Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.11.2016 10:38 - КРАЯТ НА ЧЪРЧИЛОВА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ - 2
Автор: planinitenabulgaria Категория: Лични дневници   
Прочетен: 867 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

   Въведение:

   Вече твърде рядко в медийното пространство се поместват статии, които правят смисъл, които истинно обясняват причините за трудностите, които светът днес изжвява. Вместо това телевизиите, радиата и нетовете са заляти с простотии, които съзнателно се измислят от различните централи и имат за цел да подвеждат и лъжат необразованите хора, да опростачват подрастващите. Визирам едно двадесетина годишно „шоу” на наш активен борец за задкулисието, но има и много такива популистки предавания, поръчани от партиите на „националистите” или от агентите на чужди държави с партийни централи в България, турнали за параван на противоотеческата си дейност в абревиатурата си на първо място определението „българска”. В нетовете също цари ужас, съзнателно режисиран от различните Центрове. В тях опитват да ни попаднат на интервюта с професори-ментета – по същество деца-идиотчета, но с титли – на „статии”, които да се вклинват между създаваното от творци, за да бъдат те обиждани по този начин и отблъсквани от нетовете. Как би се чувствал един творец, написал нещо, достойно за класа Изкуство, да го турнат на Първа стрница между /напр./ един трол и един промит мозък, на когото дори не се заплаща за да пише простотиите си - той варира върху негова собствена тема. Обидно е и за тези, които ще надникнат в този сайт.

     Нетовете дават възможност на Центровете да управляват общественото мнение, да го насочват към мислене в някаква посока, желана от тях, предлагат му да чуе това, което иска, манипулират го и като резултат необразованите хора се подвеждат и при избори дават властта в ръцете на подлеците, които са в центъра на тази дейност. В това отошение най-могъщото средство за оказване на влияние върху мисленето и решението на хората днес се явява Фейсбук. Тази форма на общуване е така опасна за хората, както откриването на взривното вещество, намерило по-късно приложениее при всички войни, атентати, убийства. Активните мероприятия не само във Фейсбук, ползван от фейсбучките, както сега наричат преобладаващата част от необразованите жени и от фейсбукчиите - и те като тях - оставиха много оперативни работници без работа, защото тяхната работа вместо с командировки, рисковани мероприятия и др. подобни се извършва от нетовите работници, специализиирани да популират и да проституират по определени теми по приказ, превърнат по местата в заказ. Най-първите, които се ориентираха в тази дейност са службите на държавиите-примати, които нищо реално не могат да направят за хоората си, за света, за културата, могат само да тровят съзнанието на хората чрез нетовете, да не пропусна и друга тяхна дейност, да подмятат ракети.  На нетовете се приписва победата на Тръмп, защото простите хора искат начело примат, „направил” мноооооОооооого пари, на нетовете се дължи в значителна степен и победата на агентите на Путин, спечелии изборите за президент у нас и в Молдова. Не всички страни въпреки материалното си благополучие са с ниво на интелекта, което отговаря за жизения им стандарт, посочваам Италия, Австрия, Гърция, има и други, наа най-ниското стъпало е Гръция, хората в тези страни са най-подходящи за манипулиране чрез нетовете. Макар и с нисък жизнен стандарт, към най-податливите за манпулиране чрез нетовете е и България, защото интелектуалното ниво на хората пада и пада. Причината е навлизането в живота на страната на новото поколение след 1989 г, съзнателно опростачавано по различни линии по време на подрастването си с цел да не може да установява контакти с културните държави и то да потърси такива с държавата-примат, с която се разведохме тогава. Голяма част от това поколение е приело обяснението на истините с лъжи за нормално и то лъже, та с къса. А това означава изкривена ценностна система или липса на такава, което е много страшно, защото този признак вещае край на държавата. Държавата я има ако има умни хора, които държат за нея, а не граждани, превърнати от училищата и медиите в примати. Когато човекът има ценностна система, той има осъзнат път в живота, ако не, той се превръща в пазарен проститут, пазаран боклук или пълен боклук. В това отошение ние сме вероятно първи в ЕС по броя на безработните на глава от нтаселението, които и не търсят работа, не се женят, не се възпроизвеждат, но пък вземат помощи по разни програми, за безработни или неграмотни. Тези пълни паразити за страната ни са около 1/7 от общия брой на хората в страната ни. Такова нещо едва ли има другаде по света, но това е много лош предвестник, отново ползвам съветска дума.

