Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.04.2020 19:03 - ДА СИ ПРЕПРОЧЕТЕМ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЛА ДО РИМЛЯНИ, стр. 1389 от Библията
Автор: planinitenabulgaria Категория: Лични дневници   
Прочетен: 402 Коментари: 0 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

ЕДИН АХОРМОНАЛЕН ОБРАЗ ОТ СЪВРЕМЕННОСТТА НИ И ЕДИН ОТ БЛИЗКОТО НИ МИНАЛО

 

   Напрегнатият – модерен!?! - живот, който водим, не предоставящ ни възможността да съществуваме благодарение само на нашия труд, както е било хиляди години, води не само да психясването ни, но и дори до генно увреждане на поколението ни. За човека да се труди ТВОРЧЕСКИ е така важно, както птицата да хвърчи. Ако тази свобода му е отнета и той зависи от други, докарали го това дередже в по-модерния обществен строй,  човекът и човечеството като цяло навлизат в зоната на здрача.  

     Известно е, че ако една жена е под голямо напрежение и се размножи тогава, плодът й може да бъде с отклонения в психиката или с хормоналното неравновесие. Има и още по-тежки случаи. Давам пример с Цола Драгойчева,която забременяла в затвора, за да не изпълнят смъртната й присъда. Цялото това напрежение на историята й с тъмничара, който я заплодил и после тя разпоредила да убият, раждането при съвсем ненормални условия, а тя с висяща заповед за смъртно наказание, е довело до заложени грешни команди в приплода й, няма да ги осветлявам. Синът й бе достатъчно известен с изявите си като сърдечен хирург и човек. Този пример е изключение, чак такова напрежение се среща рядко.  Напрежението при жената около и по-време на бременността й обаче води до отклонения от нормалността на приплода й.

   Същият този напрегнат живот, който водим е причина за късното зачеване на жените, известно е защо. Така се залага друг проблем: Часовникът цъка, яйцеклетките не са еднакво жизнени при жените на 18 или на 35-40 и повече години. Така създаваното поколение не е жизнено, то се ражда уморено.  Давам пример с опита на американците да се преборят с този проблем, характерен  за тях. Те летят до Мали или Гана, където живият най-красивите негри на Африка специално за да си вземат за осиновяване дете. Гледайки картоните на бебетата те си избират такова бебе, на което майката да е била на възраст между 12 и 15 години. Изследва се бебето за болести като СПИН и др, ако е здраво, отнасят го в Америка. Счита се, че тези бебета ще станат жизнени, здрави и силни индивиди когато порастнат. Аз подържам това мнение, защото ми харесват негърките и се заглеждам в тях. Осиновените в приемни семейства негърки са страхотевици. Пржпускам описание на осиновителите им.

    Това вземане на бебета в Америка от Африка е преливане на свежа кръв в страната, което я води към едно друго последствие, все по-забележимо с годините – белОто изчезва. Много по-силен е генът на черните. Мулатчето е над 80% черно, посочвам бившия президент Обама, чиято майка е бяла.

   А сега давам за пример една страна, в която хората живеят под огромно напрежение, Република Корея. Тя е много напреднала във високите технологии, много богата, с огромен валутен резерв и никакави задължения, но и с проблеми в репродукцията, както и с големия процент дефектни бебета. Прекомерните им амбиции да се налагат още от деца и после като работещи в професията си, не е обаче основната причина за този процес там. Основната причина е непрестанното напрежение в страната заради съседа им, маймуните с ракети от Северна Корея. Корейците в РК живея в постоянен страх и напрежение, защото кърмчиите на Северна Корея са неуправляеми, непредвидими и търсят конфликт, за да посочат външни виновни за това, че хората в страната им умират от глад. Заподмятвайки ракетите си, Ким Чен Ун повтаря и повтаря, че войната с РК е неизбежна. Вероятността ненормальника, който печели валута от робите в Русия, работещи във в отровни и радоиактивни производства, да ги тресне с могъщите си ракети и да ги унищожи е реална. Това е ужасяващо напрежение, в което непрестанно живеят в РК и то е причината за високия процент самоубийства в страната, за липсата на нормална раждаемост, за родените с дефект деца. Богати, талантливи, с високоразвита икономика, с най-добрата здравна система в света, те не могат да се справят с идиота, водещ от север срещу тях подла хибридна война. В същото напрежение живеят и в Тайван и това вероятно е причината за твърде високия процент на хормонални разстройства на хората, които изгубват интерес към противния пол. Тайван е най-висок процент на хомосексуални мъже в света.

