Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.07.2016 13:34 - СПОМЕН ЗА НИКОЛАЙ ХАЙТОВ
Автор: planinitenabulgaria Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1349 Коментари: 1 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                                         Днес хляб се тъпче в кофите за боклук!

                                                   /От книгата му „Бодливата роза”/                   

 

                       СПОМЕН  ЗА  НИКОЛАЙ  ХАЙТОВ

 

        Аз съм в Гърция на „почивка” на море. На стари години ме помъкнаха по плажове, но направих декларация по този повод:  Последният път, когато ще бъда на плажове в живота си е седмицата след 19. 09. т. г, когато отново ще бъдем тук някъде. Ако не престанат да ме почиват по този начин може да ме починат съвсем и това със сигурност ще стане ако не бях се противопоставил на този процес. Моят свят е друг, обкръжението от хора – също. Мястото ми не е по хотели, ресторанти и плажове. През целия си живот съм се трудил или движил, да ме обездвижват легнал на плажа е за мен равнозначно на иинквизиця.

      Поводът да си спомня за Николай Хайтов бе негов разказ от годините му в София, когато вижда хора да изхвърлят част от хляба в кофите за боклук. На тази тема – хлябът! - Хайтов създава много силен разказ, който макар да съм чел през 1975 г. когато книгата му „Бодливата роза” излезе, още си спомням. Книгата се разпродаде за седмица, след което имаше още две издания, които също се изчерпаха. Напомням за още две книги на Хайтов, които последваха Бодливата роза – Животворният извор, в която той доказва, че човек е роден да се труди както птицата да фърчи и книгата му за изкривяването на обучението по български език, Вълшебното огледало.     

      Новият живот, който си прокрадваше път в страната въпреки възпиращата го тогава желязна завеса и който сега живеем той го бе усетил със сетивата си на изключително умен човек и го бе оприличил на бодлива роза - ще изглежда добре, но ще боде, а ние сме неподготвени за такъв живот.

    Много силно Хайтов е описал в този разказ какъв труд е трябвало да полагат хората, за да си произведат хляб, какво свято отношение са имали те към него. Не си по-голям от хляба, има такова сравнение, извини сe на хляба, казвали родителите на детето си ако то изпусне парченчето си хляб.  Хлябът не можело да стои обърнат на масата, защото това би било неуважение към него.

    Етапът с хляба вече е приключен - днес в кофите за боклук освен хляб, което не прави впечатление никому, вече се тъпче и всякаква храна. „Почивката” ми в момента е в един хотел-ресторант, където има предимно поляци, малко българи и семейства от различни държави от бившия соцблок. Как са се променили тези хора в годините на демокрацията!

     От ястията, които предлагат в ресторанта, почиващите вземат по една чиния, опитват ги и преценяват: Това е вкусно, това – не! Ако не е вкусно изхвърлят храната и си вземат друга. Хората от хотела посрещат гостите така мили, положили толкова труд, а гостите им – свИни! Ако се предлагат филийки със сирене, гечен шоколад или нещо друго, изяжда се само това, с което е намазана филийката, хлебчето се изхвърля. Ако към закуската има някакво сладко, напр. за пържени филийки, почиващиите си вземат по една пълна чаша от видовете сладка, които после също изхвърлят. Храна се взема в количество което би могло да се изяде от най-първите в тази дисциплина, напр. Делян Пеевски, но да имаш безочието да вземеш храна за себе си колкото за двама или трима души е недопустимо, защото тя ще се изхвърли.  

   Чудя се на гърците, които държат хотела защо не променят тази система, която е за по-интелигентни хора, но май предпочитащите морето за почивка са на такова интелектуално ниво – различни от нас, бродещи по планините на България. Чувал съм ужасяващи истории за Слънчев бряг, в основата на които са алкохола и наркотиците и на които вече вярвам след като виждам тук какъв човешки мат,риал си почива. А аз сред тях, както автор на произведение на изкуството на Първа страница между два примата, четени колкото него. Така закуските и вечерите ме подтискат, както вероятно и мястото, отредено на Първа страница за твореца.

    Като турист се  подвизавам по най-бедните райони на страната и знам какво значи беднотия, но и гостоприемност. Като дете живях в Калофер в най-трудните години след деветосептемврийския преврат, когато основното ни ядене на нас, децата, бе филия хляб с мас, а понякога и захар върху нея. А също и филия с олио, червен пипер и сол когато имаше купони за тях. Знаейки за глада тогава, възрастните хора в Калофер отиваха при децата и им даваха бомбони или нещо друго, което са имали и са го намерили в къщи. Спомням си как веднаж трябваше да отидем при едва баба да й занеесем лекарство, която реши да ни почерпи – ние бяхме три деца, а тя извади бомбониера с две лукчета. В момента пред очите ми са треперищите й ръце. Други ни даваха хляб от ръж, метла и царевица,  печен в плитка тава, защото тестото се разлива. Още един спомен ме връхлита – като турист по Източни Родопи преди много, много години останах без вода и така в ужасяваща жега попаднах пред една къща. Излезе туркиня с едно дете, на която казах, че съм жаден та умирам, поисках вода. Тя обаче изнесе сахан с айран, защото имало в него сол и чесън, които помагали срещу обезводнявне. После ми напълни шишето с вода. За човек със сформиран светоглед по този начин да се изхвърля пред него храна от примати, наподобяващи двукраки мехови, лайновози, а момичетата - китоловки е непоносимо. Видях семейство от три дебелака, което ме срина психически – такава трагедия. На плажа момчето набиваше непрестанно понички. Видях момичета на около 18, които не знам как влизат по колите – нещо много огромно. И аз – тъшнат на плажа сред тях. Ще го преживия, още два дни!