  

    Една от статиите, която се появи и прави смисъл е тази на г/н Дянко Марков. В нея съвсем накратко е загатната ролята на Англия за положението в света днес. А това положение, което е взривоопасно се дължи на политиката на Англия в миналото /аз мисля, и сега!/, като посоките за пътя на злото по света и Европа са трасирани с „мирни” договори след  привършването на двете световни войни.

      Тук ще наппавя едно отклонение:  Аз имам теми, като напр. музиката, където съм образован много сериозно в детайли и в цялост, Западните покрайнини, Двете световни войни, природата на България и др. към които винаги съм проявявал инетерс. Считам се за компетентен по тях и мога да различа истините от неистините, платените тролове от познаващите темите в техните статии. Край на отклонението.

     Една от най-големите злини за света е Първата световна война, останала в историята като окопна. Това е една изключително гадна и подла война, в основата на която са англичаните. Тогава всички мъже са били на фронта, в окопите, незавиисимо интелектуалци ли са били, селяни, работници. Избивали са се години наред, тровели са се с хлор. Давам за пример великият пианост Витгенщайн, на когото куршум откъсва дясната ръка. При подоблни обстоятелства в сражение с англичаните, които съблюдават интересите са на Балканите е убит поетът ни Димчо Дебелянов.  Унизителните „мирни” договори, в които победителити се класифицират като добри, а победените като лоши и заради лошотията си които трябва да заплатят контрибуции на победителите, но и да бъдат отнети от тях територии заради вината им ведно с етноса в тях и придадени към други държави, положи основите на неизбежна нова война, която започна след около 20 години след сключването на тези договори-диктати. Втората световна война, останала в историята като ресурсна,  англичаните не можеха да спечелят. Тя объка света така, че той вероятно никога няма да се оправи и решението на проблемите е или нова световна война или  безкрайно мъчително търсене на начини на преодоляване на проблемите. Лошото е, че вместо решението им се забелязва обратното, тяхното мултиплициране. Авторът с няколко изречения е обърнал нимание на това зло, което англичаните насадиха. Ето и сценарият им:

