ПРИРОДАТА  Е  БОЛНА...

    Вече много години летя от различни летища на Европа над Исландия, Гренландия и Канада до Лос Анжелес. Коридорите на самолетите от различните столици не са едни и същи, поради което преминават над различни части от тези три региона. Понеже земята е кръгла това е най-късият път от Европа до Дивия Запад. Едни от коридорите преминават над Англия, други – между Англия и Норвегия, някои за мое съжаления не летят над Исландия, където е много интересно, но всичките летят над Гренландия, облитайки я над различни места, след което навлизат в участъци от най-северната част на Канада, след което по диагонал над нея достигат Скалистите планини на САЩ в северозападната им част. Достигайки ги самолетите летят на юг над тях, преминават над ненаселена полупустиня – в Америка и пустините са неселени! – и достигат Калифорния.

    Самолетът от Европа към Америка лети в посока на слънцето и така през цялото време на полета остава ден. Любимото ми място, което самолетът прелита е над регионите, описани в книгата на Ханс Рюш, озаглавена Страната на дългите сенки. Това са местата, където са живяли някога ескимосите, най-трудните региони за живот на земята поради арктическия студ и полярната нощ. В най северните части на Канада, населени схескимоси, достигащи географски ширини над 80 градуса, денят е бил 7 месеца, а нощта – 5. Хората през деня е трябвало да се запасят с храна за нощта. Това е ставало в конкуренция с полярните мечки, които живеят при същия цикъл на времето. Хората са живеели в къщички от фирнов сняг със специална ветроупорна форма, като конуси, за да не ги отвее вятъра, а мечките – в изкопани от тях леговища с доста големи размери, достигащи до 30 куб. м. в същия фирнов сняг. Хората са раждали в тези ледени къщички, наричани иглу, мечките – в леговищата си в снега.  Хората преди да ползват каквото и да било за ядене или вода за пиене е трябвало първо да го размразят на пламъка на лоената лампа, а мечките са ползвали наличната си мас, която се е превръщала в енергия, за да оцелеят по време на зимния сън или маста на майкитемечки да се превърн в мляко за да накърмят малките си мечета.

   Огношенията хора-животни са били сложни. Колкото и опасен звяр да е огромната полярна мечка, хората са се нуждаели преди всичко от кожата й, с която са се обличали, но и са спали в спални чували от тройна меча кожа. От тюлените са ползвали освен месото, също така и лойта за лампите си, но и кожата, която слагали на плъзгачите на шейните, за да не се плъзгат назад.  

   Къде са живеели ескимосите /суровоядците/ някога?

   Най-много ескимоси са обитавали северната част на Канада, където има много острови. Островите се били местата, където са излизали през летния сезон тюлените от водата на топло за да раждат, да се разходят, защото те са бозайници, живеещи във водата, които дишат с бели дробове. Това са били местата, където полярните мечки и ескимосите са ги ловили и са се хранили с тях. Във водата тюлените намират храната си -  различни видове риби, част от които преминават на определени периоди, защото рибите са пътешественици. Тюлените, живеещи основно във водата не са прекъснали напълно с живота си на сушата. Като пример за риба пътешественик давам китовете, които от северната част на океана плуват до топлата част, където новороденото китче няма да загине от студ, после с него когато свикне със студа се връщат на север, където има много риба и планктон. А има и специализирани китове, косатки, които се хранят само с тюлени и много големи риби. Косатките раждат малките в ледените води на Арктика.