   Този процес е предсказан още от Апостол Павел в Посланието му към римляните. В него той предупреждава, че не живеещите по закон Божий ще бъдат наказани с изчистването им от лицето на земята. За целта Бог ще направи така, че вместо към противния пол, те ще започнат да бъдът привличани от същия, ще станат за смях и подигравка, вършейки срамотии – мъж на мъж, жена на жена - а жената ще престане да бъде ползвана за естествената употреба от мъжа. Така тези наказани от Бога няма да създадат поколение и ще изчезнат от лицето на земята.

   Сред хората на изкуството този проблем го е имало, има го и

сега. Няма да цитирам една личност, италианец, дала много на световната култура, която е била хомосексуалист. Няма да осветлявам и една гилдия, в която да се намери мъж нехомосексуалист е по-трудно отколкото циганин с билет в Градски траспорт.  Ще цитирам само двама много велики музиканти, част от световната култура, Шуберт и Чайковски, загубили живота си заради хормоналното си отклонение. Каква загуба за света - единият в разцвета на младостта си, другият в разцвета на зрелостта си.

   Проблемът с хормоналното неравновесие може да бъде заложен в индивида поради грешка на природата или други причини. Носещите в  себе си този проблем имат отличителни белези още от деца и в даден момент оринтацията им се проявява. Специалистите ги разпознават от деца по всяко време на жизнения им път. Ще дам два примера – бившата правосъдна министърка Миглена Тачева, която изглежда като пред експлоадиране от високия си тестостерон и министъра на вътрешните работи Йордан Соколов, той пък с висок естроген. Това са обикновено нещастни хора, природата е допуснала грешка, да бъдат те щастливи вероятността е твърде малка – ако се намери половинка за тях, нещастна по същия начин и двете нещастия да се превърнат в общо за тях щастие. Първата стъпка обаче е признаването на този статус пред родителите и близките. Да се крие от тях това е много тежко.

     Други индивиди макар да имат нормално хормонално равновесие, също могат да обърнат резбата. При тях причината е психическа. Познавам няколко такива, наблюдавал съм доста.  

   Тази тема става все по-актуална, появи се и погрешната тенденция тия с отлклоненията вместо да се съобразяват с генните си грешки по време на жизнения си път, за да протича до колкото е възможно живота им нормално, в нелъжа, се опитват да представят хормоналните си отклонения като тяхно предимство, като нещо предстоящо,  което ще засяга все повече хора, което е неизбежно, а себе си цитират като индивиди на бъдещето. Днес педерасите пробиват на много места, напр. непедераси въобще не ги допускат да кандидатстват в Рекламите по телевизията. Отношението към жените с еднополова ориентация не е така поляризирано, там нещата са по-сложни.

    Държавите примати, с кърмчии маймуни с ракети се противопоставят на тази тенденция, но само привидно, от нея те се опитват да печелят политически дивиденти така, както сега Путин се опитва да проституира с проблемите на коронавируса по света, но не знае какво го чака и него.  Наскоро изтече информация за едни руски хомосексуални военни. Такива са били и войниците на Древна Македония. На времето Хитлер е считал тези хора за болни и са ги изпращали на „лечение”, да ги лекуват офицерите от Гестапо. Нито един излекуван не се е завърнал, та да узнаем как са ги лекували.

