Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.03.2020 22:04 - ЕДИН ПАСТОРАЛЕН ПОСТИНГ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Лични дневници   
Прочетен: 502 Коментари: 2 Гласове:
4

Последна промяна: 23.03.2020 22:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

             РЕТРОТО ПО-МЕ ВЪЛНУВА ОТ СЪВРЕМЕННОТО. ПО-ИСТИНСКО Е...

   Това имам в чипа си, не мога да го променя. Наскоро гледах един постинг, в който едно момиче обработваше земята – обръщаше градината си с права лопата за да засее нещо в нея. Всеки пазарен субпродукт би казал: Ще получиш от реколтата си няколко кг. домати, които можеш да си купиш от магазина или пазара. За 10 - 15 лв, не си заслужава да се МЪЧИШ. Само че в едно такова разсъждение има грешка - радостта от труда и досегът с природата се считат за мъка. А то съвсем не е така, но за осъзнаващите мястото си на земята хора.

   Досегът с градината, земята, която е хранела хората в миналото ако се грижат за нея е останал закодиран в ценностната система на малко хора, днес уникати. Има голяма разлика да си купиш домати, третирани с „химия” от Турция, Гърция, Македония или Албания, друго е да са от градината ти. Грижите за растенията се възвръщат. Макар и да изглежда тази работа много проста, да се получи хубава реколта не е проста работа. Необходими са познания и труд, изразяващ се в подготовка на почвата, обогатяването й с компост, а след като разсадът стане висок има още доста грижи за него. И тогава идва радостта – виждаш плодовете на своя труд.

   В живота си съм подарил доста облагородени от мен дръвчета, но и ягоди, малини, лозички. От тези, които са необразовани в тази сфера, но искат да имат по нещо в градината си съм получавал не благодарност, а обиди като тази:

   - От твоите дръвчета нищо не стана, от ягодите ти нищо не става - само на ластуни растат и др. подобни.

   На тоя фон от обзели ме мисли се появи постинг на обработващо градината си момиче. Симката бе така направена, че се виждаха само пръстите на краката му в почвата. Няма лак на ноктите, което означава, че вероятно няма и силикон в устните и гърдите. Но се гордее с труда си, видимо, носещ й радост. Останала е в чипа й повелята да засади нещо, да го отгледа. Както някога е било.

   Аз също обичам градината и сега ще поместя нещо интересно за любителите лозари. Обичам да гледам лози, правя доста вино всяка година, голямата част от което подарявам, защото не съм пиянище. Гледането на лозите ми носи радост, всяко рязане на лозите през пролетта за мен е началото  на следващата година. Асмалъците са мое дело. Те са от метални тръби с ръзличен диаметър и форма според мястото им, свързването е с водопроводни елементи. Лозите пълзят по тях равномерно разпределени. Имам навик като попадна на лози при хора, на които сме гости, да гледам лозите им и констатирам /почти винаги!/ пълно непознаване на природата на лозите. Нито подредени, нито отрязани където трябва, болните и измръзнали клонки оставени. Проста работа, но си иска познания и подадине към нея.

   Сега ще спра на начина на опресняване, подмладяване на старите лозови разклонения. Когато те не са много стари се извършва само премахване на главините по тях. При непрофесионално рязане на лозите се образува една главина, която става все по-голяма и висока и от която израстват все повече млади клонки. Тази главина не може да се подмалди, тя трябва да се подмени с млада. За целта се оставя нова пръчка, порастнала от спяща пъпка близо до  главината. За да не се рискува първата година след появата на младата пръчка,  тя се  подрязва на две пъпки и се оставя. Ако тя върви добре на следващата година ще даде две разклонения. Отрязват се те на една пъпка и главината се премахва с трион.

   Ако лозовите разклонения са доста поостарели, те не са особено плодовити и трябва да се подменят с млади. За целта се избира дълга и силна лозова пръчка, която се връзва по телта или констукцията на асмата. Отрязва се само върхът ако е измръзнал. Тази пръчка се нарича стрела. На следващата година ако стрелата е добила необходимата сила, старото лозово разклонение се отрязва с трион. На следващата не, но на по-следващата година стрелата ще даде обилен плод, ако резитбата й е била добре изпълнена.

   Така се подмладяват асмите. Стар остава само стволът, но той също изисква грижи. Кората му, на дълги ивици, тлябва да се чисти, покаралите спящи пъпки трябва да се кършат рано, на зелено. Както пичовете по стеблото на домата.

  Резитбата на лозите е много важна, защото лозата пуска много пъпки и те като родят, младите лозови пръчки остават недохранени. По-добре е да се оставят по-малко пъпки и гроздето да се „прехрани”, отколкото да остане недохранено, зелено. В такъв случай не узряват и лозовите пръчки и през зимата измръзват. Следва поне година възстановяване на лозата, след което тя отново започва да ражда. Това трябва да се избягва.

   По вилите асмите се ползват предимно за пазене на сянка на определени места. Ако човек е творчески сложен и има необходимите познания, той освен да си прави сянка с асмата,  може да добие и богата реколта.

   Чувал съм за най-голямата асма в света, тя е в Грузия. Стеблото на асмата е с диаметър към метър и половина, а разклоненията й покриват над декар площ. Не си спомням за други подробности освен тази, че раждала няколко тона грозде за вино.  Стеблата на моите асми са на 40 години и са с диаметър към 10 см. Виждал съм обаче по Северна България огромни асми, чиито стволове са дебели колкото дърветата в градините. Това беше отдавна. Съдбата на тези асми в резултат на вътрешната миграция, започнала от 1944 г. та до сега е жестока -  самонастанилите се ромове в изоставените къщи по селата са предали металите от асмалъка за скрап, а лозите са изгорени. Появи ли се опастност да падне къщата се извършва преместване в друго село, където още има здрави къщи, дървета в градината за горене и метали за скрап...

   Не знам друга държава в света, до води политика на превръщане на територията й в ничия земя. Това е нещо временно, природата не търпи празно място....





Гласувай:
4



1. vesever - Коста, прекрасен постинг. И много ...
24.03.2020 14:25
Коста, прекрасен постинг.
И много мило ме изненада, благодаря ти!
Напълно съм съгласна, че досегът със Земята е радост и енергия и живот.
Толкова обичам градината си, че не мога без нея!
Зазадих всички ранни зеленчуци, за късните съм подготвила мястото.
Посадих и две дръвченца - праскова и кайсия.
Виж, лозите не умея много добре да подрязвам, въпреки че четох учебник по лозарство, още първата ми година на село. Имам още да се уча.
Жалко е, че съвременният човек се е отделил от земята и живее предимно изкуствено. Мисля, че хората, които не познават живота на село и сред природата, просто не знаят какво губят!
При нас заваля сняг, всичко е бяло..изкушавам се да се изтичам в градинката, може и някоя снимка да направя.

Поздрави, да сте здрави с всички близки!
цитирай
2. rebu - Браво,
27.03.2020 10:12
Много ми допадна обяснението за подмладяването на асмите, но за съжаление, заради ситуацията, няма как да направим и най-нужното по градината - няма излизане от града. Не се ли отпусне малко блокадата, предвиждам нулева година от насажденията и може би години за възстановяване.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12185150
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031