Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.10.2019 20:02 - ОБЕКТИВНО И БЕЗПРИСТРАСТНО ЗА РУСКАТА МУЗИКА - 2
Автор: planinitenabulgaria Категория: Лични дневници   
Прочетен: 312 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 18.10.2019 19:31

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 
    /Продължание/

    Другият велик композитор по времето на Чайковски е Мусоргски. Той е огромен талант, но недоправя творбите си, довършват ги Римский-Корсаков и Шостакович. В разцвета на твочрческите си сили се трови упорито със самогон, което води до мъчителната му смърт. Операта му Борис Годунов по трагедията на Пушкинн е една от най-великите опери на света, тя издържа сравение дори с операта Дон Джовани на Моцарт. Същото важи и за Хованщина. Песните му са прекрасни, сравнявам ги с тези на Шуберт, в момента ми прозвучава в главата Елочка, звездочка. Негов най-добър интерпретатор е Борис Христов, най-великият бас на всички времена, недостижим когато изпълнява музика от руски композитори. Неговият образ на Борис Годунов няма да бъде достигнат никога, той се е превърнал в класика.  Пропагандата издигаше Шаляпин, Гяуров, но не и емигранта български Борис Христов, който дори не се споменаваше, защото беше избягал от България. По-добър бас от него няма така, както няма по-добър сопран от Мария Калас. Каква оркестрация и колко красива палитра има музиката на Мусоргски! Цитирам произведението му Нощ на голия връх, картината от операта Хованщина, Разсъмване над река Москва. Произведението на Мусоргски, Картинни от една изложба, макар за клавир е направо симфонично. В его има и полифония. То не отстъпва на Сонатата в си миор на Лист, на Симфоничите етюди на Шуман, макар да е програмно. Каруцата с големите колела и бавното тропане на копитата на воловете при съпровод на  полска арода песен, камбаните на Киевката катедрала, това са музикални картини, не отстъпващи на тези от изложблата, която Мусоргски посещава.

   Към част от този перид приадлежи и късният романтик Рахманинов. Той успявя да избяга от Русия ведно с художника Куприн след ВОСР и се установява в САЩ. Твореството му се дели на два етапа – докато е бил в Русия и след това. Докато е бил в Русия пише 2-и и 3-и концерти за пиано. В Америка творчеството му се променя, музиката му става друга, аз предпочитам писаната в Русия. Въвеждам и една дата, 1908 г, когато той публикува Третия си клавирен коннцерт, един от най-популярните в света, макар и много различен от класическите.   Велик композитор, велик пианист, типичен размечтан руснак, но от старите благороднните, които революционните гвардейци нна Ленин избиха. Такъв е и портретът му. Той винаги е пътувал с книжка с поезия, бил е религиозен, създал е доста творби нна тази тема, изключително благороден и добър човек. Става притегателен център в САЩ за тамошите музиканнти, за съжаление голяма част от тях избягали от Голямата страна, в която живеят най-щастливите хора на света. Ще цитирам само един от тях, Хоровиц. Рахманинов пише три симфонии, но силата му е в друга област, на клавира. Много негови произведеия за клавир след смъртта вму се превръщат в класика, цитирам неговите 24 прелюдии, едно безценно богатство. Сравнявам ги ск тези на Дебюси. Красотата на изпълнението им от Вайсенберг не може да бъде достигната. Аз и не знам по-добър изпълнител на Рахманинов от него.

   Подчелтавам, че съм много консервативен, имам изградени в съзнанието образци на изпълението на много творби. Те остават там и при нова среща с произведението в претъпканата ми с музика малоумница сравнявам изпълненията.

   Идва обаче ХХ век. По време на ПСВ от Коминтерна внасят революцията в Русия, защото там има почва за това -  безпросветността на руснаците, която съсипва страната като цяло, включително и културата й. Тук обаче има едно противоречие – Ленин турга за комисар по културата Анатолий Луачарски, и той незаконен син на някакъв дворянини, но изключително образован човек, който не е склонен да се отстрелват културните хора на Русия, както са правили след него всичките комисари по културата на Сталин, цитирам Жданов. Когато властта в СССР заграбва Сталин той маха веднага Луначарский, а после на път за Испания гавазите му от НКВД Луначарский внезапно го скончават. Както днес скончаха Литвиненко, преди него Гошо Тарабата, наричан още Гошо Мастиката, вождът и учителят на дешния ни президент и на още един, агент Гоце. Тоя номер с тровенето и умирането при нешастни случаи за определенни хора продължава и днес в страните примати. Ким Чен Ун отрови брата си в Малайзия. Има и други начини освен отравяне, цитирам С. М. Киров и С. Орджоникидзе.