   Аз имам много познати музиканти, сред които този проблем го има. Не само на част от музикантите е присъщ той, но и на доста хора от сферата на изкуството. Изкуството е нещо много силно и има доста случаи, когато изцяло предадени на него хора, загубили възка с Майката-природа се променят. Сега ще цитирам два случая, един от съвременноста, на който съм свидетел и един, станал до толкова известен, че лицето е останало трайно в историята на селото си.

 

   При първия случай ще цитирам една еднополова двойка. Момчето – страхотен музикант – дамата в тази двойка, е с излъчване на момиче, облечено в мъжки дрехи – стойката му, маниерите му, всичко е като на момиче. Интелектът му обаче е забележителен. При него дори погледът му говори, без да е казал една дума. Той е много добър флейтист, но и прекрасен музикант. Като изключително музикален, той търси контакт с по-сериозната музика, поради което започна да свири на клавесин. Страхотен е. Добрият музикат трябва да умее да провежда гласовете, този умее това до съвършенство, има го заложено в него.

   След като завърши образованието си, това момче си намери работа във Франция. Оценили са го на кастинга. Там той среща мъжа на живота си, с 20 години по-възрастен от него французин. А мъжът, с когото той заживя постоянно след срещата с нашия музикат, също така силно се влюбил в нашето момче, че се развел с предишния си приятел и в голяма любов заживяли двамата. Музикантът има изяви в България и Франция, мъжът му има работа, която извършва чрез компютъра от дома си. Така  половина година те са във Франция,половината – тук, ако няма музикални изяви.

   Нашият е много симпатичен, мъжът му обаче има излъчване на хипермафиот и е потресавощо грозен. С гола глава, с тъмна кожа, с начупени зъби. За мен той се явява събирателен образ на излъчването Тото Риньо, на Андрей Райчев, на Кирил Йорданов и на Петър Диков. На музикалните изяви ги виждам, момчето го познавам от много години. Те са винаги двамата, неразделни. Момчето е единствен син и за родителите му е доста неприятно да им доведе от Франция зет, но то не е виновно. Така се е родило, намерило е начин да живее по начин, който харесва, според даденостите си и да се изявява в професията си. Поради това гълъбчетата си имат квартира в една вила близо до София, където живеят сами. Поведението им е такова, че не налагат пред хората връзката си, за тях - нещо естествено, образовани хора са, високоинтелигентни. Не като простаците по улиците, демонстриращи хомосексуалната си ориентация или простаците, част от управлението на страната – президентсвото, БСП, маркспутинците от ВМОРО  и др. по същество откровени простаци,политпроститути или популисти, които правят политически актив на основата на тези паради на простащината по улиците по време на гейпарадите, пришивайки ги като мотиви срещу Истанбуската конвенция. За която хабер от понятие си нямат, но да бъдем против нея, а по този начин и против ЕС е приказът от Москва до президента ни, по всяка вероятност. Аз считам президентството ни за кухнята, в която се приготвят блюдата с ястия за враговете на страната ни, а главният готвач е Шеф радеВ

   Знам доста истории на хомосексуални семейства тук и в Америка, накратко ще се спра на едно такова в Лос Анжелес:

   Двама хомосексуалисти с високо обществено положение се женят. В някои щати това е разрешено, те пътуват и се женят /мъжат?/ там. Това което правят тия два богати педераса е по-известна схема. Те живеят в хубав имот, имат много пари, искат да си имат и дете. Отиват те в специални центрове за такива като тях, вземат им сперма, размесвят я в центрофуги, замразяват я. След това намират някоя хубава жена, от която си купуват яйцеклетки.  Избера се най-жизнената, може да й се въздейства и генноинженерно. Тази яйцеклетка се опложда с тяхната сперма и се износва от сурогатна майка. При този метод обаче много често вместо едно бебе, се раждат две. Цялата тази операция струва към две стотици хиляди долара.