    При тази хранителна верига – риба в океана, с която се хранят тюлените основно, но също и моржовете, а по-на юг и морските слонове, а с тези бозайници се хранят мечките и ескимосите, най-благоприятно за живеене е било и за мечките и ескимосите да обитават многобройните острови в полярната част на Северна Америка и по бреговете на океана, както и бреговете по вътрешните морета, свързани с океана. Водата в океана в този регион през дългата полярна нощ замръзва. За да дишат, тюлените са си правили дупки в леда, през които да излизат или да се подавали да си поемат въздух. Около тези дупки са дебнели ескимосите и белите мечки, аз ще пиша за тях след малко. При набавянето на храна ескимосите са имали предимство пред мечките, защото са ловили едри риби с примитивни средства, докато това за мечката е невъзможно. Само тюленът, превъзходен плувец, много по-бърз и повратлив от рибите, чиито крака във водата се превръщат в подводни криле, може да настига и лови безпроблемно рибите. Единственото животно, което плува по-бързо от тюлена е пингвинът, също притежанащ подводни криле.

   Други места, които ескимосите /и мечките!/ са обитавали са били     брегове на Гренландия. Най-много ескимоси са живеели по протока между Гренландия и Канада, където днес са основните населени места на острова. По тези места има доста риба и големи раци, които ескимосите с примитиввни средства са ловили. Островът е с пощ над 2 млн. в. км, а  населението му е към 50000 души, състоящо се от някогашните ескимоси, живущи в няколко села. Прелитайки над Гренландия се преминава и над едно огромно вътрешно море в северната част на острова, но живяли ла са там ескимоси не се съобщава никъде. Според мен уславия за живот в това вътрешно море и покрай него няма, това е полюс на студа.

   При доста по-добри условия на живот са живяли суровоядците в Исландия, отдалечена на около 1000 км. от Гренландия и на същата географска ширина. Там климатът в резултат на Голфщрома и топлите извори е доста по-мек. Затова те не се причисляват към ескимосите от Канада и Гренландия, но са живяли по същия начин. Тук няма и бели мечки, но те мигрират по ледените блокове, откъснати от Гренландия, когато върху тях има храна за тях – моржове, тюлени – и така достигат до Исландия. Какво става с тях в Исландия не е ясно, предполатам, че са ги застрелвали. Тук има и още една екстра за ловците, морските слонове, най-едрите в света. Те достигат тегло до 3 тона.

   Отклоних се от темата, но обичам севера и винаги съм се стремял да го посетя. Само където няма да стане...

   Започвам с промените в климата на Исландия, която виждам отгоре по два пъти в годината, през юли и декември. Твърдя, че снежната покривка на този остров, голям колкото България става все по-малка по площ, което според мен показва, че тук климатът се затопля. Сега прелетяхме над Исландия през декември, сняг има само тук и там като от разсипано брашно. Такова нещо не съм виждал по това време. Има един поруостров в Исландия, който сочи на северозапад, там е и столицата им. Той обикновено е покрит целогодишно със сняг, сега за първи път по него нямаше снежинка. Виждаха се само сиви скали.

   Ако този поглед върху Исландия ме размисли, това, което видях над Гренландия ме обезпокои много.

    Гренландия е огромен остров, започващ от юг на север с един мното висок рид, който се разделя на две и между тези два рида има вътрешно море, което ако самолетът го прелети се вижда като огромно ледено-снежно поле, което означава постоянно замръзнало. Двата рида, които го заграждат от изток и запад са огромни снежници, по които вероятно снегът се превръща в лед и се спуска по фиордите в океана.

   Сега самолетът прелетя над рида в най-южната страна на острова, но изгледът бе съвсем различен. Винаги снеговете са достигали до бреговата ивица, където има няколко малки населени места, сега не бе така. Фиордите бяха без сняг покрай тях, снежната покривка бе високо,  високо над тях. Виждаха се скали и черни камъни, вероятно за първи път изложени на слънце от стотици или не знам колко години. Много грозна гледка. Дебелата снежна покривка, преминаваща в лед просто я нямаше! Вместо белият сняг -  черни камъни, не виждали никога светлина. А долу покрай океана - няколко селца, но сега не завършек на снежната ивица, а намиращи се сред каменни заграждения. Така изглеждаха и фиордите – вместо отвсякъде заградени със сняг, сега със скални ридове покрай тях, състоящи се от огромни натрошени камъни.