    Ленин започва унищожаването на руската музика с един Декрет, който помествам в оригинал:

    

      ДЕКРЕТ О МОСКОВСКОЙ И ПЕТРОГРАДСКОЙ        

                         КОНСЕРВАТОРІЯХ

   

            Совет Народных Комиссаров постановляет:

            Петроградская и Московская коннсерваторІи переходят в веденІе Народного Комисариата по Просвещению на равных со всеми высшими заведениями правах с уничтожением их зависимости от руского музикальнаго общества. Все имущество и инветарь этих консерваторий, необходимые и приспособленнные для целей Государственого Музикальнаго Стротельства обявляються народной государственнной собственостю.

     Председатель Совета Народых Комисаров  В. Улянов /Ленин/.

      Народный Комиссар по Просвещению А. Луачарский.

      Управляющий Делами Совета Народных Комиссаров В. Бонч-Бруевеич.

       Москва, 12 июля, 1918 г.

 

       Какво следва от този декрет – достиженнията на братята Рубинщайн, с които Русия става известна със своята скромна музикална култура по Европа, са дадени за управление на рабочих и крестян, пролетарската интелигенция, необходима на Ленин както днес „цървулите” на нашия президент, за да стане такъв.  Интересното е обаче друго – въпреки жестоките условия за творчество, руснаци не само творят в областта на музиката, като достиженията им са съизмерими с тези на импресионнистите Дебюси и Равел, на Бритън, на Барток – един от любимите ми съвременни композитори, ползвал и български музикален материал -  на Хиндемит и други техни съвременници, но двама руснаци – Прокофиев и Шостакович - дори ги надминават. Те та ми любимци, аз тъм субективен, но в случая съм и обективен, те са най-великите на ХХ век.

    Въвеждането на командно-административния метод на управление в музиката се задълбочава при Сталин. По негово време видни музиканти се назначавт в НКВД, новото име на лениннската служба ЧК. С реформата на тези лужби Джерджински внезапнсо скончалься. Заменен е с товарищ Ягода. Назначаваните в НКВД музиканти е трябвало да са добре образовани, като тяхната задача е била да тълкуват и н аблъскват в главите на поемащите пътя към музиката маркслененистите схващания за нея и за композиторите. Казано накратко, да обясняват истините с лъжи. Тези  идиоти от НКВД е трябвало да следят и развитието на музиката в СССР и в сателитните му дъргжави и да поставят задачи на композиторите как и какво да творят, защото произведенията им трябва да са на тема рабочих, крестян, заводи, да се пишат песни за масите, за ВОСР, за Ленин, за партията, против капитализЪма.
      Ако някои не знаят, Сталин е ималл отношение към музиката. Понякога отивал на опера, харесвал си една ревица и я канили на вечеря в Кремъл или Кунцево, да й окажат внимание. В един момент Сталин ставал и викал певицата със себе си. Докато певицата изврясквала - Ама другарю Сталин! - Сталин и го натрясквал. След това я отвеждали до кола на НКВД и я откарвали по адрес. Само че една от певиците му харесала и той я канил периодично. 
     Какво става обаче с тази певица по-късно?
     Сталин има инсулт, идва на себе си и вика секретаря си. Секретарят му е от много години, изпълнява всичко, всяка дума на Сталин за него е закон. И разпорежда Сталин на секретаря си:
    - Тая е курва, да я убие Берия.
       Секретраят на Сталин излиза, но не предава заповедта на Берия, Сталин пак изпада в безсъзнание. Така певицата остава жива, но ядовете й не са свършили. Идва Хрущчо, който е присъствал на вечерите, когато Сталин кани пивицата за да й скочи. Хрущо обявява певицата за неморальница и я изпраща някъде, буквално на заточение, в читалище или нещо  подобно без право да напуска деревнята, където гя е починала.  
  Музиката винаги е свързана с танците, такъв е и отдела в Министерството на културата, Музика и танци. Сталин е имал попадине и към танците, защото по време на водкозапой в Кунцево той заповядал на Хрущо:
    - Ха сега, дебела украинска свиньо, качвай сена масата и играй гопак/ украински народен танц/.

