Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.06.2020 22:53 - НА ОБРОКА СВЕТИ АПОСТОЛИ ПЕТЪР И ПАВЕЛ НА МАЛАТА ПЛАНИНА
Автор: planinitenabulgaria Категория: Лични дневници   
Прочетен: 291 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 05.06.2020 22:54

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                                               НА  МАЛАТА  ПЛАНИНА

 

    Съдбата на едно дете така досегна сърцето ми, че почти не спах, а мислех. И измислих – ще отида на оброк, където да се помоля за спасението на детето. Познавам много оброци в Западна Българи и Западните покрайнини, някои с много силно излъчване за мен. Преди малко години на един такъв оброк – Свети Георги до с. Радуил - заведох да се помолят за внуче мои приятели. Случи се много скоро. Варвям в силата на оброците, почитам ти и доколкото мога подържам ред около тях, почиствайки ги от надвиснали клони и поникнали не където трябва млади дръвчета.

   За оброците имам доста постинги и хиляди снимки, които извадих на флашка и подарих на г/жа Зденка Тодорова, която написа книга за тях. Пожелах и второ, още по-разширено издание. Някои от тези оброци имат много силно излъчване спрямо мен, което без всякакво съмнение прихващам, когато съм близо до тях. Така е и в музиката - някои автори като да са писали музиката си за мен. Открил съм себе си в доста от тях. Същото е и с оброците. Тези по Малата планина ми въздействат много силно, днес отново се убедих в това...

   След доста колебания някъде, към кой оброк, да се помоля пред него за съдбата на детето, поех към този до църквата на с. Церецел. Понеже сега пиродата е прекрасна – пролетта закъсня – извърших преход от ж. п. спирка Томпсън през махала Зебрец за оброка. Имах и късмет – 2 км. от тричасовия път ме возиха с джип. Но не мутри, а нормални хора, които живеят в една от махалите на Церецел, която познавам, а в разговора се оказа, че познавам региона им по-добре от тях. След като им казах къде отивам и защо, жената изказа ужасяващо предположение поради подобен случай по Лудогорието. Смрази ми кръвта. Мисълта за случилото се на далечните й роднини от Лудогорието ме подтисна и към прекрасните картини от пролетта около мен оставах безразличен.

   Достигнах оброка, който е на името на Светите Апостоли Петър и Павел. Това е един от най-големите оброчни кръстове, тип петбукелен с всички символи на България. Такива като него в Малата планина има още няколко, а най-големият е в двора на църквата на с. Брезе, което е между планините Понор и Мала. Помолих се пред оброка всичко с детето да завърши добре. Когато се изправих обаче ми се зави свят и не можах да се оправя доста време. Чувствах се като досегнат от силата на това място, но по начин, който ме изплаши. Влязох в църквата, запалих свещ, отидох пред иконата на Св. Иван Рилски и се помолих и за мен. Седнах до масата с тетрадката, където посещаващите църквата пишат кога са били там или молба към Светите Апостоли Петър и Павел да им помогнат в труден момент. Такива писма вярващи пишат и до Отец Серафим в Руската църква. Час преди мен в църквата бяха идвали трима души, видно от тетрадката. Ръката ми трепереше, грешах, задрасквах, но написах следното:

 

   Моля Ви, Свети Апостоли Петър и Павел, помогнете на внучето на г/жа К..... да се прибере обратно в дома си.

 

   Останах за кратко време до масата, защото ми се виеше свят, дори ме обхвана безпокойство как ще се прибера. Такова чувство изпитва жена ми, когато стъпи на плочата в църквата в с. Златолист, където е стояла Преподобна Стойна. Аз съм стъпвал доста пъти на тази плоча, не усещам нищо. Затова казвам, че има силни за мен места. Упознал съм какви ли не красоти на България, но някои места ме теглят винаги към тях, затова ги наричам силни за мен. Този оброк е точно такъв. Подобно излъчване прехващам и на оброка над с. Царичичина, където каменният кръст е същият като този, но не под престарял огромен дъб, а под една огромна круша.

   Леко обезпокоен си тръгнах и щом се отдалечих от църквата, световъртежът и безпокойството ми изчезнаха. Слязох в с. Кътина. Птеките вече са малко, туристите ползват пътищата на джиповете, а с тези джипове все повече хора „ходят” на „разходка” по планините. Тук забрани както в природните резервати като Пирин няма, всеки може с джипа си да се изкачи навсякъде, да набразди ливадите или да направи други поразии на природата.

   Дива котка привлече погледа ми. Тя дебнеше нещо и се приближаваше бавно към целта, поради което аз тихо я доближих. Проскубана сива котка, доста по-едра от домашните, с малка глава, което означава женска. Видя ме тя на не повече от 5 м. от мен и побегна, но със скорост, каквато домашните котки не могат да постигнат.

   Дано молитвата ми към тези двама Апостоли достиге до Тях и Те да помогнат на детето.

    Амин! 

 

    Заглавието на постинга ми напомни за едно прекрасно стихотворение на Вазов, писано наблизо:

 

 

 Малата планина — тъй се нарича южният масив на Стара планина, между Петроханския друм и Искъра.

 

За очите — красни, дивни гледки,

за душата — шир, възторзи живи,

за поета — вдъхновенья редки

имате, чукари горделиви.

 

Хубави сте! За сърце наслада —

вред, де поглед падне, де крак стъпи;

спорни с сенки, с извори, с отрада —

само за орача вий сте скъпи.

 

За браздица нямате вий место,

труд упорен ялов тук остая,

глад и нужди вам са гости често:

нищета — сред пазвите на рая!

 

И човекът, дрипав, твар нещастна,

роб на мъки и на мрак вековни,

туря пятно в таз картина красна,

фърля скръб в предела тоз чаровни!

Край





Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 7890265
Постинги: 3347
Коментари: 8850
Гласове: 15836
Архив
Календар
«  Февруари, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728