    Съжалявам, че самолетът не прелетя още малко на север.  Нищо чудно вътрешното вечнозамръзнало море да бе с пропукан или разтопил се лед върху него.

   При предишните ми пътувания най-интересното за мен бе да гледам леда с дупките в него тук и там, направени от тюлените и изтъпкания и леко оцветен сняг около дупките, резултат от тюленовата дейност. Все се надявах да видя извън някоя дупка тюлени или моржове, но такива нямаше. Нямаше и пъртина, водеща към дупката в леда, за която гледах с надежда да видя по нея полярна мечка. Самолетът прелиташе на разлчини места над пролива между Гренландия и Северна Америка. Само там видях такива дупки в леда с хармани около тях и то близо до бреговете на Гренландия. След достигане на територията на Канада картината се променя, а сега бе различна от тази, която съм запомнил. Вместо покрита със сняг, площта бе сива, със земя, може би замръзнала, изглеждаща поръсена като със скреж. Снежна покривка, която тук остава през по-голямата част от годината не се вижда. Тук няма планини, но на тези северни ширини сняг се задръжа и на морското ниво.

   Самолетът се устреми по диагонал над Канада, преодолявайки /вероятно/ замръзнали безснежни площи със скали и камъни по тях, после премина над тундрата, където също нямаше сняг. Зелени площи, храсти само, високи дървета не се виждат, и езера, езера, езера. Преценявайки от високото според мен водните площи са поне една пета от общата площ на тундрата. Тук е царството на лосовете, които стоят дълго в тях, хранейки се и с растителност от езерата. Пиша езера, защото от групи от тях започва някаква рекичка, незнайно накъде течаща поради хоризонталния релеф, но поради бавното й движение доста пълноводна. Голяма красота.

   След тази тундра на юг се появиха ямите, изкопани от златотърсачите по време на златната треска. Освен в Аляска, злато има тук, има и в западен Сибир. Прекрасна е Канада като природа, но да остави държавата тези дупки с различна големина, някои колкото изкопани основи за голяма къща, не бива да продължава. Да ги заравнят, природата ще се възстанови. И най-малката грозотия сред тази красота прави впечатление.

  Още по-на юг сме, следва нещо загадъчно. Земята е равна като тепсия, почвата изглежда обработвана, разделена е на квадрати и правоъгълници, но какво точно разделя парцелите от 10 км. не се вижда освен една черна ивица. Има и някакви почвени пътища тук и там, но разделените по този начин парцели /ниви?/ не могат да бъдат достигнати от път. Отгоре площта изглежда разчертана и оставена так. В долчинките, на три четири метра по вертикала по-ниски от нивите сред окосмяване от тундрови храсти на завет има по няколко къщички. Тези парцели, така да ги нарека са на огромнна площ, самолетът дълго време лети над тях. Не мога да си обясня това ниви ли са, може ли изобщо някаква култура да се отглежда в този студ, какво е предназначението им, но тези разчертавания ще се появят след малко и в САЩ в региони, където няма населени места. Самолетът по диагонал достига Калгари, преминавайки над високи, отново безснежни планини, после близо да Монреал и навлиза в САЩ. Коридорът му е над Скалистите планини, по съвсем малка част на най-високите била на които има тънък пресен сняг. Никога по това годищно време не е било така. За тук имам обяснение, застъпване на годишните времена, но за стопения лед на голяма площ на Гринландия обяснението е само едно -  ако хората не помогнат на природата да оздравее, тя може и да загине. А с нея и ние, защото сме част от нея.

