Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.01.2017 22:12 - И МЕГАМАХАЛИТЕ ЦЕРЕЦЕЛ УМРЯХА...
Автор: planinitenabulgaria Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1887 Коментари: 3 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                                                       С посвещение на г/н Сашо Горов:

                 И  МЕГАМАХАЛИТЕ  ЦЕРЕЦЕЛ  УМРЯХА…

     

    Преди да заживеят хората в градовете, те са били разпределени из цялата страна равномерно. Живеели са дори там, където може да се живее само през лятото, напр. във високите ни планини.. Кърджалийството нанася жесток удар на полските селяни, които са били сравнително богати, а селата им са били леснодостъпни. Жестоко са ударени и градовете с развито занаятчийство, където е имало богати хора. По-малко са пострадали, а има и изобщо непострадали от кърджалийството села по планините, съставени от много и разпръснати на голяма площ махали с поминък животновъдство. Хората в тези махали са живели много тежък живот, който е минавал на два етапа – лято и зима. През лятото се работи, събира се храна за животните, през зиматахранените от стопаните животни хранят стопаните си. Снегът затваря хората по населените им места. Чак в края на март връзки с останалите села и махали отново са ставали възможни. Който се е разболявал от нещо сериозно, вече го няма. Останало е най-здравото, жизнеспособното, което носи гена на нацията.

   Кърджалийството подмина тези региони, където хората са водили най-тежкия живот, но ударът, който ги съсипа дойде доста по-късно. Нанесен им бе по време на сталинската колективизация на страната, която сложи край на хилядолетната им история на планинци животновъди.

     Човек като мен, който познава тези места и е имал контакти с такива хора може да прецени как са живели те някога. Колкото и надалеч и на високо от останалите хора на страната да са били те, те са участвали в живота на страната си и тя от своя страна е правела за тях каквото може, твърде скромно тагава.  За да облекчи донякъде бита им и да имат планинците пазар за продукцията си, правителството на България след Освобождението формира трудови войски, които строят пътища, водопроводи, обществени сгради, подпорни стени, бентове, срещу ерозията. Майстори тогава е имало много, работливи момчета – също. Така те са се учели от майсториите на занаят – зидари, каменари, мазачи, покривджии и др. Старите хора до днес припомнят за най-добрите години на селата в България, от 1932 до 1938 г. Продукцията на хората се изкупува от държавата по гарите, товари се на вагони и заминава за Германия. От там пък идват финансови средства за разплащане със селяните, за инфраструктура, за кредити на затаятчии, които правят най-качествените в Евпора тогава лопати, кирки, ръчни колички, това се е тъпсело тогава. Лозарските ни ножици са отстъпвали пред германските и шведските, аз имам такава. Поставят се основите и на преработващата промишленост – строят се мелници, маслобойни, консервни фабрики, също за сапуни, за трайни колбаси. Всичко отива за Германия, която е 10 пъти по-голяма от България, но Бълария може да я храни. Проблем за транспортиране у нас тогава е била произведената свръхпродукция, напр. милионите тонове жито в Северна България. С волски илии конски каруци превоза на тези планини от стока е бил невъзможен. Поради това се строи теснолинейка през Златията от Червен бряг до Оряхово. Не смо зърно е превозвала тази теснолнейка до големия влак. Тя е возела яйца, къспе, овчи тор, кожи, вълна, Теснолинейката пък от Велинград вози дървен материал и животински стоки.

    Да напомня за новата история на теснолинейката в Северна България. Един министър на Иван Костов я закри за да има товари за тировете на сина му, а релсиите продаде за скрап. Имаше един останал консервиран парен локомотив Хеншел от нея, и той беше изчезнат. То толкоз метал има в него. Имаше много парни локомотиви резерв на гара Вакарел, изчезнаха ги и тях. В релсовия склад на с. Ялботина имаше планини от руски релси суперкачество. Всичко окрадоха по план.

    И така от кърджалийството махалите от планиана не пострадаха, те бяха „привилегировани” и по време на турското иго, защото нямаше как да се събират данъци от животните, наречени беглик. Иди ги търси, брои и събирай пари за тях. Нов тласът на тия горди планинци,  водещи най-тежкия живот в страната, даде царуването на цар Борис ІІІ. Продукцията на тези хора бе важна в стратегията му за развитието на страната. А тя би наистина добре – с конвертируем в света лев, без кредити от големите държави, в готовност да изнесе селскостопанска продукция във всеки момент. Деветото турна край на този начин на живот, защото сталинската колективицация ако в селата отне земите на хората, в планината същата тази колективизация одържави горите, ливадите, животните и така поминъкът на хората по местата, където те живееха стана невъзможен. Те напуснаха родните си места, отправяйки се към града, където имаше работа.

