Прочетен: 1441 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 16.02.2020 20:48
С посвещение на Товарищ Стефан, живущ в гр. Стара Загора до квартал Лозенец:
ЗДРАВ/ОСЛОВ/НИ ДЖУМБУШИ...
Случиха ми се накуп доста такива, ще опиша тякои от тях. За мен не всичките са джумбуши, но за тези около мен повечето са. Чевсвото ми за хумор го имам и към самия себе си.
Преди да отида в Амераки в началото на м. декември миналата година под вилната ни зона копаха за поредния мутробарок и изкопаха 4 почти еднакви камъка с форма на огромни хлябове и тегло към 200 кг. всеки. Стават за едно място на вилата ми, все едно багерът за мен ги бе изкопал. Натоварих ги един по един на ръчна количка и ги откарах по местата, където те ще останат и ще ме изпратят от този свят. Ползвах бетонираното шосе, преодолявайки 70 м. по вертикала. Първият ден силите ми стигнаха за двата камъка, на следващия ден прекарах останалите два. Един от съседите ме видя и ме предупреди, че тази работа вече не е за мен, да внимавам. Нали никога не ми се е случвала беля след толкова тежка работа в живота ми, не обърпах внимание ва забележката, която той отправи към мен когато докарах четвъртия камък.
За тези, които ме видяха да изкачвам с количка камъните по пътя сигурно е било смшно – тоя, на 76, с тия големи камъни, какво ли си мисли. А аз се мислех за железен както преди години, че не може да ме постигне здравословен проблем.
След дни почувствах болка в коремната стена и ми се появи лека подутина на едно място. Нямаше време за лекар, имах билет за Америка...
Докато бях там това ме подтискаше, аз не го обявих, за да не притеснявам близките си и носех всякакви тежести, между които и куфарите, тежащи по 23 кг. Ту се появява подутината и чувствам напрежение, ту изчезва, смачка ми самочувствието по времето, докато бях там.
Връщайки се веднага отидох на лекар в болницата „Свети Иван Рилски, който констатира – три хернии. Назначиха ми ден за изследване, за операция, но сестрата защото ли бе болна от грип като свинкя, а ми се наложи за стоя час до нея или по друга причина, вечерта ме тресна грип с кашлица и темперетура 40 градуса. Много рядко боледувам, точно сега не трябваше. Отложих операцията, която заявих като ендоскопна. На 13. обаче тя се състоя. И отново джумбуш. Първоначално знаех, че тя ще струва 1200 лв. но не се оказа това. В тази цена влиза 900 лв. за избор на екип и още 300 за пллатното, има и още дребни суми. Искам да отбележа, че операция без избор на екип няма. Преди операцията се оказа, че трябва да заплатя за две такива, защото хернията ми е била двустранна, а третата, която не изисква платно и е лека ще ми я направят промоционално. Внесох в касата 2400 лв, отивам да дам бележката на старшата сестра, но – нов джумбуш. Пита ме тя, с упойка и с анестезиологичен екип ле ще бъде операцията. Потвърждавам - би ли могла да се извърши такава сложна операция на корема ми без упойка. Пише сестрата, давам ми документ да доплатя на касата още 250 лв. за да бъде операцията ми с упойка. Почаках горе, жена ми донесе парите и ги внесе. След това започна изследването ми, което мина без проблеми. Казаха ми на други ден в 7, 40 ч. да съм пред сестринската стая, старателно обръснат на всички места, където е вероятно да ме оперират, като мога да нощувам в болницата или в къщи. Прибрах се.
На другия ден ме огледаха за последно, шефът на отделението каза, че съм недостатъчно ниско обръснат. Дйде една сестра с някакав огромна електрическа бръсначка, брънеща по-ниско от тази с ножчета. Оперираха ме, но такива добри грижи полагат от персонала за болните, че искам да отбележа това в блога си. Санитарките предполагам, че са някакави съкратени с висше образование, които трбява да съберат още малко стаж. Още при влизаане в болницата при мен дойде една санитарака на спринт, която искаше да ми смени обувките с пантофи. Казвам й, че мога сам, тя казва да се пазя?!? За първи път друг човек ми сменя обувките, при това без да имам нужда от помощ. След това дойдоха сестрите и искаха да ме съблекат и да ми сложат една престилка, с която болните влизат за операция. Казах, че мога сам, но докато им казах, те ме съблякоха и ми облякоха престилката за операция, казвайки ми да не мърдам, ще ме оперират слез минути. Аз не само мърдах, но отидох и сам до операционната, като две от сестрите ме държаха без да имам никаква нужда от помощ. В операционната при мен дойде един анестезиолог и ми обясни как ще ме обезболи, допълваше го сестрата, после дойде хирурга, и той постъпи по нсъщия начин, подчертавам много внимателно и интелигентно. Показаха ми и уреда, от който се отчитаха всичките ми жизнени функции, които авестезиологът наблюдаваше непрестанно.
Събуждам се след операцията на леглото си в стаята, при мен - съпругата и един анестезиолог, но дошъл случайно, може би на визитация. Аз наблюдавах през цялото на операцията време жизнените Ви функци, каза той, не се безпокойте за нищо, тъканите Ви отговарят за пациент на 20 години.
Отидаха си докторите, които мисля като да влизаха в операции по винути. Путин прави ракетите на онвейр, както колбаси, с които да избие хората по света, тези благородни хора спасяват животи. Всеки бърза, излъчва напрежение, не можеш да го спреш и да го попиташ нещо.