    Англия по време на ВСВ е разгромена от Германия, същата участ има и Франция. Германия е толкова силна и уверена във военните си действия, че военният й министър пътува като на разходка с техния суперкораб „Бисмарк”, който громи всичките военни кораби като играчки и обстрелва градовете по крайбрежието със супероръдята си, 4 такива по 1800 тона всяко, с далекобойност 20 км. Корабът е недосегаем от атаки на подводници или по въздуха. Загубили военно на фронта, на ход е английската дипломация, която прави два хода. Първият, който се оказва недостатъчен, но с жестоки последици за Европа е кандърдисване на Сталин от Полша да нападне Германия, която, притисната от две страни ще капитулира според Чърчил. Аз бих попитал този идиот, кой ще притисне Хитлер от другата му страна. В резултат на договорката Сталин изпраща в Полша всичките си елитни войски, за да нападнат Германия, само че Хитлер знае за плана му. Поради това той спира военните действия срещу Англия и войските му отиват да отблъснат силите на Сталин. Това нстъпление на Хитлер на Изток, където той в разделената между Германия и СССР Полша напада готвещите се да го нападнат съветски войски е известно в историята като „Вероломното нападение на Германия над СССР”. Вероломно ли? Според мен, не! Англия си отдъхва, макар вината зда тази нова световна война да е нейна, но пак не й излизат сметките, Хитлер размазва и СССР. Тогава идва вторият дипломатически ход на Англия, който вече я спасява. Хитлер ще победи, в Европа ще има Европейски съединени щати, Америка няма интерес от такъв край на ВСВ. И се памесва първоначално пасивно във войната,  снабдявайки СССР с военни материали през Северните морета СССР и превръщайки големи площи от Англия на леища за тогаващните си тежки бомбардировачи, останали в историята като летящи крепости, които методично да разрушат Германия. Останала без ресурси след тези ужасяващи бомбардировки, Германия ще загуби войната. Така и стана. Но заложените бомби при сключвнето отново на мирни договори след тази световна война се оказаха не само по-страшни от тези след предишната война, те засегнаха целия сват заради Англия, та чак до Далечния Изток. Войната не реши нито едиин от проблемите на Европа, давам пример с нащите Западни покрайнни, които за три години бяха върнати към Родината си. После ни ги взеха пак, макар Сърбия да няма основание да държи тези наши територии, та до днес. Отново имаше отнемане на територии, най-вече от Гермаания, като границата на СССР бе преместена на запад, взетото от Полша й бе дадено от Германия – областите Померания, Силезия. Ако по време на ПСВ бе възникнат СССР, за да бъде поолзван в нея, то сега СССР като момощник на Англия получи голяма част от Европа, като за половинвековната си окупация на тези страни някои от тях съсипа, между тях и България. Трябва да дадем на звяра, /б. м. Сталин/, той понесе много загуби във войната казва Чърчил за държавите, които бяха окупирани от СССР. От друго страна желязна звеса щял да прави с СССР, буквално в последните дни на войната, през м. февруари той нарежда да бъде разрушена култулната столица на Гермаиния, Дрезден, за да унижи още повече германците, да ми вмени чувство за вина. Само че германците се възстановиха от тази война, станаха отново първи в Евопа. И англичаните станаха първи, но по други показатели – по пиянство, израждане на нацията им и др. Вместо анулиранее на несправидливите договори след ПСВ, заради коитозапочна Втората, дезинфекциране на Русия от вируса на Маркс, за да стане нормална дължава, Чърчил натресе на Европа и света толкова големи и взиривоопасни проблеми, които аз не виждам как ще се решат. Ще посоча проблема с кюрдите, които останаха народ без държава и днес борбата им за тяхна държава тресе Турция, проблемите в щата Педжаб. Голяма част от проблемите, предизвикали днешните преселения на араби и негри по Европа също има връзка с ВСВ, но и с разпадът на английскитее колонии и програмата за „демократизация” на Европа, известна като Планът Маршал. Най-големият проблем на Европа обаче остава разделението и противопоставянето на културна част на Европа и на държавата примат, която може да ги унищожи с ядрените си оръжия, ако американците не пазят Европа. Днес Путин прилага същата тактика към съседните му държави, както някога Англия към новите земи. Той иска да ги владе, иска нов договор ала Ялта, на базата на който да се разпорежда в тях, без да мисли какво ще стане с хората в тези страни, след внедряването в тях на приматлъка му. Ще стане това, което стана в Дагестан, в Чечня.

    Зависимостта на Европа по отношение на нейната сигурност също се дължи на договорите след ВСВ. Европа в това отношение е напълно зависима от богата Америка, която може да разиграва тази карта - опазването на Европа - когато пожелае и да получава от нея се повече дивиденти за тази си роля. Бизнесменът Тръмп ще сложи на масата тази карта, сигурен съм. Ненапразно Путин се радва с победата си във Вашингтон, Кишиньов и София. С напредванто на ооппостачването на подрастващите, поради което те не осъзнават прблемите се, пълзящият процес на промиване на мозъците на необразованите хора – всичко това не водии до превес на силите в полза на културните държави. Бих направил сравнение, какво ще стане ако един професор се сбие с един циганин. Имаше такъъв случай в квартал Захарна фабрика, напомням, че професорът бе пбеден като с метална тръба циганина строши черепа му.

  

    Тези опастности за Евроопа и света, които станаха заради интересите на Англия, която няма приятели, а иинтереси, остават. Статия на г/н Марков хвърля малко светлина върху тях, но за запознатите с тази тема въпреки финала й в мажорна тоналнсот, тя звучи много трефожно.
    Помествам статията още веднаж:

   
                        image

               КРАЯТ  НА  ЧЪРЧИЛОВА  ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

 

    Ако някой ми каже, че заглавието „Чърчилова” в заглавието на статията ми не е много точно, ще се съглася с него. Защото от текста е неоспоримо, че представям на читателите си период от осем столетия /от края на Средновековието до наши дни/, от които само последното е ознаменувано от присъствието в него на личността Уинстън Чърчил. Но надявам се читателят да се съгласи с мен, че именно тази личност заслужава да украси с името си понятието Великобритания, чийто край вещая в статията си и за който край той не малко е допринесъл. Защото тази Великобритания на последните осем века вече я няма и няма да я има.