    Летим на юг, където ако стане въпрос за сняг, някой местен човек ще попита: А какво е сняг. Преминаваме над някаква пустиня, чиято площ е разграфена по същия начин както тази в Канада, на правоъгълници и квадрати. Никъкъв път, пясъците ще го засипят, но разграничителните линии стоят. Обяснението за тези загадъчни заградени площи е, че това са парцели, купени от общини, от собственик или от щата, като в тях са вложени пари, които няма да се изгубят, а ако се достигне до застрояване на тези места за нуждите на населено място, на завод или нещо друго,вложените средства ще се възвърнат многократно. Вероятно такова е и положението с разграфената равна площ в Канада, голяма колкото половин или цяла България.

  Аз съм пътувал по постинята Мухаби в Невада, в Палмсприйнгс и съм учуден от обстоятелството, че в пустинята има градове и в тях се живее. От къде вода, къде изтичат каналите на тези градове, като всичко е хоризонтално, какво работят хората, как издържат на 40 и повече градуси и почти нулева влажност на въздуха. Но тези градове в пустинята са уредени както останалите. Това, което ги прави различни от другите е заобикалящата ги природа. Иначе в тях има всичко – паркове, градини, детски кътове. Може би пустинята преди да се появят тези градове е била продадена, а после препродадена на стоителни предприемачи.

   Да не пропусна, че през пустинята преминава влак, който превозва китайските стоки от Западното крайбрежие към вътрешността на страната. Композицията се състои от около 100 вагона и се тегли от 6 дизелови машини – три в началото, две в средата и една зад последния вагон, а скоростта е не повече от 30 км/час.

   Да се върна обаче върху болната ни планета, по същество прекрасния ни космически кораб, с който пътуваме във вселената. Това заболяване, причинено от хората води до промени, изразяващи се в измиране на определени животински видове или миграция на други. Мигрират и хората от Африка напр. където вече трудно се намира вода за пиене. Миграцията на планктона и на рибата, която е лека на придвижване към регионите с температура на водата, при които тя е приспособена води до концентрацията й в близост до Арктика и Антарктида. И  какво да правят напр. морските слонове или тюлените, което не могат да мигрират и остават без храна – те умират. Умират и много от видовете риби, по-едрите, които също остават без храна. Това важи и за птиците, които през летния сезон мигрират от по-топлите места към по-студените, където се размножават, но променената жизнена среда води до смъртта им.

    Причина за това глобално затопляне е просташкия начин на организиранене на икономиките на държавите, които трябва все повече стоки да произвеждат, голяма цаст от тях – ненужни боклуци. Така най-големите потреблители на енергия и най-големи замърсители на плланетата се оказаха страни като Америка, Япония, Китай, Индия, страни от Европа и др. Парниковите газове предизвикват загряване на атмосферата и повишаване на топлината на Земята. Този модел на икономическото „развитие”, въведен след ВСВ, който съсипва природата няма как да се промени. Лошото е, че могат да се предприемат само дребни ограничения в тази област, но за целта са необходими средства, напр. катализатори на комините на заводите, ограничавене ползването на въглища, за което страни със съхранени в тях комунистически режими като Полша днес няма да се съгласят. Големият брат /САЩ/ също отказва да участва в тези ограничения, други само пунтират, че правят нещо в тази област.

    Друга причина за тези процеси са замърдяването на океана с отрови и пластмасови отпадъци. Тези пластмасови отпадъци водят до самоубиствата на китовете, защото те поемат с устата си морсата вода, прецеждат я и оставащият в устата им планктон гълтат, това е храната им. Може ли китът, който събира в устата си 4 тона вода да прецени планктон ли ще глътне или пластмасови боклуци. Ако не може да се изчисти от боклуците по тракта си, следва неговата смърт – заради болките и безнадеждността той излиза на брега, температурата му се повишава и умира бързо. Не само китът постъпва така, същото правят и рибите с хриле, самоубиват се. Боклуците, замърсяването, планините от автомобилни гуми, това е световен проблем, върху който не работят всички страни. Приоритет за страните примати е да правят бомби, другото не е решаващо за тях.

