Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.02.2019 00:15 - ЕДИН "НЕ ВЛИЗАЩ СЪВСЕМ В СТАНДАРТА" ПОСТИНГ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3671 Коментари: 2 Гласове:
6

Последна промяна: 28.02.2019 13:27

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
  

                         МАЛКО  В  СТРАНИ  ОТ  БЛОГА

 

   Аз имам разни странни дарби, съвсем скромни, които и до сега откривам в себе си. Една от тях е да мога да правя красиви зидове с камък, известни като декоративна зидария. Предпоставка за това е погледът ми върху натрупаните камъни, кой с кой ще се съеши, какво да се откърти от камъка, за да добие той лице, кой камък да се приспособи за ъглов, как да се заклещват камъните един в друг, за да бъде зидът монолитен. Никой не ме е учил как става това, но установих, че го мога, дори намирам грешки при работа на майстори  по градежа им с камъни или техни некрасиви изпълнения. Ходя по планината, виждам две къщи с останал само каменен зид от тях. Единия, изпълнен като от поети, другият – любителски. Пред очите ми е един зид на къща в с. Скакля – образец, който трябва да се снима и да се показва на учениците н техникума „Хр. Ботев”. При стоежа на медресето до Биволяне сакълдисах майсторите първо с това, че зидът им има пропуски и второ, че им казах от къде са взели камъните. И по покрива им посочих доста грешки. Съгласиха се се мен, но ми казаха да си мълча пред сайбията, възложил им работата. 

   На възрастта на башата на Исус Христос, по професия дърводелец, установих че имам дарба и да реставрирам дървени предмети. А да правя нови  това е старо мое хоби. Технологиите за работата с дърво сега са съвсем различни от някога. Вече разполагаме с всякакви лепила, типли /дибли/ по стандарт, винтове за дърво, бормашини, шлайфмашини, машини тип банциг, штрайхмус, абрихт и всякакви други все с немски наименования, защото германцците са ги измислили. Разполагаме и с трундове и лакове, които ни разрешават боровата дървесива да я правим да изглежда като черешова или друга. Но трябва и още нещо – да знаеш как и да умееш да постигнеш каквото си започнал. Трудно е, това е творчески процес, но носи голяма радост ако успееш и со доволен от постигнатото. Което не винаги се получава…

   Има много предмети на изкуството, които хората, придобили ги по наследство не ценят, считат ги за нерационални, немодерни и ги изхвърлят, заменяйки ги с нови от пластмаси, талашити, фазери. Да се реставрират старите предмети от дърво изисква много труд и умения, защото каквато и да е повредата по старинния дървен предмет, тя може да бъде отстранена. Има много възможни начини, като важното е намесата да не личи. Мисля си, ако живеех в Америка щях да работя като реставратор, защото там предлагането /извърлените предмети, произведения на изкуството/ е толкова голямо, че ще се чудиш какво да предпочетеш да му дадеш още един живот. Имам там приятел с немски произход. Цялата му къща е с реставрирани мебели, всичко направено с много изискан вкус и много долари.

    Вече повече от месец се съсредоточих върху едни много сериозно повредени български столове тип виенски, с детайли от варен /пропарен/  бук. Възстанових ги, но малко промених конструкццията им, защото на ръка не може да се направи това, за което са необходими шаблони, щампи. Част от столовете станаха споерд мен по-хубави от оригинала, за друга част не ми се получи. Причината е напрежения в частите от варен бук в резултат на намокрянето му, което води до изкривяване на конструкцията. Не ми се удаде да компенсирам  навсякъде напреженията на отделните детайли.  

     Поради тази ми заетост нямам време за мои неща в блога - чакат ме много хиляди снимки с красоти от страната ни - и помествам чужди, които са ме впечатлили с нещо, според мен значимо, важно. Давам за пример интервюто на Алекс Нестор. Няколко щриха са му необходими, за да облрисува положението в Канада, САЩ, Китай и други страни. Този път почти нищо не казва за Русия, коята в разговор пред мен той е описвал, зещото е работил там на много места – от най-затънтените до Москва.

   Гози път ще поместя в блога си  Обръщението на г/жа Александрина Пендачанска към приятелите й от ФБ. Тя е изключителна личност не само като певица и артистка, за мен тя е олицетворение на съвършенството. Казвам това като човек, който я познава още от Музикалното училище. Тя е достатъчно позната у нас и по света, за да пиша нещо за нея. Помествам нейното Обръщение към приятелите й от ФБ, защото /за мен!/ то е характерно и с нещо друго – речта й. Не само защото е певица тя говори по особен начин, аз считам речта й за синтез на днешния български език. Аз съм доста „голям” и съм имал контакти с предишното поколение, което говори един друг български език, характерен за тяхното време. По речта на тези хора се виждаше, че те принадлежат към едно време, това преди моето, отминало, но съхранено в езика им. Давам пример с речта на бабата на Александрина, една изключително интелигентна жена, на Вайсенберг, когато говори на български, на сестрата на цар Симеон, но най-вече с речта на  царица Йоана.