     Да, тя бе осем века най-великата държава на света.

     Стартът й бе точно преди 800 години – през 1215 г. И бе великолепен: Magna Carta Libertaum освободи човешката мисъл и воля от стегалата на хилядолетната религиозна догматика на Средновековието и утвърди тази свобода като основен принцип на междуличностните, междудържавните и държавно-личностните отношения, отключи държавното пространство за духовно и материално творчество и разцет на Ренесанса.

     Разбира се, тази свобода, характерна за новата епоха на Ренесанса, бе неизбежно свързана с „разцвет” на волята за мощ, характерна за всяка велика човешка общност в период на подем, както и на всяка велика човешка личност. А английският народ бе безспорно велик.

     Така началото на Ренесанса, почти непосредствено следван от откритието на океанските простори и „Ноовите земи”, насърчи велика Англия – Великобритания – макар дори и само за това, че е единствената европейска островна държава, присвоила си правото именно тя да тури ръка върху тия новооткрити морски пространства и нови земи. И закрепи у английската общественост за векове имперската доктрина, че всяка „континентална европейска държава, която си позволява да оспори това нейно призвание, е враг на Великобритания и трябва да бъде разгромена”.

     Най-напред трябваше да бъде разгромена морската мощ на Холандия, чиито безстрашни чеда напускаха отечеството си и като „летящи холандци” се отправяха чак до най-южния край на Африканския континент и там основаха своята „държава на бурите”. А и тя наколко века по-късно бе разгромена в Англо-бурската война в началото на ХХ век от същата Велокобритания.

     Така бе разгромена и велика Испания, чиито мореплаватели бяха поизпреварли английските си колеги и съперници в завладяването на новооткритите океански простори и земи. Разгромът на Великата испанска армада бе краят на велика Испания.

     Не отмина разгромът и велика Франция, която в множество религиозни /Тригодишна, Тридесетгодишна, Стогодишна/ и Наполеонови войни, подклаждани от Великобритания, изгуби величието си и до днес не може да го възстанови. Така бе и с Русия в Кримската, и с Германия в двете световни войни.

     Но контролът на Великообритания над европейските сили с оглед да не бъде допуснато те да преминат граниицата на „приличието” и се опитат да се доберат до величие бе съпроводен от волята такъв резултат да не бъде осъществен с помощта на малките европейски държави, включени в една или друга степен под егидата на по-големите, стремящи се към величие. Подобно развитие Великобритания също не биваше да допусне и това бе политиката й през целия 19-ти и началото на 20-ти век. В това отношение достатъчно е да упомена  как постъпи най-великата държава  при възстановяването на българската държавност след почти петвековен османски гнет. Тя можеше да подкрепи това възстановяване в етническите граници на народа й, установени чрез три международни акта и документа: Първо, референдумът за фанариотската патриаршия или за новоучредената независима Българска екзархия, проведен от „изостаналата”, но чрез тоз акт проявила се като най-напредничавата европейска държава Османска империя: резултатът от този референдум очертаваше територията, в която българският етнос бе в преобладаващо мнозинство спрямо гръцкия и погърчилия се. Второ, този резултат е  потвърден и на Цалиградската международна конференция, свикана след кръвопрполитното потушаване на Априлското въстание /1876 г./. Трето, той бе предвиден в текста на Санстефанския договор /3.. 1878 г./, с който бе турен край на поредната Руско-турска война /1877-78 г./.

     Как постъпи най-великата европейска държава, каквато бе Великобритания на кралица Виктория, с министър-председател Дизраели – лорд Биконсфийлд? Тя прокара политиката си на свикания през м. юни 1878 г. в Берлин конгрес на европейските сили, който разкъса отечството и народа ни на пет части. Така вместо да станат район на добросъседство, общонародно благополучие и мир, Балканите бяха превърнати в димящо „буре с барут”, което всеки миг можеше да се взриви. Това и в действителност на няколко пъти стана и последиците обхванаха не само региона, а цяла Европа и дори света.

