НОВА ЦИГАНСКА ТАКТИКА

               ПРИ ОСЪЩЕЕСТВЯВАНЕ НА КРАЖБИТЕ ИМ               

     Откакато пострадах от ромбригада, която ограби ценни за мен вещи от вилата ни станах много чувствителен към подобни НЕЩАСТИЯ, сполетяващи все ПОВЕЧЕ хора. Сега си спомням, че пътувайки по влаковете тази зима  и обсъждайки тази тема, един човек ми каза, че няма начин такова действие да отмине и мен, пък и всеки друг човек, ако има възможност то /циганската кражба!/ да бъде извършено. Престъпността в моментаа мигрира, каза той, изнася се от малките градове в големите. Не само този човек, и други пострадали МНОГОКРАТНО от такива ромнабези по Свогенско, Врачанско и Монтанско и Видинско казаха, че циганската престъпност се изнася от местата, където тя е вилняла безнаказано десетилетия, просто защото там вече в престъпността НЕМА ЛЕП, в смисъл къщите са крадени многократно, от тях вече няма какво да се окраде, а други след многократните обири са напуснати и са се разрушили. Друга причина за промяна на тактиката на циганите крадци е намаляването на цената на черните метали, основно тяхно перо по линията на обезскрапяването на държавата от две десетилетия. Това е ужасяващо престъпление, допринесло за разруха на хиляди домове заради джелезото в тях, което трябва да тежи на съвестта на чадъра на скрапомафията от парламента.  Свръхпроизводството на черни метали в Китай се отрази и на нашите цигани – и те пострадаха от глобалнната световна икономика. Как при новите условия протичат  сега циганските кражби според хората, страдали от тях десетки години и запознати с тактиката им?

     Първи начин – качват се те на колата си и гастролират без предварителна подготова, без да имат конкретна информация за друго село, град, вилна зона, където те отиват на дело. Крадат набързо каквото успеят да докопат и изчезват. Откраднатото може да бъде и животно, напр. овца, коза, прасе. Най-важното при тези набези, което веднага носи пари са цветните метали – смесителни батерии, водомер, кабели за печката, за телевизора, изкъртва се ел. инсталация. За тези операции се носят съответните инструменти.

    Втори начин – крадците изпращат разузнавачки, които набелязват обекти, прави се план, чака се удобен случай за грабежа им. В тези набези биват включвани деца под 18 години, които са толерирани от закона – те не знаят какво вършат. Ако откраднат овца и я донесат на родителите си, те я изяждат, но това не ги прави съучастници в престъплението. Да не са крали те овцата или прасето или смляното през машинката за месо магаре.

     Към тази точка ще допълня нещо:

     Ходейки по планините аз съм виждал десетки такива екипи, а може би и над 100. Всичките са еднотипни - състоят се от два-три цигана с еднакво поведение, с качулки дори посред лято, въртят си очите, но не и главата. Така бе преди години, но разузнавачкиите се движеха предимно по планините и то през зимата, сега същите тези разузнавачки ги виждам тук в София, по вилната ни зона, през деня. Чувството на циганите за безнаказаност при извършване на престъпленията им даде криле да набелязват през дня и да „разработват” по нощите цели вече и в големите градове. Предполагам такива са планирали и осъществили обира при мен.

    Трети начин - гастрольори крадат по информация на местни цигани:  Гастрольорите отиват при познати цигани в друго населено място, които дават информацията. Гастрольорите извършват грабежа, „отчитат” се с нещо на информаторите, които са познати на хората и поради това могат да бъдат разпознати ако те лично извършат кражбата. Към този тип престъпнци принадлежеше известният убиец Илиан Здравков, който бе единак, постоянно пътуваше и поради това бе много труден за откриване и доказване на престъплението му. Предполага се, че той е убил 4 или 5 човека, доказани са само два от случаите.

    Откакто джелезото поевтиня с голям успех върви и грабежът, наричан телефонни измами. Той също има развитие – при отваряне на вратата от жертвата за контакт с измамника, който се представя за спасител, крадци нахълтват в дома. Има и още по-жестоки варианти, при които има измъчване за да бъдат предадени парите на циганите-крадци, в някой случаи изходите за жертвата са летални. Това, че срещу циганинът е беззащитен стар човек, баба, отгледала деца и внуци – спасението е само ако даде всичките си пари и ценности на крадците и те да са убедени, че не крие някъде нещо. Напомням за учителката по музика Ема Бузова от Видин, която почина след побоя, за баба Донка от Ръжево Конаре, която оживя след побоя, но се парализира, за дядото от с. Черна Поляна, Видиниско, за дядото и бабата, заплашвани с разрязване на парчета с моторна резачка.

