Прочетен: 416 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 03.03.2020 22:59
ИЗВАДКИ ОТ КНИГАТА НА БОЯН БАЛКАНСКИ
ОСЕМДЕСЕТ СТЪПКИ ПОД ЗВЕЗДИТЕ,
ИЗДАДЕНА ПО СЛУЧАЙ 80 ГОДИШНИНАТА МУ
Много съм поласкан и развълнуван от този ДУХОВЕН ТВОРЧЕСКИ ДАР, както Боян Балкански е написал на екземпляра от книгата си, която той ми подари. Според мен поетът и писател Боян Балкански е призван свише да служи на България, да търси корените на българския род където и да се намира по света, защото ние някога сме били велика държава на голяма площ. Запознавам се с поредната му книга и горещо я препоръчвам на тези, които обичат България.
По случай днешният ден, 3 март, ще публикавам едно негово стихотворение и част от негов пътепис от 2006 г, когато той посещава по покана на бесарабски българи в гр. Тараклия на свои разноски. Влече го българското, където и да се намира то по света. Посещението е резултат на запознаване с културни дейци на бесарабски българи на посещение в България, с които той се среща, в резултат на което той е поканен да ги посети. След уреждане на необходимите документи и набирането на средства за това пътуване, то се осъществява. Предварително казвам, че до 1941 г. тези българи са били в пределите на Румъния, след ВСВ теритоиите, които те населяват са пръсъединени към СССР.
Започвам с негово стихотворение, което избрах от стихосбирката му. Имам постинг за тази стихосбирка, но ще се връщам пак към нея, защото стиховете му са послания към българите, съхранили ценностната си система както и самият той. Между тези хора поставям и себе си и това е причината, те да докоснат сърцето ми.
ПО БИОЛОГИЧНАТА ПЪТЕКА
Нарамил семейната бедност
и впрегнал човешката воля
вървях и все още вървя
напред устремен и нагоре,
та дар да дарявам на хора.
Минавах през хлъзгави локви
от лепкава завист и жлъч,
премахвайки тяхното жило
в петата на всеки вървеж.
Попадах сред сипей в летежа
на остри свистящи стрели
с полепнала блага отрова
и цветни красиви лъжи.
Вървях през духовна пустиня
с големи човекопримати,
доволни когато намерят
оазис със чалгеста тиня.
Пресичах и тревна постеля
с лютива роса от сълзи,
накапали нощем от жалост
от мойте вселенски предци.
Нарамил семейната бедност
и впрегнал човешката воля
вървях и все още вървя
напред устремен и нагоре
към сините... Божи простори!
Стихотворението е много силно, но възприемането му става още по-силно, ако човек познава лично поета, родния му край, живота му, свързан с много командировки по Близкия Изток и Африка. А родният му край е Искрецко, на границата между две велики планини, Малата и Понора, които аз познавам от десетилетия, упознах и обикнах заради красотата и историческите останки по тях.
Сега ще се спра на пътеписа му, свързан с посещението му на българите в Бесарабия, с които се запознава в България и установяват духовна връзка. Поради това те го канят да им отиде на гости при тях - българите изселници от България по време на помохамеданчванията, установили се да живеят в Бесарабия, която е част от българската дъжава някога. До 1941 те живеят в пределите на Румъния. След ВСВ в резултат на аншлус като този през 2014 г. на Крим, Молдова, към която принадлежи и Бесарабия е окупирана от СССР. Окупацията продължава до днес, превърната е в република към Руската федерация. Това води до такива тежки условия на живот на българите, при които те едва оцеляват в годините след ВСВ.
Ето част от пътеписа на Боян Балкански, РУМЪНИЯ И МОЛДОВА, в който ще цитирам един епизод от живота на сънародниците ни там след аншлуса му от СССР.
„В град Тараклия, където живеият българи-изселници по времето на турското иго, те си построили огромен храм „Свеги Георги Победоносец”. През 1940 г. става земетръс и поради опастност за посетителите на храма според комунистическите ръководители на СССР по онова време той е затворен и забранен за посещаване. Но пък се ползва за спортна школа, като по това време църквата е оплячкосана. В тези години начело на СССР е Сталин.