     Отбелязвам съвсем бегло Англо-бурската война /1899-1902 г./, в която инситуцията концентрационни лагери е използвана в непознат до тогава мащаб за смазване на справедливата съпротива на бурския народ, желаещ свобода и независимост. Младият Уинстън Чърчил, участник и военен кореспондент в началната фаза на Англо-бурската война, опозарява името си с възхвала на концентрационните лагери.

     Изоставям и целия следващ ХХ век, изпълнен с революции, войни, религиозен и идеен фанатизъм, жестокост и омраза, погубили повече човешси същества, отколкото за целия предшестващ период /не поо-малко от 1 милион години/, откак на маймуночовека е дошло на ум да слезе от дърветата, тръгне изправен по земята и почне да избива и изяжда подобните си.

                                                 *

     Стигнах до заглавието на статията ми, „Краят на Чърчилова Великобритания” в последната седмица, когато вече подготвях поредния бр. 25 на вестника /”Истина”/, който отвреме навреме издавам. Светът бе потресен от резултата на референдума, който бе проведен във Великобритания  40 години след включването на престижната страна в престижния съюз на европейските народи – за оставането й в Европейския съюз или за напущането му. Английското общество се оказа разделено с почти математическа точност на две половини, като нищожен брой в повече подадени гласове дадоха зелена светлина за напущане на Съюза.

       - О-ле-ле-е-е-е! – ревнаха  „мъдреците”. Кво ще стане с банките, с валутите, с търговията и производствата, със силата на Съюза, със силата на Великобритания!? Хаос, хаос и безпътица, и то в такъв драматичен момент не само за Великобритания и Европа, но и за целелия свят! Ужас!

       - Какъв ти ужас?! Никой почти от разтревожените „мъдреци”  в Европа и Великобритания не обърна внимание на най-важния резултат от референдума: Подавляващото мнозинство от гласувалите  за излизане от Съюза са хора над 40-50 годишна възраст. Това са хората, принадлежащи към Чърчилова Великобритания, която няма приятели, а само интереси”: която след Първата световна война раздели Европа на победители и победени, виновни, въобразявайки си, че това състояние ще е до веки веков: а всъщност то бе само прелюдия към Втората светоовна война, в която за да разгроми отново Германия, за да победи злото на Хитлеровия Райх, на Великобритания този път й се наложи съюз със сатаната, т. е. Московската иимперия. Всъщност тя никого не победи и никакъв мир не постигна, а бе принудена да заплати на Моосковската империя приноса й за разгрома на Германия, като й предаде почти половин Европа. Лично Чърчил бе принуден още и да обяви в речта си във Фултън /САЩ/ Студена война на СССР. Тази война трая половин век и за народите на Източна и Централна Евроопа съвсем не бе студена, а твъре горееща, защото в нея бяха погубени милиони невинни хора под жестоокия гнет на московската „Империя на злото”.

     Това бе за щастие краят на Чърчилова Великобритания.

     И все пак „за щастие на цялото човечество”  медалът има и обратна страна: от другата половина граждани на Великобритания, гласували за оставане в Европейския съюз, подавлаващо мнозинство са младите хора между 18 и 40 годинии. Те искат да имат приятели в Евопа и света, и то много приятели. Те се чувстват отговорни, чувстват и страната си отговорна за нерешените проблеми на Европа и искат да участват в решението на тези проблеми, жертвайки нужното от себе си. Това е нова млада Великобритания, наша, европейска, човеша.

     Затуй съм непоколебим оптимист и вярвам, че след това бъдеще ще бъде благополучно за Отечеството ни, за за Европа, за добрите хора навред по света.С тази непоколебима своя вяра сега казвам:

  

      Сбогом, Чърчилова Великобритания! Не те проклинам, защото си осемвековната същност на една велика нация, която даде немалко на света.

     Почивай в мир!

     Привет, млада и засмяна, наша българска, европейска Великобритания! Щастливи сме, че днес си с нас и непоколебимо вярваме, че ще бъдеш с нас и през всички утрешни дни.

    За твоя морален избор, чувство за оттоворност и воля за действие.

    Бъди благословена!

                             Д/янко/  М/арков/

  




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12182385
Постинги: 4544
Коментари: 10754
Гласове: 18319
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031