   Днес речта ни се е изменила много, но интелитентните хора отново са прехванали духът на предците си и речта им им носи и богатсвото от миналото. Такава е речта на Александрина Пендачанска, на нейната приятелка Хилда Казасян, има и други, за съжаление единици. Те првят впечатление, защото днешният български език, наситен с чужди и просташки думи не звучи, за което допринася и все по-ниската масова култура на хората, които не разбират колко важно е как се изразяват,  общуват. Речта на човека трябва да бъде както песента – да има между думите където трябва пауза за поемане на дъх, градация на мислите, ударенията да бъдат поставени където трябва. Те са вмного важни. Не умеещи да поставят ударенията днес говорят по ефира, което пък говори що за ефир имаме.

     Аз има специален усет към речта на хората, за мен тя има тоналност. Отклоненията от основната им тоналност ми носи информация за емоцшоналното състянието на тези хора, за душевното им равновесие. Това особено важи /за мен/ при прочита на стихове и ще дам един пример – всичките стихове на Ясен Ведрин ги възприемам в античната тоналност си минор. Разказите на Н. Хайтов пък възприемам в ми бемол мажор. Ще се ограниича само с тези двама.

    Писаното слово също ми звучи. То дава информация за личността, която го е написала. Особено чувствителен съм и към диалектите, към които имам ентерес и слушам хората как говорят много внимателно. Диалектите счтам за богатство на езика ни, докато други хора се дразнят, че тук и там говорели меко. Това е част от езиковото ни богатство според мен. Спомням си, в Лос Анжелес се заговорихме с една дама, на която след първото изречение казах, че е русенка. Другите неща не казах, но езикът издава не само произхода, а и професията. Твърде леко е да се разкрие професията лекар, юрист, музикант и доста други.

 

    Помествам Обръщението на Александрина към приятелите й от ФБ не само заради това, което тя казва на приятелите си, но и заради звученето на нейната реч, за мен символизираща изказа на интелигенцията на нашето време, към което тя принадлежи.

    Само тези, на които писаното слово звучи както не мен, ще ме разберат.

    Обръщевието е публикувано във ФБ в профила на Г/жа Пендачанска. Не можах да го прехвърля в оригинал, направих си труда да го препиша и така го публикувам. Заслужава си! Когато преписвам някаква статия, която ме е развълнувала, усещането е доста различно от копирането.

    Този мой труд показва уважението ми към тази наша голяма артистка, гордост за страната ни. Хубавото е, че за разлика от други наши големи музиканти, които имаме дооста по света, понякога тя се изявава и в България. Моето пожелание е това да става по-често!

 

      Скъпи приятели!

      Първо да сподиеля, че животът извън и без ФБ е прекрасен и горещо го препоръчвам. Нямате представа какво си причиняваме тук, колко по-добре се заживява, че и по-свободен и добър човек става, когато се махне!

      И бързо по темата, защото нямам търпение отнова да затворя всичко тук.

      Наскоро турнето, с което отбелязах 30 годишнината от началото на кариерата ми, бе номинирано /не знам как стават тези неща и благодаря/ от Площад Славейков за Културно събитие на годината.

     След това бях номинирана за не знам кой пореден път /поне между 10 и 20/ за Музикант на годината, за което също благодаря!

     Моят любим мъж Nayo и моята любима учителка менторка, самата тя забележителна пианистка и леля Antonina правят абсолютно всичко възможно , агитират, пишат постове, само и само моя милост да спечели! Няма какво друго да кажа, освен БЛАГОДАРЯ ВИ, скъпи, любими, обични мои, най-скъпи хора!

     В процеса на цялата тази надпревара установих няколко неща:

     Първо, че всички електронни гласувания, освен ако не са регулирани от предварителна регистрация чрез потвърждение на имейла, както наскоро Да, България проведе предварителните си избори, са манипулируеми, ирелевантнти  и подлежащи на измама.  Оказа се, че има начин да се гласува многократно – и чрез фалшиви ІР адреси, и черз различни провайдери, wifi и т. н. Което в крайна сметка обезсмисля , ама напълно обезсмисля каквото и да е гласуване и състезание.

