Та за тях аз си кътам кандилото.
                                                                 В малко пламъче лъч да блести.
                                                                 Щом залезе светът, там, зад билото -
                                                                 миг след него ще грейнат мечти.  

      ДОБРЕ  ЗАВЪРНАЛ  СЕ  В БЛОГ. БГ, ВЕЛИКИЙ  ПОЕТЕ!

 

    Блог. бг не е същият, какъвто беше преди 5 или 10 години – тогава беше много по-добър. Промените по света, които окачествявам като победа на злото над възвишеното и доброто, нахлуват в медиите, в социалните мрежи. На тези промени не се поддадоха най-честните творци, които смислено и неотклонно вървят по земния си път. Те знаят в коя точка от него се намират и какво могат да направят за хората, за да им вдъхнат вяра, че доброто ще остане, че единствено животът по Божиите закони има смисъл и носи радост въпреки трудностите. Тези творци ще останат в душите на хората като класици, от които ние трябва да се учим. Те пишат за нас -  да осмислим живота си, да се опитаме да го направим по-мъдър. Такъв творец беше поетът Стефан Главчев в Блог. бг, такъв си остава и сега след завръщането си. Защо се завръща – отговорът дава той самият в стихотврението си, което помествам.

    Добре завърнал се в Блог. бг, Великий Поете!

 ПЛАЧЪТ НА ПОЕТА

 Не търсете у мен черногледия,
уж, че гледам с очите си зло.
Аз не съм ви щастливата медия
зад прозрачното тънко стъкло.

Но съм плач, сътворен от въздишките,
който в рими се рони пред вас.
Нося в себе си слово за низшите,
покрусени от вълчия бяс.

Като камък, захвърлен към пъклото -
тъй върти се безбожният свят,
и на бедните хорица мъката
се превръща в зловещ Голиат.

Боздуганът им носи крушения,
а ботушът ги смазва, руши.
Премълчават скръбта си лишените,
а сърцата бутилка теши.

Като наниз от тъжни разкрития
битието е втора ръка.
Няма гладният вяра от сития,
нито злият в окото треска.

Полудял херувим с богофобия
е затиснал души с похлупак.
И живеят в държавата Робия
слепи роби под крепостен мрак.

Та за тях аз си кътам кандилото.
В малко пламъче лъч да блести.
Щом залезе светът, там, зад билото -
миг след него ще грейнат мечти.

Като глътки за жажда неистова
Бог ще плисне Небесния мях
и ще свършат последните листове,
над които сълзите си лях.

                                               Ведролей

 

 

     Музикален поздрав по случай завръщането с нещо много велико!

     https://www.youtube.com/watch?v=vSGKhzpqgwY