    Един такъв огромен мегакомплекс от махали, близо до София, който излъчва носталгия по миналото е Церецел. Само който го познава има представа какво огромно нещо е този регион, наречен Церецел заради естествените си церови гори – села сред церовата гора. Центърът на този комплекс е долиината на р. Дълбочица, но махалите му обхавщат огромен район – от към София в него влизат селата Кътина, Балша, Градец, Царичина / не изброявам всичките/ от към Искъра са селата Ромча, Владо Тричков, Реброво, Томпсън.  От запад са селата Чибаоовци, Свидня, Дръмша, Дреновеец Раниславци, с. Понор, Беледие. Един планински микрокосмос. Площта, която описах е вероятно колкото площта на София в рамките на околовръстното шосе. Познавам този мегакомплекс от 1965 г. Пред очиите ми той се срина, днес той е мъртъв. И умирането му стана пред очите му, и грабежа на изоставените къщи от свогенските цигани, , както и на тези с временно пребиваване. До днес пред очите си имам няколко престъпника, закачулени, но видно, че са цигани, които хората наричат разузнавачки. Срещнах ги при махалата Краве село, без да се съмнявам ни най-малко, че набелязваха къща за грабеж. Тези срещи са по-опасни отколкото да срещнеш мечки, закото това е среща с подлостта, с уродството, която може да завърши с летален край. Такива срещах и над с. Луково, сваляха ламарини от къщи и мрежи от оградите, срещах ги и над с. Войнеговци. Нима не знаеше полиицията за тези разбойници, нима не можеше да ги хване, та ги остави да съсипят всичко на тези скромни и работливи хора, съградили всичко тук с много труд и мъка -  материалите са изнесени на гърба на кончентата им или на техните. И да им издърпаш желязото от къщата, която знаеш, че след това ще падне. Все едно да удариш баба с метална тръба, защото е получила пенсията си.

    На някоолко пъти тази зима преминах от с. Томпсън до с. Чибаовци, където правя връзка с автобус за връщане. Село Томпсън е изкуствено село, такова не е имало на това място до построяването на ж. п. линията. Къщите са били горе по махалите, а долу в уширението на реката е било зимното пасище на искърското сиво говедо, което презимува покрай Искъра без да има нужда от обори. И Томпсън умира. Споменавал съм за двамата най-големи крадци от Томпсън, Зъбето и Първан. Май само с тях може да се похвали селото днес. Много спомени имам от тук, от селото съм се качвал къде ли не..

    Джипове с ловци и бракониери на дърва ми првят път чак горе до седловината при с. Чибаовци, през която минава пътят от с. Царичина към Своге. Ползвайки този път аз преминавам през сърцевината на село Церецел, където бе кметството, а в съседство с него кръчмата. Възрастни и по-млади хора прекарваха по цял ден в кръчмата. Кръчмата-магазин вече е изоставена и почупена. Тази дисциплина се упражняваше после в кметството след това. Докато не се се руши и то. Един ъгъл от масивната сграда вече е паднал. Изоставени са и къщите, където през лятото идваха и оставаха през топлите месеци възрастните хора, изселили се на времето от домовене си. Има цели кварталчета с една-две стари къщи, грохнали, и чудесни нови къщи до тях. И те се изоставени вече. Наследниците на тези имоти сигурно не виждат никаква перспектива да идват тук – тук дори интернет няма! – и може би не знаят за тези къщи, че са техни въобще. Павой ги е обвил, свлекли са се покриви, паднали са стени. Колко труд е хвърлен тук напразно. Тези къщи изникнаха някъде след 1970 г. по постановление за даване на пустееши земи на желаещи да ги облагородят и с негласно разрешение да построят някоя лека сграда. Тези превърнали се в пустещи зема бяха накогашните градини и ливади на хората, днес келемета. Тогава изникнаха тези къщи, между 1970 и 1975 г. Толкова ентусиазирани бяха хората, че си направиха и пътища до микрокварталчетата по които през лятото можеха да пътуват автомобили. Днес от пътищата стърчи подраст, къщите са обвити в павой, обградени са от дървовиден бъз. Възрастните хора са починали, никъде наоколо не дими комин. Този планински рай, където е кипял живот хиляди годинии, днес се ползва за ловно бракониерство, за горско бракониерство, за средна престъпност. При нея няма убити, макар да има изключения, но пък има съборени сгради заради взети метални асти от консртукциите им за скрап…

    В съзнанието ми изникна спомен:

    Преминаавам през една гора и излизам в гръб на двама млади мъже. А те били престъпници от с. Томпсън, близнаци, убили баба при грабеж, извършили стотици грабежи. И пак късмет – полииция бе заобиколила района и нямаха време да се „разправят” с мен, защото не знаеха какъв съм. Описах ги на полицаите, смениих и маршрута си за прибиране, който казах на разбойнициите, че ще ползвам.