     Със сигурност големият обем гласували е истински, хората си правят труда, отделят от времето си и автентиично подкрепят предпочитания артист. Това не може да се отрече и всички трябва да сме благодарни на тяхното усилие.

     Въпреки това манипулациите са възможни, видях и ми показаха как това става, и ако аз, оперната певица то разбрах, може да го разбере всеки.

    Така! С това не искам да подценя честта, която ми е указана, нито победите на музикантите, които са спечелили - голямата част от тях са артисти , които заслужават, които познавам и ценя високо, нито искам да подценя усилието на хората, които се опитват чрез такива анкети да развиват и раздвижват българската култура! Но иима още какво да се направи, за да се подсигури сигурността и гарантира честността за постигане на крайния резултат.

     Сега нито победата, нито загубата са истински.! Въпросът дори не стига до това кой има повече роднини и приятели и дали ги е мобилизирал /също абсурдно условие за да изберем най-добрия сред нас/, а до това дали и доколко е наясно  със съвременната комуникационна техника.

       Според мен цялата система е компрометирана и победата  и загубата са еднакво незначещи нищо!

        Второто нещо, което разбрах и то за мен беше по важното, е, че на този етап от живота ми след всичко, което е минало през гласа, главата и сърцето ми, вече нямам нужда от никакви състезания! Нито ми се състезава с хората, които уважавам и ценя, които са на моето или по-високо ниво, нито с тези, които не са!

        Тези външни признания са необходими за младия човек – за да натрупа необходимия опит, самочувствие, горчилка, победи и разочарования – съставките, необходими за узряването на артиста. Идва един ден обаче, в който нищо, идващо от вън не може да допринесе или отнеме най-важното – да знаеш кой си. Днес нито критиката ме разстройва, нито признанието ме радва както преди.

Единственото важно за мен днес остава вътрешнотоо ми удовлетворение или яд, в зависимост от МОЕТО усещане дали съм си свършила добре работата или не и най-великото, най-важното и единствено истинско признание – публиката, обичта и връзките между сцената и притаения дъх в залата!

     Тя не може да ми бъде създадена или отнета от никаква номинация, гласуване, награда, медал, ваза ии значка! Именно заради това изтеглям номинацията си от тазгодишното  и всички следващи издания на Музикант на годината, както и категорично забранявам и отказвам името ми да бъде включвано, добавяно, номинирано и т. н. във всякакви класацции, допитвания и пр. в сферата на музиката, култуурата и извън нея.

    На всички, дали своя глас желание, усилие, време и помощ за да ме видят победител в това или което и да е състезание – благодаря ви с цялата си обич! Благодаря Ви от дъното на душата си, която ще Ви разкривам и отдавам всеки път в оставащите ми години  на сцената, където най-истинското за мен признание го давате вие и единственият възможен победител е изкуството

 

     /Б. м. ! - На края на Обръщението има едно сърце,

      Б. м. 2 – „Не влизащ съвсем в стандарта”, така ми казваше Н. Хайтов, мой приятел, спомних си за него…/

 

 

  




Гласувай:
7



1. wonder - КОЛКО МНОГО ИСТИНИ!"Сега ...
27.02.2019 13:29
КОЛКО МНОГО ИСТИНИ!
"Сега нито победата, нито загубата са истински!"... И "НЕ ЗНАЧАТ НИЩО."
Хахаххх... браво на любимата Джиджи!
Сега разбра ли защо не ме интересува никоя смешновата Глория мунди и защо не правя представяния, не участвам в конкурси и не публикувам в пресата. Ей това е истината - Любовта на поглъщащият Изкуството ти Духовен Човек!, за който твориш от сърце и душа. :)))
цитирай
2. planinitenabulgaria - След премъдростта
27.02.2019 15:37
wonder написа:
КОЛКО МНОГО ИСТИНИ!
"Сега нито победата, нито загубата са истински!"... И "НЕ ЗНАЧАТ НИЩО."
Хахаххх... браво на любимата Джиджи!
Сега разбра ли защо не ме интересува никоя смешновата Глория мунди и защо не правя представяния, не участвам в конкурси и не публикувам в пресата. Ей това е истината - Любовта на поглъщащият Изкуството ти Духовен Човек!, за който твориш от сърце и душа. :)))


"Страна, която не цени творците си е духовно камикадззе!", сега си записвам и още една:
" Ей това е истината - любовта на поглъщащият Изкуството ти Духовен Човек!, за който твориш от сърце и душа"
Сигурно ще последват и още...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12182281
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031