Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.11.2020 18:56 - АЗ - ПОДОБЕН НА ЕДИН ОТ МАЙСТОРИТЕ....
Автор: planinitenabulgaria Категория: Лични дневници   
Прочетен: 144 Коментари: 0 Гласове:
3



 

АЗ - ПОДОБЕН НА ЕДИН ОТ МАЙСТОРИТЕ НА КЪЩАТА НА НИКОЛАЙ ХАЙТОВ В РОДНОТО МУ СЕЛО ЯВРОВО

 

   Към-60-те години на ХХ век Хайтов си направи модерна къща в родното му село. Парцелът на бащината му къща е с наклон и изглед към Пловдив и тракийската низина. Село Яврово е може би най-северната точка на Родопа, разположено на рид, спускащ се към Тракийската низина на около 1000 м. н. в. Под селото има само още едно, почти обезселено, С. Лясково. Там са се заселили беглеци от с. Лясково, Девинско, по време на помохамеданчването и са дали същото име на селото си.

   Къщата на Хайтов е съвсем скромна, с оригинална архитектура. Прави впечатление големият еркер над наклонената част на парцела, орнаментиран в кафяво и черно. На етажа има една голяма стая с камина и една малка, предназначена за работа. Още една стая има, спалня, и това е всичко. В малката имаше бюро с пишеща машина, библиотека, диван. Хайтов пищеше само с показалците, но много бързо. Скромна работа бе къщата на Хайтов.  Като контрапункт изтъквам трите ромбарока на Илия Илиев в Костинброд, всеки за по милиони. От другата страна на къщата имаше навес с изглед към Родопа. През лятото Хайтов приемаше гостите си там.

   Спомням си един комичен момент. Хайтов знаеше, че оприличавам голяма част от хората на животни и ме попита:  Кажи ни, аджиба, ние на какво ти приличаме. А те и двамата имата такава прилика с животни, че и не специалист може да им я каже. Започнах с Хайтов, който ми прилича на вълк, стоящ зад снежна преспа и придвижващ се за да се огледа по-добре. При това придвижване се вижда, че е бил серозно ранен в левия си заден крак и куца с него. Има основание за това, обясних му го доста по-късно – перипетиите, през които е преминал в живота. Голям смях падна. Още по-голям беше, когато казах на какво животно ми прилича г/жа Жени Божилова, а тя така прилича на черна котка, че не може да бъде сбъркана с никакво друго животно. Казах й, че ако я видя между черни котки, трудно ще я различа, това на шега разбира се. Падна още по-голям смях. Хайтов каза, че куче и котка не могат да се понасят, но не знаел че вълк и котка могат да живеят заедно.

   Хойтов е взел за прототип на един от героите на есетата си майстор по каналите от селото. Строят му на Хайтов къщата, стига се до водоппровода и канала. В селото има каналджия, Хайтов го вика да му поръча изпълнението. Идва майсторът, оглежда, избира трасето за канала, мери, за да донесе подходящи тръби, казва на каква дълбочина да започне канала и с какъв наклон да бъде. Поръчва пясък в доста голямо количество, вар, цимент и други строителни материали. Изкопът е готов, майсторът идва с калените /глинени/ тръби. Тогава ПВЦ тръбите едва се бяха появили и майсторите им нямаха доверие. Разтоварва нещата майсторът - тръбите, инструментите, оглежда трасето, запалва една цигара и веднага след нея започва работа. Поставя пясъчна възглавница под тръбите с равномерен наклон, започва да ги свързва. Понеже тръбите не са вертикални, поставя се вароциментово уплътнение, където се влизат една в друга. После майсторът прави обмазване на уплътнението отвън, но по такъв начин – красиво и прецизно, като че те ще се виждат и трябва да красят интериора. На местата, където има вероятност да се включи друга тръба към канала, оставя разклонение, оставя и място за отпущване на канала, ако се запуши. Днес го наричаме ревизия. Тръбите – красиви като изработка, наредени красиво, свързани красиво, истинска майсторска работа. Свършва майсторът, оглежда си работата и сяда да изпуши една цигара. Общите работници са там, но той не дава да се зарива канала, гледа го. Хайтов гледа и се чуди, защото така добре свършена работа рядко може да се види. На тази тема има и разкази. Негов е изразът: Има ли майсторлък, парите сами ще дойдат във връзка с едно буре с лескови вместо метални обръчи.