   С все по-голяма мъка не само за този край оставам след разходките си. Някога – българи из цялата страна, разпределени навсякъде. Добри, работливи, честни хора. Днес – хората са предимно в града, зависят от пазара, от работодателя, несигурни са в утрешнияа ден, завиисими са излъгании от политиците, не могат да бъдат свободни хора, което значава да зависят от себе си.  А тези обезлюдени територии стават ничии, престъпноста дори ще изчезне от тях, защото те останаха голи като тупани, от които нищо повече не може да се смъкне. Пиянищата по гаровите пиячниици вярват, че генералът /Радев/ и лейдибоят /Нинова/ ще премахнат бедността, ще прекърщат престъпността, /б. м. към която те се неотменна чадс/, ще държат на нтересите на страната, а не чуждите интереси и така американците няма как да ни грабят повече. Може би и аз ако порна /изпия/ кило ментерикиа, на същото мнение ще съм. Но не бих желал да променям мисленето им, да им кажа, че така, както вървят нещата, те ще са последните жители на този регион.  Тази зима не видях никъде вълчи следи и обяснението ми е просто. Никакав животни няма вече тук. Няма селяни с домашни животни, няма дивеч, ловците го избиха. Вълците са напусналии този регион, дори за тях той е неперспективен…

    Понеже съм буден и чувствителен човек, тези процеси, протичащи край мен десетки години не ми убягнаха. Благодаря на Бог, че познавах един край оот България, където хората живееха но законите на ХVІІ век /Източните Родопи/. Еб.. му вайката. Благодаря, че станах свидетел на живота на каракачаните, и на тях им еб..  майкаата. Станах свидетел и на живота в огромната Софийска планина, поне 4 пътии хо-голяма по плащ от Витоща. Промените, които станаха и на които аз бях и съм свидетел не считам за разумни, те бяха следствие от окупацията на страната ни от СССР, от заразяването ни с брадатат спирохета на Маркс, оставаща още в организмите на доста хора. При заразяването с тази спирохета на хората бе отнета собствеността, така те се превърнаха от свободни, горди хора в градски боклуци, а обратният път на децата им към село е невъзможен. След смъртта на Сталин великият творец Шостакович се замисля, защото вижда, че СССР не е за никъде и замисля великата си Десета симфония. Колкото и сериозна да е тя като симфония, аз мисля, че тя е донякъде и програмна и поставя въпрос: А сета накъде?

   Отговарям на Шостакович с отговора, валиден за нас впомента:

   На никъде!!!

   Защото какво ще стане с България, когато всички хора от махалите, селата и малките градове се преселят в 4-5 града на България? Останалата площ на страна или не е нужна на България или пък й пречи. Ак на една страна не й е нужна територията й, има ли тя бъдеще?

    

 




Гласувай:
7



1. sande - За кого бие камбаната? Камбаната бие за всички!
26.01.2017 11:26
" А сета накъде?

Отговарям на Шостакович с отговора, валиден за нас впомента:

На никъде!!!

Защото какво ще стане с България, когато всички хора от махалите, селата и малките градове се преселят в 4-5 града на България? Останалата площ на страна или не е нужна на България или пък й пречи. Ак на една страна не й е нужна територията й, има ли тя бъдеще?"

***

Картината, която си нарисувал със замах, Коста, е истинска. Истинска и страшна! Тя има не само страшно минало, но е апокалиптична. Ще се съберат българите в няколко по-голями града като на помен, след което и те ще си заминат. Децата и внуците ще се разбягат по чужди краища.

Няма по-голям грях от този да си оставиш земята. Както казваш с болка, от изоставената земя бягат и вълците.

Нямам думи.

Гледам по телевизията Парламента с народните избранници. Шишкави, мазни, ухилени, делови, самодоволни, нахъсени за власт.Това, което разказваш не ги интересува.

Благодаря за посвещението!




цитирай
2. rosiela - Хубав въпрос
28.01.2017 20:09
задавате накрая, Коста, но къде е отговорът?
цитирай
3. planinitenabulgaria - Отговорът е:
28.01.2017 22:54
rosiela написа:
задавате накрая, Коста, но къде е отговорът?


НЯМА!!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12181435
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031