Три стихотворения в блога силно ме развълнуваха, копирам ги в моя блог. Така ако реша да ги препрочета, ще ги намирам веднага. Тази стихове според мен са нежни, красиви, но в тях има много силни актуални послания. 
  Свързвайки ги с музиката, напомням за пиесите на Шопен, които са се възпиемали за много лирични, нежни. Те така и са били изпълнявани, докато Шуман в своето списание "Ново списане за музиката" не помества пророческата си статия: Шапки долу, господа, пред нас е гений! В нея той характеризира нежните пиеси на Шопен като топове, покрити с цветя.  
  Ето трите стихотворения, които ме развълнуваха и размислиха:

02.02 09:03 - Врагуващите

автор: wonder категория: Изкуство   


Недостигът на светлина
в душичките на някои хора
руши отвътре и в злина
превръща ги. Творят раздори
и някак техните сърца
изсъхват пясъчно-самотни,
откупени от горестта,
за да са лоши и сиротни.

Хей, тъмни хора, с дни в беда,
опитайте се да растете,
но не на ръст и на злина,
а в космоса си на комети!
Опитайте през някой ден
от злото да се отървете!
В противен случай, осквернени,    
на себе си сте враговете.

 

 

 

 

07.02 18:24 - И ТОЗИ ПЪТ...

автор: rosiela категория: Изкуство   


И този път природата е същата,
но красотата не омръзва никога,
по - малко сняг на двора и по къщата,
но повече ухае на кокичета,
на минзухари и на първи погледи
от тръгналите горски теменужки,
невероятна просто е природата-
мълчи, но е на слънцето послушна.
Аз питам се - във време на пристрастия,
в порой от думи и порой обиди
как политиците ще седнат в сградата,
като недоузрели какавиди?
Как ще си хвърлят поглед в теменужено
и ще обсъждат някакви идеи?
В природата е подредено нужното,
да се поучат мъничко от нея.
Хармонията идва със съгласие
и всяка твар за нещичко ще служи,
до днеска някои не се понасят,
та камо ли да станат и задружни?
А утре: минзухара до лалето,
смразени ,ще разцъфнат в обща зала
за да обсъждат после битието,
с кама, във междусловието спряла.

6 февруари 2021г., София
Росица КОПУКОВА  

 

 

 

 

 

09.02 07:05 - ПРЕДИ ДЕНЯ НА ВЛЮБЕНИТЕ

автор: rosiela категория: Тя и той   

Баба ми си беше с византийска жилка,
животът я въртя така - на мотовилка,
но максимите твърди обратно не вървяха,
стоическа опора в живота те й бяха.
Та казваше жената: " Аз гледам кой ме храни.
На плоски комплименти не връзвам се от лани.
Характерът му схващам и врътвам се по него.
Красиви сме до време, а влюбени до вечност".
Не правеха си драми, измислени скандали,
в живота преживяха немалко сериали,
не ги чух да се карат, нито да се обидят
и хубавите думи съвсем не им се свидят.
И другата ми баба, и другият ми дядо
запазиха си обич, сърцето все бе младо,
когато най-жестоки били са времената
като един били са, напред със добротата.
И да ви кажа днеска не ми е много ясно-
в душите на мнозина все мястото е тясно,
чак стихове се пишат, че любовта е драма.
Не мисля. Карай просто и честно, без измама.
Допаднеш ли си с някого, пътувай през живота,
недей да си надяваш сам с глупости хомота.
Ама дошла накрая при тебе самотата.
Естествено. Кой друг да чука на вратата.
Безобични, безбрачни, объркали децата,
не бил и полът вече на мъж и на жената,
човеците самички нанизват греховете...
Наздраве и със обич. На обич път сторете.

9 февруари 2021г. , София
Росица КОПУКОВА

специални благодарности.

са великолепни!

ЗНАЕШ,ЧЕ ТРУДНО ЧЕТА,АМА ВИДЯХ МНОГО МИНУСИ.....
БИ ЛИ МИ ОБЯСНИЛ,ЩОТО И КОГАТО ИМАШЕ АНОНИМНИ/КОИТО КРЪСТИХ Е.Т./,ПРАВЕХМЕ СРЕЩИ В СТРАНАТА И ЧУЖБИНА ,НЕ СЪМ ВИЖДАЛ ТОГАВА ПОДОБНИ ЯВЛЕНИЯ,ВЪПРЕКИ,ЧЕ И ЛИЧНО СМЕ СЕ ДЖАНКАЛИ ПО ТРАПЕЗИ......
ИЛИ,НЯКОЯ САМОДИВА ПО ЧУКАРИТЕ,ТЕ Е СГЕПЦАЛАААА?!.....