  Семейството е щастливо, единят педерас – мъжкият - вози количката с бебето, женският  носи шишето с мляко. Който е ходил в Сан Франциско е виждал този пасторал по градинките. Така богатите хомосексуалисти са решили този проблем. Не задавам въпроса обаче какво ще излезе от полуприплода им, мисля, че да прилича на тях ще да е най-малкият му недостатък. Не върви на добре светът, предупреждението е отправено още от времето, когато са били живи учениците на Исус, в случая Апостол Павел.

 

   Сега още един случай, за който съм слушал, но пък познавах жената. Името й не помня, псевдонимът й бе Кръчмарката.

    Това е сбъркана хормонално жена от с. Буковец. Още от дете я влекат мъжките работи, каквото могат мъжете, напр. да секат вековни дървета, може го и тя. Затъне ли каруцата, тя по-силно от мъжете помага да я избутат. Ходи по домовете да коли животни, дере крави, коне. Никакви контакти не осъществява нито с мъже, нито с жени, само с роднините си. По едно време, вече порастнала, решава да стане кръчмарка. Прави го, отваря кръчма, но в селото има още една кръчма. На село се пие много, това е отхлабването на хората след тежкия труд през деня. Бизнесът й се разраства, другата кръчма банкрутира. Нейната кръчма обаче е винаги заредена, вътре има ред, защото ако някой се напие или прави бели, идва кръчмарката, по-силна от мъж, с дръжка от тесла в ръката, пребива пиянището и го изхвърля от кръчмата. Съобразявайки се с това, другите внимават, защото „момичето” яко бие с дръжката от тесла.

   Снабдяването на кръчмата извършва тя с пете си товарни коня. Шестият е ездитен, за нея. Слага им самарите и през нощта пътува до Своге. Нощно време разбойници няма, но ако се появат, тя пътува с два пищова и ще ги застреля. Бива я и в стрелбата. На следващия ден пазарува, предимно вино и ракия, цигари, мезета към пиенето и храна за нея, натоварва конете.  Като се стъмни тръгва за Буковец. Пътувало се е по стария, познат от мен път от Своге до Реброво към 20 км., след това още 4 км. до Батулия и после още към 15 км. през планината по левия бряг на Оградишката река до един висок превал над Буковец, от където се спуска в селосто към сутринта. Натоварените коне са вързани един за друг, тя ги води от своя кон. За туристите, ако не са запознати с този път посочвам един таг, Белчови ниви, нещо много прекрасно като природа. Пътят, тип вЪрвище е запазен до днес, по него са пътували товарните /волски/ каруци, голяма красота е.

   Идва Деветото, малко след което й национализират всичко. Тя става кръчмарка в кръчмата /вече!/ на народа, някога нейна. Кръчмата остава неснабдена, хората напускат селото, вече няма и кой да пие. Затваря кепенците и другата голяма кръчма със специализирана за това сграда в съседното с. Оградище. Сградата там е така стабилна, че остава здрава до днес.

   А кръчмата в Буковец престава да е кръчма. Тя е в долния етаж на къщата на кръчмарката, на която забравих името.

   Аз познавах тази баба. Имаше специално излъчване, тя приличаше повече на баба, отколкото на дядо. Беше окосмена здраво по лицето. Къщата й бе много хубава, на два етажа. Занимаваше се с гледане на котки и цветя. В селото говореха, че къщата й е пълна с укирити в тайници жълтици, когато бизнесът й е процъвтявал.

   Бабата почина. Явиха се много непреки наследници, чиято цел не бе да вземат част от наследството й, една хубава къща, която не може да се продаде в западащото село, а да намерят жълтиците. Изтърбушили са тия непреки наследници къщата така, че не е останало непроверено кътче, нарушавайки носещите елементи на сградата. Намерили ли са златото, за което всички казват, че го е имало, не е ясно, но дни след като наследниците си отиват, тази огромна красива сграда, паметник на архитектурата, се срутва поради разрухата вътре в нея от златотърсачите. Тухли, каменни плочи, затрупаха градинката пред къщата, но и част от пътя. Хората разнесоха по селото за печките си всичко дървено. Останалият куп от къщата беше страховит, но постепеенно се покри с бръшлян, хвойна, подраст, къпини. Под този куп остана и част от историята на селото.

