КЛАДЕНЕЦЪТ – СЪОРЪЖЕНИЕ, КОЕТО ИЗИСКВА ГРИЖИ

    Имам култ към водата, може би защото съм водна зодия.  Мога да се похваля, че съм посетил изворните области не само на реките около София но и много други.

   В този постинг ще се спра на кладенците, какъвто имам и аз на вилата си, защото те в миналото са били живителния източник на вода в региони, където няма достататъчно реки или непресъхващи поточета, каквато е напр. Северна България.

   Кладенците, наричани в Северна България герани, в Южна – бунари, принадлежат към следните групи:

   Първата от тях е в равнини, където има много малко извори или никак, но тези равнини са върху водни възглавници. Такова е цялото Софийско поле, Тракийската низина и други региони. Не включвям Добруджа, защото там е различно. Направата на кладенеца където има водна възглавница е проста – копае се до нивото на подземната вода, след което става доста по-трудно, защото трябва да са изкопае „чаша” за водата в кладенеца, която непрекъсното се стича и пречи на работата. Тези кладенци се правят през есента, когато водата е най-ниско. От такива кладенци се водоснабдява частично Пловдив и почти изцяло Стара загора.

   Съвременните технологии предоставят нови възможности -  „бие” се сонда, която навлиза под нивото на водната възглавница, пускат е пръстени и мощна потопяема помпа.

Като пример за висока водна възглавница давам Курило, където метър е предостатъчно, за да се достигне до нивото на подземната вода, която за жалост е завърсена. Защото от цялото Софийско поле подземната вода бавно се стича към Курило, неговата най-ниска точка.  От този кладенец може да се черпи неограничено количество вода.

  Вторият тип е класическият кладенец. Той се копае над подземно ручейче, наричано водна жилка.  Тази жилка може да се усети само от човек с качества, който усеща къде под него тече вода. Копае се кладенецът, дастига се до жилката, която тече върху водонепропусклив пласт. Изкопава се чаша, което е рисковият момент. Ако непропускливият пласт е тънък, той може да се пробие и всичко пропада. В миналото тези кладенци са били зидани от специални зидари бунраджии. Сега се спускат бетонни пръстени с диаметър 80 или 100 см. Свободното пространство отвън на пръстените  се запълва с баластра, за да не се запушат „жилките”.

   Дебитът на този краденец в началото е скромен. За да се увеличи, водата в него трябва да се изпомпва. Така се отварят още жилки към него и дебитът му се увеличава. Нещо подобно е гърдата на кърмачката – колкото повече суче бебето – толкова повече мляко се стича в гърдата.

Разработването на такъв кладенец трае 2-3 години. Той не бива да се оставя запуснат, защото в такъв случай протича един друг процес в него – жилките, които се стичат в него  се затлачват. И кладенецът може да пресъхне. Такъв кладенец изисква грижи и се отблагодарява, изоставен ли е, и той изоставя стопанина си. Моят кладенц е от този тип, но вероятно е един от най-обгрижваните. Дъбок е 13,2 м., като при изкопаването му се натъкнахме на две жилки – една много скромна на 8 м. дълбочина и една по-силна на 10 м. Чашата му е 3,2 м. Никога от 1987 г. до сега височината на водния стълб не е била под 4 м. тази есен спадна на 3м. Това показва, че от тогава, 1987 г. до сега, такава суша не е имало. Боклуците на Радев във връзка с минималния приток на р. Камчия към язовирите, водоснабдяващи Варна и Бургас искат оставка на правителството, вменявайки му вина и за сушавите години. И аз като Радев мисля, че ако на мястото на Борисов бяха интелектниките Манолова, Генерал атанасоВ, или славИ трифоноВ, язавирите по Камчия сега щяха да изпускат вода от преливниците си. Специално, ако Манолова бе на мястото на Борисов, щеше да има опастност и от скъсване на стените на язовирите.

   Още един тип кладенци има, които не се копаят с надежда да пресекат водна жила, а да ги напълни Господ. Такива има по планините, напр. Плана. Изкопава се кладенец дълбок десетина метра и се налива в него вода.Появи ли се вода в кладенеца, веднага се изгребва. Така се оформят подземни жилки, които се устремяват към краденеца и той проработва. Знам за доста такива случаи. Не винаги, обаче. Всичките кладенци от този тип по Плана са затлачени.

    Друг тип кладенци са тези, които се копаят над подземни реки или над т. н. каверни. Има доста големи подземни реки, давам за пример тази под театъра „Иван Вазов”, която после отива под Борисовата градина. Под Чирпан тече река Текира, която е огромна. За нея чирпанлии сазват, че съдържа негасена вар. Над  тази река има карстова скала, която се пробива от бунарджиите. Те са вързани, за за де се продъни изкопа и да паднат в подземната река. Ако погледнеш такъв кладенец, вижда се, че водата в него тече.

   На други места пък има каверни, чиято големина е неизвестна, а под Добруджа ги има големи като морета. По Балкана, напр. Макоцево, също има каверни, при които скалистия пласт се пробива от сондираща мащина и се спуска потопяема помпа. Да се бие сонда обаче, кадето има водна жилка не е работа, защото дебитът е малък, а вероятността да се затлачи водната жилка е реална.

   По билата на карстовите плланини, които са покрити с глинеста почва, овчарите също копаят „кладенци”, които представляват нещо като кратер. В този кратер се събира вода, от която животните пият примерно месец след засушаването и пресъхване на поточетата. Такива кратери, днес превърнали се в пресъхващи блата, има на много места по планините ни. Хората, от които такива като мен искат пояснение от къде да достигнат до определено място, получават обяснение, че нужният  път минава покрай оброс оброк или кладенец, което означава че и към двете места имат уважение, култ. Цитирам един прекрасен такъв, наречен Червената локва в Понор планина. Там има много такива, днес запуснати, някои от тях ползвани за засяване на картгофи в тях.

    Водата е нещо много важно. В Западна Европа хората имат специално отношение към водата и енергията във всички нейни форми, те ги пестят. В страни като Германия, Франция, Ангрия и др. питейната вода се добива от дълбоки сондажи, като водата от тях постъпва в т. н. водни заводи. Там тя се омекотява, пречиства, хлорира. Затова е скъпа, с изключение на водата в Америка, за която хората не плащат, плаща общината,  а те с данъците си. Напомням за водната криза в Ню Йорк, когато чешмите пресъхнаха. За по-малко от месец заработи водоснабдяване на многомилионния град с пречистена морска вода. В страните тип маймуни с ракети се халят с други работи, не се досещам в момента с какви. Ако възникне в тези страни проблем с водата, няма да се справят, да възникне обаче проблем поради недостиг от ракети е изключено – те в тези страни се произвеждат на конвейр, както колбаси.

   Това помествам на вниманието на правителството ни след 28. 03. 21 г, което ще бъде с министър-председател Генерал атанасоВ и министри Манолова, Цветан Василев, Васил Божков, Трифонов. Ако пресъхнат язоврите на Камчия, аз вЕрвам в тях - те не за месец, за часове ще оправята работАта. По-фърст интелектники от тех, нема...