   Големи вреди на равновесието в окена нанасят и хората. Най-големите вредители днес на океаните са Англия и Япония. Англия съгласно морското право има много големи водни пощи за риболов. Напомняму че морската й граница с Франция е по бреговата линия на Франция, което предизвиква риболовни войни между тях.  Англия лови рибата и около острови до Аржентина, където се извършва и друго престъпление, там офшорки крият парите на големите мафиоти.Могат ле да се намесят англичаните в опазване на околната среда като опазват рибата напр. Аз не знам случаи кръвосмесени изроди и пиянища, начело на държавата с идиоти, да мислят за природата. Може пък тоя с турските корени сега, Саръперчемлиоглу от Едирне, брекзитчията непочистен, да напправи нещо. Мисля, че по-възможно е Русия и Корея да се откажат от ядрените си оръжия, отколкото тоя да стори нещо, което да прави скмисъл.

    Друг голям вредител на световния океан е Япония. Нейната китоловна промишленост е най-голямата  в света, като тази дейност тя извършва по престъпен начин. Японците избиват китовете по целия Тихи океан. Понякога бреговите охрани на страни като Авсралия и Нова Зеландия арестуват техни китобойни кораби. Жълти маймуни....

   Други страни имат за основно перо в икономиката си риболова и рибопреработването. Такива са Норвегия, Исландия, Дания, която има права да лови риба покрай бреговете на Гренландия, някога завладяна от тях и по международно право принадлежаща към Дания.

   Нарушаването на екоравновесието води до нежелани, а в някои случаи и катострофални последици. Вместо да вали дъжд бавен, напоителен, той пада изведнаж, за ден количества колкото за година и предизвиква наводнения, свлачища. Другаде пък температурите са толкова високи, че опастностите от пожар са големи. Колкото по-просташка е една страна, толкова по-големи пожари се предизвикват от населяващите я примати и толкова по-малко възможности има държавата да се бори с бедствията. Давам за пример пожарите в Сибир и Амазонка. Не са само те. Поради простащина възникват много локални пожари, било поради запалване на стърнища или печене на барбекю сред природата. Тези катаклизми се отразяват на реколтата, която в много случаи се похабява, те стават причина за миграция на паразити и други болести, което проникват от един климатичен пояс в друг. Давам пример с корояда, който съсипа белоборовите гори у нас. Друг един паразит пък зимува по клоните на черния бор и скоро ще започне мор и по него. Какви са последствията от сушата за планината, за гората в нея, която е подложена и на сеч от мафията, това знам по-добре от другите хора.

   Тези катаклизми, подобни на случващите се с животниския свят във водата също са много страшни. Ако се запали една гора изгарят не само дърветата, но и животните в нея. Ако някои успеят да избягат едва ли ще могат да си намерят храна, укритие срещу хищниците. Най-издържливите дървета у нас срещу засуха са дъбът и черният бор. Сушата вече е минала границите, при които дъбът може да оцелее. На определени места дъбът съхне, което означава, че такава суша има за пръви път от както има дъбова гора. Смърчат, друг шедьовър на суровия климат, също загива. Причина за това е високото ниво на въглеродния двуокис и засушаваенето. То води до изчезване на един вид растителност или до причини, тя да се окаже неконкурентна на друга, обикновено плевели. Същото важи и за конкуренцията между животните, най-приспособено да живее в сушата от които се оказва дивото прасе. Ливадите, обрасли с ливадния плевел, хвойната, днес са място за развъждане на прасетата. Сърните без вода не могат да живеят и те слязоха в горите. От горите пък вълците слязоха покрай селата.

    Обърка се светът, обърка се природата,  дано от тези, които зависи нещо да направят го строят, иначе краят ни ще е печален. Той е предсказан и в Светото писание - преди този край да настъпи, земята ще ни предупради с природните си бедствия за идването му...

    Лос Анжелес