     Тази линия на музикалното образование, тя не е била само при музиката такава, уврежда много наши музиканти, учили в Голямата страа. Много оттях, днес комунистически професори и руководчики в музикалния живот на страната ни още не могат да се изчистят от отровите, вкарани в главите им. Това обученно в Голямата страна поколение се върна в България, започна да обучава нашите студеннти по тяхнната методика и вкара в съзнанието на мнозина изкривени образи на велики композитори като Бах, Бетховен, Хендел, Шостакович, изкриви ценностите на произведеннията им, а също оскверни и образите на тези велики творци. Тази брадата марксистколенинска спирохета още е жива, защото я има по учебниците, останали от онова време и чрез тях заразата в музиката остава. Знам случай на руска агентка, която се ожени за един аш изключително интелигентен висш музикант и проми мозъка му.

   Голяма част от „музиканнтите”, работещи в НКВД са цитирани в шесттомната МУЗИКАЛНАЯ ЕЦИКЛОПЕДИЯ, като видни музиканти на своето време. Последните томове тази ециклопедия се появиха към 1980 г. Понеже съм много толерантен няма да нарека екипа екипа й от съветски академици, съставил Еннциклопедията, банда от идиоти. Те са обаче захарчета в сравнение с назначените в НКВД по времето на Сталин. Ето няколко примера:

   Идват агеннти от музикалния отдел на НКВД и разпореждат на Шостакович, тогава 20 годишен да напише две програмни симфонии, едната посветена на Октомври, другата  - на Първи май. Оставят му и стиховете, които да включи в хоровете, ущасяващи простотии – комини, димове, пропелери, поезия на  известния пролетарски поет Безименски, химнословещ ВОСР и Ленин.

   В същото време обаче в Украйна се повежда Голодомора, загиват от глад към 7000000 украинци. На тази тема Шостакович пише Четвърата си симфония, но НКВД знае за нея. Става нещо много странно обаче, Жданов зачерква в списъка на предложените за разстрел или за Сибир интелигентники името на Шостакович,  но срещу това той трябва да напише нова симфония, Пета. Докато пише Петата симфония в целия СССР рабочих и крестян бичуват а специални сбирки Четвъртата симфоия а Шостакови, макар никой от тях да не знае за какво става въпрос. Тези комунистически запроституирванния по казус са живи до днес и у нас – рубладжии, вероятно наактивираи от президентството срещу 50 лв. излизат и се борят срещу стратегията за отемане на децата ни и изпращането им в Норвегия, където педофилията е задържитела по закон. Sancta simplicitas! А такава стратегия няма!

    По случай края на ВСВ отново от НКВД поръчат на Шостакович да напише симфония по случай победата в отечествената война над кафявата чума, която да е героична и в тоналност ми бемол мажор. На представяето й е бил и Сталин, който не я е одобрил, защото била много шумна и излязъл след първата част. Не го оставят на мира службите този човек. После Хрущо го прави член на КПСС и го включва в ЦК. Кара го да пише и симфонния „Памяти Ленина”, която се появява под № 12, едно прекрасно произведение. Тук нещата са много заплетени, леко съм ги осветлил в труда ми за Шостакович :

 

http://planinitenabulgaria.blog.bg/muzika/2015/03/09/dmitrii-shostakovich.1344534

 

Неприятнностите по времето а Брежнев стават за Шостакович още по-жестоки.

   На Прокофиев, който има и чуждо гражданнство също не му се разминава. НКВД не е доволен от него, защото е бил в чужбина, може да е шпионин. Идват в дома му, разпитват жена му Галина, установяват, че е нещо гузна и я изпращат в лагер в Сиибир без право на коресподнеция, от където тя не се завръща.

   На Рихтер башата е убит от расстрелячи, защото е германец и поради това може би работи за немското разузнаване. После решават да убият и майка му, защото е имала мъж германец, но тя успяла да се качи на чужд кораб, като е била ранена. Рихтер остава кръгъл сирак. В такава обстановвка работят руските музикални творци след ВОСР...

   Сега за най-великите музиканти на ХХ век, Прокофиев и Шостакович.