   Привеждам живота на тази жена като пример за човек с неправилно хормонално равновесие, но намерила начин достойно да измине жизения си път. По документи жена, по-мъж от мъжете, тя намира мястто си в живота, без да има никакви контакти нито с мъже, нито с жени, остава в пълна самота, така и е починала. Съседите уредили погребението на жената, обадили са на насленик, на когото имали телефона.  Вместо един, пристигнали банда непреки наследници с микробус и инструменти за разбиване на тайници – кози крака, кирки, чукове, огромни клещи, брадви, тесли, лостове. Строената преди векове прекрасна къща падна след отхождането на тези скакалци. Така един аритектуран паметник бе унищожен. Коьрав наследник след това претаращване на къщата, като се нарича тук търсенето на нещо в нея, в резулт на което тя се срути, не се появи.

   Аз съм виждал доста такива паднали къщи по планините, дори една вечер чух падането на една. Беше страшен грохот. Схемата при падането на къщите е една – разместват се тиклите /плочите/, които тежат тонове. Те се носят от много здрави дъбови греди. Ако тиклите протекат, гредите изгниват и се чупят. Огромният товар от плочите пада върху пода на къщата, строшава го и достига доло до оборите. Къщата става като пресована от горе, нищо не пада в страни от нея. Историята на една фамилия остава под тиклите. За да се стигне до такова падане къщата е била изоставена с години.     

   Светът е вече друг, няма хора за работа, свободни да извървяват живота си както е било векове. Загубвайки свободата си, те се променят, някои от тях не следват пътя Божий и ги постига предупреждението на Апостол Павел, че живеейки не по Божия закон, Бог ще ги изчисти от лицето на земята, като насочи либидото им към собствения си пол, за да не създадат поколение и така лицето на земята да се изчисти от тях.

   Все по-малко хора днес се женят, дваж по-малко са децата, които се раждат, бъдещето и най-голямата радост. Колко хора са доволни от живота, който водят в днещно време, давам пример с нас – все по-широкото разтваряне на ножицата между малцината свръхбогати и хората.

   Няма нищо случайно, написано в Бииблията. Не случайно тя е писана 180 години след отхождането на Исус при неговия Отец.

    Напомних за Посланието на Апостол Павел. 2000 години след написването му до римляни, водещи най-разгулния тогава живот, то остава валидно и днес.

   Имаме един поет, който пише стихове по подобие на Писмата на Апостол Павел към приятелите му по света. Ще потърся негово подходящо стихотворение, от което тази прилика не само да е видна, но и убедителна.

  

05.12.2019 20:45 - ВЕРЕН

Автор: vedroley Категория: Изкуство   image
Прочетен: 493 Коментари: 1 Гласове: 

14



imageimage

Бъди на Бога в мъничкото верен.
Две шепи напълни със доброта.
Върхът не е веднага покатерен,
но се изкачва в зими и лета.

Обричането не е ден до пладне.
Завет е то - до сетния ти час.
Не давай на сърцето да отпадне,
в жестока суша или леден мраз.

Помни, че с малки стъпки се постига
най-дългия, вървян в живота път.
И следвайки - човекът се въздига
високо над себичната си плът.

А щом в Дома Небесен се намери
това, което с вяра си събрал,
крила от тебе ангел ще разпери,
нагоре, към извечния си дял.

И в Святото, щом бъдеш изнамерен,
към теб Отецът думи ще възлей:
Ти в малкото Ми беше твърде верен!
От днес нататък - многото владей!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)





Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12310809
Постинги: 4577
Коментари: 10805
Гласове: 18386
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930