    Друг едиин грабеж, джебчийството – той никога не е преставал.

    Ще вмъкна нещо, което също е грабеж:

    На циганиите дават пари за отопление, да си купят дърва. Но вместо да си купят дърва те си купуват моторна резачка и бастисват гората около мястото, където живеят. На следващата година отново вземат пари за дърва, а дърва си крадат пак от гората. Никой не вижда това…       

      Тези тактически ходове и удари обаче са нищо в сравнение с преселението на циганиите от малките населени места в големите, което напаства лавинообразно от три-четири години. С навлизането на Видин в графата „Населено място със затихващи функции”, циганите от там започват да се изселват. Хора, с които съм пътувал казват, че кварталът Нов път е намалял като брой цигани, намаляли и тези в Долни Цибър и Василовци. Същото съм чувал и за квартала Надежда в Сливен, но не и за Пловдив, Варна или София. Преселението на циганите предимно в тезии три града се извършва като се достига до големия град и в околностите му или в самия град се основава гето. Твърди се, че едни Общини в София /кметовете им/ били по-толерантни към новопредставените в гетото, други кметове им пращали булдозери и се налагало преместване на гетото. За най-толерантна към циганите софийска Община се води тази, в която е квартал Жак Дюкло. Обитателиите на този квартал не допускали още цигании там, поради което те осядали покрай река Перловска и покрай шосето за кариерата Пет Могили. Други осядали направо в центъра на града, в паркове или в изоставени къщи, каквито има по бул. Европа до спирка Филиповско шосе и по цяла София.  Схемата за основаване на гето била следната:

    Дойде /напр. от Видинско/ един цигани и оседне някъде. Види, че става – никой не го пъди - обажда се на аверите си и веднага идват още сто. Общината не може да ги изгони, защото Хелзинкският комитет и ЕС ги пазят - те нямат друго жилище, трябва такова да им предостави Общината - и гетото започва да получава от Общината помощи за благоустройство, прекарват им вода, ток, за които те не плащат. А в София има леп за новопредставените цигани – контейнери, къщи, през деня без хора в тях, вилни зони – толкоз много прелести. И София расте, расте, автобусите по цял ден развозват циганите, голяма част от тях с боклуци, натъпкани в сезалови чували. Т. н. превозни документи – билети – какво ли е това нещо, биха попитали развозващите боклуци нередовни пътници, които контрольорите подминават.

    Вторият лъч на преселението е доста по-сложен. Циганите отиват първо в някоя страна на ЕС, напр. Белгия, Щвеция, където просят, вършат далавеерии, връщат се с някакви пари. С тях купуват хубава къща в някое село напр. до Бяла Слатина. Къщата струва 50000 лв, те я купуват за 5000, защото няма кой да я купи въобще и осядат там.  Помощите достигат до циганите където и да са, те нямат нужда да работят – детските им са достатъчно високи, имат поне 20 /пиша с думи, двадесет/ алинеи да получават помощи. И етноса на населените места е подменен. Българите са прогонени от домовете им поради битовата престъпност, битовите престъпници се заселват в домовете им. Уникална държава…

    Цели региони в България се обезселеха от тази престъпност, хората ги напуснаха, Зеверозападна България бива наричана Северозападнала. Влак щяха да строят до Видин, брактисаха се. Никакво лъдеще няма този край, язък му за моста. Ничия земя, както казваме, и циганите, които са на помощи се махат от там. В обезселените региони оседнаха цигани, които нито рабоят, нито данъци плащат, нещо повече –  тежат на бюджета на държавата със 700000000 лв. и на бюджета на ЕС с 1000000000 евро. При това променливо съотношение цигани/българи, в което превес ще вземат до десетина години първите, а ще ги хранят вторите и ЕС, какво е бъдещето на България, питам аз. И още нещо питам – само аз ли виждам този процес, та срещу него не се прави нищо, дори си мисля че се толерира и имам версия защо: Защото цииганските гласове са тези, благодарениие на коите задкулисието в страната ни не е изпускало управлението й от 1989 г. до сега.

   Този проблем е по-страшен от проблема с т. н. нелегални мигранти, г/да управници, макар понятието нелегален мигрант да има за цел да въвежда хората в заблуждение, подобно на понятието битова престъпност. Истината за тях се прикрива зад тези две понятия, защото е страшна дори да се изкаже…