     Прокофиев е съвършена личост като човек и излъчване. Той е с разностранни интереси, разбирал е от много неща, включително и от локомотиви. Аписал си е и автобиография. Съвсем млад след ВОСР, той иска да отиде да учи музика по света и му се получава. Луначарский му дава разрешително да напусне СССР, но му казва да стори това през Далечния изток, защото тръгне ли към Европа ще го убият – интелигенцията е реакционна маса, чекистите нна Ленин знаят, че е по-добре да я няма. Прокофиев достига до Далечия изток, където революцията още не е стигнала, отива в Япония, но там го арестуват, заподозирайки го в шпионаж. Набързо го пускат и той отплава за Америка. Стъпвайки на американсия бряг отново го арестуват, считайки го за шпионин. Кой друг, освен шпионин би могъл да навлезе в Америка, при това не от Европа, а от изотзад, през Япония и да слезе в Дивия запад, Калифорнния. Освобождават го след проверка, той пресича Америка и се установява в източната й част. Там започва кариерата си на музиканнт, която е бляскава. Представя в театрите овите си опери, балети, концерти, камерна музика, става център на музикална дейност. Отеснява му обаче Америка, иска да отиде в Европа и да твори там. Устанновява се във Франция, тогава културен център на музиката. Свързва се с тогавашните видни музиканти в Европа, творбите му стават все по-значителни. Контактите обаче с Прокофиев са трудни, той е недодялан в отношеията с колегите си – груб, обижда ги, критикува ги остро, някои го окачествяват като дЪрво. В Париж пък му дожалява за Русия, иска да чува покрай себе си руска реч и се връща в Русия към 1930 г. Така той завършва околоземната си обиколка. Там протичат неговите последнни години, където е следен от НКВД. Ако Шостакович пише две т. н. военни симфонии, Седма и Осма, Прокофив пък пише две военнни сонати, първата му за цигулка и пиано и шестата по ред кравирна. Тя е любимата ми от неговите сонати, като всичките с изключение на Първа са много велики.

    Какво чвство изпитва аз като слушам музиката на Прокофиев – той ми наподобява на опъната до скъсване струна! Тази струа се къса на 5. 03.1953 г, когато умира Сталин. От какво е умрян Сталин знае само Берия, но Прокофиев умира от инсулт. Той е много ннапрегннат винаи, обмисляйки творбите си, в рпезултат на което получава хронично много високо кръвно налягане. Погребението му не може да мине без НКВД, но те са заети със Сталин и решават да отворят прозорците на дома на Прокофиев да замръзне, после ще се занимават с него...

   Творчеството на Прокофиев обхваща почти всички музикални жарове и е на много голяма висота. Съвсем млад той създава гениалната си Първа симфонния, която нарича Класическа – хумор и красота. После пише още шест, които аз много уважавам, но не са от любимите ми симфонии. Пише пет концерта за пиано, четвъртият за лява ръка, посвете на Витгенщайн, два за цигулка и един не влизащ съвсем в стандарта Концерт за виолочело. Създава балети шедьоври и опери. За най-значително негово творение се счита Кантата Александър Невски. Тя вече звучи по руски маниер.

   В камерната музика той е много силен. Неговите

соннати за пиано и тези за цигулка и пиано остават недостижими след смъртта му. Пише и три струни квартета, които  според вмен не са на висотата а немските. Пианистите трябва да са му особено благодарни за това, което им е оставил – прекрасни концертни пиеси, по-леки пиеси за учащите се и много красиви, наситенни с хумор. Много е велик Прокофиев! Само с четвърт век по-младия от него Шостакович може да се мери с него. Двамата обаче са много различни. Аз имам мнение защо, но не смея да го напиша...

   Шостакович подобно на Бах се ражда с музикалните си символи, които той провежда много често в голяма част от творбите си. Символите на Бах са В А С Н, които са тема, към която той се обръща в последото произведение в живота си, във тройната хуга в ре минор като последна тема се явява тази, В А С Н. На Шостакович символите са D Es C H. Те се чуват къде ли не в различните му творби.