Дойде време на дежурните сестри. Непрекъснато влизат да ме наглеждат, питат как съм, държат се изключително мило, аз се шегувам добродушно с тях, защо знам че се притесняват за болните. Под влияние на упойката още нищо не ме болеше и отказах да ми влеят обезболяващи, за което през нощта съжалявах – когато се налагаше да ставам чувствах бного силни болки от опъването на мускилите на коремната ми стена, като че ще се скъсат.
Непрекъъснато идваха сестрите, поне за мен се успокоиха, защото сех държах с висок дух, но на пациента на съседното легло операцията бе много тежка. Оказах се с еднаква фамилия с една от сестрите –много мило създание от Враца – с която станахме близки. Като бе свободна остваваше в стаята да си пприазваме, а аз обясняваах каква красота е Врачанския Балкан, като го описах от всякъде. Тази сестра остана и през нощта, такава бе смяната й. Аз – нали отказах обезболяващи и полуспях от болка, по една време е събуждам и виждам, че тя се е надвесила над мен да ми следи жизнените функции – много мило от нейна страна - и понеже се събудих реши да ми провери пулса, който бе 50, което малко я притесни. Аз казах, че това ми е нормалният пулс, нормални бяха и температурата и кървното ми налягене. Та поостана малко при мен, защото се бях разсънил и си отиде.
На сутринта след привържванее на смяната дойде при мен да си вземе довиждане. За да я разсмея малко набързо измислих една несъществуваща случка. Че жена ми, която има много слаба котка търси каква ли не храна, коятокотката да яде и да напълнее малко, на което последният продавач отговори:
- Госпожо! Слабите котки са като слабите жени - нищо не
щат да ядат и затова не напълняват.
Понеже сестрата бе много слаба, това тя отнесе към себе си
и привърши нощната си смяна с усмивка. Преди да си отиде ми би една инжекция с нещо против съсирване на кръвта. Планирал съм специален подарък за нея, но ще стане като се възстановя съвсем. Сега, лежащ в къщи, ръцете ме сърбят за каквато и да била работа, но не става, защото разните шевове в торема ми ще се отворят, което означава реоперация. Кротко!
Посприятелих се и със сестрите, които се оказа че са превърнали балкона на стаята, в която бях настанен в Пушком. Носят си отнякъде кафе и се събират по едн или две или по доста повече на балкона, където пушат. Казах им нещо, което те възприеха като шега и доста се посмяха, а после като ппемиванаха порай леглото ми поглеждаха към мен и се усмихваха. Казах им, че на момичетата, които пушат никой не им предлага. Една част от сестрите казаха, ние не се притесняваме, вече не сме момичета. Обясних им, че жени на пратика няма, има момичета на 20, на 20 х 2, на 20 х 3 и т. н. важното е как се чувстват, защото душата възраст няма. Сприятелих се и с тях. Може и тях да ги зарадвам с някой подърък за ди оборудват Пушкома с един красив предмет.
Сега съм блокиран в дома си, нещо нехарактерно за мен. Аз съм осебено мобилен и винаги правя нещо, а времето ми е по минути. Надявам се още утре да направя първия опит да се разходя из квартала, но ъсем леко, с острожно внимание. Ако съм добре, ще стигна и до Книжарница „Хеликон”, където се продава преведана на български език книга за Шостакович „Шумът на времето”.
В такива моменти, трудни, аз си правя равносметки. И все стигам до един извод - ако ще има край с мен да е изведнаж. Преди две години такава развръзка бе доста близо до мен. При разходката ми по долината на р. Хамбардере пазачите на язовир „Боровица” ме предупредиха, че след римския мост има мечок и ми придложиха да ми дадат оръжието си. Същият мечок ми показа и последният жител на махалата Мумджидам срещу скалата Саръкая. Мечокът в момента го нямаше, но ми каза, къде лежи. Минавайки през махала Реката, където мечокът бе изял всичките сливи, круши и ябълки, продължих нагоре, нагоре, докато го видях пред мен, в момент когато спи. Всичкитези мисли за края ми, какъв да бъде, изведнаж изчезнаха, предприех най-разумното, което ме спаси – без никакъв шум тръгнах обратно за да се скрия от взора му и със страх да не ме последва, се прибах обратно при пазачите на язовира...
След като операцията премина, може би някога пак ще се окажа там. Цитирам една мисил от книгата на Зденка Тодорова, изказана от баба й:
- Ще отидеш ако ти се даде...
Този пациент в болничната му пижама заснех когато го изписваха от хирургията.
И останалите оперирани мязаха досущ на него. Не се сетих да си направя селфи...
Истинският образ на хибридния Радев
Хумор, сатира и забава
защото заснех един пациент, който изписваха от хирургията, а забравих да си направя селфи.
ще я сваля наполовина...
16.02.2020 22:19
на мен не ми е познато...
ПП. Що се отнася до финансовите изнудвания на лекарската гилдия, не се изненадвай. Народът си е казал думата по въпроса : "Болният на леглото се ..."
17.02.2020 20:04
ПП. Що се отнася до финансовите изнудвания на лекарската гилдия, не се изненадвай. Народът си е казал думата по въпроса : "Болният на леглото се ..."
да не ме извадят от размножителна възраст. За целта днес набълзо бях "на гости" и се убедих, че безрокойството ми е било напразно.
Благодаря за пожеланието, но спазвай правилото - видиш ли някого с качулка /от квартала/ да те доближава - беж. Стъмни ли се - не излизаш. И облигатно СОТ на всички врати и прозорци, оти става страшно...
Поздрави и от мен!
Поздрави и от мен!
Може би трябваше да ми се случи това, защото можеше да бъде и по-сериозно...
Поздрави!