През шейсетте години на ХХ век в СССР черквите масово се разрушават. Тази съдба не подминава и Свети Георги. На 8-и август 1968 г. – тогава генсек е Брежнев - по нарежадане на комунистическата власт идват войници с танкове от Болград и започват варварското й разбиване пред погледа на населението. Отначало завързват високите й части с телени въжета, които се дърпат от танковете. За два дни сриват храма до основи. В момента на разрушаването черквата е заобиколена от множесгтво жени и баби, които се кръстят и наум проклинат партийните функционери.”
Сега ще напомня за голодомора в Украйна, който е част от политиката на Сталин, която той прилага по-късно и на други места. Приложил я е и спрямо българското население в Бесарабия през 1945, 46 и 47 година, когато голяма част от българите умират от глад както украинците, от които за една зима от глад малко преди ВСВ умират между 3 и 7 милиона души. Сталин изземва тогава ог украинците храните им, приготвени за зимния период, които продава на Европа. На пет души се дават два хляба за един месец. Светът в това време се тресе от Голямата икономически криза и от една страна в Европа хранителни стоки се търсят всякакви, от друга, в САЩ житото се гори в локомотивите. Срещу получените пари Сталин купува машини за съветската промишленост.
В труда ми за Шостакович съм описал този ужас, засегнал най-сериозно Украйна от съветските републики.
След края на ВСВ в СССР също настъпва глад. Рзработката „Голодомор” отново се прилага в различни региони на СССР. Ще цитирам един разговор на Боян Балкански с бесарабски българин, преживял този ужас, загубил обаче всичките си роднини, починали от глад през 1946 г:
„ Иска ми се да науча нещо по-конкретно за т. н. „Глад” /1945 – 47/ и „Гладната година” /1946/. Това обаче е много трудно, тъй като хората от страх не се решават да говорят за неща, злепоставящи тоталитарния режим. И все пак при някои мъката не успява да задържи предпазните клапани и тя излиза във вид на откъслечни думи и солени сълзи.
Един възрастен човек /не му споменавам името нарочно/ ми разказа за видяното от него по времето на „Глад” /б;. м. Голодомора в Бесарабия спрямо българското население/. Той е бил свидетел на смъртта на родителите си и на стотици други измрели хора. А стигнеше ли да каже нещо за проявения у някои канибализъм, гърлото сякаш му се запушва с някакав буца и не може да изрече нищо. Само сълзи обливат лицето му. Той споделя, че руските войски са прибирали деца в училището. Там са им давали малко храна, казвайки им, че един ден ще им бъдат необходими. Впоследствие разпръскват децата / б. м. кръглите сираци/ в руски училища и както се подразбира, започват да наливат в главите им сталинска идеология. Партийното зомбиране в повечето случаи успява. То изцяло е промило мисленето и на моя събеседник. Това установявам от многократното му повтаряне: „За смъртта на хиляди хора в Тараклия не са виновни Сталин и Съветската власт, а е виновен Гладът!” Та това си е чист образец на претопено съзнание. Или пък е следствие на много голям страх, да се изрече истината!”
В книгата има интересни описания за Ирак, Сирия, Мозамбик, това са три държави, които след разпада на колониалната система се преориентираха към комунизЪма. По-точно е да кажа, преориентираха ги. Няма да коментирам в този постниг последствията от тази перестройка в трите държави, перестройката в Мозамбик я е описал самият автор в книгата си. Описани са красоти и исторически останки в Сирия и Ирак, които сега джихадистите унищожиха както преди години талибаните унищожиха културните останки на Афганистан.
Книгата е изключително интересна, но е издадена в много малко екземпляри и ако някой може да помогне тя да бъде заведена като инветнар към библиотеки, за да има по-широк достъп, нека се обади. Ако е нужно, ще го свържа с автора. На творците трябва да се помага...
Трети март 2020 г.