   Прокофиев е както руснак по отношение на музиката си, така и гражданин на света. Шостакович е също мъничко руснак в музиката си, но и европеец. За него е характерно това, че той мисли симфонично, както Бетховен и Брамс, владее до съвършенство полифонията, която остава чужда на повечето руски композитори. Любим композитор на Шостакович е Мусоргски, чието влияние се вижда в музиката му. Симфониите на Шостакович са много сложни и велики, някои от тях са сравними с тези на Брамс. В тях той прилага форми фугато, пасакалия, фуга, както европейците. Заради Четвъртата си симфония за малко Шостакович не губи живота си, защото тайната в нея се оказва известна на НКВД. Да благодорим на НКВД обаче, че не са унищожили партитурата на симфонията и тя 25 годинни по късно е изпълнена по времета но Хрущо, но с още една, наречена Памяти Ленина. ННе в СССР обаче, а в Лондон. Осмата симфонния на Шостакович, писанна в Куйбишев е страхотна, Десетата, след смъртта на Сталин – също. Въпросът в нея е „ А сега накъде?” но го има и отговорът: На никъде! По случай унгарското въстание от 1956 г. Шостакович пише Симфонията „1905 година”. Такова велико нещо през ХХ век може само еди прероде Брамс да сътвори.

   В областта на струнния квартет Шостакович оставя 15 прекрасни произведения. ШИнтересното е, че той преди тази форма има един клавирен квинтет, прекрасен, първите части на който са Прелюд и Фуга. Музиканнтите разбират какво означава това. Високо достижение са и неговите 24 прелюдии и фуги, най-великите след тези на Бах. Заради това той е наричан съвремеменият Бах, но истината за него е друга  - той е Брамс на ХХ век. С музиката си Шостакович казва точно това.

   Шостакович пише балетна музика и оперна мвузика, цитирам най-известната му опера , Мценската лейди Макбет. Колкото на Брамс отива да напише опера или балет, толкова и на Шостаковеч, но пък Шостакович го прави, докато Брамд и нни помисля да направи нещо подобно.

   Балетните състави на Русия през ХХ век също са на много исоко ниво, бих казал, ай-добрите в света. Същото важи и за музикантите им – певци и инструметалисти. Те са много, цяла плеада, ще цитирам много малко имена. Най-комфортно поради неизвестни за мен причини в тази среда се е чувствал Давид Ойстрах, който се ппревърна в класика след смъртта му. Той е бил в добри отнношеия с управляващите, с композиторите, които му посвещават свои произведения, застъпвал се е за пускане на други видни инструменталисти да бъдат пускани извън СССР. Записите на Ойстрах са наистина класика. Той изпълнява много добре руската музика, но и заподноезропейската. Няма влечение към соловите сонати партити на Бах, любимият му композитор е Брамс. Ойстрах е и майстор по цигулките.

     Изаак Щерн е руски евреин, сварил да наппусе Голямата страна на време. Той е на нивото на Ойстрах като негов съвременник, а също и Хенрик Шеринг. Друг велик емигрирал руски евреин е Яша Хайфец, цигулар. Има и още доста, преобладават от региона на Украйна. Причаната са чуждите кораби, които идват в пристанищата там и в тях се укриват бегълците.

   Голям музикант е пианистът Гилелс, а също и Рихтер. Рихтер за мен е символът на мъченик на своето време от идиотите, които той не може да превъзпита с изкуството си. Накарали са го да свири по случай смъртта на Сталин и го качили в самолет, а той има високофобия. Едвам жив, идиотите го сложили на рояла да свири.

   Ростропович редом с Пабло Казалс от Испания е един от най-великите виолончелисти на света. Мого симпатичен и голям виртуоз на цигулката бе Леонид Коган. С изключение на Ойстрх, който имаше излъчване на сволоден човек, всички други имаха излъчване на подтиснати, измъчени хора. Като артисти обаче, като музиканти бяха страхотни.  Отиде си това поколение, няма сега такива нна тяхното ниво. Трябвало е да се радват, че са имали възможност да се изяват според божественото си призваие, защото са ги оставили неизбити, мкар и....реакционна маса , според Ленин.

  

    Сега за съвременната руска музика и музиканти. Всичко в Русия днес е мафия. Мафия властва и над музикантите в Русия. Шеф на мафията на естрадата бе Йосиф Кобзон, на две поколеия руски биринджии метрес. След смъртта му не знам кой го замени. На времето след 1989 г. той започна общ бизес с нелегални презаписи на естрадна вузика ведно с нашия певец Петър Чернев, известен като Пешо Мъката. Задължен  на Петър Чернев с 10000000 долара, Петър  отива да си ги получи лично от мафиота Кобзон, но така стаа, че колата на Пешо Мъката бе приплескана между два ЗИЛ-а, а документите за банката са били изчезнати. Така става при бизнеса с руската мафия, да не цитирам нашия престолонаследник, който искаше да купи мобилна мрежа в Русия или сина на влезлия в мафиотски сношения с руската мафия треньор на ФК Славия или пък дъщерята на бай Тошо, дето се бе сезирала върху траките, а не върху руснаците...