    В семейството ни с храната се постъпва по доста по-различен начин. Ако има стаара храна, тя се събира в един съд и аз я нося на кучетата на вилата. Стар хляб ако има, него го давам на гълъбите отсреща. Ако има наядени от нещо зърна, те отиват за мравките. Имам доста снимки в блога си на мравуняци с хляб върху тях. Ако ми остане храна, връщайки се от плранинатаа, аз я давам на животните, а ако си идвам от Сърбия напр. където винаги вземам съзнателно доста повече хляб, оставям го на някоя баба с крава или на козар. Там беднотията е страшна и два-три хляба за бедните хора са голям подарък. Така се изявявах и някога на екскурзионното летуване, където носех със себе си една торба храна за овчарските кучета – ставаше жива атракция с тези огромни като мечки вълкодави.

    И ето ме с тези схващания от преди 100 години на почивка на море. Казвам сто и наистина е така. Хайтов е роден 1919 г, аз споделям напълно мислите му за хляба в неговата книга Бодливата роза. А покрай мен сега – ядене като за световно и изхвърляне на храна от свръхзадоволените почиващи, които предявяват и допълнителни претенции за още по-вкусно приготвени неща. Тия им не харесват или им не стигат…

    Днес почти никой няма вече да прочете нещо от Николай Хайтов, а това, което той ни завещава ще се стори на сега подрастващите, нега ги нарека интернетпоколението, пълни глупости. Не почитайки творците си, не уважавайки заветите на нашите умни люде като него, ние се глобализираме /б. м. приматизираме/ и ще се затрием като нация. Този път сме го поели вече и го следваме, подтиквани от враговете ни, които днес не воюват с винтовки и нагайки срщу нас, а чрез хибридните си войници от нета. Все пак Хайтов е оставил някаква диря в съзнанието ни, защото незапознати с неговото творчество и личността му, но чували за него, цитират името му тук и там с надежда, да се изтъкнат, че по нещо мязат на него. Попаднах на сайта на една платена политппоститутка, изявяваща се като  нетова приматизаторка. Цитира го, а платените коМЕНТОРИ я похвалват.

   Налице е тенденция в нета, изяваващите се там хибридни войници срещу страната ни да пишат по нещо за някоя велика личност в опит да ни убедят, че са като нея. Попаднах на сайта на нетов приматизатор от категорията „промити мъзъци”, той пък се пише от ранга на  Висоцкий. Нетови мошеници….

    Животът, който живеем не ми харесва, защото той устройва боклуците, а те са днес тези, които определят правилата. С моите разбирания животът ме изтиква в страни, но това е естествен процес. За всички, осъзнаващи смисъла на живота, целта, към която трябва да се стремят – изградените като личности и притежаващите ценностна система  - е болезнен процес да виждат, как масовата култура бе повлияна от чалгата и простащина завладя страната ни бащина. Чалгата е краят на един процес, към който се стреми системата да оформи личностите и от тази позиция да ги втурне в живота, където те няма да надскочат нивото си - няма да правя отново сравнение с приматите. В понятието чалга влагам пълната бездуховност и неинтелигентност на индивидите, които системата формира като такива за да бъдат те манипулируеми.

    Напомням за последните дни на Хайтов, който се бе отчаял от това, което стана в България. От любов към страната си Хайтов се разболя от левкемия, каза съпругата му Жени Божилова. А неговите последни думи бяха:

   Тоя живот, дето го живееме, никак не ми се живее. Отивам си със кеф!  

 

    Нищо чудно и след Хайтов други да кажат същото… 

                                  image

   Избрах тази снимка на Николай Хайтов, заради излъчването й, характерно за него.
  Понеже той е личност, последователен е и има силен характер, просветените в музиката откриват тоналност на неговото писмо, съответсващо и на речта му - ми бемол мажор. 
   Моментът в страната е такъв, че трябва да попрочетен по нещо от него.





Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. staler - тука дорогои, ше се съгласим с теб ...
28.07.2016 13:54
тука дорогои,ше се съгласим с теб напълно,щото си абсолютно лрав...отделно,че целата тая свинщина я има в целия "цивилизован"свят а където я няма,е цел номер едно,да бъде постигната.......нарича се икономика на свръхпотреблението.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 12189445
Постинги: 4545
Коментари: 10754
Гласове: 18322
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031