През тази година излязоха от печат три нови книги, интересни за любителите краеведи като мен и за туристите. 
  Първата от тях е от г/жа Ели Иванова:
  СЕДЕМ ДНЕ В РОДОПИТЕ ОТ ИВАЙЛОВГРАД ДО ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ

  Аз съм изминавал прехода по Родопи от Гоце Делчев до Ивайловград, дълъг почти колкото този от Ком до Емине и проявих интерес към тази книга. Идеята на авторката обаче е друга - тя е написала книгата си като алтернатива пред туристите и любителите кпаеведи по описани от нея маршрути до антични културни останки и природни красоти да осмислят почивката си. Опознавайки Родопа, посетилите я ще обикнат тази планина, за упознаването на която са необходими години. Написаното от нея е сторено с любов към местата, които описва, има указания как те да бъдат  достигнати. Като човек, в някакав връзка с Родопа през целия ми съзнателен живот преценявам делото й като благородно и препоръчвам на тези, които обичат планината, да извършат пътуването, което тя предлага. 
   Госпожата има и други такива трудове. Като човек с интерес към  панините на България и с доста голям опит в тази област давам много висока оценка не само на книгата й, но и на делото й. От книгата й струи живот. 
  Ще приведа цитат от книгата й, мнение на писателя Антон Дончев, и той Родоповед.  Само човек, запознат с Родопа може да достигне до дълбините на неговите мисли: 

   "Няма човек, който да обгърне Родопа с един поглед. Няма връх, на който да се изкачиш, та да я познаеш с един поглед. Трябва да я извървиш и да я изстрадаш, та после да я събереш в сърцето си и да я погледнеш  - ала трябва да имаш и сърце на орел. Не можеш да видиш Родопа с очите си, трябва да я видиш със сърцето си. Със затворени очи, в себе си."

   Втората книга на същата тема,  но представена в личен план 
   РАЗКАЗИ И СТИХОВЕ ОТ ПЛАНИНАТА 
   е от мой дългогодишен приятел турист, Илия Стоянов, чиито живот въпреки тежките моменти, които семейството му преодоля остана здраво свързан с планината. Той е планински водач, докато аз съм турист инок. В книгата му има стихове от него и описани преходи по планините, от които се е спрял на по-емоционалните. В тези преходи, особено нестандартните, вземам участие и аз.

   Третата книга е само краеведческа,
   БОСИЛЕГРАДСКО КРАИЩЕ, СЕЛИЩА, ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ      
   от д|/р Николай Илев, трънанин от с. Радово. С напредване на възрастта му той  си постави за цел да пише преобладаващо за родния си край, 2/3 от който днес е придаден към Сърбия съгладно позорния за нас Ньойски договор. Тук отбелязвам, че съм запознат в подбровности с цялото Трънско и съм публикувал снимки от него в блога си. На тази тема той има доста трудове, заради които е бил преследван от Народната власт - той е син на царски офицер, а това за времето непосредствено след Деветото звучеше като присъда, син на враг на народа. По убеждения ние сме близки, разликата е, че аз съм просветен любигел кпаевед, а той - просветен.
  Книгата си той нарича албум, защото в нея има стотици снимки от Бсилеградско. Голяма част от тях съм му предоставил от аз моя архив. Босилеградско е регион, възлюбен от мен и съм запознат отлично с него не само като география. 

  Тези три книги едва ли ще станат популярни, те са за по-тесен кръг от хора, няма да казвам какви, за да не засегна овторите им. Аз обаче съм един от читателите им, за което те са писани - все едно за мен. Кой познава по-добре от мен планините на България, Западните покрайнини...
   На хората с инетерс към природата и историята на България, горещо препоръчвам тези три книги.