    Мафиотът в категория сериозна музика пък е Гергияв, а когато го сполети успението му, ще го наследи Мацуев. Има една реклама на безиностациите на олигарха Медведев, „Газпром”, на чиито фон Гергиев дирижира. Гергиев е толкова муззикант, колкото полк. Гундяев е вярващ и колкото ашия президент работи за страната си.

    В Русия работят много малко големи руски музиканти. Те напускат Русия и отиват по света, голяма част от тях са в Лондон, където те имат статут на музиканти със свободна професия. Канят ги тук и там, те се изяват по света, от това живеят. Такъв е напр. Кисин. Има руски певци и певици по света, балетисти и балерини, диригенти. Естествео е между тях да има и мафиоти, цитирам едно име, Нетребко. Един друг феномен се забелязва с руските млади музиканти – на конкурси се извисяват млади велики изпълители и година-две след това, те са преминали зенита си. И тук цитирам едно име, Данаил Трифонов. А музикатинте с разширявае на познанията си променит концепцията си към разлчиите автори и произведения, стават още по-добри съавтори по време на изпълненията си. А тия увехват...

   С балета полрожанието е още по-зле. Държавата нняма пари, парите са при олигарсите, те спонсорорат Большой театр. Но за тази си дейнност балеринните на театъра са длъжни да се изявяват при олигарсите като проститутки. Която е неразположена, ще танцува, която не – отива на волна програма. Всичко им е въведено на комвпютъра при директора на театъра, отказ означава уволнение. Заради този скандал заляха балетмайстора нна театъра с киселина. След десетки операции на лицето той прпилича на прлашило, загубил е и над 90% от зрението си. Друга една балерина – няма да цитирам името й, много е известна, почти на 40 е -пък започнала свой бизнес. Взема на вечер от олигарх по 15000 долара. Оправиха я на бързо и нея – снимаха я как се изшибва с един олигарх но така, че олигархът е скрит, но пък се вижда татуировката на едното й рамо. И я изхвърчаха от театъра и от обслужващите олигарсите.

   И накрая още нещо за заетите около музиката руснаци. Един от най-големите музикнанти а Европа, Еужен Изаи им гостува в Петербург, те му крадат цигулката, един страхотен Страдивариус. Имало е и други такива случаи и макар след векове цигулката се открива някъде, почти винаги в Америка. Тази обаче не е открита, а обяснението е просто - при гражданнската война е изгоряла в някой пожар. Руснаците нищо не могат да създадат, да произведат, поради това тяхната линия е заграбване на чужди земи и нарооди, които те ограбват. Затова страната им бива ннаричаа Империя на злото. Те нищо добро е могат да направят. Дори хората на изкуството не могат да ги облагородят. Давам пример с вилоннчелиста Ростропович, когото Брежнев изгонни от СССР. Натовариха го на еди саамолет, на летището в Цюрих го изритаха по стълбата, но не счупиха виолончелото му, едно от най- добрите на света. Изгонвайки интелигенцията от страната си, кой ще въздига духовно пропойците, крадците и бандюгите в нея?

   И накрая за бъдещето на културата в путинова Русия:

   Путин сега ще прави ракети за ПРО, които ще бъдат интелигентни и ще поразяват всяка чужда ракета, а може би и този, който помислюва да стори нещо с вражеска ракета на най-щастливите хора на земята. Това са приоритетите на болния му мозък, да изправи в мирна закана ракети срещу врага, който иска война.

   Да е чул някой да е казал, че ще направи нещо за културата на Русия?

    Ще приложа линк с 10-а симфония на Шостакович, в която той пита нещо подобно – А сега накъде?

     И няколко актуални снимки.

     Приятно запознаване със статията! Разбирането й ще бъде по силите на малцина.

   
     И накрая един мой силует върху планината Копрен. От снимката изглежда, че нямам нещо общо с музиката, но не е така - тя присъства в живота ми почти 70 години.

image



    





Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12184748
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031