ПАРТИТА ОПУС 2562
ПРЕЛЮД
Отвоори ми се прозорец - от понеделник до петък съм свободен. Аз винаги съм твърдял, че съм свободен от Девети септември, но тогава получих основната си свобода. Малките свободички, които понякога получавам като Божий подарък превръщам в творчество и те ми носят голяма радост. Разбира се, че ще отида на планина.
С радостта до тук, защото в последните години всеки път преди да отида някъде дълго мисля накъде да поема. Не останаха вече места по планините на България, които да не съм посетил, поради което започнах да посещавам само местата, които са ми любими. Не ги изброявам, защото това са най-дивите и непознати части от планините, където освен аз друг турист едва ли стъпва. Но и любимите ми места също са много, а с това и решенията ми стават все по-трудни. Има планини, които аз наричам силни за мен и които винаги ме привличат. Но и те не са малко. Задачата ми се усложнява и от обстоятелството, че сега имам автомобил, който е много икономичен и мога да го стациониирам на база, доста отдалечена от София. Не е все едно автомилът да изразходва 7,5 л. гориво на 100 км или 4,05 л.
Преди ме беше лесно - тръгвах към една от планините, които още не бях упознал. И в строг ред ги упознах. После започнах да посещавам само любимите си планини. Те пак си остават мои планински любови, но към коя от тях сега? Само три дни ми остават да мисля и както американците казвам: Нямам идея…
ГАВОТ
Не съм създаден за разбойник, но сега ще споделя една такава моя постъпка, при която извърших нещо подобно. нНе го нариичам разбойничестване в планината, по невинно е:
Преди доста години бях по долината на р. Темщица над с. Топли дол. Исках да намеря римския път от селото през планината, който се спуска към с. Мартиново, но не се получи. Всичко бе така обрасло, да се върви по него бе невъзможно. Разходих се по притоците на реката, които се спускат от долината между върховете Вражата глава и Миджур. То водопади, то вирчета, издълбани в скалите, приказна местност. Римските пътища тук са като мрежа. Има и римски пътища до рудници, в които се е добивала мед. Рудниците са се срутилии и затрупали, но до входовети им достига римски път от най-тесните. Там надеждата ми, че този път ще продължи към централното било на Балката свършваше.
Денят мина неусетно, слънцето отиде доста на запад и тръгнах обратно. Бях решил този ден да се къпя и носех със себе си един домашен сапун. Вирчета и водопади навсякъде около мен, но водата студена. Трябваше обаче да се изкъпя, защото денят бе много горещ, по мен се бяха налепили тичинки, финни листенца и тревички. Студена е водата, но няма как. Тук е доста високо.
И изведнаж пред мен – къща обитаема, на ливадка до брега на реката. Потърсих хората да им се обадя, няма никой. Тук къщите не се заключват, така е било у нас преди стотина години. От къщата пътечка води до реката, тръгвам по нея. И пред мен един бидон от 100 л. със слънчева вода, качен върху една скала. В една скална тераска под него имаше прибори за къпъне - шампоан, женски гребен, гъбест камък за стъргане на кожата на петите. И от бидона се спуска маркуч. Качих се на скалата, пипнах бидона, водата затоплена от слънцето. Без да му мисля веднага се изкъпах, но с топла вода къпането спори. Тичинки, слепени със сол за тялотоо ми, косата ми – станах чист като тромпет. Много бързо свърших операцията и понеже съм отговорен човек, с кофата до бидона го напълних отново. От неудобство, че ползвах водата на хората оставих там сапуна си. Тръгнаваки се чуха гласове някъде от високото, хората се прибираха от планината в дома си.
Ами сега? Набърза продължих надолу по реката, не ги видях, това означава и те мен и се замислих: Какво ли ще си помислят хората, като пуснат водата от бидона по маркуча. Не можа ли тя да се затопли за цял ден, а е останала точно толкова студена, колкото и тази в реката. Обяснението ще го имат, когато видят сапуна, който не е техен. Дано сапунът, който им оставих да е компенсирал кражбата на затоплената им вода, с която те щяха да се изкъпят. Иначе всичко беше точно. Изразходвах им водата, но им напълних отново бидона. Само че с вода, притежаваща само един недостатък – толкова студена, че не става за къпане…
Сега малко за произведенията в музиката, носещи наименованието Партита:
Това е музикално произведение от времето на предкласиката, съставено от различни части в една и съща тоналност. Ако частите са танцови, прозведението се казва Сюита. Сюитаата може да бъде за някакъв инструмент или за оркестър, докато партитата е само за един инструмент. Първата част на партитата е въведение към нея, а в партитата има два облигатни танца, испанският Сарабанда и английският Жига. Сарабандата е лиричнита част на партитата, а жигата – нейният полифоничен финал. Останалите части са измежду немския танц Алеманда, френския Куранта, но имаа и други – Гавот, Менует, Лур.
Ще приложа в линкове две от най-известните партити от света на музиката, които намерих в блестящи изпълнения.
