагане
в ъглите на застинала лъжа.
Страхът е повод чувствата да влагат
излишна тъмна ерес в горестта.

Страхът го няма всъщност. И помнете –
от вас зависи смелостта
да сте, каквито сте – комети,
родени в радостта на любовта.

  

Евгений Евтушенко

 Умирают в России страхи
словно призраки прежних лет.
Лишь на паперти, как старухи,
кое-где ещё просят на хлеб.

Я их помню во власти и силе
при дворе торжествующей лжи.
Страхи всюду как тени скользили,
проникали во все этажи.

Потихоньку людей приручали
и на всё налагали печать:
где молчать бы —
кричать приучали,
и молчать —
где бы надо кричать.

Это стало сегодня далёким.
Даже странно и вспомнить теперь.
Тайный страх перед чьим-то доносом,
Тайный страх перед стуком в дверь.

Ну а страх говорить с иностранцем?
С иностранцем-то что, а с женой?
Ну а страх безотчётный остаться
после маршей вдвоём с тишиной?

Не боялись мы строить в метели,
уходить под снарядами в бой,
но боялись порою смертельно
разговаривать сами с собой.

Нас не сбили и не растлили,
и недаром сейчас во врагах,
победившая страхи Россия,
ещё больший рождает страх.

Страхи новые вижу, светлея:
страх неискренним быть со страной,
страх неправдой унизить идеи,
что являются правдой самой!
страх фанфарить до одурения,
страх чужие слова повторять,
страх унизить других недоверьем
и чрезмерно себе доверять.

Умирают в России страхи.
И когда я пишу эти строки
и порою невольно спешу,
то пишу их в единственном страхе,
что не в полную силу пишу.

  

Осветляване с Моцарт! :)))

Ойстрах, останал класик в цигулковото изкуство, на края на кариерата си прави този интеграл. Той е жалон за поколението музиканти /не пиша цигулари/ след него, за сега недостижим. По същия начин в края на кариерата си Ростропович записва Сюитите на Бах за соло виолончело, отлагайки тази своя задача до последния момент. Причината е същата, както при Ойстрах - да се осмислят произведенията, да се намери най-краткият път до автора.
За мен изпълнителят е съавтор и много уважавам тези музиканти. Житейскят им път не е никак лек, в много, много труд и напрежение преминава житейският им път. Те са свързващото звено между нас и автора.
Благодаря за този зпис!

Solcherweise denken die Bettonkopfer.