      А този канал е така направен, като че няма да се зарови в земята, а ще служи за украшение. Това го съзнава и майсторът, който тръгвайки си, казва на Хайтов:

   - Вече могат да зариват канала!

   Дава и наставления - да хвърлят първо меката пръст, без камъни в нея, защото може са се счупи тръба.

 

   Спомних за са този разказ, защото и аз в някаква степен постъпих като този майстор, ето как:

   На вилата имам външно електрическо разпределително табло. На времето от един строеж от паднал руски кран, който отиваше за претопяване, поисках да ми свалят едно електрическо табло в уплътнена метална кутия, много красиво според мен, без да имам предвид какво ще правя с него. И по-късно то ми послужи. Изхвърлих оборудването му и направих необходимото ми според плана ми за електроснабдяване на парцела ни. В него влиза един входящ захранващ кабел, три изходящи и един резервен. В таблото монтирах нормален и силов контакт, предпазители към всеки изход, 100 А ръчен прекъсвач, автоматика за заблуждаващо осветление, все едно в къщата има човек. И още нещо – нестандаретен прекъсвач, който може  да бъде включен само с една нестандартна връзка, която е скрита на друго място. Извадена ли е тя, не може да се подаде захранване от таблото.

   За таблото направих стойка, доста сложна, разглобяема, с възможности да се вертикализира и хоризонтира чрез подлагане на метални пластини. Много сложна конструкция бях измислил как това табло да се монтира на определено място в двора, изработих му и покрив. Стана страхотно!

   С течение на времето обаче то се наклони поради слягане на земята малко по диагонал и това много ме дразнеше. Реших да го изправя, но към и от него отиват доста кабели, които при откриване на фусовете му не трябваше да наранявам в никакв случай. Копах едва ли не на ръка. Оказа се, че върху кабелите съм поставил плочи за защита от нараняване, но бях забравил. Малко по малко освободих конструкцията му в земята, която се състои от метални профили тип швелери и бетонни елементи. Нивелирах таблото с либела, вертикализирах го с отвес, стана страхотно. Можех да зария изкопа, но не го сторих веднага, а го оставах така един ден. Конструкцията, предвидена да държи таблото в земята бе така направена, като че ще служи за украса, а не да се зарие в земята. Нищо от нея не бе мръднало, макар да се минали 30 години. Измих с маркуч швелерите и бетонните елементи, и след като изсъхнаха, с жалост, че тази конструкия остава под земята, я зарих.

    Емоционално постъпих, защото размислих, че вече такова нещо не мога да направя. Не, че нямам сили, а уменията ми са още по-усъвърщенствани, но вече не виждам защо. И се радвам на стореното от мен, а то не е малко. Цитарм само къщата, която си построих аз...за 10 години. Тя е всесезонна, топлоизолирана, красива според мен, с всички удобства да се живее в нея. Има две водоподавания, от кладенеца и от външна мрежа. Всичко това е резултат на много труд, тежък, но аз умея да превръщам труда в творчество и понесох всички  трудности без да ги усетя. Осъзнавам ги сега, когато силите ми намаляват. Обичам да работя, да виждам, че от труда ми нещо се е получило, било то нещо съвсем дребно или както е в случая, цяла къща, където се крием от вируса.

   Сега животът е друг. Момчетата от панелките, и не само те, не са приучени на труд. Не казвам, че не могат нищо да правят, но могат много малко неща. Освен това, не им се и работи. А и животът е далеч-далеч по-итнересен от времето, когато аз бях като тях – сега има телефони, српска скара и чалга, а по телевизията говорят надарени /според протестниките по софийските улици/ държавници като Радев и обладательници на изключителна култура като Манолова.  Според моето сромна преценка обаче – откровени простаци.

    Трудът е свобода, трудът е творчество. С този девиз се проституира в социалните мрежи от няколко дни. Това е самата истина, но такъв девиз е имало по концентрационните лагери за унижаване на лагерниците, убивани и чрез непосилен труд. Човекът е създаден да се труди така, както птицата да хвърчи, трудът е животворният извор на този свят. Земният път е кратък, остават делата, а не преработеното от храната.

   





Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7885030
Постинги: 3343
Коментари: 8839
Гласове: 15833
Архив
Календар
«  Февруари, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728